Решение по дело №723/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 399
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 10 ноември 2021 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20213330100723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 399
гр. Разград , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330100723 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от П. М. М., с която е предявен иск против Т. ХР. К. за
осъждането да заплати сумата 1250лв. -част от обезщетение в размер на 3000лв. за
неимуществени вреди вследствие на жалба въз основа на която е образувана пр.
№2319/2020г. на РП Разград, сумата 1250лв. - част от обезщетение в размер на 3000лв., за
неимуществени вреди вследствие на тъжба, по която е образувано нчхд №648/2020г. на РС
Разград, законната лихва върху сумите съответно от подаване на жалбата и от подаване на
тъжбата. В молбата се сочи, че ответникът е председател на ЗК Златен клас-95 гр.Цар
Калоян, а ищецът е член на управителния съвет, като между тях възникнали противоречия
във връзка с дейността на кооперацията. Ответникът депозирал жалба срещу ищеца и
неговата майка, по която образувана пр. пр. №2319/19г. на РП Разград и тъжба срещу него,
по която образувано нчхд №648/2020г. на РС Разград. В жалбата си ответникът сочел, че
ищецът и майка му на 29.06.2020г. отишли в офиса на кооперацията и започнали да обиждат
и псуват, както, че ищецът подпрял вратата и не допускал секретарката да излезе, както че
отправяли закани спрямо него. По същата преписка образувана проверка в ОД на МВР
Разград, по която ищецът бил търсен от полицейските органи, указали му да подпише
предупредителен протокол, като от тези действия той се почувствал репресиран. Както за
действия на служители на ОД на МВР във връзка с подадената от ответника жалба за
няколко престъпления, във връзка с която бил търсен от тях на работното му място, за
изпитано притеснение, неудобства, за наложилата се отмяна на часове на записани пациенти
през м. юли 2020г. За това, че следвало да подпише предупредителен протокол, да не
извършва престъпления и какъвто ответникът не следвало да подписва, почувствал се
репресиран. Отказал да предостави на полицията телефонния номер на майка си, тъй като
1
тя страдала от хронични заболявания и щяла да се притесни. За всичко това мислел през
следващите седмици и месеци. Чувствал се унизен, омерзен от тази история. Майка му се
оплаквала, за това как я тормозели и целият град ги обсъждал, не можел да спи, чувствал се
още притеснен и безсилен, не можел да се концентрира достатъчно в този период от около
два месеца. В края на м.08.2020г. се поуспокоил, т.к. разбрал, че е постановен отказ за
образуване на досъдебно производство. С тъжбата депозирана от ответника до РС Разград,
последният твърдял, че му били приписани престъпления в подаден от ищеца сигнал до ОП
Разград, че разпространявал клеветнически твърдения по отношение на него, и образувано
по чл.147 НК. За това дело узнал в края на м.октомври 2020г., отново се притеснявал, не
можел да спи, за това че може да го осъдят за престъпление, което не е извършил. Твърди, че
в сигнала до ОП Разград написал само истинни твърдения и не е посочвал ответникът да е
извършвал тези действия, помолил прокуратурата да извърши проверка, както, че не е
разпространявал клеветнически твърдения за ответника. Единствено на събрание на УС на
ЗК Златен клас-95 гр.Цар Калоян задал въпроси на председателя относно дейността на
кооперацията, но той отказал да отговори. След това събрание доколкото станало ясно по
н.ч.х.д. №648/2020г. на РС Разград, други членове на УС започнали да коментират в града,
че не бил доволен от работата на председателя. Както, че през 2020г. кооперацията забавяла
плащания по арендни договори, бил разпространен слух, че сметките и били запорирани,
заради негов сигнал, но това не било вярно. С действията на полицията, прокуратурата и
съда по повод на жалбата и тъжбата от ответника го притеснили дълбоко, като за делата се
било разчуло и се говорело, че ще го осъдят. Изпитвал постоянни тревоги докато приключи
делото, което в с.з. на 08.12.2020г. било прекратено и изпратено на РРП, за наличие данни за
извършено престъпление от общ характер. Напрежението подклаждано у него и
представата, че може да бъде осъден, продължили до получаване на постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство от 22.02.2020г. Както, че и до сега има
притеснения, че с действията си ответникът е навредил на доброто му име и е уронил
достойнството му. Всичко това му причинило огромни психически страдания, които били
предизвикани от поведението на ответника, във връзка с депозирани от него жалба и тъжба.
Ответникът депозира отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни.
Сочи по отношение на пр.№2319/2019г. на РП Разград, че е образувана по негова жалба с
оглед отправени заплахи и закани спрямо него и служители на ЗК Златен клас гр.Цар
Калоян. В хода на проверката било установено по безспорен начин, че срещу него и
служителя Х.Д. са отправени обидни думи и заплахи от страна на ищеца. Поради това, че
същите не представляват престъпление от общ характер, правата си дири по реда на чл.146
НК - в т.см. постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 21.08.2020г. и
не отговаряло на истината посоченото от ищеца за водено срещу него производство за три
престъпления-обида, противозаконно лишаване от свобода и хулиганство. Както, че ищецът
възпрепятствал действията на полицията, поради отказ да подпише протокол, както и
представи координати на майка си Николинка М.. По отношение на н.ч.х.д. №648/2020г. на
РС Разград образувано по тъжба за престъпление по чл.147 НК, като в хода на
2
производството били събрани доказателства, за прекратяване на съдебното производство,
изплащането му на РП Разград поради данни за осъществено престъпление от общ характер
по чл.286 НК Прави възражение за съпричиняване поради принос на ищеца - ищецът
наистина изрекъл обидни думи срещу него и служители на кооперацията и подал срещу
него сигнал за извършени престъпления, за което били водени две досъдебни производства
по описа на РП Разград, които били прекратени.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следните фактически обстоятелства: Ответникът е председател на ЗК Златен
клас-95 гр.Цар Калоян, а ищецът - член на управителния съвет. През 2019г. между тях
възникнали противоречия във връзка с дейността на кооперацията. След подадена жалба
срещу ответника, на ищеца и неговата майка било отказано да сключат договор за аренда на
земеделските си земи с кооперацията.
Преписка №2319/2020г. на РП Разград е образувана по жалба от 30.06.2020г. на
ответника до РУ на МВР за това, че са били отправени от ищеца и неговата майка обиди,
закани по отношение на него и по отношение на служителката в кооперацията Х. А..
Извършена проверка по случая, като са снети обяснения от свидетели и е изготвена
докладна записка, която е изпратена на РП Разград по компетентност. С постановление от
21.08.2020г. на РП Разград е отказано образуването на досъдебно производство, като е
прието, че отправените обидни думи от П.М. и Н.М. към Х. А. касаят извършено деяние по
чл.146 НК/обида/. Същото е от частен характер и се преследва по тъжба от пострадалия до
РС.
На 06.10.2020г. ответникът подал тъжба до РС Разград срещу ищеца, с молба за
образуване на наказателно производство по чл.247 НК, че са му били приписани
престъпления. По същата е образувано нчхд №648/2020г. на РРС. В тъжбата е посочено, че
след предоставени му от РП Разград постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 24.06.2020г. и от ОП Разград от 26.06.2020г. по сигнали подадени от ищеца,
започнало досъдебно производство срещу него за престъпления по чл.201 НК, чл.212 НК.
Посочил, че в тези сигнали са му били приписани престъпления/документи измами,
присвояване на имущество и документни престъпления/ като председател на ЗК Златен
клас-95 гр.Цар Калоян. С протоколно определение от 08.12.2020г. наказателното
производство по нчхд №648/2020г. на РРС е прекратено, като съдът е приел, че са налице
данни за извършено престъпление от общ характер – по чл.286 ал.1 НК от страна на
подсъдимия П.М.. Материалите съдържащите се в н.ч.х.д.№648/2020г. на РРС са изпратени
на РП Разград, където е образувана преписка №212/2021г. С постановление от 22.02.2021г.
на РП Разград е отказано образуването на досъдебно производство, като е прието, че ищецът
не е осъществил състава на престъпление по чл.286 ал.1 НК като е подал сигнала си до ОП
Разград през м. ноември 2019г.. Мотивирано е с това, че не е посочил конкретно лице, което
да е извършило престъпление, а освен това не заявил категорично, че има извършено
престъпление. Предоставил е на прокуратурата да прецени, дали има данни за извършено
3
престъпление, в частност сочените от него такива, респ. дали да се образува наказателно
производство срещу съответното лице, липса на обективна и субективна страна на
престъплението по чл.286 ал.1 НК.
По искане на ищеца са разпитани свидетелите Н.Д. Е.С. Х. М. и Н.М.. Св.М.
сочи, че фактически съжител на ищеца сочи, че през лятото на 2000г. бил викан в полицията
в Разград относно подадена жалба срещу него от председателя на кооперацията. Ищецът
бил много притеснен, което повлияло на ежедневието му, на работата му. Било трудно да се
концентрира в професията си на лекар. Повлияло на качеството на съня, не спял спокойно
бил постоянно притеснен. Когато били в обкръжение на други хора се коментирало това
негово притеснение, опитвали се да го разведрят, да сменят темата. Но той бил изцяло
вглъбен от това. Видимо бил по-уморен, по принцип бил ведър човек и с чувство за хумор.
Повлияло и на комуникацията между тях, предизвикало и у нея раздразнение, тъй като не
обръщал внимание на нищо друго, което донякъде повлияло на техните отношения. Посетил
психолог и приемал медикаменти, като до м. февруари т.г. бил изключително притеснен.
Притесненията му били налични и до днес.
Св. Е. С. сочи, че разбрал за подадени срещу ищеца жалби, като видял полицейска
кола пред дома на последния в гр.Цар Калоян, което му изглеждало странно. След това
ищецът изглеждал силно стресиран, уплашен, голяма промяна имало у него след м. април,
когато било заведено съдебно дело, по което подсъдим бил председателя на кооперацията.
Това се разчуло в Цар Калоян, странно станало държанието на хората, започнали да странят
от него, изкарали много виновен за сигнала, заради слухове, че са били спрени рентите на
хората, че са затворени сметките на кооперацията. Започнали да гледат лошо на него. После
се оказало, че не са били верни слуховете, нямало затворени сметки на кооперацията.
Св. Х. М. /брат на ищеца/ сочи, че брат му бил призован по подадена от ответника
жалба, да дава показания в полицията. Писал също така показания в помещението за лица,
които са задържани. Брат му бил шокиран, защото с най-добри намерения се опитвал да
направи нещо срещу злоупотреби в кооперацията, накрая се оказал подсъдим. Много от
хората започнали да странят от него, като от престъпник. Хората, които си търсели рентите
били връщани с обяснението, че сметките на кооперацията били запорирани, причина за
това бил брат му. Разследващ полицай идвал в къщата на майка му да я разпитва, , брат му
също присъствал на разпита. Той бил стресиран и против разпита на майка му. Рано сутрин
виждал брат си да бодърства. До момента в който прокуратурата излязла с решение, че няма
да има никакви действия срещу него, все още не бил напълно спокоен. Както, че докато брат
му бил член на управителния съвет се натъквал на данни, за доста злоупотреби и казал, че
ще уведоми разследващите органи, за което свидетелят бил скептично настроен, поради
това, че ответникът бил с политически протекции, понеже брат му бил областен управител.
Св. Н.М. /майка на ищеца/ сочи, че една вечер и се обадила касиерката на
кооперацията, че нямало сключен трудов договор и трябвало да се яви, тъй като синът и
4
също имал ниви. Решили да отидат двамата в кооперацията, към 08:40 ч. била само
касиерката. Попитали за служителката, която сключва договорите и касиерката и се обадила
по телефона. Тя минала покрай тях без да поздрави, а те качили след нея на втория етаж в
кооперацията и влезли с нея в стаята, където я попитали защо нямали сключен договор.
Свидетелката била учудена, тъй като с получаване на рентата, подписала договора за аренда
на земите в присъствието на председателя. За това помолила касиерката да провери
договорите, а тя и отговорила, че е стара пенсионерка и не можела да помни какво
подписвала. Възникнал спор между тях, поискали да се свърже с председателя, но тя им
отговорила, че с тях няма да подпишат договор за аренда, като че „Председателят така
нареди“. Не могла да се свърже по телефона с него, поради което го потърсили в
стопанския двор, но не могли да го намерят, не отговарял и на позвъняванията на ищеца.
Разбрали защо им било отказано, а именно защото синът и установил някои злоупотреби в
кооперацията. Синът и преживял това тежко, не можел да спи вечер. Както, че е подал
жалба в прокуратурата за констатираните нарушения.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична
експертиза П.М. е преживял силно огорчение, обида и безпокойство от създалата се
ситуация свързана с водените проверки и съдебни дела Емоционалното му състояние може
да се причисли като хронично стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар.
жизнена криза или психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно
състояние и не покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид
личностово разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до
дисбаланс в социалното функциониране. Към момента, описаните чувства на
безспокойство, унижение и накърнено достойнство се преживяват с доминантно присъствие
в ценностната система на личността. Акцент в профила има цененото от него собствено
достойнство, което се счита уязвено и накърнено. Подадените от ответника жалба и тъжба с
последвалите проверки, разпити, съдебни дела отключват негативни преживявания и
провокират защитни реакции, с които личността отреагира по-интензивно на емоционално и
поведенческо ниво. Свързани със значимостта на самочувствието му, самоувереност като
личност.. Определено била налице емоционална ситуация за психичен срив особено що се
касае самооценката и гражданската позиция на личността-ситуацията води до усещане за
дискредитация, натиск и унижение. Съдът кредитира заключението като компетентно,
обосновано и неоспорено.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Правото на обезщетение в случая възниква при наличието на
предпоставките за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Следва да
е налице деяние, представляващо конкретна външна проява на определено лице – в случая
на ответника, това деяние да е противоправно, както и да е извършено виновно – умишлено.
Отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е
неправомерно. В случая в тежест на ищеца е да докаже, че противоправността на деянието
се изразява в злоупотреба с права, а именно, че подените жалба съответно тъжба от
5
ответника са с ясното съзнание, че липсва основание за ангажиране отговорността на ищеца.
Както наличие на знание, че твърдените обстоятелства са неверни и въпреки това го прави,
за да невреди. Право на едно лице е когато прецени, че са накърнени негови права, да може
свободно да се обърне към съответната институция или съд, с искане за защитата им, без да
носи други последствия при неоснователност на претенцията. Сезирането на надлежните
органи на властта с искане за защита на лични права и имуществени интереси, не съставлява
противоправна дейност. Право на всеки гражданин е да сезира органите на властта, като
само по себе си това не съставлява „злоупотреба с право“. Гражданите имат право да
подават жалби или сигнали до разследващите органи с твърдения за извършено от дадено
лице престъпление или накърнени техни субективни материални права. Това действие би
могло да е деликтно както по-горе бе посочено, само в хипотеза на злоупотреба с право,
съответно при наличие състав на престъпление набедяване, т.е. следва да бъде доказан от
субективна страна умисъл и вина. Същевременно жалбоподателят е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. В подкрепа на изложеното, съгласно
трайно установената практика на ВКС злоупотребата с право/противоправно деяние/ е
налице, когато искането до съответния орган не е отправено с цел да бъдат взети
необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че
обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму, или за да накърни
друг обществен интерес. /в т.см. Решение 758/11.02.2011г- гр.д.1243/2009г. IVг.о. ВКС,
решение №245/05.11.2014г. гр.д. №1734/2014г. III г.о. ВКС и др./ Безспорно в случая е че,
ответникът е подал жалба до РУ на МВР, по която е извършена проверка, завършила с
цитираното по-горе постановление на РРП за отказ да се образува досъдебно производство,
т.к. наблюдаващия прокурор е приел, че са налице данни за извършено от ищеца
престъпление от частен характер. Както, че ответникът е подал частна тъжба срещу ищеца
до РС Разград, по която е образувано нчхд №648/2020г. за извършено престъпление по
чл.247 НК, което производство е прекратено, поради данни за извършено престъпление от
общ характер. В тежест на ищеца бе да установи наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД,
което бе и указано в доклада на съда, а именно, че поведението на ответника е злоупотреба с
права. Повод за подадената жалба в случая е било поведението на ищеца и неговата майка
във връзка с инцидента със служителката в кооперацията на 29.06.2020г., което се
установява от приложената преписка и докладна записка към нея. В този смисъл са и
констатациите в постановлението на РРП, а именно, че деянието е извършено, т.е. събитията
са се случили както ги описал в жалбата си ответника, но не е осъществен състав на
престъпление от общ, а от частен характер. В случая не се доказа безспорно, че ответникът е
подал жалбата, именно с цел да увреди ищеца, независимо от соченото в т показанията на
св.М., чиито показания следва да се преценят съобразно чл.172 ГПК, тъй като събраните
писмени доказателства ги опровергават. На следващо място от образуваното по тъжба на
ответника наказателно производство е видно, че с подадената тъжба от ответника същият е
упражнил своето право, а именно да сезира компетентния орган с оглед на извършено
деяние по чл.247 ал.1 НК - според сочените от него обстоятелства в тъжбата за образувани
наказателни производства за извършени престъпления в дейността на кооперацията, чийто
6
председател е той и които са били прекратени от РП Разград и ОП Разград, поради липса на
данни за извършени престъпления от общ характер. В случая ищецът не доказа наличието на
субективния елемент на деянието от страна на ответника и целта за увреда. Освен това
според практиката на ВКС дори когато подсъдимия за извършено престъпление от частен
характер по подадена жалба бъде оправдан от съда, не е основание да се приеме, че е
осъществено противоправно деяние/в т.см. Опр. №449/17.05.2018г. д. №4758/2017г. IV г.о.
ВКС, с което не допуснато до разглеждане / както, че жалбоподателят в този случай е
добросъвестен и когато посочените обстоятелства не бъдат установени. По нчхд
№648/2020г. съставът на РС Разград е приел, че са налице данни за престъпление от общ
характер, поради което е изпратил делото по компетентност на РРП, което само по себе си
води до извод за това, че деянието на ответника не е противоправно. Безспорно е също така,
че между страните съществува конфликт във връзка с работата на ЗК Златен клас-95 Цар
Калоян, чийто председател е ответникът, а ищецът заема управленски пост в същата, но
съдът намира, че по никакъв начин не бе доказано, че подадената жалба, съответно тъжба от
страна на ответника, са имали за цел да навредят на ищеца, или са били подадени със
знанието, че са неверни. Ответникът е имал основания да предприеме тези действия,
предвид осъществилите се между тях събития. Поради изложените съображения намира, че
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се следват
направените разноски, които са в размер на 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение
По гореизложените съображения, съдът:

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от П. М. М., ЕГН **********, адрес гр. Р. ул.
*** против Т. ХР. К., ЕГН**********, адрес гр.Цар Калоян, ул. *** за
осъждането да заплати сумата 1250лв. - част от обезщетение в размер на
3000лв. за неимуществени вреди вследствие на жалба въз основа на която е
образувана пр. №2319/2020г. на РП Разград, сумата 1250лв. - част от
обезщетение в размер на 3000лв., за неимуществени вреди вследствие на
тъжба, по която е образувано нчхд №648/2020г. на РС Разград, като
неоснователен.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, адрес гр. Р. ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Т. ХР. К., ЕГН**********, адрес гр.Цар Калоян, ул. *** сумата
400лв./четиристотин лева/ за разноски
7
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8