№ 131
гр. Ловеч, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500195 по описа за 2025 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1445/29.10.2024 г., постановено по гр.д. № 115/2024 г.,
РС – П е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от П. И. Т.,
ЕГН**********, от с. Г.Д., обл. П, ул. ******, № 21 против ЧСИ В. С., с район
на действие ОС-П, иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл. 74, ал.1
от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1985лв., съставляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.01.2019 г. -
01.01.2024 г., изразяваща се в неправомерно удържани суми по наложен запор
по изп. дело №1286/2020 г. по описа на ЧСИ С., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ и иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл.
74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45, вр. чл. 52 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 3000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
01.01.2019г.-01.01.2024г. за претърпени болки и страдания в резултат на
незаконосъобразните действия на ответника, изразяващи се в лишаване на
ищеца от социална пенсия, в резултат на наложен запор, по изп. дело
№1286/2020г. по описа на ЧСИ В. С..
Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 31123 от 13.11.2024
1
г. от П. И. Т., чрез назначения особен представител адв.Я. Т.а от АК – П. Във
въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон, съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Оспорва извода на районния съд,
че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.
Твърди, че наложеният запор е незаконосъобразен и е налице причинно-
следствена връзка между наложения запор и таксите, удържани от банковата
сметка на ищеца. Счита, че от заключението на ССЕ е доказан размера на
претендираното обезщетение за имуществени вреди, а от показанията на
изслушаните свидетели и претърпените неимуществени вреди.
В заключение моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на
РС - П и постанови друго, с което уважи предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЧСИ В. С., в
който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и е
стигнал до правилния извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му. Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания
за нарушение на разпоредбата на чл.114а от КСО изтъква, че не е наложил
запор върху пенсията на ищеца, а върху вземания по банковата сметка, които
могат да бъдат с различен произход. Моли съда да потвърди обжалваното
решение на РС-П като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът се представлява от назначения
процесуален представител адв. Я. А., която поддържа въззивната жалба и
моли съда да отмени решението на РС-П, като вместо него постанови друго, с
което уважи предявените искове. Счита, че ЧСИ В. С. е извърши
незаконосъобразни действия, изразяващи се в запор на несеквестируеми
парични вземания, поради което за ищеца е настъпила вреда в размер на
1985.00 лв., представляваща начислени от банката месечни такси за
обслужване.
Въззиваемият ЧСИ В. С. редовно призован за съдебното заседание не
се представлява. В постъпилата по делото молба вх.№ 2612 от 09.04.2025 г.
изразява становище, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността му за вреди. Обръща внимание, че до момента по изпълнително
дело №1286/2020 г. не са постъпвали суми за погасяване на задължението
нито от запор, нито от доброволно плащане. Моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна и потвърди решението на РС - П.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение на РС-П е валидно и допустимо. Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са
изложени, касаят единствено неговата правилност.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 115/2024 г. по описа на РС - П е образувано
по постъпила искова молба от П. И. Т. против ЧСИ В. С., с рег. № 906 на
КЧСИ и район на действие ОС – П, с посочено правно основание чл.74, ал.1
ЗЧСИ, вр. с чл.45 и цена на иска 1985.00 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди и 3000.00 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на неправомерни действия на ответника,
изразяващи се в налагане на запор от 18.01.2021 г. върху банкова сметка на
ищеца в „Централна Коопративна Банка“ АД. Твърди, че в продължение на
три години не е можел да получава превежданите му парични суми,
представляващи социални помощи и пенсия в размер на 549.10 лева. Посочва,
че няма други доходи и не притежава имущество, а здравословно му
състояние не позволява да полага труд. Счита, че ЧСИ е следвало служебно да
съобрази отговора на банката на запорното съобщение и да вдигне наложения
запор, тъй като въпросните суми са с произход социална пенсия и
подпомагане и по размер са под минималния праг. Едва на 10.11.2023г. ЧСИ С.
изпратил съобщение до ЦКБ София за частично вдигане на запора.
Според ищеца е налице причинна връзка между бездействието на
ЧСИ С., изразяващо се в неправилно наложен запор и настъпилия вредоносен
резултат. Посочва, че изтеглените от ответника суми от банковата му сметка за
периода от 01.01.2019 г. до 01.01.2024 г. е в размер на 1985.00 лв., която
формира претенцията му за имуществени вреди. На следващо място твърди,
че в резултат на действията на ЧСИ са се влошили здравословното и
емоционалното му състояние, поради което претендира сумата в размер на
3000.00 лв. за неимуществени вреди на осн. 52 33Д.
3
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ЧСИ В. С., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага
аргументи, че от образуване на изпълнителното дело, респ. налагане на запори
по банкови сметки на длъжника и до получаване на исковата молба, няма
постъпили суми по сметката на ЧСИ В. С. от доброволно плащане от
длъжника или трето лице. Твърди, че предприетите изпълнителни действия са
в унисон с българското законодателство и поисканите от взискателя
изпълнителни способи. Акцентира, че по делото няма данни ищецът да е
препятстван да получава от банковата сметка която и да е несеквестируема
сума.
От представените по делото доказателства се установява, че
изпълнително дело № 20209060401286 по описа на ЧСИ В. С. е образувано по
молба вх. № 23386/23.12.2020 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
към която е приложен изпълнителен лист № 3892 от 17.09.2019 г., издаден по
ЧГД 3414/2019 г. на РС - П. За образуваното изпълнително дело до ищеца е
изпратено съобщение с изх. № 339/13.01.2021 г., което е върнато като
„непотърсено“.
След направена справка по изпълнителното дело е получена
информация за открити банкови сметки на длъжника в „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД и в „Централна Кооперативна Банка" АД, върху които са
наложени запори със запорни съобщения с изх. № 340/13.01.2021г. до „Кей Би
Си“ и с изх. № 341/ 13.01.2021г. до „ЦКБ“ АД.
От „ЦКБ" АД е получен отговор вх. № 2487/25.01.2021г., с който са
уведомили ЧСИ В. С., че по сметката на Т. постъпват суми с основание
социални помощи на основание чл.70 от ЗХУ и пенсия с размер под
минималната работна заплата за страната, като запорът няма да се изпълнява и
сумите ще бъдат оставени на разположение за длъжника.
От „Райфазенбанк България“ЕАД е получен отговор на основание
чл.508 ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор, но в
банковата сметка няма наличност.
На 20.10.2023г. е постъпила молба от ищеца, с която е поискал да бъде
вдигнат запора на банковата сметка в „ЦКБ“ АД. ЧСИ е изпратил до банката
съобщение изх.№ 19289/27.10.2023 г. за частично вдигане на запор по
отношение на сумите с основание социална и инвалидна пенсия.
4
В производството пред РС – П са изготвени и приети ССЕ и
допълнителна ССЕ, от които се установява, че по изпълнителното дело е
наложен запор на банковите сметки на П. Т. в „Кей Би Си Банк България“ АД
и „ЦКБ“ АД. След извършена проверка при ответника, вещото лице е
констатирало, че по изпълнителното дело няма постъпили никакви суми от
наложените запори на банкови сметки на длъжника. В допълнителното
заключени е посочено, че за периода 2019 г. – 2023 г. от сметката на длъжника
в ЦКБ от страна на банката е удържана сумата в размер на 422.30 лв. – такса
обслужване, 454.00 лв. – такса теглене и 50.68 лв. – такса обработка запор.
В открито съдебно заседание е изслушана като свидетел Р.И., която
излага, че въпреки наличието на банкомат в село Г.Д., ищецът е пътувал с кола
до град П, за да тегли пенсията си от банката. Твърди, че ангажира кола и за
всяко ходене до гр.П плащал по 40.00 лв., а като се върне се оплаква, че го
болят краката.
Самият ищец не оспорва, че е заплащал такса на банката, за да тегли
на каса суми от постъпващите в банковата му сметка, от което може да се
направи обоснован извод, че сумите са били на негово разположение и не са
били блокирани.
При така приета за установена фактическа обстановка, въззивният
състав споделя изцяло направените от ПлРС правни изводи. В случая
районният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.
441, изр. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. Уредената в цитираните норми
отговорност на частните съдебни изпълнители по своя характер е деликтна, в
който смисъл е и изричното препращане в чл. 441 ГПК към разпоредбата на
чл. 45 ЗЗД. Поради това предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ
са неправомерно поведение (действие или бездействие) на ЧСИ при
изпълняване на дейността му, настъпила вреда, причинна връзка между
неправомерното поведение и вредата. С оглед приетата правна квалификация
и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, първоинстанционният съд е указал на
ищеца, че в негова тежест е да докаже обективните предпоставки, а в тежест
на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина.
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказването на всички
изброени кумулативни предпоставки.
В качеството си на длъжник по изп.дело № 1286 по описа за 2020 год.
5
на ЧСИ В. С., ищецът П. Т. разполага с възможността да търси обезщетение
за претърпените от него вследствие на твърдяното незаконосъобразното
принудително изпълнение вреди. Както разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ,
така и тази на чл. 441 от ГПК, уреждат отговорност на съдебния изпълнител за
непозволено увреждане на страни в изпълнителното производство или на
трети лица - участници в същото. Затова тази отговорност е лична и се носи от
лицето, извършило конкретното действие в качеството му на съдебен
изпълнител. За да може да се ангажира отговорността на съдебния
изпълнител на основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и на чл. 441 от ГПК, трябва да
са причинени реални вреди на страната по изпълнението или на третите лица -
участници в производството. Същите вреди трябва да са в причинна връзка с
конкретно и точно определено действие/бездействие на съдебния изпълнител,
което от друга страна трябва да е противоправно. С оглед на това ищецът
трябва да посочи конкретното незаконосъобразното действие или бездействие
на съдебния изпълнител, от което са настъпили вредите.
