Решение по дело №1887/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 58
Дата: 13 януари 2017 г. (в сила от 12 март 2018 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20165530101887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                 13.01.2017г.   град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 28 ноември                         2016г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                 Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                     

 

Секретар: Е.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ИЛКОВА

гр. дело № 1887, по описа за 2016 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1  от ГПК.

Ищецът Д.М.В., чрез пълномощника си адв. Д. ***, твърди в исковата си молба, че  упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като депозирал заявление по чл. 410 от . В хода на образуваното ч.гр. д. № 196/2016 г. Старозагорския районен съд издал заповед за изпълнение, с която И.Б.М. бил осъден да му плати главница 7000 лв., ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 940 лв., от които 140 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение.

В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от от страна на длъжника И.Б.М. било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.Това породило правния интерес на ищеца да заведе настоящия иск за установяване съществуването на вземането.

Сочи, че паричното задължение възникнало на основание Договор за заем на парична сума, с която И.Б.М. получил и се задължил да върне сумата от 7000 лв. в срок до 30.08.2015 г., която сума не е платена.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И.Б.М. му дължи присъдената със Заповед за изпълнение по чл. 410 от сума от 7000 лева по задължение по Договор за заем на парична сума от 13.08.2015 г., с нотариална заверка на подписа на издателя, както и законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.01.2016 г

 Претендира за разноските по настоящото и заповедното производства. 

Ответникът И.Б.М. в законоопределения срок по чл. 131 от е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърдението на ищеца, че претендираното парично задължение е възникнало на основание договор за заем от 13.08.2015 г. Твърди, че легитимиралият се като „Заемодател", а именно ищецът по делото — Д.М.В., никога не му е предавал сумата от 7000.00 лв. и ответникът не е получавал в заем от ищеца твърдяната сума в посочения в т.нар. „Договор за заем от 13.08.2015 г." размер от 7000.00 лв. Отрича съществуването на сключен между страните договор за заем. Твърди, че посочената сума е получил от трето лице, което няма качеството на страна в настоящия исков процес, а именно от ТРОЯН М.В., ЕГН **********, който е брат на ищеца - Д.М.В..

Твърди също, че в периода от м.април 2015 г. до м.август 2015 г. е получил от посоченото лице Троян М.В. различни по размери суми, които впоследствие едва след предаването им, били оформени в т.нар. Договори за заем на парична сума, подписани с нотариална заверка на подписите, а именно:

-Писмен документ с наименование, Договор за заем на парична сума от 27.04.2015 г. с нотариална заверка на подписите на лицата - Троян М.В. и И.Б.М., с посочена заемна сума в писмения документ в размер от 3000.00 лв. (при реално предадена сума от 2000.00 лв.);

-Писмен документ с наименование Договор за заем на парична сума от 22.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите на лицата - Троян М.В. и И.Б.М., с посочена заемна сума в писмения документ в размер от 3300.00 лв. (при реално предадена сума от 2 200.00 лв.);

-Писмен документ с наименование Договор за заем на парична сума от 13.08.2015 г. с нотариална заверка на подписите на лицата - Д.М.В. и И.Б.М., с посочена заемна сума в писмения документ в размер от 7000.00 лв. (при реално предадена от лицето Троян М.В. сума от 4 700.00 лв.).

Всички суми, дадени в заем на ответника И.Б.М. от лицето Троян М.В. са върнати изцяло далеч преди завеждане на настоящата искова молба.

В началото на м.септември 2015 г. били проведени неколкократни телефонни разговори, напомняния, както и посещение на дома на лицето ИВАН СТОЯНОВ ИВАНОВ, ЕГН ********** (дядо на ответника И.Б.М.) от двамата братя - Троян и Д. Михайлови Василеви. Вследствие преживяните нееднократни притеснения и предупреждения от страна на лицето Троян М.В. за паричните задължения на И.Б.М., дядото на ответника предприел действия по продажба на наследствени ниви в землището на с. Любенец с цел да погаси задълженията на внука си към Троян М.В..

