Решение по дело №222/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на дружество „[улица]“ ЕООД, действащ чрез представител по пълномощие – адвокат К. А. от АК Хасково, срещу решение № 1159/15.12.2022г., постановено по АНД № 4501/2022г. на РС Бургас, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който на касационния жалбоподател за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Разпределена е и отговорността за разноските. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се липса на правна възможност за санкциониране на нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДП с ЕФ. Релевират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се да е допуснато административното нарушение, за което касационният жалбоподател е санкциониран. Твърдят се противоречия с общностното право, както и че не бил спазен принципа за пропорционалност при преценка на размера на наложената санкция. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на обжалвания ЕФ. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация, чрез представител по пълномощие – юрисконсулт К. Д., е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 1351/01.06.2023г. съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправено от АдмС Хасково преюцидиално запитване, по което е образувано дело С-61/23. Постановено е Решение от 21.11.2024г., с което е даден отговор на преюдициалното запитване, поради което производството по настоящото дело е възобновено с определение № 10001/05.12.2024 г.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. С представено писмено становище поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация се представлява от юрисконсулт С., която поддържа отговора срещу касационната жалба и претенцията за разноски.

Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за основателност на касационната жалба и съответно за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него ЕФ.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил ЕФ № **********, издаден от АПИ, с който на касационния жалбоподател – като собственик на пътното превозно средство (ППС), на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, затова че на 08.10.2020г. в 11:58 часа с ППС влекач ИВЕКО АС 440 Т П с рег. № [рег. номер], с технически допустима маса 20 000 тона, брой оси 2, екологична категория евро ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 тона, в община Бургас, за движение по път А-1, км 357+949 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП) – няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларация. Нарушението е установено с устройство № 10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км 357+949.

За да постанови решението си, съдът е приел, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, в качеството му на собственик на ППС, последното установено да се движи по пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа без платена пътна такса, което е констатирано при преминавана на превозното средство пред контролно устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси. Приел е, че нарушението е безспорно установено от обективна страна, като установените факти са подведени под съответстващата им правна [жк], с оглед на което потвърдил ЕФ. Осъдил е жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата. Фактическата обстановка е правилно и вярно установена и не се налага установяване на нови факти, което е недопустимо пред касационната инстанция – чл.220 от АПК. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства.

Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му и решаване на делото по същество.

Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

В чл.179, ал.3б от ЗДП е предвидена санкция за собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл.187а, според който при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че ППС е управлявано от собственика му. В ал.2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т.3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава ЕФ. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, това трябва да е предвидено в закон.

В разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДП (в редакцията към датата на нарушението/02.04.2021 г., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) се предвижда, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. За нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП не е предвидена такава възможност, поради което е следвало да бъде съставен не ЕФ, а акт за установяване на административно нарушение и НП.

Вярно е, че в разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДП е предвидена приложимост на разпоредбите на чл.189, ал.10 по отношение на ЕФ, което законодателно решение не е достатъчно да се приеме, че така се урежда възможността за издаване на ЕФ за нарушения от категорията на процесното. Разширително тълкуване на санкционни норми е недопустимо.

Възможност за съставяне на ЕФ е недопустимо да се извлече и от разпоредбата на чл.167а, ал.4 от ЗДП, където е уредено изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Същото е важимо и за разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или ЕФ представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата на чл. чл.187а, ал.4 от ЗДП не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, а тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени ЕФ или са съставени АУАН, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

В обобщение, липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения. Като е издал процесния ЕФ, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, затова потвърждаващото го решение на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго за отмяна на издадения ЕФ.

Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП с израза "-3б" добавен след израза "чл. 179, ал. 3", обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., не променя горния извод на съда. Нормата е процесуална и се прилага незабавно с влизането й в сила. Тя регламентира случаите, при които може да се издаде ЕФ. Това означава, че за нарушения на чл. 179, ал. 3-3б след 13.02.2024 г. може да се издава ЕФ. Процесният ЕФ, видно от фактите по делото, е издаден преди тази дата при действието на нормата в предходната й редакция. Освен това самата законодателна промяна подчертава правилността на изводите на настоящата съдебна инстанция, защото изрично регламентира, че за нарушения на чл.179, ал.3б ЗДвП ЕФ може да се издава едва от 13.02.2024 г.

Дори и АПИ да разполагаше с възможността да издаде ЕФ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДП, ЕФ пак би бил незаконосъобразен, с оглед Решението на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/23, в което е дадено тълкуване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В т.53 на решението си СЕС указва, че „налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C497/15 и C498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика)“.

С оглед забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН е недопустимо да се определя наказание/имуществена санкция под предвидения най – нисък размер, освен за „предвидените от закона случаи“, но такива към момента не са предвидени.

По разноските : Касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции – 720.00 лева за обжалване и процесуално представителство пред районния съд и 700.00 лева - процесуално представителство пред касационната инстанция. Тъй като уговореното възнаграждение е платено, подлежи на присъждане. Противопоставено е възражение за прекомерност, което е неоснователно и съдът го оставя без уважение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника, наведените от него изключително подробни доводи и възражения и доколкото претендираният размер на адвокатското възнаграждение е в размер, близък до минималния размер по чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 , т.2 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., възражението за прекомерност се явява декларативно, а оттам и неоснователно.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1159/15.12.2022г., постановено по АНД № 4501/2022г. по описа на Районен съд Бургас, вкл. и в частта му относно разноските.

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „[улица]“ ЕООД, ЕИК *********, седалище [населено място], [улица], за извършено по чл.102, ал.2 от ЗДП административно нарушение е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДП имуществена санкция в размер на 2500.00 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], [улица], да заплати на „[улица]“ ЕООД, ЕИК *********, седалище [населено място], [улица], сумата 1 420.00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.