№…………………..……….…………./24.11.2016 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х СЪСТАВ в открито съдебно заседание на
единадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МИРЕЛА КАЦАРСКА
при секретар С.Я.,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 32 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата си молба
ищците П.Й.Н., М.С. Б. и П.П.Н., в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1”, гр. Варна твърдят, че ответникът община
Варна им
дължи, както следва: сумата от 76 444.20 лева, като
част от претенцията в общ размер на 99 444.20 лева, представляваща
неоснователното обогатяване на ответника в следствие на направени от ищците
разходи за изграждане
на външен уличен водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от
един главен водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи
отклонения по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в
списък на лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата
молба /листи 104 и 105/, както и за изграждане на необходимите в тази връзка
водоснабдителни и канализационни съоръжения, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в
съда – 07.01.2016 г. до окончателното й заплащане. Отправеното до съда
искане е община Варна да бъде осъдена да заплати на ищците горепосочените суми.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът община
Варна депозира
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва размера на
предявения иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Излага се, че представените
по делото първични счетоводни документи не установяват реално извършено
плащане, т.е извършени разходи от ДЗЗД.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Разрешение
за строеж № 5 от 28.03.2005 г., издадено от Община Варна, район „Аспарухово”,
на Община Варна, като собственик, и
на Кооперация „Орехчето с председател П.Й.Н.,
като възложител, е разрешено да извърши строително - монтажни работи, съгласно
съгласуван и одобрен инвестиционен проект на гл. архитект на район „Аспарухово”
за строеж „Външен водопровод в м-ст „Орехчето”, район Аспарухово, гр. Варна.
Всички
строителни книжа за строеж на „Външен водопровод в м-ст „Орехчето”, район
Аспарухово, гр. Варна – заповед № 481 от
11.03.2011 г., заповед № 309 от 18.11.2010 г., заповед № 174 от 27.06.2011 г.,
удостоверение № П-71 от 27.04.2005 г., удостоверение № ІІ-59 от 07.12.2010 г.,
предварителен и окончателен договор за присъединяване, становища за съгласуване
с РДНСК, са издадени на името на Кооперация „Орехчето”.
С Договор за гражданско дружество „Орехчето 1”
от 05.10.2010 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 6192/05.10.2010 г.
на нотариус В. П., рег. № 205 на Нотариалната камара, с район на действие ВРС,
на договарящите съдружници - ищците П.П.Н., М.С.Б. и Кооперация „Орехчето”,
представлявана от П.Й.Н., са учредили дружество по ЗЗД, за организиране и
извършване на съвместна дейност за изграждане на водопровод с цел снабдяване с
питейна вода собствениците на местност „Орехчето” в гр. Варна. Видно от т. 3 на
същия, Кооперация „Орехчето”, чрез своя председател П.Й.Н., като съдружник
влиза в дружеството с всички свои пасиви
и активи, включително разрешение за строеж, издадено от Община Варна и
от „ВиК – Варна” ООД, гр. Варна. В т. 10, съдружниците са договорили, че за
постигане целите на дружеството, правят следните вноски: пари и заместими вещи;
всичко, което е придобито за целите на дружеството след датата на неговото
учредяване, е обща собственост и влиза в капитала на дружеството.
Чрез
приетите по инициатива на ищците писмени доказателства, неоспорени от
ответника, – сключени договори между възложителя ДЗЗД „Орехчето 1” и трети лица
за техническо ръководство на обекта, за
заваръчни услуги на конструкция, ведно с протоколи към него, договор от 05.03.2005
г. за възлагане на изкупни работи, анекси към тях, всички подписани от П.Й.Н.,
в качеството му на управител на ДЗЗД „Орехчето1”, като възложител и трети лица,
различни от ответника Община Варна, се установява извършването на твърдените от
ищците СМР, довели до завършването и надлежното приемане на съоръжението
„Външен водопровод”, местност Орехчето, район Аспарухово; че същото е
финансирано изцяло за сметка на ищците; че съоръжението е изграден в
съответствие с издаденото разрешение за
строеж и е издадено разрешение за
ползване от държавна приемателна комисия при ДНСК, и е прието, че съоръжението
е изградено съгласно заданието и строителното разрешение, в съответствие с
нормативните изисквания.
Видно от
протокол обр.19 за обект „Външен водопровод” в местност Орехчето, район
Аспарухово гр. Варна, в табличен вид са
описани констатирани на място вложени в обекта видовете строителни работи.
