Р Е Ш Е Н И Е
№ 189 22.12.2023 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар- Ивалина Станкова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 139 по описа за 2023 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава десета,
Раздел I от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Д.Д.К., ЕГН-**********,***
срещу Решение № *****/03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което
е потвърдено Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководител ПО към ТП на
НОИ-Търговище, с което на Д.Д.К. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в
размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на основание пар.7ж от ПЗР на
КСО в размер на 537.05 лева.
В жалбата като отменителни основания се
навеждат, тези по разпоредбите на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Излагат се доводи, обосноваващи неправилно приложение
на материалния закон, поради неприлагане от страна на пенсионния орган на чл.1а
от НЕВДОВ при определянето на общия осигурителен доход и индивидуалния
коефициент на оспорващия като елементи от механизма, по който е изчислена
пенсията му по чл.74, ал.1 от КСО. Навежда се, че приетият от
органа общ осигурителен доход от
68372.42 лева е занижен със 17 634.16 лева, което е довело до неправилно
определяне на размера на полагащата се
на оспорващия пенсия и до занижаването на размера на последната с 120
лева на месец. Излагат се доводи, обосноваващи, че при определяне на
осигурителния доход на оспорващия за периода на незаконното му уволнение като Директор на ПГТЛП-Попово не е взет като
основа минималния осигурителен доход за
ръководна длъжност в сферата на образованието, а минималната работна заплата.
Излагат се доводи, обосноваващи несъответствие с целта на закона, тъй като
незаконно уволнения работник, трябва да бъде осигуряван така, както не е бил
уволнен. Навежда се съществено нарушение на процесуалните правила при
постановяване на Решение № *****/03.11.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище, поради необсъждане на наведените от К. възражения за прилагане
на чл.1а от НЕВДОВ. Моли се оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане да бъдат отменени като незаконосъобразни и преписката да се върне
на компетентния орган за ново определяне размера на пенсията на оспорващия по
чл.74, ал.1 от КСО
В съдебно заседание оспорващият се
явява лично. Представлява се от неговия
син Д.Д.К., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи.
Допълнително навежда доказаност на претендирания със жалбата размер на
пенсията. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по оспорването – Директорът на ТП на НОИ -Търговище, в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт Б.К. който счита жалбата за неоснователна.
Представя писмена защита, в която излага становище за издаване на оспореното
Решение при правилно приложение на материалния закон. Излага подробни доводи,
обосноваващи правилно определяне на размера на пенсията на оспорващия К. с
оглед всички елементи от механизма на нейното изчисляване. Моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение..
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
с вх. № ***/13.05.2022 г. Д.Д.К. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване.
Към заявлението същият приложил трудова книжка № ** издадена от ОУ “В. Левски“
гр. Опака, книжка за пенсионни документи № *** на Министерство на Народната
Отбрана, военно отчетна книжка серия М № **, УП-2 № **/28.04.2014 г. издаден от
ПГТЛП гр. Попово, документи доказващи наличието на осигурителен стаж в Австрия
и Германия. Въз основа на така представените от К. документи, удостоверяващи
трудов/осигурителен стаж е извършена преценка на неговите правата и с Разпореждане
№ **********/02.09.2022г. на ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище-Ст.Ст.
на Д.Д.К. е отпусната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО, считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г.
на основание пар.7ж от ПЗР на КСО в размер на 537.05 лева.
Съгласно
приложената по делото Заповед №8/09.01.2019г. на Управителя на НОИ служителят Ст.
Т. Ст.заема длъжността Началник на отдел
„Пенсии“ в ТП на НОИ-Търговище, считано от 11.01.2019г.
Разпореждане № **********/02.09.2022г. на
ръководителя ПО към ТП на НОИ-Търговище е обжалвано по административен ред пред
Директора на ТП на НОИ-Търговище с жалба с вх.№ 1012-25-73/05.10.2022 г. По така постъпилата
жалба Директорът на ТП на НОИ-Търговище се е произнесъл с Решение № *****/03.11.2022г.,
с което е потвърдил Разпореждане № **********/02.09.2022г. на ръководителя ПО
към ТП на НОИ-Търговище.
