Определение по дело №224/2022 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 476
Дата: 14 юли 2022 г. (в сила от 14 юли 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20221700100224
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 476
гр. Перник, 14.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221700100224 по описа за 2022 година
., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от ЕМ. КР. М. и ЕЛ. ЗДР. П. срещу Народното събрание на
Република България за заплащане: 1) на осн. чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ сумата от 100 000 лв.
на първата ищца и сумата от 80 000 лв. на втората ищца – обезщетение за причинени на
ищците имуществени вреди, свързани с въвеждането на изискванията на Директива
2009/ЮЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
„гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка, осъществено чрез приемането на
Кодекса за застраховане и създаване и поддържане на законодателство /чл. 565, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от КЗ/, с което не са гарантирани вземанията по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при несъстоятелност на клон на застраховател на държава членка, регистриран
в България само за извършваната чрез клона дейност в страната, както и не е предоставена
възможността на лица с подобни вземания да получат плащания в рамките на законовата
гаранция от български Обезпечителния фонд, представляващо достатъчно съществено
нарушение на нормите на Европейския съюз, съдържащи се в Хартата на основните права на
ЕС /чл. 20, чл. 21, чл. 36, чл. 38 от Хартата/, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане. С исковата молба са представени документи с искане за
приемане като доказателства по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът с писмен отговор по подробно изложени
съображения изразява становище на първо място за нередовност на исковата молба по чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като не съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основават предявените срещу Народното събрание искове, както и за недопустимост на
предявените искове, тъй като Народното събрание не е надлежна страна - не е пасивно
легитимирана страна по спора.
По същество по подробно изложени съображения оспорва изцяло исковете по
основание и размер. Счита, че не е налице първият елемент от фактическия състав -
1
нарушена норма, която предоставя права на частноправни субекти. Директивата като акт на
ЕС не само предоставя права, но и вменява задължения, така че не би могла да се разглежда
като източник на права за ищците по смисъла на чл. 4 § 3 ДЕС. В исковата молба не се
обосновава по никакъв начин противоречието на чл. 565 КЗ с Директивата или с друга
норма на правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти. Необосновани и
неотносими са наведените в исковата молба твърдения за нарушение на разпоредби от
Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). Според чл. 6, § 1 от ДЕС
въпреки че Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС,
разпоредбите на ХОПЕС не разширяват по никакъв начин определените в Договорите
области на компетентност на Съюза. В този смисъл неоснователни са твърденията на ищеца
за нарушаване от страна на Народното събрание на разпоредби от ХОПЕС. По силата на
член 51, параграф 1 от ХОПЕС, разпоредбите й се отнасят за държавите членки, когато те
прилагат правото на Съюза. В случая правното положение не попада в приложното поле на
правото на Съюза.
Изцяло неоснователно е твърдението, че държавата не е гарантирала вземанията на
ищците и не им е предоставила възможност да получат гарантираните си вземания от
българския Обезпечителен фонд, действащ чрез Гаранционния фонд по КЗ. Ищците са
упражнили осигурените им от законодателя възможности за защита на своите права. Налице
е влязло в сила решение, обвързващо и застрахователя, според което виновното за ПТП лице
е осъдено да им плати обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Предявен е и
иск срещу застрахователя по чл. 380 КЗ. Използван е и законовият механизъм в
производството по несъстоятелност, предоставящ възможност на кредиторите да се
удовлетворят от имуществото на застрахователя - ищците са предявили възникналите
вземания срещу „Olympic Insurance Co. Ltd“, Кипър пред неговия синдик. В случая
забавянето на изплащането на претендираните обезщетения не се дължи на „създадено и
поддържано законодателство“ в противоречие е правото на ЕС и неосигуряване на гаранции
от страна на законодателния орган.
В конкретния казус Народното събрание не е нарушило явно и сериозно пределите на
упражняване на правомощията си. Няма и постановено решение на СЕС, установяващо по
безспорен начин нарушение на общностното право от страна на Народното събрание. Дори
и да се приеме че е налице нарушение, изразяващо се в неправилно транспониране на
Директивата, и са причинени вреди (което е неоснователно и недоказано), то категорично не
е налице пряка причинно-следствена връзка между тях. Всички нарушения, посочени от
ищците, касаят период след транспониране на Директивата от Народното събрание или се
отнасят към действия на съда, които нямат отношение към законодателния процес, или
касаят действията на трети лица - виновният водач за ПТП и ЗК „Олимпик“ - клон България.
Същите не могат да бъдат съотнесени помежду си както по отношение на субектите, така и
по отношение на времето на осъществяването им. Фактите, на които ищците се позовават,
нямат причинно-следствена връзка с претендираните вреди. Не е налице нарушение от
страна на Народното събрание. Напротив, фактите сочат, че Народното събрание в
2
изпълнение на правомощията си е приело процесния КЗ, с който е привело
законодателството в съответствие с правото на ЕС.
На 24.09.2019 г. ищците са предявили вземанията си пред синдика на „Olympic
Insurance Co. Ltd“, Кипър, чрез клона в България, в размер от по 100 000 евро. Видно от
публикуваното на 20.06.2022 г. съобщение на сайта на Гаранционния фонд, Гаранционният
фонд стартира изплащане на главниците по безспорните обезщетения, определени и
потвърдени по съдебен ред. Плащанията ще се извършват в периода от 4 до 8 юли 2022 г.,
съобразно списък и информация, предоставени на Гаранционния фонд от ликвидаторите на
ЗК „Олимпик“. Съответните суми по обезщетенията ще бъдат преведени от Гаранционния
фонд по банков път на увредените лица, по посочените от тях банкови сметки в
производството по ликвидация на ЗК „Олимпик“. Въз основа на изложеното и предвид
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която когато закон или указ е предвидил
специален начин на обезщетение, този закон не се прилага, неоснователен е предявеният иск
за обезщетение на имуществени вреди, причинени от твърдяното нарушение на
Общностното право от Народното събрание. В конкретния казус липсват въобще данни за
настъпили за ищците имуществени вреди, както претърпени загуби, така и пропуснати
ползи. С отговора на исковата молба са представени документи с искане за приемане като
доказателства по делото.
По редовността и допустимостта на исковата молба:
По предявените по настоящото дело искове по чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ срещу
държавата, за вреди, причинени от националния законодател поради нарушение на
приложимото право на ЕС, проц. легитимиран ответник, предвид фактическите твърдения в
исковата молба, е процесуалният субституент на държавата – Народното събрание. По реда
на ЗОДОВ ищецът разполага с право да избере местната подсъдност, като едната
възможност е настоящият адрес (седалището) – чл. 7. В исковата молба са посочени
конкретни законови разпоредби на националното право противоречащи на конкретни
нормативни актове и норми на правото на ЕС, които ищецът счита да са нарушени. Предвид
това съдът приема, че с оглед етапа на производството исковата молба е редовна и
допустима.
Доказателствена тежест:
Предмет на доказване от ищците по иска с пр. осн. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ са
конкретните обстоятелства от фактическия състав за отговорността на държавата по чл. 2в,
ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС – свързани с твърдените претърпени имуществени вреди и
техният действителен вид и размер, причинени на пострадалия ищец в следствие и пряка
причинна връзка от нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на
частноправни субекти, които ищецът счита да са нарушени, като нарушението на
общностната норма следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена
връзка между нарушението и причинените вреди.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като
установи, обстоятелствата, оборващи твърдените от ищците обстоятелства за наличието на
3
елементите от правопораждащия отговорността по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, § 3 ДЕС
фактически състав.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи са
допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства по делото документите, представени с исковата молба и
с отговора на исковата молба, подробно описани в същите.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в мотивите на
определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно
заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2022 г. от 13,30 часа,
за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на
ищците – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4