№ 75
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100501981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20216808 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11789/2021 г. по
описа на СРС, 77 състав, е отхвърлен предявения от К. Д. Д. срещу „Е.М.З.“ АД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за признаване за установено, че „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“
АД) дължи на К. Д. Д. сумата от 1360,48 лв., представляваща недължимо платена от ищеца в
полза на ответника без основание и начислена служебно сума по констативен протокол с
фактура № **********/29.10.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 63589/2020 г. по описа на СРС, 77 състав.
Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца
в първоинстанционното производство К. Д. Д., в която се излагат съображения за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно съставът на СРС е приел, че между страните е налице твърдяната от ответника
облигационна връзка.Твърди, че разпределителното дружеството не е краен снабдител и
няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите – арг. от чл.
98, ал. 2, т. 6 ЗЕ. В тази насока сочи, че материално легитимиран да претендира процесната
сума е доставчикът по договора за доставка на електрическа енергия, а не ответното
дружество Твърди наличие на противоречие между разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ и
чл. 56 ПИКЕЕ, като счита, че на основание чл. 15 ЗНА приложение следва да намери
нормативния акт от по-висока степен, т. е. е. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в
първоинстанционното производство – „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“
АД), с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че
обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление на
пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три различни фактически
състава на неоснователно обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото даване
липсва основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Този кондикционен иск е приложим както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на изначално нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличие на
някакво правно отношение. Освен това основанието трябва да липсва не само при
получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи
факта на плащането на процесната сума, а на ответното дружество – наличието на
съществуващо облигационно отношение между страните по договор за продажба на
електрическа енергия; че е налице основание за преизчисление по нормативно предвидената
методика на дължимите от абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в
измерването на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й
измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните актове и
между страните процедури за това.
По делото не е спорно, а и видно от представена Лицензия № Л-1357/13.08.2004 г. се
установява, че ответникът „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД)
притежава лиценз за разпределение на електрическа енергия за обособена територия в
границите на Република България по Закона за енергетиката.
Установява се от представените писмени доказателства – заявление за продажба на
ел. енергия за битови нужди, вх. № **********/08.06.2016 г. и декларация за получени
съгласие на собствениците от същата дата, че ищцата К. Д. Д. като собственик на имот –
къща, находящ се в с. *******“ № 1, с клиентски № 210021341828 и аб. № ********** е
завила писмено желание за встъпване в облигационна връзка с третото неучастващо по
делото лице - „ЧЕЗ Електро България“ АД. Предвид изложеното, с оглед ангажираните по
делото доказателства и извънпроцесуалното поведение на ищцата, съдът намира за
неоснователни доводите й изложени за първи път във въззивната жалба, че по делото не е
доказано, че същата да е собственик на електороснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови
крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа
на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти се осъществява по регулирани от ДКЕВР
/понастоящем КЕВР/ цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен
снабдител – чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 ЗЕ разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни врежи – собственици на такива мрежи на обособена
2
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за
съответната територия. Съгласно чл. 104а, ал. 1 ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия.
С оглед приложимата нормативна уредба и съобразявайки обстоятелството, че
ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на
електрическа енергия на обособена територията, в границите на която се намира процесният
имот, въззивният съд приема, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение по договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа, чийто оператор е „Е.М.З.“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД. Крайният битов клиент (потребителят) се намира в облигационни
правоотношение както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при
публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ), така и с оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я
използва също при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ). Извод в този смисъл
следва и от нормата на чл. 104, ал. 1 ЗЕ, съгласно която ползвателите на съответната мрежа,
с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с оператора на
електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за
достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата
или потребени от нея, т. е. за крайните клиенти, каквато в настоящия случай е ищцата по
делото, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество –
оператор на електроразпределителната мрежа. С оглед изложеното настоящият състав
намира за неоснователни доводите на ищцата, наведени във въззивната жалба за липса на
облигационно правоотношение между страните по делото.
Неоснователни са и доводите, наведени в исковата молба и поддържани във
въззивната жалба за липсата на материланоправна легитимация на ответното дружество и
правото му да извършва едностранна корекция на потребената електрическа енергия, респ.
да получи процесната сума.
