№ 4249
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20241110133627 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1; по чл.344, ал.1, т.2 и по чл.344, ал.1, т.3, във
връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът П. И. В. твърди, че е работил при ответника по Трудови договори
№47/31.10.2018 г. и №07/05.02.2021 г. на длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик,
ревизор вагони“. Заявява, че на 16.04.2024 г. е получил по пощата писмо с приложена
Заповед № 39/10.04.2024 г., с която му е прекратено трудовото правоотношение на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ, считано от 11.04.2024 г. Поддържа, че прекратяването на трудовия
договор е незаконосъобразно, тъй като съобразно чл.335, т.3 КТ прекратяването на трудовия
договор без предизвестие е от момента на получаването на писменото изявление за
прекратяването на договора, като в настоящият случай ответникът-работодател го е
прекратил на 11.04.2024 г., а ищецът-работник е получил процесната Заповед №
39/10.04.2024 г. на 16.04.2024 г. (момента, в който до него е достигнало волеизявлението на
ответника за прекратяването на договора). Твърди, че не е налице основанието по чл.325,
ал.1, т.9 КТ „невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни
противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия“ за
прекратяването на трудовото правоотношение. Заявява, че има ТЕЛК от 2018 г. и е работил
на същата длъжност, при същия работодател, като са спазвани противопоказанията и не е
полагал нощен труд, като не се е налагало други ограничения, водещи до невъзможност за
изпълнение на трудовите функции. Поддържа, че не е спазено кумулативното условие по
чл.325, ал.1, т.9 КТ за предлагане на друга подходяща работа и само ако работника не я
приеме, да се прибегне до уволнението. Претендира уволнението му да бъде признато за
1
незаконно и отменено; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност; да му
бъде заплатено обезщетение в размер на 11 913.90 лева за периода от 11.04.2024 г. до
11.10.2024 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.06.2024 г. до
окончателното изплащане и разноските.
Ответникът ......... е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че с Експертно
решение № 90539 от заседание № 32/29.02.2024 г. на НЕЛК е отменено Експретно решение
на ТЕЛК №91611/25.08.2023 г. и е издадено ново Експертно решение, с което е установена
временна неработоспособност на П. И. В. „вагонен инструктор, техник-механик, ревизор
вагони“, с оценка 70% трайно намалена работоспособност/ТНР/, водеща диагноза „Стар
миокарден инфаркт“ и като противопоказни условия на труд- „тежък физически труд, дълги
маршрути, лоши атмосферни условия, преохлаждане, работа с невротоксични вещества,
нощен труд, нервно-психически пренапрежения“. Твърди, че в заключение лекарската
комисия(НЕЛК) се произнася, че лицето може да работи като „вагонен инструктор, техник-
механик, ревизор вагони“ за срока на определения процент на ТНР при облекчени условия
на труд, което представлява предписания за трудоустрояване, по смисъла на чл.317, ал.1 КТ.
Поддържа, че след получаване на ЕР на НЕЛК на 13.03.2024 г. е възникнало задължение за
работодателя в едноседмичен срок да разгледа полученото решение и да трудоустрои
работника/служителя и ако не може да го трудоустрои, да го отстрани от работа. Заявява, че
на 19.03.2024 г. е свикана Комисия по трудоустрояване към ответника, назначена със Заповед
№10-01-20/22.01.2024 г. на Директора на ПТП София, която след като се запознава с
противопоказните условия на труд и даденото от медицинската експертиза задължително
предписание за трудоустрояване на ищеца на същото работно място, при спазването им се
обръща за становище към компетентния член-представителя на Служба за трудова
дисциплина/СТЕ/ и Здравословни и безопасни условия на труд/ЗБУТ/. Твърди, че е
разгледана поотделно възможността за едновременно спазване на всяко едно от
противопоказанията и продължаване на изпълнението на същата работа, съгласно
изискванията на длъжностната характеристика на П. И. В.. Поддържа, че съгласно
описаните трудови функции за процесната длъжност не са налице противопоказанията
„тежък физически труд и работа с невротоксични вещества“, както и другото
противопоказание „без нощен труд“ е преодолимо, като ищеца работи само дневни смени,
но по останалите противопоказания „дълги маршрути, лоши атмосферни условия,
преохлаждане, нервно-психически пренапрежения“ е налице пълна несъвместимост и
невъзможност за видоизменянето на трудовите задължения в рамките на същата трудова
функция, като според заключението на Комисията не може да бъде трудоустроено лицето на
същата длъжност. Заявява, че Комисията е разгледала и възможността за трудоустрояване на
служителя на друга длъжност, отговаряща на неговата квалификация и правоспособност,
като всичките 23 броя работни места, определени за 2024 г. за трудоустроени работници (4%
от списъчния състав) са разгледани поотделно и в заключение е установено, че липсва
свободно място за трудоустрояване, тъй като всички места са заети, а и за голяма част от
ищецът не притежава необходимата правоспособност. Твърди, че са разгледани всички
2
възможности за трудоустрояване и в двете хипотези-на същото работно място или на друго
подходящо такова и предвид невъзможността да се осъществи, както и задължението да не
допуска работника до работа е взето решение да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1,
т.9 КТ трудовия договор с П. И. В.. Поддържа, че с новото Експертно решение е повишен
процента трайна намалена работоспособност (от 56% на 70%), както и са добавени
специфични противопоказания-„дълги маршрути, лоши атмосферни условия и
преохлаждане“. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните доказателства и доводи на
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е между страните, че между тях е имало сключен трудов договор (Трудов
договор № 47/31.10.2018 г.; Трудов договор № 07/05.02.2021 г. и Допълнително споразумение
№ 17/17.03.2021 г.), въз основа на който ищецът е заемал при ответника длъжността
„Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“, прекратен със Заповед №
39/10.04.2024 г., поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По делото са представени Трудов договор № 47/31.10.2018 г.; Трудов договор №
07/05.02.2021 г.; Допълнително споразумение № 17/17.03.2021 г. и Допълнително
споразумение № 01/31.01.2024 г., както и Заповед № 39/10.04.2024г.
Представени са по делото Длъжностна характеристика от 01.10.2018 г., връчена на
ищеца на 17.03.2021 г. и Длъжностна характеристика от 01.02.2024 г., връчена на ищеца на
05.02.2024 г.
По делото са представени Експертно решение № 0741 от заседание № 060/27.03.2018
г. на ТЕЛК при МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД; Експертно решение №
1450 от заседание № 137/22.07.2021 г. на НЕЛК и Експертно решение № 90539 от заседание
№ 032/29.02.2024 г. на НЕЛК
Приложени са по делото Заповед № 10-01-20/22.01.2024 г. за определяне на комисия по
трудоустрояване; Протокол от 23.01.2024 г. за определяне на длъжности и работни места за
трудоустроени работници и служители от ПТП София за 2024 г. и Протокол от 19.03.2024 г.
за прекратяване на трудовия договор с П. И. В..
По делото са представени Препис от трудова книжка(страници 12-13 и страници 14-15),
както и Справка от ТД на НАП-София от 21.10.2024 г. за актуално състояние на трудовите
договори на П. И. В., ЕГН **********.
Приложени са по делото Фиш за работна заплата на П. И. В. за м.юли 2023 г. и Фиш за
работна заплата на П. И. В. за м.април 2024 г.
Приета е по делото съдебно-счетоводна експертиза, според която размера последното
пълно брутно трудово възнаграждение е 2091.74 лева, като размера на обезщетението за
периода от 11.04.2024 г. до 11.10.2024 г. е 12 608.31 лева.
Другите представени доказателства са ирелевантни за правния спор.
3
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна доказателствената тежест е върху работодателя-ответник. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника/служителя, работодателят е този, който следва да установи, че
законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест и когато това не е изпълнено, съдът следва да приеме, че фактите не
са се осъществили и страната, която се позовава на тях, не може да извлече изгодните във
връзка с тях правни последици.
Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл. 325, ал.1, т. 9 от КТ се състои от два елемента, дадени кумулативно. Първият елемент е
невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания.
Вторият елемент е и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника
или служителя работа в предприятието. Под "подходяща работа" се разбира свободна щатна
длъжност, която съответства на промененото здравно състояние на работника или
служителя и на квалификационните изисквания, на които отговаря. Обстоятелството, че
работата е подходяща за здравното състояние, трябва да бъде също така удостоверено от
компетентния здравен орган, като преценката коя работа е подходяща за здравето на
работника или служителя не може да се извърши едностранно от работодателя (Решение №
93/26.06.2020 г. по гражданско дело № 3772/2019 г. на ІІІ ГО при ВКС).
По делото е установено като безспорно, че ищеца е бил назначен на длъжност „Вагонен
инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ при ответника по силата на Трудов договор №
47/31.10.2018 г.; Трудов договор № 07/05.02.2021 г.; Допълнително споразумение №
17/17.03.2021 г. и Допълнително споразумение № 01/31.01.2024 г., както и че със Заповед №
39/10.04.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
За да се изясни дали ищецът е страдал от заболяване, довело до намалена
работоспособност, вследствие на което се е достигнало до невъзможност да изпълнява
възложената му работа, това обстоятелство трябва да бъде установено със стабилен
индивидуален административен акт на компетентния здравен орган. Съгласно чл. 17, ал. 2
ГПК, във връзка с чл. 11. ГПК само влезлият в сила индивидуален административен акт –
Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК е задължителен за съда при преценката на
законосъобразността на уволнението по чл. 325, ал.1, т. 9 КТ. В този смисъл е и константната
практика на ВКС (Решение № 195/ 30.10.2014 г. по гражданско дело № 1997/2014 г., ІІІ ГО
при ВКС Решение № 332/21.10.2011 г. по гражданско дело № 565/2011 г., ІІІ ГО при ВКС;
Решение № 952/18.12.2009 г. по гражданско дело № 4756/2008 г., І ГО при ВКС), с която се
приема, че решението на ТЕЛК/НЕЛК не може да послужи като основание за извършеното
уволнение, докато не е изчерпан редът за обжалването му. В настоящия случай Експертно
решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на НЕЛК няма данни дали е влязло в
4
сила. Още повече, че в диспозитива на Протокол от заседанието на Комисията по
трудоустрояване при ответника, проведено на 19.03.2024 г. за прекратяване на трудовия
договор с П. И. В. е уточнено, че до представянето на НЕЛК решението с поставен печат
„Влязло в сила“ да се изпълни даденото заключение от НЕЛК и лицето да не се допуска да
изпълнява трудовите си задължения. Това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че само
на това основание работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да
прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е била налице първата предпоставка на чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ
(Решение № 188/23.01. 2018 г. по гражданско дело № 793/2017 г., на III ГО при ВКС ).
В гореспоменатото Експертно решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на
НЕЛК, като противопоказани условия на труд са посочени тежък физически труд, дълги
маршрути, лоши атмосферни условия-преохлаждане, работа с невротоксични вещества,
нервно-психическо пренапрежение и в същото е указано, че ищеца може да работи като
„Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ за срока на определения процент
трайно намалена работоспособност(ТНР) при облекчени условия на труд, а именно без
нощен труд и при спазване на противопоказаните условия на труд. Съгласно чл. 61, ал. 1, т. 8
от Наредбата за медицинската експертиза(НМЕ), експертизата на трайно намалената
работоспособност включва определяне дали лицето е трудоспособно за работното си място
и необходимостта от трудоустрояване. А съгласно чл. 78, ал. 2 НМЕ, при лице с 50 и над 50
на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК/НЕЛК се произнася по работоспособността
му за работното му място и при необходимост го трудоустроява. При дефинитивни
състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие
на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи
според квалификацията и възможностите си (чл. 78, ал. 4 НМЕ). От цитираните разпоредби,
както и от чл. 317 КТ следва, че по посочените въпроси решението на ТЕЛК/НЕЛК има
задължителен характер. Единствено здравните органи са компетентни да определят степента
на трудоспособност на работника, дали заболяването му позволява да изпълнява в намален
обем трудовите си задължения за дадената длъжност или трябва да бъде преместен на друга
подходяща работа. Посочените медицински въпроси не могат да бъдат поставяни на
последваща проверка нито от службите по трудова медицина, нито от комисията по
трудоустрояването към работодателя(какъвто е настоящия случай), нито от вещи лица в
трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК/НЕЛК
не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд- Решение №
266/24.03.2010 г. по гражданско дело № 814/2009 г., на ІІІ ГО при ВКС; Решение № 195/
30.10.2014 г. по гражданско дело № 1997/2014 г., на ІІІ ГО при ВКС; Определение №
85/24.01.2012 г. по гражданско дело № 976/2011 г., ІІІ ГО при ВКС; Определение №
1295/20.12.2013 г. по гражданско дело № 5191/2013 г., на ІІІ ГО при ВКС. В процесния
случай компетентният здравен орган не само че не е посочил, че ищеца не може да
изпълнява длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ в ответното
дружество, а напротив в Експертно решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на
5
НЕЛК изрично е указано, че П. И. В. може да работи като „Вагонен инструктор, техник-
механик, ревизор вагони“ за срока на определения процент трайно намалена
работоспособност(ТНР) при облекчени условия на труд, а именно без нощен труд и при
спазване на противопоказаните условия на труд. Тази преценка не е била променена към
датата(11.04.2024 г., респ. 16.04.2024 г.) на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните. Констатацията на НЕЛК по посочения медицински въпрос обвързва не само
комисията по трудоустрояването към работодателя(определена със Заповед № 10-01-
20/22.01.2024 г.), но и съда в настоящото производство. Както беше посочено по-горе
преценката на здравния орган не може да бъде игнорирана от работодателя и изводите на
комисията по трудоустрояването, че противопоказните условия на труд(дълги маршрути,
лоши атмосферни условия, преохлаждане и нервно-психически напрежения) не могат да се
спазват и на ищеца е следвало да бъде прекратен трудовият му договор, са правно
ирелевантни. Неоснователни са възраженията на ответното дружество, че не съществува
начин, по който трудовата функция да се видоизмени, така, че предписанията да се спазят,
тъй като без обхождане на влаковете за извършване на прегледи и проби не би останало
почти нищо от трудовата функция, както и това е част от посочените в експертното решение
противопоказани условия на труд и същите били неизбежни при изпълнението на трудовите
задължения на П. В., като „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“, което е
било основание за неговото уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. След като в Експертно
решение № 90539 от заседание № 032/29.02.2024 г. на НЕЛК няма констатация, че
заболяването на ищеца не му позволява да изпълнява трудовите си задължения за
длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ и е необходимо
трудоустрояването му на друга длъжност, то съдът е длъжен да приеме, че е налице
обективна възможност на ищеца да изпълнява възложената му работа. Става въпрос за
конкретна трудова препоръка от здравния орган, която е задължителна, а не за преценка дали
здравословното състояние на ищеца му позволява да изпълнява длъжността „Вагонен
инструктор, техник-механик, ревизор вагони“. Още повече, че П. В. е изпълнявал
служебните задължения на тази длъжност повече от 5 години, като освен освобождаването
му от нощни смени не се е налагало други ограничения, водещи до невъзможност за
изпълнение на трудовите функции.
Във връзка с гореспоменатото, настоящият съдебен състав намира, че липсва
предписание на компетентния орган към датата на издаване на заповедта за уволнение за
невъзможност на ищеца да изпълнява трудовите си задължения на длъжността „Вагонен
инструктор, техник-механик, ревизор вагони“, което прави прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ незаконосъобразно. Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да
проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин
осъществяването му в обективната действителност. Съдът намира, че в случая ответникът не
представи доказателства, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. При тази доказателствена
6
съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от
недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт е недоказан.
С оглед гореизложените правни съображения съдът намира, че уволнението,
извършено с процесната заповед е незаконно, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ следва да бъде уважен.
За пълнота на изложението следва да се уточни момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Съгласно чл. 335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено.
Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на
прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е
достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на
правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за
уволнение съставлява техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия
работодателя обективира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но
волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта
за уволнение на работника. В тази насока е и константната съдебна практика- Решение №
49/15.03.2018 г. по гражданско дело № 2837/2017 г., на IV ГО при ВКС; Решение №
289/18.11.2014 г. по гражданско дело № 1289/2014 г., на IV ГО при ВКС; Решение № 332/
03.11.2014 г. по гражданско дело № 1350/2014 г., на IV ГО при ВКС. В настоящият случай
ищецът в исковата молба заявява, че на 16.04.2024 г. е получил по пощата процесната
Заповед № 39/10.04.2024 г., което съобразно чл.175 ГПК съдебния състав намира, че
процесния трудов договор е прекратен на 16.04.2024 г. Още повече, че ответника не успя да
докаже, че Заповед № 39/10.04.2024 г. е била връчена на ищеца на 11.04.2024 г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед основателността на главния иск и безсрочния характер на трудовото
правоотношение основателен е и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ и като такъв следва
да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ.
Предпоставка за уважаване на осъдителния иск за обезщетение на работника или
служителя за времето, през което е останал без работа поради уволнението, е признаването
на уволнението за незаконно, като заедно с нея обаче работникът или служителят трябва да
докаже вредите от незаконното уволнение и причинната връзка между тях.
В резултат на незаконното уволнение ищецът е претърпял вреди, защото не е
получавал трудово възнаграждение след прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника, настъпило съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 1 от КТ, от връчването на
заповедта на ищеца или от 16.04.2024 г. Липсата на трудово възнаграждение за ищеца след
тази дата е в причинна връзка с уволнението. По делото не се доказа, че ищеца е започнал
работа в периода след 16.04.2024 г. до 11.10.2024 г. при друг работодател, видно от
отбелязването на представеното копие на Трудова книжка- серия Г, № 601882(страници 12-
7
13 и 14-15), както и от Справка от ТД на НАП-София, издадена на 21.10.2024 г. за актуално
състояние на всички трудови договори на П. И. В., ЕГН **********. Отговорност
следователно за посочените вреди следва да носи именно ответникът, защото те произтичат
пряко от неговото неправомерно действие. Съдебният състав съобразява приложените по
делото Допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение №
01/31.01.2024 г.; Фиш за работна заплата на П. И. В. за м.април 2024 г. и кредитира
допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, която намира за компетентно дадена и
според същата обезщетението за времето от 11.04.2023 г. до 11.10.2024 г., изчислено
съгласно чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 228 от КТ въз основа на последното получено
месечно брутно трудово възнаграждение от 2091.74 лева (за месец април 2024 г.) е в размер
на 12 608.31 лева. В тази връзка и предвид момента на прекратяване на трудовото
правоотношение-16.04.2024 г., съдебният състав намира, че периода за който се претендира
обезщетение е от 16.04.2024 г. до 11.10.2024 г., като съобразно чл.162 ГПК извърши
изчисления и извади разликата от 285.23 лева за три работни дни (от 11.04.2024 г. до
16.04.2024 г.), като размера за април 2024 лева е 1045.88 лева и окончателния размер за
периода от 16.04.2024 г. до 11.10.2024 г. е 12 323.08 лева.
Предвид изложените правни съображения и диспозитивното начало в гражданския
процес, искът следва да бъде уважен за сумата от 12 323.08 лева и за периода от 16.04.2024 г.
до 11.10.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба- 07.06.2024 г.
до окончателното изплащане на обезщетението, като за разликата до пълния предявен
размер от 12 608.31 лева и за периода от 11.04.2024 г. до 15.04.2024 г. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, предвид направеното
от ищеца своевременно искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от
1500 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка
възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно, тъй като съобразно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№1809.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ и по чл.344, ал.1, т.2 КТ минималното адвокатско
възнаграждение е минималната работна заплата към момента на сключване на договора за
правна помощ (07.06.2024 г.), или 933 лева (минимална работна заплата за 2024 г.), а
съгласно чл.2, ал.5, във връзка с чл.7, , ал.2, т.3 от Наредба №1809.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с
чл.225, ал.1 КТ за сумата от 12 608.31 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 1
534.75 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
Софийски районен съд, сумата от 981.61 лева, представляваща дължими разноски за
държавна такса от 590.66 лева и възнаграждение на вещо лице от 390.95 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
8
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на П. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.003, вх.В,
ет.4, ап.11 и съдебен адресат- гр.София, ул.„Ангел Кънчев“№6, ет.1, ап.3- адвокат Д. М., от
длъжността „Вагонен инструктор, техник-механик, ревизор вагони“ при ответника- .........,
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Владимир Минков-Лотко“
№41, извършено със Заповед № 39/10.04.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, П. И. В., ЕГН **********, с
адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.003, вх.В, ет.4, ап.11 и съдебен адресат- гр.София, ул.
„Ангел Кънчев“№6, ет.1, ап.3- адвокат Д. М., на длъжността „Вагонен инструктор, техник-
механик, ревизор вагони“ при ответника- ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Владимир Минков-Лотко“ №41.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Владимир Минков-Лотко“ №41, да заплати на П. И. В. , ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.003, вх.В, ет.4, ап.11 и съдебен адресат- гр.София, ул.„Ангел
Кънчев“№6, ет.1, ап.3- адвокат Д. М., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 2 от КТ, сумата 12 323.08 лева, представляваща обезщетение за времето от 16.04.2024 г.
до 11.10.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата
молба- 07.06.2024 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
сумата 1500 лева, представляваща съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Владимир Минков-Лотко“ №41, да заплати на Софийски районен съд, на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, сумата от 981.61 лева, представляваща дължими разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от датата на неговото обявяване – 12.03.2025 г. от страните, на които да се
връчи препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9