Решение по дело №40/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 613/ 14.02.2012 г., постановено по гр.д. № 892/2010 г., Кърджалийският районен съд в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлил молбата на К. Д. К. за изменение на решение № 156/28.12.2010 г., постановено по същото гражданско дело № 892/2010 г., в частта, с която са присъдени в полза на ответника Ф. А. А., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от К. Д. К., частна жалба, наименована от нея молба. В същата се твърди, че постановеното по гр.д. № 892/2010 г. на Кърджалийският районен съд, определение № 613/14.02.2012 г. е неправилно. Изтъкват се доводи по същество, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. било прекомерно високо за гражданско дело с материален интерес от 1 700 лв. Твърди се, че неправилно в присъдения размер били включени и пътните разхоõи на адвоката. Прави се искане да бъде преразгледана депозираната пред първоинстанционния съд молба за намаляване на адвокатския хонорар и неговото съобразяване с тарифата на адвокатските такси.

В настоящото частно въззивно производство ответникът Ф. А. А. е депозирал отговор на жалбата, в който излага доводи, че първоначалната молба с правно основание чл.248 от ГПК е следвало да отхвърлена от решаващия съд като недопустима, а производството е следвало да бъде прекратено, защото подаването на молбата целяло заобикаляне на закона и преразглеждане на стабилен съдебен акт. Прави се искане за отхвърляне на частната жалба като недопустима и прекратяване на делото. Прави се и алтернативно искане за отхвърлянето на частната жалба като неоснователна. Претендират се разноски.

Окръжният съд по повод на постъпилата частна жалба констатира следното:

По предявен от ищцата К. Д. К., установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, Кърджалийският районен съд е образувал гр.д. № 892 по описа за 2010 г., и е постановил решение № 156/28.12.2010г. Произнасяйки се по същество решаващият съд е отхвърлил предявения от К. Д. К. от Г. против Ф. А. А. от С., О., установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 1 700 лв. - главница, представляваща заплатена сума за неосъщественото прехвърляне на 170 акции от капитала на "Р."-К., сумата от 1 482,38 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 1 700 лв., за периода от 28.08.2003г. до 12.04.2010г., и законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2010г. до окончателното й изплащане. С решението си първоинстанционният съд е осъдил К. Д. да заплати на ответника Ф. А. А. направените по делото разноски в общ размер от 1 080 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Решението е било връчено на ищцата К. на 04.01.2011 г., като срокът за обжалване на същото е изтекъл на 18.01.2011 г.

Едва на 15.12.2011 г., К. е депозирала пред първоинстанционния съд по приключеното вече гр.д. № 892/2010 г. молба за преразглеждане размера на присъдения прекомерен според нея адвокатски хонорар и присъждане на такъв в разумен размер. С уточняваща молба от 16.01.2012 г., К. изтъква, че прави искането си на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

Първоинстанционният съд е приел депозираните молба от 15.12.2011 г. и уточняващата такава от 16.01.2012 г., като искане с правно основание чл.248 от ГПК и разглеждайки искането по същество го е отхвърлил като неоснователно с обжалваното в настоящото производство определение № 613/14.02.2012 г. Така постановеното определение е връчено на К. на 05.03.2012 г. и в срок е депозирана от нея, макар и наименована молба, стоящата в основата на настоящото производство частна жалба.

В този ход на констатации, въззивният съд изгради своето становище. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С цитираното първоинстанционно решение № 156/28.12.2010г., постановено по гр.д. № 892/2010 г., Кърджалийският районен съд се е произнесъл по направените в производството разноски като е осъдил ищцата К. да заплати на ответника А. направените по делото разноски в общ размер от 1 080 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Както вече беше посочено в предходен абзац срокът за обжалване, доколкото решението по своя характер е обжалваемо, е изтекъл на 18.01.2011 г. В този срок искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменяне на решението в частта за разноските от ищцата К. не е постъпило в решаващия съд. Такова искане К. е депозирала едва на 15.12.2011 г./уточнено на 16.01.2012г./. Изложеното води до извода, че направеното пред решаващия съд искане с правно основание чл.248 от ГПК, се явява просрочено като подадено след законово предписания срок за обжалване. Като се е произнесъл обаче по същество по едно недопустимо искане, решаващият Кърджалийски районен съд е постановил едно недопустимо определение, което в настоящото производство следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.

При този изход на настоящото произв¯дство се следват изрично поисканите и доказани от ответника А. разноски в размер на 240 лв.

Водим от горното,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 613/14.02.2012 г., постановено по гр.д. № 892/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Осъжда К. Д. К. от Г., ул. „С. № *, с ЕГН *, да заплати на Ф. А. А. от С., О., У.Х. Б. № *, с ЕГН *, направените в производството разноски в размер на 240 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.