Посоченото Решение
е съобщено на Д.Д.К. на 04.11.2022г.
Жалбата на К. срещу Решение № *****/03.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище е подадена до
Административен съд-Търговище на 11.11.2022г. с вх.№2103-25-18, чрез органа
издал оспорения акт.
По така подадената
жалба пред Административен съд-Търговище е било образувано адм.д. №198/2022г.,
по описа на Административен съд-Търговище. По посоченото дело е било
постановено Решение №176/29.12.2022г. на Административен съд-Търговище, с което
жалбата на К. е била отхвърлена като неоснователна. С Решение
№7956/18.07.2023г. по ад.д.№1340/2023г. ВАС е отменил Решение №176/29.12.2022г.
на Административен съд-Търговище като незаконосъобразно, поради неизяснена
фактическа обстановка и липса на мотиви и е върнал делото на АС-Търговище за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Не се спори по
делото, че със Заповед № РД-12-931/25.11.2005г. на Министъра на образованието
трудовото правоотношение на К. е прекратено, считано от 28.11.2005г. С влязло в
сила Решение на СГС от 04.11.2013г. К. е
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението- Директор на СПТУМ
по машиностроене и лека промишленост-гр.Попово. Със Заповед №
РД-12-372/28.11.2014г. на Министъра на образованието и науката К. е възстановен
на длъжността –Директор на ПГТЛП-гр.Попово, считано от 19.11.2014г., като
времето на незаконното уволнение е от 28.11.2005г до 19.11.2014г.
Не се спори по
делото, че към деня на подаване на заявлението-13.05.2022г. оспорващият К. е
със 100 на сто трайно намалена работоспособност
от 04.05.2022г. и срок на инвалидност до 01.05.2024г.
Не се спори по
делото, че към деня на подаване на заявлението-13.05.2022г. оспорващият К. има
навършена възраст от 58г. и 11 месеца, осигурителен стаж до датата на
инвалидизиране-04.05.2022г. от 30г.08м.23дни и признат осигурителен стаж по
чл.75, ал.2 от КСО от 5г. и 11месеца.
Съгласно
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза ССЕ при определяне на
общия осигурителен доход на К.
пенсионният орган е взел предвид всички данни от персоналния регистър на
НОИ. Съгласно заключението при определяне на осигурителния доход през периода
на незаконното уволнение на г-н Д.Д.К. от заеманата от него длъжност Директор
на ПГТЛП - Попово от 28.11.2005 г. до 19.11.2014 г., като част от общия
осигурителен доход, приет от органа в оспорения акт не е взет предвид
минималния осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието,
приет със Закона за държавния бюджет на ДОО и Приложение № 1 към него за
съответните години. В съдебно заседание вещото лице уточни, че размерът на
общия осигурителен доход на К. от 68 372.42 лв. е определен от пенсионния орган
въз основа на минималната работна заплата за страната за посочения период. Съгласно
заключението по ССЕ при съобразяване на минималния
осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието, който е
приет със Закона за държавния бюджет на ДОО и приложенията към него, за периода на незаконното уволнение на К.,/конкретните
размери са посочени в таблица 1 от заключението/ размерът на общия осигурителен
доход на последния следва да бъде от 86
022.08 лв. (68 372.42 лв. +17 649.66 лв.), като съобразно това, размерът на неговия
индивидуален коефициент следва да бъде
0.9412, определен съобразно методиката и механизма онагледени в таблици -
Приложение №1 към заключението. Съгласно заключението на вещото лице при този
размер на общия осигурителен доход и при този индивидуален коефициент
размера на пенсията на г-н
К. за инвалидност поради общо заболяване към 04.05.2022 г., пресметнат по реда
на чл. 75, ал. 1 от КСО следва да е от 545.27 лв., а съгласно § 7ж от ПЗР на
КСО, считано от 01.07.2022 г. пенсията на К. следва да бъде в размер на 605.27
лева.
Така
установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от заключението по
допуснатата по делото ССЕ.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема жалбата за допустима. Същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на жалбата по същество, съдът след като извърши служебна проверка,
съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение № *****/03.11.2022г. и потвърденото с него Разпореждане № **********/02.09.2022г.
са издадени от материално и
териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма
и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалния закон, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.9, ал.3,т.2
регламентира, че за осигурителен стаж се зачита и времето през което лицата по
чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради
уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на
уволнението до възстановяването им на работа, като за този период се внасят
осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Съгласно разпоредбата на чл.1а,
ал.2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се
правят осигурителните вноски /Наредбата/ „…възнаграждението, върху което се
внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 - 3 от Кодекса за социално
осигуряване, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход,
определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, а за
лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход,
осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна
работна заплата за страната за съответния период.“. Конкретният случай на К. е
по чл.9,ал.3,т.2 от КСО и попада в приложението на чл.1а,ал.2,предложение първо
на Наредбата. Безспорно се установи по
делото, че К. е заемал ръководна длъжност, преди неговото уволнение, извършено
на основание Заповед №
РД-12-931/25.11.2005г. на Министъра на образованието, както и че
последното е признато за незаконно с влязъл в сила съдебен акт. Установи се
също така, че през периода на незаконното уволнение на К. - 28.11.2005г до
19.11.2014г., са били налице нормативно установени минимални размери на осигурителния
доход за ръководни служители в сферата на образованието, определяни ежегодно
със закона за бюджета на ДОО за съответната година. Съгласно заключението на
вещото лице по делото по несъмнен начин се установи, че при определянето на
общия осигурителен доход на К. в производството по издаване на оспорения акт,
не са взети предвид размерите на минималния
осигурителен доход за ръководна длъжност в сферата на образованието за периода
на незаконното уволнение.
При тези данни по делото съдът приема, че по
отношение на оспорващия К. са били налице всички кумулативно предвидени
материални предпоставки по чл.1а,ал.2,предложение първо на Наредбата, за
приложение на посочената разпоредба. Съдът приема, че пенсионният орган, при
определянето на пенсията за инвалидност на К. като е определил общия
осигурителен доход на същия без да вземе предвид нормативно установените
размери на минималния осигурителен доход
за ръководна длъжност в сферата на образованието за периода на незаконното
уволнение на К. е постановил акта си при неправилно приложение на материалния
закон, като пенсията се явява определена в неправилен размер. Съдът намира
оспореният акт за постановен и в несъответствие с целта на закона, тъй като при
незаконно уволнение, в каквато хипотеза е оспорващия, работникът не следва да
търпи никакви последици от незаконосъобразното поведение на работодателя.
По изложените съображения, съдът намира Решение
№ *****/03.11.2022г.
и потвърденото с него Разпореждане № **********/02.09.2022г. , за незаконосъобразни
и следва като такива, същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса е от
компетентността на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Търговище, следва
преписката да се върне на посочения орган за ново произнасяне по Заявлението с вх. № ***/13.05.2022 г. на Д.Д.К., съобразно указанията дадени
в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
При така
следващият се от решението резултат на съдебния спор, съдът намира, че искането
на процесуалния представител на оспорващия за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. Следва на основание чл.120, ал.2 от КСО на Д.Д.К., да бъдат присъдени разноски в общ размер на 150
лева, съставляващи платен депозит за възнаграждение на вещо лице.
По изложените
съображения и на основание чл.172, ал.2, пр.2, чл.173 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.118, ал.3 от КСО, чл.120, ал.2 от КСО,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Д.Д.К., ЕГН-**********,*** Решение № *****/03.11.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Търговище и потвърденото с него Разпореждане № **********/02.09.2022г. на
ръководителя на ПО към ТП на НОИ-Търговище, с което на Д.Д.К. е отпусната лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1 от КСО,
считано от 04.05.2022г. в размер на 457.61 лева, а считано от 01.07.2022г. на
основание пар.7ж от ПЗР на КСО в размер на 537.05 лева.
ИЗПРАЩА /като правно действие/ преписката на Ръководителя на ПО при ТП на
НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление
вх. № ***/13.05.2022 г. на Д.Д.К. при спазване на указанията, дадени в мотивите на
настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 7-дневен срок, от
влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на
Д.Д.К., ЕГН-**********,*** разноски по настоящото дело в размер на 150/ сто и петдесет / лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Председател: