Решение по дело №6604/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3494
Дата: 26 юли 2019 г.
Съдия: Мирослава Иванова Данева
Дело: 20173110106604
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3494/26.7.2019 г. , гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 27.06.2019 г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

 

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6604 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за делба във фазата на допускането.

 

Производството по делото е образувано по повод по предявената от ищцата  Р.Д.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответниците П.Д.Ч. ЕГН:**********,*** и В.П.Ч. ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** искова претенция с правно основание чл.34 от ЗС за делба на следния недвижим имот, а именно :

недвижим имот, находящ се в с.С.О., ул."К.М.№ 1 , представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 653 кв.метра, представляващо ПИ № ..., за който е отреден УПИ ІІІ-... в кв.30 по плана на селото, при граници: УПИ IV-376, УПИ V - за детски дом, УПИ ІІ-377 и улица,  ведно с построените в дворното място ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 кв.метра, състоящ се от четири складови помещения и коридор на избения етаж и от външно стълбище, три стаи, сервизни помещения и вестибюл на жилищния етаж; както и ПРИСТРОЙКИ в дворното място:

-лятна кухня - едноетажна постройка с площ от 15 кв.м., пристроена към сградата, състояща се от две помещения;

-гараж с площ от 15 кв.м., разположен в западната част на имота към УПИ II-377;

-навес с оградни стени с площ от 32 кв.м., разположен също в западната част на имота.

Ищцата излага, че е придобила правото на собственост по отношение на процесния недвижим имот по наследство от своя баща и праводател Д.Д. Ч.,***, починал на 30.12.2001 година.

От своя страна наследодателят на ищцата Д.Д. Ч. е придобил имота по силата на дарение, извършено от неговия баща по силата на договор, сключен като нотариален акт № 170 том ІІІ нот.дело № .. от 1983 година на Нотариат при ВРС.

Тъй като имотът е придобит по дарение, той е бил лична собственост на бащата на ищцата, като при откриване на наследството му неговата преживяла съпруга и трите му деца наследяват по равни части - по една четвърт идеална част всеки, включително самата ищца и първия ответник.

По силата на нот.акт № 7 том II нот.дело № 1.. на нотариус И.О., който акт е надлежно вписан в Служба по вписвания Варна, наследниците Т. Д.Ч. /преживяла съпруга/ и Д. Д.П./ дъщеря на наследодателя и сестра на ищцата/ са продали на ответника по време на брака му с ответница САМО ШЕСТ ОСМИ ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ГОРЕОПИСАНИЯ ИМОТ, без да е посочено коя от двете каква част продава.

 Всъщност към този момент те двете са били заедно собственички на само по една четвърт идеална част от имота или заедно - на четири осми идеални части, като са прехвърлили валидно на брата на ищцата- първия ответник толкова права, колкото са имали по отношение на този имот.

Две години по-късно, като са установили «грешката» си, за да я «поправи», майка й се е снабдила с констативен нотариален акт № .. том 4 нот.дело № 572 от 29.08.2013 година на Нотариус В.Г., издаден по обстоятелствена проверка, с която майка й е била призната за собственик по давност на още една четвърт идеална част от същия имот - като всъщност се е имало предвид именно наследствената на ищцата от баща й част от имота.

След това с нот.акт № .. том 2 нот.дело № .. от 14.05.2015 година отново на Нотариус В.Г.Т. Ч. е продала на П.Ч. нещо, на което тя не е собственик – наследствената на ищцата една четвърт от имота.

Сочи се, че продавачката не е била собственик, тъй като никога същата не е демонстрирала спрямо ищцата намерение да свои ищцовата наследствена от баща й част от имота.

Съобразно обичая, след смъртта на баща й по общо съгласие решили, че майка й ще остане да живее в семейното им жилище, докато е жива, а наследствените отношения те ще уреждат впоследствие. При посещенията си при нея тя винаги я е посрещала и е потвърждала факта, че е съсобственик на имота.

Самият факт, че при сделката от 2011 година се прехвърлят идеални части, при погрешно изчислени квоти, но все пак при съзнанието, че освен приобретателя и ищцата е съсобственик на имота, е доказателство за липсата на намерение да се свои нейната част от имота.

Оспорва се придобиването по давност на част на ищцата от имота от майка й, като същата е ползвала имота с нейно съгласие.

След като не е била собственик на ищцовата част от имота, продажбата на тази част към брат й не й е противопоставима, а същевременно първата продажба е валидна до размера, който майка й и сестра й заедно са притежавали.

Така след тази сделка съсобственици на имота са само ищцата самата и брат й с наследените по една четвърт идеална част и ответниците заедно в режим на СИО за придобитата една втора / а не шест осми/ от имота по силата на възмездна правна сделка.

След като узнала, че придобивайки формално собствеността на целия имот, брат й се опитва да лиши не само нея от собственост, но и майка им от покрив над главата, за ищцата се поражда правния интерес да бъдат надлежно установени правата й и да бъде прекратена възникналата между тях съсобственост по установения за това от закона ред.

Вследствие на изложеното , се моли да се допусне делба на процесния недвижим имот при квоти : по ¼ ид.ч. за ищцата и първия ответник и ½ ид.ч. за двамата ответници в режим на съпружеска имуществена общност.

Ответниците  П.Д.Ч. ЕГН:**********,*** и В.П.Ч. ЕГН:**********, с постоянен адрес:***, в срока по чл. 131 от ГПК, са депозирали отговор на исковата молба , в който се изразява становище, че предявеният иск е неоснователен.

Оспорва се исковата молба и твърденията , изложени в нея, че ищцата е собственик на 1/4 ид.част от описания в исковата молба имот - дворно място, ведно с изградените в него постройки.

Видно от представените документи за собственост, процесният имот съставлява лична собственост на ответниците и между тях и ищцата не е налице съсобственост.

Излага се, че не е налице съсобственост между ищцата и ответниците върху процесния имот. Сочи се, че ответниците са станали собственици на 2/4 /две четвърти/ ид.части от процесния имот чрез покупко-продажба, обективирана в Н.А. №7, том I, рег.№.., дело №.../2011г. Придобили са още 1/4 /една четвърт/ ид.част от имота също чрез покупко-продажба, обективирана в Н.А. №.., том 2, рег.№4975, дело №../2015г. Станали са собственици и на другата 1/4 /една четвърт/ ид.част от имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от 2015г. до настоящия момент, присъединявайки към своето владение това на Т. Ч., считано от 2001г. до 2015г. Твърди се, че Т. Ч. е станала собственик по давност още през 2011г. на целия имот.

Вследствие на изложените съображения, се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.188 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том ІІІ, н.дело № ../22.03.1983г. на Варненски нотариус, Добри М.Ч. дарява на сина си Д.Д. Ч.  дворно място  от 653 кв.м. , включени в парцел ІІІ-... на кв.30 по плана на с.С.О.-Варненски, при граници-улица, Иван Ангелов и Колю Ч., заедно с жилищната сграда и постройките, построени върху същото дворно място.

Видно от представената по делото скица № 279/21.07.2017г. на УПИ ІІІ ..., кв.30 по плана на с.С.О., процесният имот е записан на Д.Д. Ч. по нотариален акт № 170 № 170, том ІІІ, н.дело № ../22.03.1983г., съгласно разписен лист, П.Д.Ч. притежава ¼ ид.ч., съгласно НА № ../2015г.

От приобщеното по делото удостоверение за наследници изх.№ 83/27.08.2016г.  е видно, че наследодателят на страните Д.Д. Ч., е починал на 31.12.2001г., за което е съставен акт за смърт № 0030/31.12.2001г. в с.С.О., област Варна, като е оставил за свои наследници Т. Д.Ч.-съпруга, Р.Д.Ч.-дъщеря,  Д. Д.П.-дъщеря и П.Д.Ч.-син.

От нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 7, том І, рег.№ .., дело № ../29.08.2011г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, е видно, че Т. Д.Ч. и Д. Д.П. продават на съсобственика си П.Д.Ч. притежаваните от тях 6/8 ид.ч. от следните недвижими имоти, придобити по наследство от Д.Д. Ч.,***, а именно: дворно място с площ от 653 кв.м. по предходен акт за собственост, представляващо поземлен имот ..., включен в урегулиран поземлен имот ІІІ-... с площ от 505 кв.м., заедно с построените в имота : жилищна сграда с декларирана площ от 76 кв.м., жилище с декларирана площ от 15 кв.м., гараж с декларирана площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с декларирана площ от 32 кв.м.

От изготвената справка от НБД Население е видно, че ответникът П.Ч. е сключил граждански брак с ответницата В.П.Ч. на 17.06.1999г. , за което е съставен акт за граждански брак № 0746/17.06.1999г. в гр.Варна.

От приетия по делото Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти №25, том.ІІ, рег.№4081, дело 169/27.08.2013г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, е видно, че е допусната поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 7, том І, рег.№ .., дело № ../29.08.2011г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, като вместо посочените в него като продаваеми 6/8 ид.ч. от недвижимите имоти, следва да се чете , че се продават 2/4 ид.ч. от недвижимите имоти.

Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот,  придобит по давностно владение № .., том.4, рег.№12509, дело № 572/29.08.2013г. на нотариус В.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 549, с район на действие района на  Районен съд-гр.Варна , Т. Д.Ч. е призната за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.С.О., община д.ч., област Варна, с площ от 653 кв.м., представляващ ПИ № ..., включен в УПИ ІІІ-... с площ от 505 кв.м., както и върху ¼ ид.ч. от построените в мястото жилищна сграда с декларирана площ от 76 кв.м., жилище с декларирана площ от 15 кв.м., гараж с декларирана площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с декларирана площ от 32 кв.м.

Приети по делото са изисканите заверени за вярност преписи от Протокол за разпит на свидетели и издадено Постановление по нот.дело № 572/2013г. на Нотариус В.Г. , с рег.№549.

От нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №.., том.2, рег.№ 4975, дело № ../14.05.2015г., на нотариус В.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 549, с район на действие района на  Районен съд-гр.Варна , Т. Д.Ч. продава на съсобственика си П.Д.Ч. собствената си ¼ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в с.С.О., община д.ч., област Варна, с площ от 653 кв.м., представляващ ПИ № ..., включен в УПИ ІІІ-... с площ от 505 кв.м., както и върху ¼ ид.ч. от построените в мястото жилищна сграда с декларирана площ от 76 кв.м., жилище с декларирана площ от 15 кв.м., гараж с декларирана площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с декларирана площ от 32 кв.м.

От приобщеното по делото Удостоверение  от отдел “Общинска собственост“ при община д.ч., изх.№ ОС-ПНИ-39 /05.10.2012г. е видно, че процесният недвижим имот е деклариран от Т. Д.Ч., Р.Д.Ч.,  Д. Д.П. и П.Д.Ч..

В производството по делото са допуснати гласни показания посредством разпит на водените от ищцовата страна свидетели Г.И.Б.  и Т. Д.Ч..

Видно от показанията на водената от ищцовата страна свидетелка  Г.И.Б., родена 1955г., същата излага, че ищцата Р.Ч. и ответникът П.Ч. са деца на нейният първи братовчед- техния баща Д. Ч.. Свидетелката излага , както следва: „Р., когато си идва отсяда в моята къща в с.С.О.. На къщата покрива пада и тече, и се срутва. Майка й и има една пристройка в която живее.То на практика няма място къде да се живее, защото голямата къща се руши, покрива тече и пада. Отношенията между майка и дъщеря са добри. Майка й идва често у нас понякога, т.к. аз живея в един двор с моята майка и тя посещава майка ми и идва и при мене. Пращам й храна по Р. когато ходи. Р. си дава рентата на майка си, за  да си купи дърва. Тя от април месец е тук и ходи  и копае в градината й да й помага. В двора на тази къща жената си сади домати, краставици, пипер и ягоди…Когато останалите / брат й и сестра й / не са там, Р. ходи и помага на майка си, защото майка й има подагра и е болна.“ Свидетелката излага, че не е виждала майката Т. Ч. да отблъсква ищцата Р.Ч. и да не я допуска в къщата. „От майчина страна не съм виждала такова нещо, но щом Р. си дава рентата да си купи дърва майка й, в добри отношения са. А пък за другите наследници доколкото знам, т.к. и аз имам също рента , останалите ходят и си получат рентата без да се отбиват в къщата.“

Видно от показанията на водената от ищцовата страна свидетелка  Т. Д.Ч. , родена 1942г., майка на ищцата Р.Ч. и  ответника П.Ч. и свекърва на ответницата В.Ч., свидетелката излага относно къщата в с.С.О., на ул. „Кирил и Методий“ № 31, както следва: „ Къщата е на мъжа ми, фактически наследство от баща му. От страни сме си направи една малка сграда, като кухня и аз живея там сега. А пък къщата покрива е почти съборена и не живеем там. Имам три деца, от един съпруг са. Те са негови наследници. Не сме делили наследството му. Има земеделски земи, върнати са както следваше. Най напред бяха в ТКЗС-то, след това вече се раздели на всеки по отделно. Всеки има по 5 дка. На четиримата са - аз и трите деца. Рентата делим и всеки взема по равно. То нямаше други и как, малко са.“ За къщата свидетелката излага, че не са я поделяли. „Не сме я делили. Нямали сме уговорка. Аз си живеех сама, децата ги нямаше. Петьови отидоха в Испания и там си живеят. Мъжът ми почина и  аз останах сама. Дъщерите - една беше във Варна и другата и тя във Варна. Р. *** по едно време. Само аз останах и живея там. Обаждаха ми се по телефона, идваха и момичетата. Петьови един път в годината идваха.Толкова беше.“ Свидетелката излага, че не спирала децата си да ползват къщата и не е считала , че същата е само за нея. „Не съм ги спирала, всичко беше за тях. Те докато бяха си ползваха всичко, което имах. Баня, тоалетната, мивка всичко при мене беше, защото в къщата няма такива удобства. А в постройката, която е от страни имаше всичко. Аз съвсем малко си сея , защото съм болна и не мога повече.Градината е празна.  Има овошки. Насяла съм.“ Свидетелката излага, че плодовете са всички: „Ами който дойде да бере, като има узрели да берат. Не съм спирала никой. На който му се яде,  идва.“ Свидетелката излага, че  не се е карала с дъщеря си Р.. Твърди, че е искала и двете й дъщери – Р. и Д. да имат дял от наследството , поради което при нотариалната сделка е попитала ответника П.Ч.: „Петьо, съгласни ли са каките ти, подписаха ли са“, той каза „да“. Да, ама фактически Р. не се беше подписала. Той ме излъга и тя остана , на нея няма дял… Р. не се беше подписала.“ По отношение на къщата свидетелката излага, че живее там,по отношение на дяловете на дъщерите и сина си излага „Те са си наследници и те имат право. Аз не съм взела нищо от къщата и от техните дялове.“ Твърди , че къщата се събаря, покривът пада и тя живее в пристройката.  По отношение на ответника П.Ч. и съпругата му излага, че понякога през няколко години, а понякога идват всяка година – „и на лято идват, ползват всичко и остават сметки на мен. Аз ги плащам като заминат и така.“

В производството по делото са допуснати гласни показания посредством разпит на водените от ответната страна свидетели Д. Д.П. и Н.Н.Ч..

Видно от показанията на водената от ответната страна свидетелка Д. Д.П.      родена 1967г., сестра на ищцата и ответника.  Свидетелката излага, както следва: „Къщата на С.О. е собственост е на брат ми П.Д.Ч.. Придоби този имот, като закупи имота от майка ни - Т. Д.Ч.. При самата сделка, когато отидохме с майка ми при нотариуса, през 2011г. аз присъствах на сделката само формално , т.к. нотариусът каза, че ще мине сделка по – леко ако присъствам само на самата сделка и се разпиша. И така се прехвърли останалата част на имота на брат ми –П.Д.Ч. , т.к. той го закупи от майка ми.“ Свидетелката излага, че никога не се е  чувствала собственик на имота. „Просто така съм решила, че единствено собственик на имота е нашата майка. Аз не искам имота… Аз съм нямала никакви претенции. В този имот живее само майка ни и единствено само майка ни се е грижила за този имот. Сестра ми Р. никога не се е чувствала собственик на имота, никога не е правила ремонти по самата сграда или по целия имот. Никога не се е грижила за нашата майка, т.к. нашата майка е болна. Повече от грижите, когато…. Майка ни има увеличена сърдечна недостатъчност, има сърдечна недостатъчно, която не позволява сърцето да работи ,т.к. майка ни от година и половина психически не е добре. А аз исках да я водя на лекар и тя отказва да я водя на лекар, т.к. ми говори неща несвързани. Мога да дам пример, че съседката й пръска цветята, че съседката има ключове за къщата и влиза съседката да й изгори телевизора, да  и смени лекарствата, които тя консумира. По никакъв начин не мога да я заведа на лекар, т.к. тя отказва. А аз не мога насила да я заведа на лекар, за да се лекува.  Нашата сестра посещава майка ни, може би близо от две години. Но тя….говоря за Р.Ч..  Но тя не присъства в този имот, т.к. тя нито спи, нито се храни там ,нито се грижи за нашата майка. Тя отсяда в наша роднина…Аз живея във Варна. Сестра ми в София. Упоменах, че тя от 15 г. не се е интересувала от абсолютно нищо. Брат ми живее в Испания, т.к. като почти всяка година или през две или си идва когато може. И даже си говорихме тази година, че той ще правни основен ремонт на този имот. Определено има нужда.“ Свидетелката излага, че майка й не е гонила сестра й Р. от процесния имот. Излага, че по отношение на данъчните задължения за имот, че „Всеки си е плащал данъците. Плащала съм данъци. Всички са си плащали данъците.“

Видно от показанията на водената от ответната страна свидетелка Н.Н.Ч., родена 1966г., без родство и дела със страните по делото. Свидетелката излага, както следва: „По принцип познавам Р.Ч., П.Ч. и В.Ч.. Съседи сме и живеем през три къщи. Аз съм снаха от 32г. там. Съседи сме на Т., понеже децата не са там, но по принцип ги познавам. През 2013г.тя ме помили да й стана свидетел за обстоятелствена проверка, оправихме документи за къщата. Тя ме ангажира. Собственик беше Т.. Тя си живееше и се грижеше там за него.“ Свидетелката излага, че няма сведения за това Р. да проявява интерес към имота, да е идвала в качеството си на собственик и не е чувала да е проявява интерес, „ не съм я е виждала в същност…. От много време. Много години …В имота живее само Т.. П.Ч. идват си лятото, когато са отпуска. Да, сутрин вечер, отивам на работа и нормално минавам от там, виждам колата. Ами по принцип след тази обстоятелствена проверка известно време, разбрах, че го е продала на сина си П..“ Свидетелката излага по отношение на имота „Никой не е предявявал претенции. Тя /Т./ си живееше, тя се грижеше за имота.“ Свидетелката не е чувала някога между Р. и майка й да е имало караници за пари или за имоти. Т. не й е споменавала и не е чувала да я гонят от имота. Свидетелката не може да посочи кой е собственик на имота, т.к. това са „техни лични неща и аз не мога да отговоря“.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

С оглед особеностите на производството по съдебна делба, в тежест на всеки от съделителите е доказването на изгодните за него факти. Тъй като всеки от съделителите е ищец по своя иск и ответник по иска за делба на всеки от останалите съсобственици, то всяка от страните по делото следва да установи: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на имота, предмет на делба и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръга на лицата, участващи в съсобствеността; качеството си на съсобственик на имота, предмет на делба; както и размера на притежавания от нея дял.

Между страните не е спорно обстоятелството, че общият наследодетел Д.Д. Ч. - баща на ищцата Р.Ч. и ответника П.Ч.  , е придобил собствеността върху процесния недвижим имот , на основание дарение , обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том ІІІ, н.дело № ../22.03.1983г. на Варненски нотариус.

След смъртта на общия наследодател Д.Д. Ч., починал на 31.12.2001г., за което е съставен акт за смърт № 0030/31.12.2001г. в с.С.О., област Варна, същият е оставил за свои наследници Т. Д.Ч.-съпруга, Р.Д.Ч.-дъщеря,  Д. Д.П.-дъщеря и П.Д.Ч.-син.

Като съобрази гореизложеното , съдът формира извод, че след смъртта на общия наследодател Д.Д. Ч., процесният недвижим имот се наследява от неговите наследници при равни квоти, т.к. същият е придобит на основание дарение, поради което се явява лична собственост на Д.Д. Ч.. Вследствие на изложеното, преживялата съпруга Т. Д.Ч. и трите му деца Р.Д.Ч.,  Д. Д.П. и П.Д.Ч. се явяват собственици на по ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот, на основание наследяване на общия наследодател Д.Д. Ч..

По силата на продажба, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижими имоти  № 7, том І, рег.№ .., дело № ../29.08.2011г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, който е поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти №25, том.ІІ, рег.№4081, дело 169/27.08.2013г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, Т. Д.Ч. и Д. Д.П. продават на съсобственика си П.Д.Ч. притежаваните от тях 2/4 ид.ч. от процесния недвижим имот, по време на брака му с ответницата В.П.Ч., видно от изготвената справка от НБД Население. Вследствие на изложеното, от горепосоченото се формира извод , че  ответникът се явява собственик  на 2/4 ид.ч. от процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност  с ответницата В.П.Ч..

По отношение на нотариален акт за собственост на недвижим имот,  придобит по давностно владение № .., том.4, рег.№12509, дело № 572/29.08.2013г. на нотариус В.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 549, с район на действие района на  Районен съд-гр.Варна , с който Т. Д.Ч. е призната за соственик по давностно владение на ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот , съдът формира извод, че от съвкупния доказателствен материал не се установява обстоятелството, че  майката Т. Д.Ч. е установила фактическа власт върху ¼ от процесния недвижим имот , с намерението да го присвои.

Когато едно лице установи фактическа власт върху вещ на основание наследяване, то има качеството на държател на идеалните части на останалите сънаследници, независимо дали последните знаят за настъпилото правоприемство и за придобитите от тях права. Това е така, тъй като при наследяване владението върху вещта, което е имал наследодателя, се придобива по право от всички негови неговите наследници, а не само от този, който е останал и ползва наследствения имот. Като съсобственик той има право да ползва сам цялата вещ-чл. 31, ал.1 ЗС, доколкото това не пречи на останалите съсобственици също да ползват имота съобразно правата си. Затова само въз основа на факта, че съсобствения имот продължително време се е ползвал от един сънаследниците, не може да се съди за това дали той е преобърнал държанието на чуждите идеални части във владение за себе си или упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ. / В този смисъл Решение № 192/16.02.2017 г. на ВКС- І гражданско отделение/.

Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага. Когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.
Снабдяването на съсобственика с констативен нотариален акт за собственост на целия имот само по себе си не представлява обективиране на намерението за своене пред останалите съсобственици. Констативният нотариален акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Отдаването на сънаследствения имот под наем или аренда и получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот, поради което също не могат да се третират като проява пред тях пред тях на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.

Като съобрази събраните по делото гласни показания съдът намира, че от същите не се установява обстоятелството, че майката на ищцата и ответника Т. Д.Ч. е демонстрирала по недвусмислен начин спрямо своята дъщеря – ищцата Р.Ч. намерението си да свои вещта , т.е. че счита нейната ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот за своя за периода от 2001г. до 2015г. От свидетелските показания се установява, че ищцата Р.Ч. не е била отблъсквана и недопускана до процесния недвижим имот от страна на майка си. От показанията на свидетелите не може да се формира извод, че майката  Т. Ч. се е считала собственик на имота след смъртта на съпруга си, напротив , самата тя излага, че е останала в имота,  но не е спирала никое от децата си да го ползва. Не се установява по делото , че майката Т. Ч. е манифестирала явно намерението си да свои ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот. 

Съгласно приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственик, установил фактическа власт на основание, сочещо съвладение, както е при наследяването, се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той трябва да докаже, че е извършил такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите съсобственици намерението му да владее техните идеални части за себе си. За да породи придобиване по давност на чуждите идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна изява, доведена до знанието на останалите съсобственици чрез извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата им.

В случая не се установява, че майката на ищцата и ответника Т. Д.Ч., която е ползвала имота е отблъснала владението на другия наследник – Р.Ч. и ясно и недвусмислено е манифестирала намерението си да владее неговата идеална част като своя. Свидетелите установяват само упражнявана фактическа власт върху имота, но никой от тях не твърди, че майката не е допускала ищцата Р.Ч. в процесния имот и е демонстрирала ясно пред нея, че счита останалия в наследство имот за свой, а не за собственост на ищцата. За да придобие по давност наследствената част на другия наследник е необходимо да е настъпила промяна в субективното отношение на наследника Т. Д.Ч. към тази 1/4 ид. част, т.е. от държател да се е превърнал във владелец. Тази промяна следва да се обективира и да достигне до знанието на другия наследник. В случая не се установява тази промяна в отношението към наследствената част да е доведена до знанието на ищцата Р.Ч.. Ползването на наследствения имот и извършването на ремонти и подобрения в него, без наследникът да противопоставя своите права на правата на останалите наследници, не е основание да се приеме, че имота е придобит по давност. Декларирането на имота и плащането на данъци, също не е основание за придобиването му. С оглед на изложеното съдът намира, че не е установена по делото наличието на изтекла в полза на Т. Д.Ч. придобивна давност за периода от 2001г. до 2015г. Вследствие на изложеното, ответникът П.Ч. не може да придобие по силата на покупка, обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №.., том.2, рег.№ 4975, дело № ../14.05.2015г., на нотариус В.Г., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 549, с район на действие района на  Районен съд-гр.Варна , продадената му от Т. Д.Ч. ¼ ид.ч. от поземлен имот, доколкото същата не е била собственик на тази идеална част към момента на извършване на продажбата.

