РЕШЕНИЕ
№ 904
гр. София, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115124 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Образувано е по предявен от Л. С. С., ЕГН **********, срещу Р. А. С., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 127, ал.2 СК относно родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо детето на
страните – Р. Р. С., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че се познават с ответника от Февруари 2023 г.,
като малко по – късно ищцата забременява и още докато бебето е в утробата й,
разбира, че ответникът контактува с различни жени в социалните мрежи. Сочи, че на
09.01.2024 г. се родил техния син – Р. Р. С. и отношенията им допълнително
ескалирали. Твърди, че на 29.01.2024 г. след поредния скандал, ответникът се изнесъл
от семейното им жилище. Изтъква, че от момента на тяхната раздяла, ответникът
еднократно е дал 50 лева, които не са достатъчни за обезпечаване на финансовите му
нужди. Посочва, че необходимата месечна сума за подсигуряване храната за детето
възлиза в размер на 440 лева. Счита, че бащата не притежава необходимият
родителски капацитет, за да полага грижи за малолетното дете. Твърди, че от
предишна връзка има и друго дете, за което също не полага грижи. Счита, че бащата
не умее да проявява търпение и разбиране, тъй като провокира скандали, които
говорят за невъзможност да се съобразява с мнението на другите. Изтъква, че
поведението на ответника е насочено към стремежа му да гледа собственото си
1
удобство и да задоволява своите потребности, отколкото тези на детето. Твърди, че
жилището й разполага с всичко необходимо за отглеждането на малко дете, а в
жилището на бащата не са налице никакви условия за неговото отглеждане. Посочва,
че в отглеждането на детето има подкрепата на нейното семейство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като
заявява, че претенцията е частично основателна. Заявява, че не оспорва факта на
настъпилата раздяла, не се противопоставя упражняването на родителските права да
бъдат възложени на майката. Не се противопоставя на искането за определяне на
местоживеенето на детето при адреса на майката. Оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че единственото важно нещо за майката е да съблюдава най –
добрия интерес за детето, като по никакъв начин не ограничавала срещите му с него.
Твърди, че на бащата не е дадена възможност да осъществи контакт с детето. Оспорва
твърдението на ищцата, че поведението на бащата е насочено към стремежа да гледа
собственото си удобство и да задоволява собствените си потребности, отколкото тези
на детето. Счита, че нежеланието на майката детето да се вижда със своя баща
занапред би провокирало Синдром на родителско отчуждение. Оспорва твърдението,
че бащата не е знаел от какво има нужда техния син и как да задоволява
потребностите му. Оспорва размера на претендираната месечна издръжка. Счита, че
претенцията за определяне на издръжка за минал период следва да бъде оставена без
уважение. Счита, че издръжката следва да се дължи, считано от влизането в сила на
решението по настоящото производство. В условията на евентуалност, счита, че
месечната издръжка за минал период следва да бъде определена в минимален размер.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищцата заявява, че никога не е
забранявала на бащата да си вижда детето. Смята, че бащата няма интерес към детето,
като никога не я е питал има ли храна или дрехи. Споделя, че бащата Р. не проявява
никаква отговорност към детето. Твърди, че детето не познава своя баща, а познава
само майката и своята баба. Изтъква, че за нея е важно да има време детето да се
адаптира към своя баща.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответникът заявява, че дълго време е
бил блокиран и не е могъл да се свърже с ищцата, като е имало момент в който е
искала да се виждат у тях, но имал пререкания с нейния брат и затова не е искал да
ходи в тях. Твърди, че е предлагал на ищцата да се видят извън къщата, но се
притеснявала да не я отвлече. Заявява, че желае да вижда детето поне 4 – 5 пъти
месечно, като заявява, че към настоящия момент е безработен, така че може да е в
удобно за майката време. Изтъква, че е съгласен да има адаптационен период, тъй като
не е виждал детето от 9 – 10 месеца.
ДСП – Оборище в депозирания по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-С-
О/243-002/01.10.2024 г. посочва, че основните грижи за малолетното дете се полагат от
2
неговата майка, която получава помощ и подкрепа от нейната майка и бабата по
майчина линия, които задоволяват адекватно базовите потребности на детето.
Констатира се, че майката притежава необходимия родителски капацитет, като полага
грижи за малолетния Р. и се стреми към неговото правилно отглеждане и развитие.
Ищцата споделя пред социалния работник, че не възпрепятства връзката между
бащата и детето. Установява се, че между детето и неговата майка е изградена силна
емоционална връзка на привързаност. Твърди се, че домът в който се отглежда детето,
са подходящи за отглеждане на малолетния в сигурна и безопасна среда. Установява
се, че в хода на социалното проучване не са налице данни за наличие на родителско
отчуждение.
ДСП – Младост в депозирания по делото социален доклад с изх. № ПР/Д-С-
М/281-001 от 09.10.2024 г. посочва, че основните грижи за детето Р. се полагат от
майката. Установява се, че бащата живее в апартамент, който му е предоставен от
неговата майка, която е собственик. В доклада се посочва още, че апартаментът се
състои от хол с бокс, спалня и санитарно помещение, като в хола има детско креватче,
което е закупено специално за малолетния му син. Ответникът споделя пред социалния
работниик, че бабата по бащина линия му оказва подкрепа в отглеждането на неговия
син. Констатира се, че родителите не общуват по между си и детето не осъществява
контакти със своя баща.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните прие за установено следното:
От събраните относими към предмета на делото доказателства се установява, че
страните са родители на детето Р. Р. С., ЕГН **********, като същото е малолетно към
датата на подаване на исковата молба (л. 8 от делото).
Видно от представените по делото от ищцата квитанции са заплащани разходи
за ежедневни нужди на детето.
Ответникът за периода м. октомври 2023 г. до м. февруари 2024 г. е получавал
трудово възнаграждение в размер на 400,00 лева и има сключен договор с „В И В
КОМЕРС“ ООД, за периода от 07.04.2023 г. до 02.10.2023 г. има сключен договор с
„ХЕПИ ГРУП 1“ ЕООД и получава трудово възнаграждение в размер на 390 лева, а за
периода от 20.07.2022 г. до 01.10.2022 г. получава възнаграждение в размер на 800,00
лева и има сключен трудов договор с „ВИНЪС КОНСУЛТ“ ЕООД, видно от
представената от НАП справка на л. 73 от делото) и реализирал среден месечен
облагаем доход в размер на 400,00 лева. По отношение на ищцата се установява, че за
периода от м. септември 2022 г. до 09.10.2024г. има сключен трудов договор с „Банка
ДСК“ АД с основна заплата в размер на 1416,67 лева, видно от представената и приета
по делото справка от НАП (л. 81 от делото) при средно месечен облагаем доход 933,00
лева (видно от Справка – Данни за осигуряването по ЕГН за периода от 01.09.2022 г.
3
до 31.10.2024 г. – л. 80.) След 09.01.2024г. майката ползва отпуск по майчинство.
От разпита на свидетеля Панчев, се установява, че познава ищцата от 10 години,
тъй като живее на семейни начала с нейната майка. Посочва, че страните по делото са
имали връзка, от която имат общо дете. Сочи, че известно време са живеели в къщата
на ищцата, като ответникът си е тръгвал два пъти от там, след което се е връщал.
Споделя, че за детето се грижи основно ищцата, нейната майка и свидетеля.
Свидетелят разказва, че ответникът си тръгнал от ищцата, докато била бременна.
Споделя, че никога не е виждал ответника да се грижи за детето, както и че бащата е
тормозил ищцата още от началото. Твърди, че ищцата Лия е отивала при тях
разплакана и е казвала, че е получавала заплахи от ответника чрез СМС и телефонни
обаждания. Посочва, че докато детето е било на около 10 – 15 дни страните са
живеели заедно, след което бащата си е тръгнал. Разказва, че докато страните са
живеели заедно, не знае дали бащата е полагал грижи за детето. Поддържа, че детето
се издържа финансово от ищцата, нейната майка, както и от свидетеля, които му
помагат, като му закупуват дрехи и играчки. Свидетелят твърди, че е виждал лично на
телефона на ищцата съобщенията, който ответника й е пращал, който са били от типа
на „Ще запаля цялата къща“.
От разпита на свидетеля Илиев, се установява, че познава страните по делото.
Посочва, че страните живеят заедно от началото на 2024 г. Твърди, че са живеели
заедно около половин година, като към днешна дата не живеят заедно, тъй като някъде
около средата на годината се били разделили. Сочи, че след раздялата детето живее с
майката, която не дава на бащата да вижда детето. Споделя, че докато са били заедно
страните, не е виждал бащата с детето. Твърди, че е ходил на гости при страните в
местността „Сухата река“. Споделя, че ответникът се е стараел да създава удобство в
техния дом, дори свидетелят разказва, че лично е сглобявал гардероб у тях, за да му
помогне. Посочва, че Р. е полагал усилия да гледа детето, като същия го е хранил и
приспивал. Изтъква, че страните са се разделили, тъй като се карали и не се
разбирали. Споделя, че страните са живеели в къща, в която живеят майката, братът,
бабата и приятеля на майката на ищцата, която къща е на два или три етажа с мазе.
Твърди, че Р. има друго дете, което е на седем години. Сочи, че ответникът е в добри
отношения с майката на другото му дете. Твърди, че ответникът му е споделял, че
ищцата не му дава да вижда детето им. Свидетелят разказва, че е ходил пет пъти
около раждането на детето.
Съдът след като прецени показанията на разпитаните по делото свидетели,
счита, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви, с изключение на показанията на свидетеля Илиев в частта в която
заявява, че страните живеят заедно от началото на 2024 г. (т.е. от момента на
раждането на детето – 09.01.2024 г.),, около половин година, което противоречи на
4
показанията на другия свидетел, както и на останалите доказателства по делото,
доколкото от данните по делото се установи, че страните не живеят заедно от началото
на месец януари 2024 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно, не могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, съдът служебно
дължи произнасяне в тази насока. Родителите са длъжни да се грижат и да възпитават
своите деца така, че те да бъдат полезни както за себе си и за близките си, така и за
цялото общество. Задължение и на двамата родители е да осигурят в пълен обем
грижите, вниманието и обичта, от които децата се нуждаят. Не се спори, а и се
установява от събраните по делото гласни доказателства, че родителите на малолетния
Р. не живеят заедно, като майката е тази, при която живее и полага ежедневните грижи
за него.
Искане за предоставяне на родителските права по отношение на детето и
определяне на неговото местоживеене е направено от молителката, като ответникът не
го оспорва. За да се произнесе по спора съдът следва да изходи от родителските
качества, възможностите за полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане и
стимулиране на придобИ.ето на личностни, социални, трудови и образователни умения
и качества у детето, моралните и човешките качества на всеки от родителите, техния
социален статус, доходи, имущество, битови условия, възрастта и пола на детето,
отношенията между родител и дете, възможността да се ползва помощта на близки и
роднини при отглеждането и др. При определяне на мерки относно грижата за детето
най-важния критерий, за това на кого от двамата родители следва да се предостави
упражняването на родителските права е интереса на детето, какъвто интерес е
осигуряването на правилното му физическо и духовно развитие и социалното му
формиране. От приетите по делото доклади на ДСП – Оборище и ДСП - Младост,
изготвени от компетентни служители, се установи, че понастоящем непосредствено
ангажирана с отглеждането и възпитанието на малолетното дете Р. е неговата майка,
която получава подкрепата от нейната майка и баба по майчина линия. От показанията
на разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че към настоящия момент
детето живее с майката, която полага непосредствени грижи за детето. От Доклада на
ДСП - Оборище се установи, още че има изградена емоционална връзка между
майката и детето, която полага адекватни грижи за задоволяване на ежедневните
потребности и интереси на детето. Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното, заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че ответникът
желае упражняването на родителските права да бъдат възложени на майката,
5
събраните по делото доказателства, становищата на компетентните ДСП,
изслушването на страните по реда на чл. 59, ал. 6 СК и най-вече съобрази интереса на
детето, счита че упражняването на родителските права по отношение на него следва да
бъде предоставено на майката, при която то да живее и която да полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му. При преценка на
родителските и възпитателните качества на страните, съдът счита въз основа на
събраните по делото доказателства, че майката притежава необходимите качества на
родител и може адекватно да упражнява родителските права и задължения, каквито
полага до момента, поради което родителските права следва да бъдат възложени на
майката. При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето, тъй
като по делото не се установиха важни причини същото да живее отделно от родителя,
който ще упражнява родителските права, нито има изключителни основания по чл. 59,
ал. 7 СК за настаняването му при дядо и баба, в семейство на други роднини или
близки, в приемно семейство или в услуга за резидентна грижа. Съдът намира, че
следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща, като
съдът намира за подходящ предвид крехката възраст на детето, липсата на изградена
към момента емоционална привързаност между него и бащата, следния режим на
лични отношения между детето и бащата: за срок от 10 месеца бащата ще има
право да вижда детето в присъствието на майката или друго трето лице посочено от
нея всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 09:30 часа до 12:30
часа в събота и за времето от 16:00 часа до 19:30 в неделя; след този период до
навършване на три годишна възраст на детето: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца без преспИ.е, за времето от 10:00 до 18:00 часа часа в събота и за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя; както и за 10 дни през лятото, разделени
на два периода от по 5 последователни календарни дни всеки без преспИ.е, като
бащата ще взима детето сутрин в 09:00 часа от дома на майката и ще го връща до
18:00 часа в дома на майката, като този период не следва да съвпада по време с
платения годишен отпуск на майката, като за през летния период за интервали от
време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/
съботно- неделният режим няма да действа, като за тези периоди майката следва да
уведоми бащата до 30 май на съответната година; за период след навършване на три
годишна възраст от детето: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в
събота до 19,00 часа в неделя, с преспИ.е; 20 дни през лятото, разделени на два
периода от по 10 последователни календарни дни всеки, по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката, като за същите интервали от време /два на брой,
с продължителност от по 10 последователни календарни дни всеки/ съботно-неделният
режим не действа, като страните следва да се уведомят за отпуските които ще ползват
до 30-ти май на всяка календарна година; всяка нечетна година за коледните и
великденските празници, за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на
6
Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник /като
в нечетните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на
31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година/; всяка четна година за
новогодишните празници, за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02
януари на следващата година /като в четните години съботно-неделният режим не
действа за времето от 10,00 часа на 24 декември, респективно на Разпети петък, до
19,00 часа на 26 декември, респективно на Светли понеделник/. Всеки един от
родителите ще може да взима детето на рождения си ден независимо от това при кого
от тях ще е детето съгласно определния режим на лични отношения. Рождения ден си
ден детето ще празнува и с двамата си родители, а в случай, че това е невъзможно
бащата ще може да взима детето за два часа на рождения му ден.
Относно издръжката:
Претенцията на ищцата за присъждане на издръжка на детето в размер на
500,00 лева е частично основателна за сумата от 300,00 лева. Съгласно чл.143, ал.2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата
родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са и в негова полза. Съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на лицето, което я дължи.
Съдът следва да отбележи, че доколкото ответникът е в трудоспособна възраст и няма
данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице
невъзможност да дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. По делото не се установяват
и негови алиментни задължения. Отделно от това, с оглед установеното по делото, че
от дата 28.02.2024 г. (видно от справка за актуално състояние на действащи трудови
договори) ответникът е без никакви доходи, поради което съдът намира, че същия
може и следва да поеме издръжката на детето в размер на 250,00 лв. месечно, поради
което претенцията за издръжка се явява частично основателна, като претенцията до
пълния й предявен размер от 500,00 лева следва да бъде отхвърлена. Издръжката се
дължи от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024 г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Следва да се постанови издръжката да бъде изплащана по посочената в исковата
молба банкова сметка.
Относно издръжката за минал период:
7
Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се установяват от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновават специално.
Издръжката се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са и в негова полза.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. С оглед установеното по делото относно доходите
на ответника, но доколкото същият е в трудоспособна възраст и няма данни да е
нетрудоспособен по здравословни причини, то за същия не е налице невъзможност да
дава издръжка /ППВС № 5/1970 г., т. 11/. От събраната по делото информация за
доходите на ищеца се установява, че през последните две години е имало периоди в
които е бил безреботен но същи и такива при които е реализирал доходи. По делото не
се установи, ищеца да има други деца за които да заплаща издръжка. Ето защо, съдът
намира, че същият следва да поеме и да заплаща издръжката на детето в размер на
250,00 лв. месечно, до който размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде отхвърлен в останалата си част за разликата над уважения размер до
пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно. По делото не се установи плащане от
ответната страна на издръжка на ищеца в рамките на претендирания период – от
09.01.2024 г. до 14.03.2024 г., Издръжката се дължи, считано от 05.10.2023 г. - датата на
депозиране на исковата молба. Издръжката се дължи в посочения размер до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Следва да
се присъди и законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
По тези съображения искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде
уважен за размер от по 250,00 лева месечно за периода от 09.01.2024 г. до 14.03.2024 г.
(в общ размер на 508,34 лева), като следва да бъде отхвърлен за сумата над уважения
размер от 250,00 лева месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лева месечно като
неоснователен.
По изпълнение на решението
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в
сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен
(има право и задължение) да се произнесе служебно (ex officio). Затова в конкретния
случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му,
с която ответникът е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в
8
размер на 233,25 (сто и петдесет) лева.
Относно направените разноски по делото.
Държавната такса за настоящото производство е внесена изцяло.
Претенция за присъждане направените по делото разноски има от двете страни.
Следа да се има предвид обстоятелството, че за разлика от исковото производство, в
настоящото производство (спорна съдебна администрация) не се решава със сила на
пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално
право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските
права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора
(Вж. Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.отд. ).
Поради гореизложеното, претенцията за присъждане на сторените от страните
разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи
държавна такса за определената в полза на детето издръжка на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс (ТДТССГПК) в размер на 180,00 (сто и осемдесет) лева, какго и в
размер на 20,34 лева за издръжката за минало време , по сметка на Софийския районен
съд.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 2 СК
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете Р. Р.
С., ЕГН **********, на майката Л. С. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете Р. Р. С., ЕГН **********, при
майката Л. С. С., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА
ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Р. А. С., ЕГН **********, и детето Р. Р. С., ЕГН
**********, както следва:
за срок от 10 месеца бащата ще има право да вижда детето в присъствието на
майката или друго трето лице посочено от нея всяка втора и четвърта събота и неделя
9
от месеца за времето от 09:30 часа до 12:30 часа в събота и за времето от 16:00 часа до
19:30 в неделя; след този период до навършване на три годишна възраст на детето:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца без преспИ.е, за времето от 10:00 до
18:00 часа часа в събота и за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в неделя; както и за
10 дни през лятото, разделени на два периода от по 5 последователни календарни дни
всеки без преспИ.е, като бащата ще взима детето сутрин в 09:00 часа от дома на
майката и ще го връща до 18:00 часа в дома на майката, като този период не следва да
съвпада по време с платения годишен отпуск на майката, като за през летния период за
интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни
календарни дни всеки/ съботно- неделният режим няма да действа, като за тези
периоди майката следва да уведоми бащата до 30 май на съответната година; за
период след навършване на три годишна възраст от детето: всяка първа и трета
седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя, с преспИ.е; 20 дни
през лятото, разделени на два периода от по 10 последователни календарни дни всеки,
по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като за същите
интервали от време /два на брой, с продължителност от по 10 последователни
календарни дни всеки/ съботно-неделният режим не действа, като страните следва да
се уведомят за отпуските които ще ползват до 30-ти май на всяка календарна година;
всяка нечетна година за коледните и великденските празници, за времето от 10,00 часа
на 24 декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември,
респективно на Светли понеделник /като в нечетните години съботно-неделният
режим не действа за времето от 10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари
на следващата година/; всяка четна година за новогодишните празници, за времето от
10,00 часа на 31 декември до 19,00 часа на 02 януари на следващата година /като в
четните години съботно-неделният режим не действа за времето от 10,00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 19,00 часа на 26 декември, респективно на
Светли понеделник/. Всеки един от родителите ще може да взима детето на рождения
си ден независимо от това при кого от тях ще е детето съгласно определния режим на
лични отношения. Рождения ден си ден детето ще празнува и с двамата си родители, а
в случай, че това е невъзможно бащата ще може да взима детето за два часа на
рождения му ден.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 във вр. чл.127, ал.2 СК бащата Р. А. С.,
ЕГН **********, да заплаща на детето Р. Р. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Л. С. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00
лв., считано от 15.03.2024 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК бащата Р. А. С., ЕГН **********, да
заплаща на детето Р. Р. С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
10
представител Л. С. С., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 250,00
лв., за периода от 09.01.2024 г. до 14.03.2024 г. (в общ размер на 508,34 лева), като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 233,25 лева месечно до пълния
предявен такъв от 500,00 лева месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на Р. Р. С., ЕГН **********, издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на страните, за присъждане на
направените от тях в производството разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. А. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийския районен
съд сумата от 200,34 лв., представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11