На 17.09.2015 г. се осъществила съвместна среща между Иван Стоянов Иванов (дядо на ответника) и Троян М.В. (брат на ищеца), уговорена от предния ден за извършване на плащане на сумата от 13 600.00 лв. Срещата се осъществила в Банка ДСК на бул. „М.М.Кусев" в гр. Стара Загора, където бил извършен банков превод в размер от 13600.00 лв. от Иван Стоянов Иванов в полза на лицето Троян М.В.. С извършване на банковия превод от дядото на ответника, лицето Троян М.В. неколкократно уверил същият, че всички отношения по издължаване на заетите суми от ответника И.Б.М. са приключени окончателно.

Въпреки горните уверения обаче, абсолютно неоснователно и в противоречие с действителните отношения между всички горепосочени страни, ищецът предприел действия по завеждане на настоящия иск с подаване на Заявление по чл. 410 ТПК за издаване на Заповед за изпъление на парично задължение, въз основа на което е образувано ЧГД № 196/2016 г. и гр.дело № 1887/2016 г., по описа на Старозагорски Районен Съд.

Неоснователно предприетите действия от страна на ищеца (въпреки изцяло погасените парични задължения на заемателя И.Б.М. и липсата на заемно правоотношение между него и ищеца) били провокирали подаването на жалба от дядото на ответника – Иван Стоянов Иванов до РП- Стара Загора, заведено под № 1805/22.04.2016г. Образувана била проверка за изясняване на всички обстоятелства по случая, като проверката  още не била приключила.

Ответникът навежда доводи за липса на  валидно възникнало заемно правоотношение между него и ответника, поради което  не дължи връщане на исковата сума от 7 000.00 лв. Твърди, че такава сума никога не е получавал в заем от ищеца.

Алтернативно, твърди, че сумата от 7 000.00 лв. вече е върната на  17.09.2015 г. с банково бордеро от същата дата, по банкова сметка *** М.В..

Моли съдът да постанови решение, с което да  отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за всички направени в производството съдебни и деловодни разноски.

 

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа предявената искова молба.

Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

       

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка :

 

 Видно от приложеното ч.гр.дело № 196/2016 г., по описа на СтРС, на основание чл. 410 от , съдът е издал Заповед за  изпълнение № 124/12.01.2016г., по силата на която ответникът И.М. е осъден да заплати на Д.В. сумата от 7000 лв. за неизпълнено задължение по договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата от 11.01.2016г. до изплащането й, както и 940 лв. – разноски.

 В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. В предвидения в чл. 415, ал.1 от едномесечен срок, заявителят – ищецът, е предявил настоящия иск против длъжника – ответникът по делото.

       

 Правното твърдение на ищеца е, че на 13.08.2015г. с ответника сключили писмен договор за заем за сумата от 7 000 лв., която сума ответникът се задължил да върне до 30.08.2015г. Видно от представения по делото договор за заем на парична сума от 13.08.2015г., ищецът, в качеството на заемодател, предоставил в заем на ответника, в качеството на заемател, сумата от 7000 лв., с договорен краен срок на връщане 30.08.2015г. Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № 3191 при нотариус Руси Патронов, с рег. № 410 на НК и с район на действие СтРС.В чл.3 на договора е посочено, че паричната сума по договора е предадена от заемодателя на заемателя преди сключването на договора.  

 

 Ответникът оспорва представения договор за заем, като твърди, че не е сключвал такъв договор с ищеца и сума по него не му е предадена.

 В подкрепа на ищцовото твърдение, относно реалното предаване на сумата по договора, е изслушан свидетелят Слави Илиев Славов. Същият твърди, че през м. септември 2016г. ищецът му се обадил и му казал, че „ще дава пари на някакъв човек”, като помолил свидетеля да го придружи. При проведената среща ищецът дал пари на  „този, на когото трябваше да дава парите”, след което всички отишли при нотариус „да запишат сделката”. Свидетелят не знае причината, поради която ищецът е дал пари на лицето, нито размера на сумата. При изслушване на сделката при нотариус свидетелят останал да чака отвън.

 Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля. Същите са последователни и непротиворечиви.

 По делото е изслушан и св. Троян В., чиито показания се явяват ирелевантни към предмета на спора, тъй като касаят взаимоотношения между ответника и свидетеля.

      

 Като взе предвид изложената фактическа обстановка, СЪДЪТ прави следните правни изводи:

  

 В производството по чл. 422 взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая се твърди, че вземането произтича от възникнали между страните взаимоотношения по договор за заем.

За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да установи възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между него и ответника е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за заем от 13.08.2015г., по силата на което сумата от 7000 лв. е предадена от ищеца на ответника, който е поел задължението да върне процесната сума в претендирания размер на 30.08.2015г.  

 

 

 

Ответникът следва да докаже изпълнение на задълженията за заплащане на процесната сума или направените правоизключващи възражения.

 

 

 

 

С договора за заем за потребление заемателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът е реален и неформален. Т.е., за да се установи възникване на такава облигационна връзка, е необходимо да се установят всички съществени елементи от фактическия състав на това правоотношение - постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщане, и предаване на сумата от заемодателя на заемателя, т.е. че сумата е предадена именно с твърдяното предназначение - заем, за който е била налице воля от страните /в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр.д. № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 /.

В случая, спорно по делото се явява реалното предаване на процесната сума.

Договорът за заем е реален и се сключва с предаването на заеманата вещ, в случая, на паричната сума. Същевременно, тъй като се касае за договор на стойност над 5 000 лв., то за доказването му законът изисква писмен документ. Такъв писмен документ в случая е налице. В него е посочено, че сумата е предадена преди подписването му. Представеният писмен договор е оспорен от ответника – същият твърди, че не е налице реално предаване на сумата.Ето защо, в тежест на ищеца е да установи реалното предаване на заемателя на сумата по заема. В тази насока е изслушан единствено свидетеля Слави Славов, чийто показания се отнасят до предаване на някаква парична сума от ищеца на „някакъв човек”, но за различен период - м. септември 2016г. Т.е. липсват доказателства, относно реално предаване на процесната сума по договор за заем към 13.08.2015г.

 

 

 

 

 

С оглед на изложеното, съдът намира, че заемната сума по писмен договор за заем от 13.08.2015 г. не е получена от ответника,  поради което не може да се обоснове извод за валидно правоотношение по договор за заем между страните за сумата от 7 000 лв.

Поради непроведено от ищеца пълно и главно доказване на фактите, от които той излвича изгодни за себе си правни последици, предявеният от него иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 7 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

   Като взе предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният на осн.чл. 422, ал.1 от , вр. чл. 240, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

   На отхвърляне подлежи и искането на ищеца за присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство разноски.

   С оглед изхода на спора, ответникът на осн. чл. 78, ал.3 от има право на разноски - в размер на 680 лв. за заплатен адвокатски хонорар, която сума следва да му бъде заплатена от ищеца.  

     Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е  Ш  И  :

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.М.В.,ЕГН **********,***, чрез адв. Д.Д. ***, кантора № 4, против И.Б.М., ЕГН **********,***, иск с правно осн. чл. 422 от , вр. чл. 240 от ЗЗД, за признаване съществуване на вземане за сумата от 7000 лв., представляваща неизпълнено задължение по сключен на 13.08.2015г. договор за заем между Д.М.В., в качеството на заемодател, и И.Б.М., в качеството на заемател, както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2016г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 124/12.01.2016г. по ч.гр.д. № 196/2016г. по описа на СтРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

     ОТХВЪРЛЯ искането на Д.М.В.,ЕГН **********,***, против И.Б.М., ЕГН **********,***, за присъждане на направените в настоящото производство разноски, както и на тези, които са направени по ч.гр.д. № 196/2016г. по описа на СтРС.

     ОСЪЖДА Д.М.В.,ЕГН **********,***, да заплати на И.Б.М., ЕГН **********,***, сумата от 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/, за направени по делото разноски.

    Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                  

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :