Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14502 по
описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.01.2017г. на СРС, ГО,
120 състав по гр.д.№ 21013/2015г.
В.П.М. е осъден да заплати на Д. Т.Б. на основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД
сумата 8258 лв., представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника на
неосъществено основание сума, както и сумата 1410 лв.-разноски по делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ответника В.М., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно
отношение между страните, произтичащо от устно сключен договор за изработка.
Поддържа, че за да е налице визирания в разпоредбата на чл.55 ЗЗД фактически
състав, въз основа на който за ответника възниква задължението да върне
получената по договора сума, договорът между страните следва да бъде развален. Излага,
че от ищеца Д. Б. не е доказано разваляне на договора, поради което не е налице
основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало
или неосъществено основание, на плоскостта на неоснователното обогатяване. Посочва,
че към момента на плащане на сумите е съществувало валидно основание за
получаването им от ответника и основанието за плащането им не е отпаднало с
обратна сила. С оглед на това счита, че правоотношенията между страните следва
да се уредят като неизпълнение на договорни задължения. Оспорва като неправилен
извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че дължи на ищеца сумата от
8258 лв., поради неяснота как е формирана тази сума и поради липса на
доказателства за получаване на сумата. Излага доводи и за неправилно
кредитиране на показанията на свидетеля Иванов. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна Д. Б., в депозиран
отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави
без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, конкретизирана и уточнена във
въззивното производство, ищецът Д. Б. излага твърдения, че е заплатил на
ответника В.М. сумата от 8258 лв. по сключен между тях договор за изработка,
който, поради неизпълнение от страна на ответника, е бил развален от ищеца с
исковата молба. Претендира заплащане на исковата сума на извъндоговорно
основание - поради неоснователно обогатяване на ответника с тази сума,
настъпило вследствие на отпадане на основанието за получаването й, в резултат
на обективираното в исковата молба волеизявление на разваляне на договора за
изработка. При така изложените
фактически обстоятелства и с оглед формулирания петитум, въззивният съд намира,
че спорното право намира своето основание в
предвидената в чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД хипотеза на неоснователно обогатяване. Съгласно
чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
предпоставя първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на
материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и
последващо отпадане на основанието, което лишава получателя на благата от
правно признатата възможност да задържи полученото и същевременно поражда за
престиралия право да получи обратно
даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка.
Съгласно задължителната и трайно установена практика, обективирана в ППВС № 1/1979г., на отпаднало основание може да се
претендира връщане на платена сума въз основа на договор, развален поради
неизпълнение. Въпреки дадената от първоинстанционния съд неправилна правна
квалификация /чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД/, същият е разгледал релевантните
факти, обосноваващи заявеното искане, и
се е произнесъл по предмета на спора /неоснователно обогатяване в
хипотезата на прекратен поради неизпълнение договор/. По същество и трите специални
фактически състави на чл.55, ал. 1 ЗЗД предполагат наличието на даване,
съответно получаване под формата на пряко преминаване на имуществени блага от
патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите фактически
състава на чл.55, ал.1 ЗЗД имат реституционен характер, доколкото на връщане
подлежи всичко, което е дадено, респ. получено без основание, с оглед
неосъществено или отпаднало основание. При предявен иск в хипотезата на чл.55,
ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането на сумата и получаването
й от ответника, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на това плащане.
При определената правна квалификация на иска по чл.55,
ал.1, предл.3 ЗЗД, въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния
съд, че ищецът се легитимира като носител на вземане в размер на исковата сума.
По делото не се спори, с оглед процесуалното поведение на страните във
въззивното производство, а и от събраните доказателства се установява, че през
месец март 2010г. между ищеца Д. Б., в качеството на възложител, и ответника В.М.,
в качеството на изпълнител, е бил сключен договор за изработка, с предмет
извършване на СМР в апартамент, находящ се в гр.София, ул. ********От представените по делото разписки, преценени в съвкупност със
заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза и показанията на
свидетеля Яника Бозаджиева, се установява факта на плащането на от ищеца
и факта на получаването на процесната сума от ответника. По делото са
представени следните разписки, удостоверяващи получаване на суми от ответника: разписка от 15.04.2010г.,
удостоверяваща получаване на аванс в размер на 3000 лв., разписка от
05.07.2010г., удостоверяваща получаване на сумата от 1000 лв. за материали за
ремонт на жилище на ул. ********, разписка от 16.07.2010г., удостоверяваща
получаване на сумата от 900 лв. за материали. Видно от заключението на приетата
по делото съдебно-почеркова експертиза, подписите в тези разписки са положени
от ответника В.М.. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК частните документи,
подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство за това, че
изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато частен
документ съдържа изявления на издателя му за неизгодни за него факти, този
документ има силата на извънсъдебно признание и е противопоставим относно тези
факти на своя издател. Всяко писмено изявление на едно лице, че е получило
парична сума от друго лице, представлява разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД и доказва плащането /по арг. и от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС/. В
настоящия случай представените по делото разписки са частни документи,
подписани от ответника, поради което удостоверяват с противопоставима на
ответника доказателствена сила извършено в негова полза плащане на посочените в
тях суми.
Останалите събрани по делото доказателства установяват
и факта на плащане на сумата от 4358 лв., доколкото тяхната съвкупна преценка
води до доказателствен извод за осъществяване на този факт. От показанията на
свидетеля Яника Бозаджиева, които съдът кредитира като последователни, логични
и вътрешно непротиворечиви, се установява, че горепосочената сума е била предадена
фактически на ответника от ищеца в присъствие на свидетелката, като тези
показания кореспондират на заключението на приетата съдебно-почеркова
експертиза, от което се установява, че ръкописният текст в представения от
ищеца документ /аванс - 3358лв. + ЕЛ. и дюшеме – 1000 лв./ е изпълнен от ответника, и на
твърденията на самия ответник, който във въззивната жалба ясно и недвусмислено
признава, че е автор на ръкописното съдържание на документа. Косвено
доказателство в тази насока е и вписаното основание за заплащане на сумата,
доколкото от една страна ответникът не оспорва, че между страните е било
постигнато съгласие ищецът да му заплати стойността на материалите, необходими
за ремонта, а от друга страна ответникът нито твърди, нито е доказано по
делото, че извън процесните вземания, той е имал и други към ищеца. Правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля С.М.в частта
относно заплащане единствено на сумата от 1000 лв. за материали от страна на
ищеца, както и в частта относно закупуване на материали със собствени на
ответника средства, доколкото показанията й противоречат на събраните по делото
писмени доказателства, включително разписки, в които ответникът писмено е
удостоверил с подписа си неизгодния за него факт на получаване на суми за
материали от ищеца, извън посочените от свидетелката.
Неоснователен е изложеният във въззивна жалба довод,
че по делото не е установено разваляне на сключения между страните договор,
което изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. На
първо място следва да се посочи, че по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
тежестта да установи наличието на противопоставимо на ищеца основание за
задържане на плащането лежи върху ответника. Съобразно правилата на чл. 154 ГПК,
ответникът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване,
точното изпълнение на онези задължения, чието неизпълнение ищецът сочи като
основание за възникване на потестативното право на разваляне на договора. В
настоящия случай такова пълно доказване ответникът не е провел. От друга
страна, насрещното доказване, проведено от ищеца чрез събраните по делото
гласни доказателства, обосновава приемането на извод, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора да закупи необходимите материали и да
извърши надлежно възложения ремонт. От
показанията на свидетелите П.И. и Я.Б.се установява, че единствените вложени от
ответника материали били на стойност не по-висока от 1000 лв., както и че от
договорените ремонтни дейности почти нищо не било свършено и работата си стояла
на една и съща фаза, като изпълнените СМР на етап груба работа били
некачествени и с недостатъци /неправилно монтирана дограма,
опушване със стереопори около прозореца, прокарани без връзка кабели, шпакловка,
която следвало да бъде свалена и наново да се направи/.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в
решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д.№ 60/2010г., решение № 203 от 30.01.2012г. по
т.д.№ 116/2011г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д.№ 6836/2013г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 81 от
03.06.2015г. по т.д.№ 1591/2014г. на ВКС, ІІ ТО и др., при наличие на останалите предпоставки на чл.87 ЗЗД
е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на
ответника. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че в полза на
ищеца е възникнало право да развали договора за изработка съгласно специалната
норма на чл.262, ал.2 ЗЗД, при отпаднал интерес от изпълнението, обуславящ
приложението на чл.87, ал.2 ЗЗД. Това право е надлежно упражнено от ищеца с
исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето, препис от която
е връчен на ответника на 24.09.2015г. Развалянето на договора съобразно чл.88,
ал.1 ЗЗД има обратно действие, поради което съгласно чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД
ответникът В.М. следва да върне на ищеца Д. Б. получената сума по договора в
размер на 8258 лв., какъвто е предметът на предявения по делото иск.
По изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Възприетата от настоящата въззивна инстанция
промяна в квалификацията на иска не
рефлектира върху приетите крайни изводи по съществото на спора. По тези
съображения жалбата на ответника В.М. се явява изцяло неоснователна на
въведените в същата основания и следва да
бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение на СРС - потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, на въззиваемия -ищец следва да се присъдят претендираните
и доказани разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.01.2017г. на СРС, ГО, 120
състав по гр.д.№ 21013/2015г.,
с което В.П.М. е осъден да заплати на Д. Т.Б., на основание чл.55, ал.1, предл.
3 ЗЗД, сумата 8 258 лв., подлежаща на връщане по развален устно сключен договор
с предмет извършване на СМР в апартамент 9, находящ се в гр.София, ул. ******** ОСЪЖДА
В.П.М., ЕГН ********** да заплати на Д. Т.Б., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 1000 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.