О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...06.2020
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………..юни две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
въззивно частно търговско дело № 720 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена
частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* срещу разпореждане №
553 от 04.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 213/2020 г. на РС Девня, с което
е отхвърлено заявление № 1773/02.03.2020г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.
София, срещу М.П.Д. с ЕГН ********** *** 44, в частта, в която се иска издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 690.23
лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги по договор за потребителски кредит № **********/12.10.2018г.
Жалбоподателят въвежда
възражение за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет от допълнителни услуги
не били нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а са пожелани от
ответника в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и разходите за
тези услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало
да се отчитат при изчисляване на ГПР. Моли да бъде отменено разпореждането в
обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество,
същата е частично основателна по следните съображения:
Пред първоинстанционният
съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.П.Д. с
ЕГН ********** *** 44 за сумата от 584.29 лева главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 12.10.2018г.; сумата от 154.35 лева
договорно възнаграждение за периода от 10.01.2019г. до 03.09.2019г.; неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 690.23 лева;
39.86 лева – лихва за забава от 11.12.2018г., датата на изпадане на длъжника в
забава до 03.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на заявлението в съда – 02.03.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
Заповедният съд е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за заплащане на сумата за неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 690.23 лева,
следва да бъде отхвърлено, на осн. чл. 411, т. 3 ГПК
/ДВ. 100 от 20.12.2019г./, тъй като
разпоредбите от договора са нищожни, на осн. 10 а, ал. 2 ЗПК и чл. 19,
ал. 4 ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.
По същество : Ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП. Същевременно тъй като се касае за вземане,
основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради
което длъжникът има качеството на "потребител", то съдът е задължен
да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
По отношение на заявлението в частта за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги:
На първо място, доколкото предмет на пакета от допълнителни
услуги са няколко възможности не
е формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следва да се има предвид, че
в чл.10а,ал.4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В процесния договор, за различните
видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане. Наред с
това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то
е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време
на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че
принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Дори и да се приеме, че такава е ползвана,
то доколкото липсва конкретизация на възнаграждението за същата, съдът не би
могъл да присъди такова при служебно изчисляване на размера.
Уговореното заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на общо 690.23 лева е прекомерно
и противоречащо на законовите изисквания. Аргумент в
тази насока е съотношението в размера на предоставените за ползване парични
средства – 600 лева и стойността на пакета допълнителни услуги – 720.24 лева,
при което цената на допълнителните услуги е по-висока от размера на
предоставената основна услуга.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът
извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона или с добрите
нрави, като в тази насока възнаграждението за допълнителния пакет от услуги не
съответстват на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК - кредиторът не може да въвежда
и изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Допълнителните услуги са част от договорното
правоотношение между страните. В случая е безспорно, че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено, и само заради сключения договор, тя е
свързана с усвояването и управлението на кредита и не е от категорията на такси
и комисионни, регламентирани с нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Изложените от
жалбоподателят доводи, че длъжникът е подписал договора при свобода на
договарянето и при личната си преценка да поеме задължението, не могат да бъдат
споделени от съда, тъй като се касае до заобикаляне на закона по смисъла на
чл.33 от ЗКП.
На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК
не следва да се зачете действието на договора в тази му част.
При гореизложеното заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, в която е
отхвърлена претенцията на заявителя е правилно, при което обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 553 от 04.03.2020г., постановено по ч.гр.д. № 213/2020 г. на РС Девня, с
което е отхвърлено заявление № 1773/02.03.2020г. на „Профи Кредит България“
ЕООД, гр. София, срещу М.П.Д. с ЕГН ********** *** 44, в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 690.23 лева,
представляваща възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
по договор за потребителски кредит № **********/12.10.2018г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.