По делото не са събрани доказателства, от които да е видно, че майката Т. Д.Ч. е владяла ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот за периода от 2015г. до настоящия момент , вместо сина си П.Ч. и снаха си, т.к. по никакъв начин ищцата Р.Ч. не е била спирана да ползва процесния имот, нито пък  й е демонстрирано по някакъв начин намерението на брат й и снаха й да считат нейната ид.ч. като своя.

Наред с изложеното настоящият състав съобразява и обстоятелството, че видно от Удостоверение  от отдел “Общинска собственост“ при община д.ч., изх.№ ОС-ПНИ-39 /05.10.2012г. е видно, че процесният недвижим имот е деклариран от всички наследници на Д. Ч. - Т. Д.Ч., Р.Д.Ч.,  Д. Д.П. и П.Д.Ч. през 2012г. Същевременно и самата свидетелка Д. П. излага, че всички наследници са плащали данъци за процесния недвижим имот.

Вследствие на изложеното , с оглед съвкупния доказателствен материал, съдът формира извода,че искът за делба е основателен и следва да бъде уважен, като такава се допусне, при посочените от ищцовата страна квоти- по 1/4 ид.части за ищцата Р.Д.Ч. и ответника П.Д.Ч. , на основание наследяване на Д.Д. Ч., починал на 31.12.2001г., за което е съставен акт за смърт № 0030/31.12.2001г. в с.С.О., област Варна, който от своя страна е придобил собствеността по отношение на имота на основание  дарение, обективирано в обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том ІІІ, н.дело № ../22.03.1983г. на Варненски нотариус и 2/4 ид.ч. за двамата ответници П.Д.Ч. и В.П.Ч. в режим на съпружеска имуществена общност , на основание продажба, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижими имоти  № 7, том І, рег.№ .., дело № ../29.08.2011г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна, който е поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 25, том.ІІ, рег.№ 4081, дело 169/27.08.2013г. на нотариус И.О. , вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 561, с район на действие Районен съд-гр.Варна .

Водим от горното, съдът

 

                    Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:

ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.С.О., община д.ч., област Варна, ул."К.М.№ 1 , цялото с площ от 653 кв.метра, представляващо ПИ № ..., за който е отреден УПИ ІІІ-... в кв.30 по плана на селото, при граници: УПИ IV-…, УПИ V - за детски дом, УПИ ІІ-… и улица,  ведно с построените в дворното място ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 76 кв.метра, състоящ се от четири складови помещения и коридор на избения етаж и от външно стълбище, три стаи, сервизни помещения и вестибюл на жилищния етаж; както и ПРИСТРОЙКИ в дворното място:

-лятна кухня - едноетажна постройка с площ от 15 кв.м., пристроена към сградата, състояща се от две помещения;

-гараж с площ от 15 кв.м., разположен в западната част на имота към УПИ II-377;

-навес с оградни стени с площ от 32 кв.м., разположен също в западната част на имота,  между съсобственици  и  при квоти, както следва:

 

за Р.Д.Ч. ЕГН **********, с адрес: *** 1/4 /една четвърт/ ид.ч.;

за П.Д.Ч. ЕГН:**********,*** - 1/4  /една четвърт/ ид.ч. и

за П.Д.Ч. ЕГН:**********,*** и В.П.Ч. ЕГН:**********, с постоянен адрес:*** - 2/4  /две четвърти/ ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл.34 от ЗС.

 

Решението може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му , на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

                                             Районен съдия: