РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Сливница, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н. Св. В.
при участието на секретаря Паулина Бл. В.а
като разгледа докладваното от Н. Св. В. Административно наказателно дело
№ 20211890200377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Г. Г., чрез адв. Б., с която на основание чл.
59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 21-0344-
000253/24.06.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се оспорва извършването на твърдяното нарушение.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати и процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП – нарушението не е описано ясно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ - Сливница като наказващ орган, редовно
уведомен, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище
по жалбата.
Съдът, като изслуша доводите на страните, провери изцяло атакуваното
наказателно постановление, обсъди събраните по делото доказателствени
материали – по отделно и в съвкупност, съобразно законовите разпоредби,
намира следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
На 08.06.2021 г., в 00:00 часа, в гр. Сливница по ул. „П.Е.”
1
жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал собствения си лек автомобил
„**********”, модел „***********”, с рег. № ***********, като се движил с
посока от ул. „П. С.“ към с. А.. Жалбоподателят бил спрян за проверка от
полицейските служители свидетелите М. В. Й. и Ц. И. В.. Полицейските
служители сигнализирали свидетеля Х. В. И. на длъжност мл. автоконтрольор
при РУ – Сливница за да тества жалбоподателя за употреба на алкохол. След
пристигането на свидетеля Х. В. И., жалбоподателят отказал да бъде тестван
за алкохол с техническо средство. Той бил откаран в РУ Сливница и му бил
издаден талон за медицинско изследване, но жалбоподателят отказал да даде
кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество.
Свидетелят Х. В. И. преценил, че е извършено административно
нарушение и затова съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия GA № 375561 от г., в който били
отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговите
фактически елементи и правната му квалификация – чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля при съставянето
на акта. Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са
постъпили от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН началникът на РУ - Сливница издал и
атакуваното НП № 21-0344-000253 от 24.06.2021 г., в което било описано
нарушението и е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Ц. И. В.,
Х. В. И., М. В. Й., И. Б. И. и от приобщените към доказателствения материал
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставения АУАН, талон за
изследване № 074091, фиш за спешна медицинска помощ от 08.06.2021 г.,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
08.06.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност на Е.С.С., заповед № 517з-51/05.01.2018
г., заповед № 517з-1561/20.05.2016 г. на директор на ОДМВР-София, акт акт
за встъпване в длъжност на Х. В. И..
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
органи, и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова
ги кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
подробно възприетите от тях и релевантни за нарушението факти относно
датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката
нарушение. Показанията на свидетелите кореспондират с писмените
доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са
описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
2
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова
и съдът основа фактическите си изводи въз основа на тези показания. Съдът
кредитира и показанията на свидетеля И., който потвърждава
обстоятелството, че жалбоподателят е спрян за проверка. Свидетелят
възпроизвежда и обстоятелства относно нарушението, показанията му
спомагат за изясняване на фактическата обстановка в пълнота.
За разкрИ.е на обективната истина по делото способстват и писмените
доказателства по делото,- които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е строго формално,
засягащо в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
По процедурата:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният състав
не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на НП – спазена е компетентността (материална и териториална) на
длъжностните лица, съставили, съответно издали, двата процесуални
документа. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай
съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
3
предвидени в този закон. В случая актосъставителят е заемал длъжност мл.
автоконтрольор в РУ – Сливница към датата на съставяне на акта. Ето защо се
установява неговата компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и да издава наказателни постановления
имат министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната, министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В случая въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, наказващият орган е разполагал с
правомощието да издаде и процесното НП.
Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на
АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В акта е посочено, конкретните норми, нарушени
от санкционираното лице, нарушението е описано словестно, като е
осигурена възможността лицето да разбере за какво извършено от него
нарушение е привлечен към административна отговорност. В допълнение, в
издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено къде е извършено
нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в процесното НП се
съдържат изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя;
индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и
часа) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено; законовият текст, който е нарушен, както и вида на наложеното
4
наказание и неговият размер. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че нарушението не е описано достатъчно ясно. Съдът счита, че както времето
така и мястото на нарушението са достатъчно ясно обозначени. Видно е в кое
населено място, по коя улица и в каква посока се е движил жалбоподателят.
Датата и часа както в АУАН, така и в НП са ясно и точно посочени и същите
съвпадат, което напълно съответства на изискванията на закона /в този
смисъл решение № 218 от 01.03.2023 г. по кнад № 888/2022 г. по описа на
Административен съд – София-област, което е постановено по идентичен
случай/.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че същият отказал да бъде тестван за употреба на алкохол
с техническо средство и отказал да даде кръвна проба за медицинско
изследване за употреба на алкохол. Наказващият орган квалифицирал тези
факти, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидена санкция за
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
От доказателствата по делото се установи, че на 08.06.2021 г. в 00:00
часа, в гр. Сливница по ул. „П.Е.” жалбоподателят Т. Г. Г. управлявал
собствения си лек автомобил „**********”, модел „***********”, с рег. №
***********. При спиране за проверка от полицейски служители
жалбоподателят отказъл да бъде тестван с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта, а впоследствие не изпълни
предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му. От показанията на свидетелите се установиха в пълното
обстоятелствата по делото и в частност около самото нарушение.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на вмененото административно
нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна
страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
същият е съзнавал, че управлява лек автомобил и при извършена проверка от
компетентните органи отказва да бъде проверен за употреба на алкохол и да
предостави кръвна проба за медицинско изследване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че от АУАН и НП не
ставало ясно за какво нарушение е санкциониран защото е посочено
едновременно, че жалбоподателят е отказал да бъде изследван с техническо
средство за употреба на алкохол и не е изпълнил предписанието за
5
медицинско изследване и вземане на биологични проби, а това съставлявали
две отделни нарушения. Всъщност в закона са посочени две форми на
изпълнително деяние на едно и също нарушение доколкото предметът и целта
на проверката и в двата случая е един и същ, а именно да се установи дали
водачът управлява превозното средство след употреба на алкохол и каква е
концентрацията му в кръвта на водача /в този смисъл са и мотивите на ТР №
13 от 20.12.2021 г. по т.д. № 1/2021 на ВАС/. Напълно възможно е, както е и в
настоящия случай, водачът да извърши нарушението чрез двете му форми –
да откаже както да бъде тестван с техническо средство, така и да не изпълни
предписанието за медицинско изследване.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда
административно с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен
доколкото е в неговия абсолютен размер.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази
насока, че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на
нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Отделно от това и размерът
на предиденото в закона административно наказание напълно съответства на
обществената опасност на същото. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът не
констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същото следва да бъде потвърдено изцяло, а подадената жалба да се остави
без уважение, като неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
6
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт
и не му се дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0344-
000253/24.06.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя Т. Г. Г., ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административния съд – София-област в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7