Корекцията на сметка по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ
поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената (продадената,
доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби: неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ; както и неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на измервателни уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ. В разпоредбите на чл. 50-56 ПИККЕ е
уредено правото на оператора на съответната елкетроразпределителна мрежа, при
установяване на несъответствие между измерените ел. енергия и заплатените такива, да
преизчисляват електрическа енергия по правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал.
3 т.2 ЗЕ дейността по пренос на ел. енергия на оператора на електропреносната мрежа
3
включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми,
които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи
заплащане на потребената ел. енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора
на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.
41б, б. „а“ ЗЕ. Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата, вместо доставчика, да го начисли, и това възлагане не противоречи на нормативен
акт от по-висока степен. Касае се за специални норми, които дерогират общите такива. В
подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов акт, освен
специалният характер на последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ – по
предложение на доставчика (крайния снабдител) и на разпределителя на ел. енергия
(оператора на електроразпределителната мрежа)(в този смисъл е формираната съдебна
практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г.
Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г., Решение № 60269/27.05.2022 г. по гр.
д. № 1054/2021 г., Решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. Решение №
56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г, и др.).
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че електроразпределитеното
дружество е легитимирано да извърши проверка на средството за търговско измерване, да
изготви справка за преизчислените количества електрическа енергия и да издаде фактура за
вземането, респ. ответното дружество е материално легитимирано да претендира
коригираната стойност на електрическата енергия при установяване на неизмерването,
неправилното и/или неточното измерване.
От представен като писмено доказателство по делото констативен протокол №
1025350 от 26.10.2020 г., се установява, че на посочената дата била извършена техническа
проверка на електромер с фабричен № 50523001, отчитащ потребената ел. енергия в къща,
находяща се в с. Долна Малина. Проверката е била извършена от двама служители на „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД - С.Г.С. и Н.С.М. – техници ел. системи/контрол НТЗ, както и в присъствието на
свидетеля М.А.К. – представител на Федерацията на потребителите. В протокола се съдържа
отбелязване, че потребителят – К. Д. Данова, е била потърсена на обекта, за да присъства на
проверката, но е отсъствал. Средството за търговско измерване било поставено в табло на
стълб, извън границата на имота. При извършване на проверката е установено следното:
липсва пломба на Щита на ел. таблото; нарушена е пломбата на капачката на клемния блок
на електромер; поставен е допълнителен проводник (щит) между входяща и изходяща
фазови клапи, като е разпробит клемния блок на електомера. По гореописания начин
консумираната от потребителя ел. енергия в момента на проверката не се измерва коректно
от електромера. Установи се промяна на свързване на средството за търговско измерване.
Констативният протокол е подписан от представителите на ответното дружество и от
горепосочения свидетел.
Описаната фактическа обстановка в протокола кореспондира в пълна степен с
показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели М.К. и Н.М.. От показанията
им, се установява, че проверката била извършена от св. Н.М. и С.С., служители на
ответника, в присъствието на св. М.К., представител на Федерацията на потребителите.
Свидетелите излагат, че при извършване на проверката се установило, че липсвала пломбата
на щита на ел. табло, капачката на клемния блок била разрушена и бил поставен
допълнителен проводник мост-шунт между входящата и изходящата фазови линии на
клемния блок. За проверката били уведомени органите на МВР. Сочат, че процесното ел.
табло се намирало на стълб извън имота. При справка по телефона установили титуляра на
конкретния имот. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, въззивният съд кредитира изцяло
показанията на свидетелите К. и С., като логични, последователни и кореспондиращи с
4
останалия по делото доказателствен материал.
На база съставения констативен протокол № 1025350/26.10.2020 г. е извършено
преизчисление на сметката на ищцата по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ за периода от
26.07.2020 г. до 26.10.2020 г. – за 3 месеца назад, считано от датата на проверката,
извършена от служителите на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
Видно от писмо, изх. № NTZ149727/27.10.2020 г. до ищцата е изпратено писмо, с
което същата е уведомена за извършената проверка на обекта, за която е съставен процесния
констативен протокол. Писмото е получено лично от ищцата на 14.11.2020 г.
На 29.10.2020 г. е издадена фактура № **********/29.10.2020 г. за процесния обект с
клиентски № 530001535940 за сумата от 1360,48 лв. с ДДС – стойност на консумирана ел.
енергия за периода 26.07.2020 г. до 26.10.2020 г.
Видно от писмо, изх. № **********/28.10.2020 г. до ищцата е изпратено писмо, с
което същата е уведомена, че на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, въз
основа на констативен протокол № 1025350/26.10.2020 г. е извършено преизчисление на
сметката, като на ищцата е начислена сума в размер на 1360,48 лв. Писмото е получено
лично от ищцата на 14.11.2020 г.
По делото е постъпило, на осн. чл. 192 ГПК писмо, изх. № 105810-578/18.10.2021 г.
от МВР – Дирекция „Национална система 112“, с което уведомява съда, че след извършена
справка в база данни, е установило, че на 26.10.2020 г. в 14:31 ч. е направено повикване от
лице, представило се с името С..
При съвкупния анализ на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав
приема, че проверката при която е съставен констативен протокол № 1025350/26.10.2020 г., е
осъществена при спазване нормите на ПИКЕЕ, уреждащи компетентността на мрежовия
оператор да извършва технически проверки на СТИ (чл. 46 ПИКЕЕ), реда и начина (чл. 48-
49 ПИКЕЕ) и последиците, съобразно резултата (чл. 50 – 58 ПИКЕЕ). Спазени са и
изискванията на чл. 49, ал. 1, 2 и 3 ПИКЕЕ, като констативният протокол е подписан от
двама представители на ответното дружество и от един свидетел – М.К.. В съответствие с
изискванията на чл. 58 ПИКЕЕ във връзка с извършената проверка е уведомено
Министерството на вътрешните работи (съгласно действащите ПИКЕЕ не се изисква
задължително присъствие на полицай, а единствено уведомяване на полицията за
проверката).
От приетото пред първа инстанция, неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, което настоящият съдебен състав след преценка по реда на
чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява
наличието на неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера с
промяна в схемата, водеща до непълно отчитане на потребената ел. енергия.
Съгласно нормата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при промяна в схемата на свързване,
водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа
енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неточното измерване, като
преизчислението се прави на базата на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49
ПИКЕЕ. При липса на доказателства за извършена проверка на СТИ в периода 3 месеца
5
преди проверката /на 26.10.2020г. /, както е в разглеждания случай, периодът на корекцията
е ограничен нормативно до 3 месеца назад, с цел да бъде ограничена възможността за
неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението, доколкото не може
точно да се определи моментът, от който започва неточното отчитане на електрическата
енергия, респ. неотчитането на същата. Същевременно в приложимата разпоредба на чл. 56,
ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от общото правило, а именно – че
преизчислените количества електрическа енергия се заплащат от потребителя, не по
продажната цена, а по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена
на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на
съответно мрежови оператор, т. е. установени са обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена/неточно измерена електрическа енергия, които освобождават
насрещната страна от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия. Съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, количеството доставена ел. енергия, неотчетена от СТИ за период от три
месеца, е преизчислено аритметически правилно, при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
Вещото лице е посочило още, че при извършване на справка в ел. масив на ответното
дружество се констатира, че в тримесечен период от извършване на проверката (26.10.2020
г.) не са извършвани други технически проверки на изправността на СТИ от служители на
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД.
По изложените съображение, въззивният съд приема, че ответното дружество
надлежно е упражнило законово регламентираното му право едностранно да извърши
корекция на сметката за електроенергия на ищцата за срока по чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ – не по
дълъг от 90 дни: за периода от 26.07.2020 г. до 26.10.2020 г., както и че „Е.М.З.“ АД има
вземане срещу ищцата за сумата от 1360,48 лв., представляваща начислено количество
електрическа енергия за корекция за установеното неточно измерване на средство за
търговско измерване с констативен протокол от 26.10.2020 г., за която сума е издадена
фактура № **********/29.10.2020 г. Това от своя страна обуславя неоснователност на
предявения иск.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № № 20216808 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11789/2021 г. по
описа на СРС, 77 състав, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна
„Е.М.З.“ АД има право на направените в производството разноски. Същата още в отговора
на въззивната жалба е заявила своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1 НЗПП, съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на виззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
6
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20216808 от 29.11.2021 г., постановено по гр.д.
№ 11789/2021 г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА К. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:гр. София, ул. „*******,
офис: партер, да заплати на „Е.М.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. *******, БенчМарк Бизнес център, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7