Р Е Ш Е Н И Е
№ 506 / 14.6.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Антоанета Метанова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 408 по описа за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Х.И.Б.,***,
подадена чрез адвокат В.П., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0310-000034/28.03.2022 г. на началника на РУ-Панагюрище към
ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за нищожност на
обжалвания акт, алтернативно незаконосъобразност поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби – основания по чл. 146 АПК, по които се претендира
отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.
Ответникът – началникът на РУ-Панагюрище към
ОДМВР-Пазарджик, в представено писмено становище чрез процесуален представител
юрисконсулт К.П., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0310-000034/28.03.2022 г. на началника на
РУ-Панагюрище към ОДМВР-Пазарджик, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а,
б. „б“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) –
прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил „Рено Канго“, с рег.№ РА1411ВТ
за срок от 6 (шест) месеца и са отнети два броя регистрационни табели и СРМПС №
*********. Посочено е, че в гр. Панагюрище, на ул. „Георги Бенковски“ пред
бензиностанция „Петрол“, Б. е управлявал собствения си автомобил под
въздействието на алкохол. Водачът е изпробван с техническо средство Алкотест
„Дрегер 7510“, номер ARNJ 0057, проба № 00148, чиято цифрова скала е отчела 1.88
промила алкохол в издишания от водача въздух. Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GА, № 518446/26.03.2022
г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Издаден е талон за медицинско
изследване, като водачът е отказал кръвна проба.
По делото са представени и приети като
доказателства справка за нарушител/водач на Х.И.Б., постановление от 31.03.2022
г. на разследващ полицай при РУ-Панагюрище за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение, мотивирана резолюция № 22-0310-М000023/04.04.2022 г.
на началника на РУ-Панагюрище за прекратяване на административнонаказателното
производство по АУАН, като материалите са изпратени на РП-Пазарджик,
ТО-Панагюрище по компетентност. По делото е приложено и писмо № 1660/15.04.2022
г. от прокурор при РП-Пазарджик, с което уведомява съда, че разследването по
прокурорска преписка № 1660/2022 г. е приключило с внасяне на обвинителен акт
срещу Б., като на 13.04.2022 г. е сключено споразумение, одобрено от
РС-Панагюрище.
При така установеното от фактическа страна и след
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима,
а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“,
т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. В тази връзка, неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи е определил основните
структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са
посочени областните дирекции на МВР. Със Заповед № 312з-1602/10.06.2021 г. на
основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил
длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на
ПАМ, в това число и началниците на районни управления при ОДМВР-Пазарджик.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се
прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от
оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за
делегиране на правомощия, началникът на РУ-Панагюрище е компетентен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ.
Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч.
фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на
правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП.
Съгласно разпоредбата, посочена като правно
основание за издаване на оспорения административен акт - чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. Административният орган
правилно е приложил относимите и приложими материалноправни норми. От събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал
посоченото в заповедта МПС, след като е употребил алкохол. Съдържанието на
алкохол в издишания въздух е установено по несъмнен начин, чрез техническо
средство – „Алкотест Дрегер 7510“, № ARNJ 0057. Техническото средство е отчело
резултат от изследването 1.88 промила алкохол в издишания въздух. Ето защо,
съдът приема, че несъмнено в случая е била нарушена нормата на чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП, която регламентира забраната на водачите да управляват пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. С това свое
действие жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП, за което се прилага
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя изложените в
жалбата и доразвити в съдебно заседание аргументи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ. Не се доказаха и доводите в жалбата,
че Б. не е управлявал автомобила си, когато е спрян за проверка. Тези твърдения
се опровергават от представеното писмо от РП-Пазарджик, в което е посочено, че Б.
е сключил споразумение пред съда, т.е. признал се е за виновен по повдигнатото срещу
него обвинение.
Съдът приема, че процесната мярка е приложена при
спазване на процесуалните правила и на изискванията на материалния закон. В случая,
както беше посочено по–горе е била осъществена именно хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. „б“ ЗДвП от страна на жалбоподателя. В този смисъл диспозицията на
нормата е била реализирана, като е приложена принудителна мярка предвидена в
съответствие със същата. Следва да се отбележи, че прилагането на ПАМ по своята
правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните
административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН, се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе
си те не са административни наказания, поради което твърдението на
жалбоподателя, че срещу него незаконосъобразно се водят две производства за едно
и също нарушение е неоснователно. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в
закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно
определен ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е
приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са
всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т.
2а б. „б“ ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и
категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за
издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена при правилно
прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Предвидената
мярка е израз на държавната политика насочена към ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи
вещества, което е обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и
пострадали по пътищата вследствие на това негативно явление. Това въздействие
върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на
конкретния вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността
да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността
на нарушителя да управлява МПС, с което е било извършено нарушението за
определен период от време. Тази форма на държавна принуда не е равнозначна с
ангажираната наказателна отговорност на лицето.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена спрямо надлежен
субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни
предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответника, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР-Пазарджик сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.Б.,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0310-000034/28.03.2022 г. на началника на
РУ-Панагюрище към ОДМВР-Пазарджик.
ОСЪЖДА Х.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР-Пазарджик, сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:/п/