В настоящия случай въззивникът /длъжник в изпълнителното
производство/ твърди, че в резултат на неправомерно наложен запор на
банковата му сметка в „ЦКБ“АД от ЧСИ С. по изпълнително дело №
1286/2020 г., който е в противоречие с разпоредбата на чл.114а от КСО, е
претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди. Счита, че заради
наложения запор той е бил лишен от възможността да разполага с
превежданите по банковата му сметка суми, които представлявали социални
помощи и пенсия в размер под минималната работна заплата и запорът е
следвало да бъде вдигнат изцяло от ЧСИ веднага щом банката го е уведомила
за произхода на сумите. Твърди, че ЧСИ е вдигнал запора само частично, което
не дало никакъв резултат и продължил да търпи вреди, тъй като се налагало
да пътува от с. Г.Д. до град П, за да тегли парите си на гише в клон на банката,
а не от банкомат.
Несеквестируемостта е регламентирана с императивни правни норми
и представлява забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени
имуществени права и имущество на длъжника. В разпоредбата на чл.446 ГПК
са изброени несеквестируемите вземания, върху които не може да бъде
насочено принудително изпълнение по силата на законовата забрана.
Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон
вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение, каквито са
6
и вземания по чл.114а от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 от
ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, в случая КСО, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по - рано от един месец преди налагане на
запора. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления
изцяло секвестируеми. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията
от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска
принудително изпълнение, постъпват и плащания по други /секвестируеми/
вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е допустимо
само по отношение на секвестируемите постъпления. Задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето
задължено лице), било от длъжника. В случая от доказателствата по делото е
безспорно установено, че с писмо от 25.01.2021г „ЦКБ“АД е уведомила ЧСИ
В. С., че по сметката на Т. постъпват суми с основание социални помощи на
основание чл.70 от ЗХУ и пенсия с размер под минималната работна заплата
за страната, като запорът няма да се изпълнява и сумите ще бъдат оставени на
разположение за длъжника. От първоначалното заключение на ССЕ е
безспорно установено, че в рамките на образуваното изпълнително дело
ответникът не е събирал суми от постъпленията по банковата сметка на
длъжника за удовлетворяване на взискателите, представляваща
несеквестируем доход, както и на каквато и да било друга сума.
Налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е
незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно
несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията
по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл.
446а ГПК. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на
помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
От доказателствата по делото се установява, че по молба на ищеца ЧСИ В. С.
е изпратил и съобщение за частично вдигане на запор до „ЦКБ“ АД по
отношение на социални помощи и пенсия на 27.10.2023 г.
На следващо място в изпратеното запорното съобщение до банката
7
ЧСИ С. е посочил изрично, че на основание чл. 446а от ГПК, запорът не
следва да се изпълнява по отношение на постъпления от трудово
възнаграждение и пенсия до размера на минималната работна заплата, а по
отношение на обезщетения и помощи – изцяло, освен за задължения за
издръжка, както и че определянето на секвестируемия доход се извършва
съгласно разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК. Поради изложените
съображения съдебният състав счита за неоснователни направените във
въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на наложения запор.
Правилен и съобразен със събраните по делото доказателства е изводът
на районния съд, че ищецът не е доказал да е претърпяла имуществена вреда в
претендирания размер на сумата от 1985.00 лв., представляваща неправомерно
удържани суми по наложения запор. От допълнителното заключение на ССЕ е
установено, че от банковата сметка на ищеца в „ЦКБ“АД има удържани суми в
периода от 01.01.2019 г. до 08.01.2024 г. в размер на 422.30 лв. „такса месечно
обслужване“, 454.00 лв. „такса теглене“ и 50.86 лв. „такса обработка запор“.
Посочените такси за услугите, предоставяни по разплащателните сметки на
потребителите, се дължат на основание чл.34 от Наредба № 3 от 18.04.2018 г.
на БНБ, като въз основа на подадена от банките информация, БНБ определя
техния среден размер. Дори да се приеме, че ищецът е претърпял някаква
имуществена вреда във връзка със заплатените от него такси за теглене на
каса, същият не е доказал този размер. По делото не са ангажирани
доказателства на коя банка е намиращият се в с.Г.Д. банкомат, каква е
дължимата такса при теглене в брой от него и разликата между заплатените от
него суми за „такса теглене“ от сметката в „ЦКБ“АД и за теглене на пари в
брой с дебитна карта на АТМ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че действията на ЧСИ В. С.,
изразяващи се в налагане на запор на банкова сметка на ищеца и частично
вдигане на запора от отношение на посочените несеквестируеми вземания, са
предприети при съобразяване с разпоредбите на материалния и процесуалния
закон. Не са налице доказателства, които да налагат ангажиране отговорността
за вреди на съдебния изпълнител, тъй като не е доказан един от елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност - неправомерно действие на
ЧСИ В. С. при изпълняване на дейността му
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявените
8
искове са неоснователни и недоказани. Предвид съвпадението на крайните
изводи на двете инстанции, атакуваното решение на РС – П следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, тъй като не са претендирани от въззиваемата
страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 1445 от 29.10.2024 г.,
постановено по гр. д. № 115/2024 г. по описа на Районен съд - П.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9