Протоколът е подписан от представител на възложителя ДЗЗД „Орехчето”.
Представени са и количествено стойностни сметки за обекта.
С представените
стокови разписки, издадени за времето от 04.04.2005 г. до 14.04.2005 г. и
фактури за периода м.04. – м.10.2005 г., се установяват количествено и
стойностно вложените за сметка на ищците строителни и технически материали за
започване на обекта и СМР, вкл. и труд, по него.
От
заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда комплексна СТЕ и
ССЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че голяма
част от материалите, които са закупени с приложените по делото платежни
документи, съответстват на тези, които по акт обр. 19 са вложени в обекта.
Разликата в някои от количествата на закупени и вложени материали се отдава на
това, че в ЗДДЗ някои от платежните документи, с които са закупени материали за
изграждането на обекта, не са съхранени. Стойността на действително изпълнените
СМР за изграждане на външен уличен водопровод в м. „Орехчето”, р-н
„Аспарухово”, община Варна се равнява на 104 697.54 лева без ДДС в това
число и разходи за труд, материали и механизация. Приложените по делото
фактури, проформа фактури и стокови разписки не са документи, които
представляват доказателства за реално извършени плащания. Това са документи, с
които се документира прехвърляне на определени стоки и услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
За успешното провеждане на предявения по реда на чл. 61, ал.2 от ЗЗД иск, в тежест на ищците е да установят при условията на
пълно и главно доказване наличието на неоправдано разместване на блага, довело
до обедняването им с направените разноски за изграждането на твърдяното
подобрение, вкл. и в собствен интерес, и обогатяване на ответника за тяхна
сметка, чрез придобиване в собственост на изграденото. Ответникът от своя
страна, при доказване горните факти от ищците, носи тежестта да докаже
наличието на основание, оправдаващо настъпилото имуществено разместване.
В разглеждания случай
са налице предпоставките на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД
– безспорно е, че ищците, като собственици на недвижими имоти, находящи се в
местност "Орехчето", район
"Аспарухово", град Варна в периода от м. 03.2005 г. до м. 10.2011 г., са направили разходи за изграждането на техническо съоръжение
"Външен водопровод" в местност Орехчето, район „Аспарухово”, гр.
Варна, чиято завършеност и годност като строеж и за ползване по смисъла на ЗУТ,
е удостоверена с Констативен акт от 01.08.2011 г., Протокол за установяване
годността за ползване на строеж от 07.10.2011 г. и Разрешение за ползване № ДК
- 07 - В - 238/ 11.10.2011 г. от РДНСК - гр. Варна.
Между страните не се спори, че Община Варна е
собственик на "Външен водопровод" в местност Орехчето, район „Аспарухово”,
гр. Варна, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал.3 от ЗУТ - собственик на изграденото
съоръжение, е субектът, който съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗУТ трябва да го изгради. А това означава, че претенцията за
обезщетяване на разходите, които трето лице е направило, без да е било длъжно,
за изграждането на такова съоръжение, трябва да бъдат насочени срещу този,
който е негов собственик. Когато става въпрос за съоръжения на техническата
инфраструктура в урбанизирани територии, чл. 66, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че те се изграждат от и за сметка на
държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Законодателят е предвидил различни субекти,
задължени за изграждане на съоръженията, но това не означава, че всеки от тези
субекти е отговорен за изграждането на всички съоръжения в републиката.
Логиката е, че когато са разположени в държавна собственост или касаят държавни
обекти, съоръженията на техническата инфраструктура трябва да бъдат изградени
от държавата и са нейна собственост; когато се намират в общинска собственост
или касаят общински обекти, тези съоръжения трябва да бъдат изградени от
общината и остават нейна собственост. Когато трето лице финансира изграждането
на съоръжения на техническата инфраструктура в свой интерес, то предприема
чужда работа и трябва да бъде обезщетено по правилата на чл. 61, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗД
или по чл. 62 от ЗЗД.
Задължено да плати обезщетението лице е това, чиято работа е изпълнена. Ако
третото лице е извършило строителство на общински съоръжения - именно общината
трябва да го обезщети за разходите по извършване на работата /Решение
№ 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК/. По делото не се спори, а и от представените доказателства е видно, че
работата по изграждането на процесния водопровод е предприета и в интерес на ищците,
както и че не е било налице противопоставяне от страна на общината.
