Решение по дело №2206/2022 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към решение по НАХД № 2206 по описа на Варненския
Районен съд за 2022 година, XIII състав.

Производсвото е образувано по внесено от прокурор при Районна
Прокуратура - Варна по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по отношение на обвиняемата М.И.П.
извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343 ал.1, б."Б"
пр.2 –ро от НК за това, че че на 28.09.2021г. в гр. Варна при управление на
моторно превозно средство автомобил „Рено Лагуна" с peг. № В 6309 КТ
нарушил правилата за движение - чл. 37 ал. 3 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път." и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.П. К. - на
74 години, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, обусловило
трайно затруднение в движенията на десен долен крайник за период от около
3-6 месеца и счупване на лява голямопищялна кост в областта на колянна
става обусловило трайно затруднение движението на левия долен крайник за
период от около 3-4 месеца.
Производството е по реда на чл. 414а и сл. от НПК.
В производството представител на ВРП не участва.
Обв.П. участва в производството, представлява се от процесуален
представител.
В хода на съдебното производство не се оспорва фактическата
обстановка изложена от РП Варна. Не се оспорва, че той е осъществила
деянието за което му е възведено обвинение.
От преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Милен П. е правоспособен водач на моторно превозно
средство и притежава свидетелство за правоуправление за категории „В" и
„АМ", „М".
На 28.09.2021 около 10:30ч. обв. П. решил да приведе в движение
личният си лек автомобил „Рено Лагуна" с peг. № В 6309 КТ, тъмно сив на
цвят, който управлявал от 14 години всекидневно. Както обикновено
автомобилът бил паркиран в гаража находящ се до къщата, в която живеел,
като за достигане до него се преминавало през тротоара на улицата
разположена непосредстевно пред къщата на обвиняемият.
Обв. П. отворил гаражната врата, привел автомобила в движение и го
извадил от гаража, като го оставил паркиран перпендикулярно на тротоара.
Автомобила заемал целият тротоар, като част от предните му губи били в
непосредствена близост до улицата за движение. Разположението на
1

автомобила ограничавала възможността на пешеходци да преминават през
тротоара. След като слязъл от автомобила и затворил гаражните врати той
отново се върнал и седнал в автомобила. Видял, че по тротоара отдясно
наляво върви жена. Пропуснал я да мине пред автомобила му, като не
възприел в близост да има други пешеходци, след което плавно потеглил
напред. Погледнал надясно и не видял автомобили или пешеходци, погледнал
наляво и оттам не идвали автомобили или пешеходци и решил, че може да
потегли, като щял да прави маневра завой надясно през пътното платно.
Гледайки напред отпуснал педала на спирачката и автомобилът му навлязъл
на пътното платно, като не забелязал вървящата в близост до пътното платно
и в дясно от автомобила му св.И.К., при което траекториите им на движение
се пресекли и възникнало съприкосновение между предната дясна част на
автомобила и лявата страна на тялото на св. И.К..
В следствие съприкосновението между управлявания от обв. П.
автомобил и пострадалата К., тя паднала на дясната си страна.
Обв. П. слязъл от автомобила си и веднага отишъл пред нея, за да види
какво се случва. Жената лежала по гръб и обвиняемия с намиращия се
наблизо св. Н.С. и трети случаен човек вдигнали св. К. й я пренесли на
тротоара извън платното, като я придържали. След това я сложили да седне на
стол, който изнесли. От личният си телефон обв. П. се обадил на телефон 112
и съобщил за инцидента като поискал съдействие и помощ, както и казал, че
има пострадала жена, вероятно с фрактура.
В резултат на ПТП възникнали телесни наранявания на св. К.. На място
била повикана медицинска помощ, след което св. К. била транспортирана до
МБАЛ „Света Анна-Варна" АД за оказване на лекарска помощ.
Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза:
Експерта приема, че при потегляне на автомобила и стъпване на пътното
платно водача вижда пешеходката непосредствено до автомобила, като
веднага е настъпил и удара в следствие на който тя пада на пътното платно.
Пешеходката като опасност за водача на МПС е възникнала на около 10 метра
преди удара. Според експерта технически правилно поведение на водача е
било да пропусне вече движещият се пешеходец преди да продължи
движението си. Според вещото лице водача е имал видимост към
пешеходката във всеки един момент, както и пострадалата е имала видимост
към автомобила. Според вещото лице и двамата са имали възможност да
предодвратят удара.
Съдът напълно кредитира САТЕ, като изготвена обективно и даващи
отговор на всички поставени задачи. Вещото лице изясни механизна на
настъпилото произшествие, движението на двата автомобила и отговори на
всички въпроси на страните. Автотехническта експертиза, определя
механизма на настъпване на ПТП, и по категоричен начин доказва, че ПТП е
настъпило в следствие на допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на обв.Ганчев.
2

Видно от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на
възникналото произшествие в следствие на ПТП на 28.09.2021г. св. К. e
пострадала, в резултат на което получила счупване на дясната бедрена кост в
областта на тазобедрената става и счупване на лявата голямопищялна кост в
областта на колянната става. Описаното травматично увреждане е резултат
на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да се получи по време и
начин съобщени в материалите по ДП, а именно при удар от автомобила в
областта на лявото коляно с последващо падане и удряне на тялото в областта
на дясната тазобедрена става в подлежащата земна повърхност..
Съдът приема, че обв.Ганчев при управлението на автомобила си е
нарушил правилата за движение по - чл. 37 ал. 3 от ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път.".
Описаните нарушения са в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – обяснения на обвиняемия, протокол за
оглед на местопроизшествие, съдебно медицинска експертиза,
автотехническа експертиза, свидетелство за съдимост и др., приобщени от
съда на оснавание чл. 281 от НПК, като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
След като прецени всички релевантни по делото доказателства,
съобразно нормата на чл. 16 от НПК - по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че обв.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", вр. с чл.342, ал. 1 от НК,
затова, че че на 28.09.2021г. в гр. Варна при управление на моторно превозно
средство автомобил „Рено Лагуна" с per. № В 6309 КТ нарушил правилата за
движение - чл. 37 ал. 3 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път." и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.П. К. - на 74 години,
изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, обусловило трайно
затруднение в движенията на десен долен крайник за период от около 3-6
месеца и счупване на лява голямопищялна кост в областта на колянна става
обусловило трайно затруднение движението на левия долен крайник за
период от около 3-4 месеца, като след деянието е направил всичко зависещо
от него за оказване помощ на пострадалата.
Съдът напълно кредитира показанията на свид. К. и свид.С., тъй като
като същите са изложени в логическа последователност, взаимно допълващи
3

се и разкриват фактичиската обстановка установено и с други доказателства
по делото.
В своята тълкувателна и задължителна практика ВКС приема, че
основните изисквания, за да е налице намаляващо отговорността
обстоятелство - оказване на помощ на пострадалия или пострадалите по смис.
на чл. 343а от НК, се определят по следния начин: а) деецът трябва да е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или
пострадалите, а дали е направил всичко зависещо от него - се преценява
конкретно с оглед възможностите му (психофизически, подготовка,
здравословно състояние в момента и др.), обстановката, в която е действал, и
характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил; б)
другото изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив
човек независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена
субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на
пострадалия (в т. смис. и т.5, б. "б" на Пост. № 1 от 1982 г. на Пл. на ВС), а в
случаите, когато квалифициращото обстоятелство е причиняване на телесни
повреди или смърт на повече от едно лице, това е намаляващо отговорността
обстоятелство ако водачът не е бил в пияно състояние или не е избягал от
местопроизшествието (вж. т.5, б. "а" на Пост. № 1 от 1983 г. на ВС).
В този смисъл съставът на първоинстанционния съд преценява, че от
обективна страна, в разглеждания случай е налице от правна страна
хипотезата на чл. 343а, ал.1, б. "а", предл.2 вр. чл. 343, ал.1, б. "б", предл.2 от
НК - причинена е по непредпазливост средна телесна повреда на свид. К., в
резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, като липсват
квалифицираните случаи по разглежданото непредпазливо престъпление -
обвиняемият не е бил в пияно състояние или под въздействието на
наркотични вещества или техни аналози; пострадалите от престъплението не
са повече от едно лице и на последно място деецът-водач не е избягал от
местопроизшествието. В допълнение - обвиняемият е слязъл веднага от
автомобила, отишъл е при пострадалата и е успял да и помогне, обадил се е
на тел.112 и е изчакал идването на екип на "Б. помощ" и на органите на МВР)
и затова съдебният състав приема, че са изпълнени критериите намаляващото
отговорността обстоятелство по чл. 343а от НК - водачът след своето деяние е
направил всичко, което зависи от неговите възможности, за да помогне на
пострадалата, което налага преквалифициране на процесното престъпление -
от такова по чл. 343, ал.1, б. "б", предл.2 от НК в такова по чл. 343а, ал.1, б.
"а", предл.2 вр. чл. 343, ал.1, б. "б", предл.2 от НК.
Съставът на първостепенния съд прецени, че не е налице хипотезата
на чл. 378, ал.3, изр.2 от НПК - установяване на "нови фактически
положения", при което следва да бъде прекратено съдебното производство и
връщането на делото на прокурора, доколкото въпросната хипотеза визира
установено в хода на съдебното производство "нови обстоятелства", които да
налагат промяна във възприетите и посочени от прокурора фактически
положения. Аргументите на първостепенния съд са в две посоки - първата,
4

въпросното обстоятелството (за оказаната помощ на пострадалата - бел.с.) е
било установено още в досъдебната фаза на наказателния процес - с
показанията на очевидец относно действията на обвиняемия водач веднага
след удара с пешеходката, както и с данните от справката на Дирекция "НС
112" - МВР, като събраните от съда доказателствени материали, както и
факта, че това обстоятелство е изписано в текста на постановлението на
поркурора, като това само потвърждава вече известни и установени в
предходната фаза обстоятелства, и в този смисъл няма "ново фактическо
положение", което да налага приложение на разпоредбата на чл. 378, ал.3,
изр.2 от НПК; Освен това в постановлението на РП Варна, с което е внесено
предложението за прилагане на чл. 78а от НК спрямо обвиняемото лице, е
налице фактическо изложение от страна на прокурора за наличието на
оказана помощ на пострадалото лице, и в тази връзка, съгласно закона съдът
да разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в
постановлението, а в него изрично е отразен факта на оказване на помощ на
пострадалата.
При наличието на установено още в досъдебното производство
фактическо обстоятелство - намаляващо отговорността обстоятелство
(оказване на помощ на пострадалия от страна на водача след деянието на
последния), без да прилага разпоредбата на чл. 378, ал.3, изр.2 от НПК, съдът
прецени, че може да приложи хипотезата на "изменение на обвинението" (арг.
чл. 287, ал.2 от НПК), доколкото това обстоятелство, макар и "съществено да
изменя" не обстоятелствената част на обвинението и се явява по-
благоприятно за обвиняемия деец П..

Обв.П. признава вината си.
Обв. М.И.П. е роден на 24.05.1967 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
българин, български гражданин, висше образование, женен, работи,
неосъждан, ЕГН: **********.
От субективна страна деянието е извършено в състояние на вменяемост,
доколкото обв. П. е разбирал свойството и значението на своите действия и е
могъл да ръководи постъпките си, като деянието е извършено виновно и по
непредпазливост - при разновидност на тази форма на вина небрежност
(иначе казано, несъзнателна форма на вина). Обвиняемият, като
правоспособен водач на МПС, е бил длъжен да знае правилата за движение по
пътищата, задължаващи го непрекъснато да следи пътят зад превозното
средство при извършване на въпросната маневра.
Като причина за извършване на деянието се установи незачитане от
страна на обвиняемия на установения в Република България правов ред,
досежно определяне на правилата за движение по пътищата.
При определяне наказанието на обв. П., съдът установи, че същият е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от
5

наказателна отговорност по реда на глава VIII от НК и от деянието не са
причинени съставомерни вреди. В този смисъл съдът приложи императивната
разпоредба на чл. 78а от НК.
При индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът присъди
същата над минималния размер - 1000 лв., съобразен с имотното състояние на
обвиняемия и обществената опасност на дееца, която съдът оцени като
минимална с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
липсата на предходна съдимост. Едновременно с това, за да определи размера
на наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете
сравнително невисоката степен на обществена опасност на деянието,
добросъвестното поведение на обвиняемия на досъдебното производство,
изразеното критично отношение към извършеното.
Съдът счете, че не следва да се възползва от възможността по чл. 78а,
ал.4 от НК и прецени, че не е необходимо засилване на дисциплиниращата
роля по индивидуалната превенция на наказанието с оглед поправително-
възпитателното въздействие на обвиняемото лице и по отношение на
обвиняемия не следва да бъде наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС, като в тази връзка съобрази обстоятелствота по
възникналото ПТП и оказването на помощ на пострадалата, както и добрите
характеристични данни спрямо П..
Едновременно с това, за да определи размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемия, съдът отчете сравнително невисоката
степен на обществена опасност на деянието, отношението към наказателния
процес и деянието.
Съдът намира, че с така наложеното по размер наказание ще се
постигнат целите, предвидени в чл.36 от НК и ще се въздейства
предупредително и превъзпитаващо по отношение на обв.тодорова в
извършването на други престъпления.
Съдът възложи на обвиняемия направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	971
Дата:	13 юли 2022 г. (в сила от 29 юли 2022 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20223110202206
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 юни 2022 г.

Решение по дело №2206/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите