Разпореждане по дело №34054/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 94079
Дата: 2 юли 2024 г. (в сила от 2 юли 2024 г.)
Съдия: Даниела Божидарова Александрова
Дело: 20241110134054
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 94079
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20241110134054 по описа за 2024 година

Образувано е по заявление от ************** с ЕИК: *********** срещу Ю. И. З. с
ЕГН: **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата 8 516,37 лева (осем хиляди петстотин и шестнадесет лева и 37 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 9 308,05 лева (девет хиляди триста и осем лева и 05 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 14.06.2019 г. до 15.04.2023 г., сумата 1 235,22
лева (хиляда двеста тридесет и пет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.06.2019 г. до 05.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 381,19 лева
(триста осемдесет и един лева и 19 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50,00 лева (петдесет лева).
Заповед за изпълнение е издадена за сумата от 6100 за вземанията за главница, ведно
със законна лихва за период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането и обезщетението за
забава в размер на 1 235,22 лева (хиляда двеста тридесет и пет лева и 22 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2019 г. до 05.06.2024 г, както и за
претендираните разноски съобразно уважената част от вземанията - държавна такса в размер
на 146,70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,24 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
неравноправност.
1
Заявителят претендира заплащане сумата 8 516,37 лева (осем хиляди петстотин и
шестнадесет лева и 37 стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ******** от 12.04.2019 г. Видно от предоставения договор за кредит, размерът на
отпуснатия кредит е 6100 лв., а 1951,80 лв. е размер на застрахователната премия, към който
са добавени още 2 пера – „комбо живот“ в размер на 966, 24 лв. и „комбо безработица“ от
985, 56 лв. като по този начин е описан общ размер на кредита в размер на 9018, 02 лв.
Отделно от това лихвеният процент на кредита е договорен в размер на 31,84 %, като е
посочено, че ГПР е 46,63 %.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението,
съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за вземанията за
сумата за главница над чистата стойност на кредита, като следва да бъде уважено и искането
за присъждане на обезщетение за забава, доколкото се твърди, че задължението на
кредитополучателя да върне отпуснатия му кредит не е изпълнено.
По отношение на вземанията на тази част от главницата, описана в договора като
застрахователната премия в размер на 1951,80 лв., към която са добавени още 2 пера –
„комбо живот“ в размер на 966, 24 лв. и „комбо безработица“ от 985, 56 лв., настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се приемат като главница по Договор за
потребителски кредит № ******** от 12.04.2019 г., а същите следва да се отнесат към
годишният процент на разходите, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит /чл.19 от ЗПК/ съгласно чл.3, буква „ж” на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити. Застрахователните премии по сключените едновременно с договора
за кредит са разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, макар и да не
са задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за
сключване на самия договор, както е посочено в самия договор, обстоятелството, че същата
е сключена едновременно с подписването му и определена като част от главницата по
кредита, то би могло да се направи извода, че получаването на кредита при предлаганите
условия включва заплащането на точно определена застрахователна премия
/така, Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/. Ето
защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия, които
заемополучателят следва да заплати всъщност представляват разход по кредита, който
оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените
съображения дължимите застрахователни премии, включени в договора като част от
главницата по договора биха могли да се дължат на нарушени императивни изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният
договор да се явява се явява недействителен. Ето защо заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
следва да се издаде само за чистата стойност на кредита
съгласно чл. 23 от ЗПК.
2
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на
дружеството заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50
лв., като съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 146,70 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,24
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
************** с ЕИК: *********** срещу Ю. И. З. с ЕГН: ********** в частта за сумата
над 6100 лв. до пълния предявен размер от 8 516,37 лева представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ******** от 12.04.2019 г., ведно със законна лихва за
период от 05.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 9 308,05 лева (девет
хиляди триста и осем лева и 05 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
14.06.2019 г. до 15.04.2023 г., сумата 1 235,22 лева (хиляда двеста тридесет и пет лева и 22
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.06.2019 г. до 05.06.2024 г.,
както и държавна такса над 146,70 лв. до предявения размер от 381,19 лева и
юрисконсултско възнаграждение над 19,24 лв. до предявения размер на 50,00 лева (петдесет
лева).
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3