О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кюстендил, 07 октомври 2019 год.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание на седми октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №452 по
описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано на основание чл. 407 – обжалване на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение и чл. 413, ал.1, предл. последно от ГПК – обжалване на заповед за изпълнение в частта за разноските
Делото е образувано по въззивна частна жалба на И.М.Н., ЕГН:**********, и И.М.Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. *********************************, бл.**, вх. *”, ет.*, ап*, чрез общия им процесуален представител адв. Л.А., адрес: ***, офис *, против Разпореждане №8009 от 12.12.2017г. по ч.гр.д. №2424/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил за издаване на изпълнителен лист, както и Заповед за изпълнение №1348 от 10.11.2017г.
Жалбоподателите сочат, че са наследници на М.М., който бил техен баща, а той своя страна бил собственик на ЕТ „***************”. Заповедта за изпълнение не била надлежно връчена с твърдение че към датата на нейното връчване техният наследодател бил жив и следвало той да я получи. Освен това заповедта била неоснователна, тъй като липсва годно основание за нейното издаване. Към заявлението било приложено извлечение от договор за лизинг, по който лизингополучател не бил техният наследодател, а друг търговец - ЕТ „*****”. Сочи се, че техният наследодател впоследствие станал поемател на задължението по договора за лизинг. Изтъква се че периода на задължението и предявяване на за явлението е изтекла пет годишна давност по чл.111 ЗЗД. Искат и спиране на чл.438 ГПК спиране на изпълнението по изп.дело №514/2018г. по описа на съдебен изпълнител.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, след заплащане на дължимата държавна такса.
След извършената служебна проверка от съда се установява, че актовете са валидни, както и допустими в обжалваните им части:
По отношение на оплакването за връчване на заповедта за изпълнение №1348 от 10.11.2017г., издадена по ч.гр.д. №2424/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил, то същата е връчена на жалбоподателката И.М.Н., ЕГН:**********, на 19.06.2019г. като същата е получила съобщенията лично и в качеството си на сестра на другия жалбоподател – И.Н.. Към датата на получаване на същата техният общ наследодател /баща/ М.М. е бил починал /на 30.01.2018г./, видно от удостоверение за наследници с изх. номер 3815842/24.06.2019г. Поради това оплакването е несъстоятелно. Що се касае до оплакването, че е издадена без основание – същото от една страна не е вярно, тъй като е въз основа на договор, цитиран в самата заповед, но доколкото същата може да бъде обжалвана само в частта за разноските, то съдът не дължи отговор на недопустимо оплакване - по аргумент от чл.413, ал.1, предложение последно от ГПК. Видно от заповедта разноските са в размер на 500 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1086 лв. По отношение на държавната такса – същата е платена от заявителя, което се доказва с платежно нареждане от 02.11.2017г. по сметка на Районен съд – Кюстендил. Съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК дължимата държавна такса е в размер на 2% от размера на вземането /главница и лихва/, то таксата дори е в по-малък от дължимия размер от 501, 07 лв. Адвокатският хонорар е определен като сума от 905 лв. хонорар и 181 лв. ДДС или общо 1086 лв. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2004г. и вземайки предвид материалния интерес по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то размерът също не е надвишен, а освен това е доказано плащането му чрез преводно нареждане, приложено към заявлението.
Що се касае до оспорването на Разпореждане №8009 от 12.12.2017г. по ч.гр.д. №2424/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил, съдът го намира за законосъобразно. В него е констатирано, че съобщението за заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчено на длъжника на 22.11.2017г. а към 12.12.2017г. не е постъпило възражение от длъжника /в 14-дневен срок от получаване/, поради което за съда е съществувало задължение за издаване на разпореждането.
Относно искането за спиране на изпълнението – чл.407, ал.2 от ГПК сочи, че обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителен лист не спира изпълнението.
По отношение искането за разглеждане на спора в открито заседание – доколкото не се налага събиране на доказателства или изслушване на страни в спора, то същото не е необходимо с цел процесуална икономия.
Ето защо, съдът е остави без уважение жалбите против разпореждането за издаване на изпълнителен лист и против заповедта за изпълнение в частта за разноските.
По обжалваемостта:
Настоящото определение се явява необжалваемо, като попадащо в хипотезата на чл.274, ал.4 от ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.М.Н., ЕГН:**********, и И.М.Н., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. *********************************, бл.50, вх. „А”, ет.2, ап.3, чрез общия им процесуален представител адв. Л.А., адрес: ***, офис 6, против Разпореждане №8009 от 12.12.2017г. по ч.гр.д. №2424/2017г. по описа на Районен съд – Кюстендил за издаване на изпълнителен лист по същото дело.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И.М.Н., ЕГН:**********, и И.М.Н., ЕГН: **********,
и двамата с адрес: гр. *********************************, бл.50, вх. „А”, ет.2,
ап.3, чрез общия им процесуален представител адв. Л.А., адрес: ***, офис 6,
против Заповед за изпълнение №1348 от 10.11.2017г. по ч.гр.д. №2424/2017г. по
описа на Районен съд – Кюстендил.
Определението и в двете му части не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.