Събраните по делото писмени доказателства /ПКО, РКО, платежни нареждания, вносни бележки, стокови разписки, фактури,
касови бонове и разписки/ сочат, че процесните СМР са били извършени
от ищците в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1”, гр.
Варна
по повод изграждане на външния уличен водопровод,
собственост на ответната страна. По отношение на факта
на изграждането на елемента от техническата инфраструктура именно от ДЗЗД,
страните са обвързани с влязлото в сила Решение №
4227/22.08.2014 г., по гр.д. № 15537/2013 г. по описа на ВРС, XXXIII-ти
състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 194/12.01.2015 г. Видно е приложените от ищците по делото документи – ПКО, РКО, платежни
нареждания, вносни бележки, стокови разписки, фактури, касови бонове и
разписки, че същите са получавали възмездно материали, стоки и услуги във
връзка с изграждане на водопроводното отклонение. Въпросът дали точно при
получаването им са заплатили същите, по-късно и дали и към настоящия момент
дължат заплащане на част от СМР е ирелевантен за настоящото производство. От
приетата по делото комбинирана СЕ се установява, че материалите, стоките и
услугите посочени в представените по делото разходни документи са вложени в
процесния обект. Тъй като гесторите са
действали не само в интерес на заинтересованото лице,
но и в свой интерес, затова заинтересованият отговаря само до размера на
обедняването на гестора. При това положение в настоящия случай община Варна дължи заплащане на стойността на изграденото, чиято стойност съобразно заключението на вещото лице по допусната и приета от съда СТЕ и възлиза общо на 104 697.54 лева без ДДС. Това е и сумата, която ответникът
би заплатил, ако сам бе извършил работата по изграждане на обекта, т.е. с
толкова се е обогатил. С влязло в сила Решение № 4227/22.08.2014 г., по гр.д. № 15537/2013 г. по описа на ВРС, XXXIII-ти състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
194/12.01.2015 г. ответникът вече е осъден да заплати на ищците сумата от
23 000 лева като частичен иск от сумата 115 476.06 лева,
обезщетение за разходите, направени от тях за изграждане на външен уличен
водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от един главен
водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи отклонения
по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в списък на
лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата молба, както
и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и канализационни
съоръжения. В настоящото производство се установи, че размерът на
обогатяването на община Варна е в размер на 104 697.54 лева без ДДС
/сумата от 125 637.05 лева с ДДС/ - стойността
на действително изпълнените СМР за изграждане на външен уличен водопровод в м.
„Орехчето”, р-н „Аспарухово”, община Варна. Т.е отправената към
съда претенция за сумата от 76 444.20 лева като частичен иск от сумата 99 444.20
лева след съобразяване на вече присъдената сума по гр.д. №
15537/2013 г. по описа на ВРС, XXXIII-ти състав следва да бъде
уважена изцяло.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло като ответника бъде
осъден да заплати сумата от 76 444.20
лева, като част от претенцията в общ размер на 99 444.20 лева, представляваща
неоснователното обогатяване на ответника в следствие на направени от ищците
разходи за изграждане
на външен уличен водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от
един главен водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи
отклонения по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в
списък на лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата
молба, както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и
канализационни съоръжения, като на ищеца се присъди и законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 07.01.2016
г. до окончателното й изплащане на основание чл. 86 от ЗЗД.
При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски
се явява основателно, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 5707 лева, представляваща заплатена държавна такса, заплатен депозит
за комплексна СЕ и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него /листи 210, 211/.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” 43, представлявана
от Иван Портних, в качеството му на Кмет да заплати на П.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м. „Орехчето”, М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1",
ЕИК *********, със седалище и управление: гр.
Варна, м-ст Орехчето № 12, представлявано от председателя П.Й.Н. сумата от 76 444.20 /седемдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и
четири лева и двадесет ст./ лева, като част от
претенцията в общ размер на 99 444.20 /деветдесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и
двадесет ст./ лева, представляваща неоснователното
обогатяване на ответника в следствие на направени от ищците разходи за изграждане
на външен уличен водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от
един главен водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи
отклонения по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в
списък на лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата
молба, както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и
канализационни съоръжения, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 07.01.2016
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” 43,
представлявана от Иван Портних, в качеството му на Кмет да заплати на П.Й.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, м. „Орехчето”, М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1",
ЕИК *********, със седалище и управление: гр.
Варна, м-ст Орехчето № 12, представлявано от председателя П.Й.Н. сумата в размер на 5707 /пет хиляди седемстотин и седем/
лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: