Р Е Ш Е Н
И Е
Номер
143
16 .07. 2014г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд , граждански състав
на девети април
две хиляди и четиринадесета
година
в публичното заседание в следния състав :
Председател: Ирина Сурчева
Членове
:
секретар : С.В.
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдия Ирина Сурчева
гр.д. № 1737 по описа за 2011 г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова
молба на манастир ,,Св.Архангел Михаил“ гр.София, район Панчарево, с.Кокаляне,
представляван от временно изпълняващ длъжността игумен на манастира иеромонах
Гервасий(Георги) Иванов Петков, чрез адв.Рубен Николов- БАК, с ***,офис 905,
против Л.А.К. *** и Н.А.К. ***, с искане да бъде прогласен за нищожен договора
за дарение, обективиран в нотариален акт №*/1967г. на Поморийския народен съдия
като противоречащ на закона съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.76 от ЗН
предвид факта, че е извършено разпореждане с имот, 1 /2 ид.ч.
от който не принадлежи на дарителя или евентуално същата сделка на основание
чл.76 от ЗН да бъде прогласена за недействителна по отношение на сънаследника Н.
С. Т., както и да бъде признато за установено, че ищецът с ответниците са
съсобственици на процесния имот при квоти 1 /2 ид.част за ищеца и по 1 /4 ид.част за
ответниците и като последица да бъде отменен нотариален акт №*/1967г.на
основание чл.537,ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди, че Манастирът ,,Архангел Михаил“,
гр.София, на основание чл.170,ал.4 от Устава на Българската православна църква-
Българска патриаршия, е правоприемник на архимандрит Назарий(Н.)С. Т., който до
момента на смъртта си е бил игумен и брат в манастира. Н. С. Т., заедно с ответниците
били наследници на Т. Г. З.. Същите са наследили от него следния недвижим имот,
находящ се в гр.Поморие, ул.,,Л.“№*, а именно: дворно място, съставляващо имот №*,
с площ от 253 кв.м, което място е част от парцел ХІІ, имоти * и *, в квартал *
по плана на гр.Поморие, целия с площ от 514 кв.м., при граници за парцела:
улица, жилфондово място, наследници на К. Т., Я. Б. и Г. С. и построена в него
източна сграда-близнак, цялата построена на площ от 158 кв.м., съгласно
описанието на имота по нотариален акт №*,том * ,дело №*/11.02.1967г., а по актуална скица *23/26.11.2010г.-
сграда №*, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***.351. Наследодателят на имота, Т. Г. З. придобил имота с
нотариален акт № *, регистър *, дело * от 258.02.1936г., описан по буква ,,д“ в
нотариалния акт, а именно- дворно урегулирано място, находящо се в гр.Поморие
от 253 кв.м. при при съседи: М. С.К., К. Т.Т., С. Г. и улица, заедно с
построената върху мястото къща, състояща се от стая и кухня.
След
смъртта на З. и неговата дъщеря М., майка на Т., лелята на последния- Л. К., се
отнасяла към него като роден син. В един момент лично го уведомила, че в
дворното място ще строят нова къща, която е и негов дом. По- късно, братовчедка
му В. А. информирала Н. Т., че е изплатила на брат си А. К. полагащия му се дял и като
съсобственици в имота остава с нея и сина й
Н. Н.. Едва след смъртта на В. А. и сина й Н., при направена служебна справка в Служба
по вписванията, Т. установил, че с нотариален акт №*/1967г., леля му Л., като
наследница на Т. З. е дарила на съпруга си Н.К. целия наследствен имот. Заявено е, че така направеното
дарение е нищожно за 1 /2 ид.част,
собствена по наследство на Н. Т., тъй като никой не може да прехвъри повече права от тези, които има. В
разговор с останалите наследници, Л.К. и А. К., правото на собственост на Т. за
пръв път било отречено с позоваване на нот.акт№*/1967г. За целите на заведеното
от Н. Т. обезпечително производство по ч.гр.д.№614/2011г. на БОС, той се
снабдил с протокол от с.з. на 11.01.1982 по гр.д.№7/82г. на Поморийския районен
съд, по който съдът е одобрил спогодбата- подялба на процесния имот между Л. К.,
В. К. и А. К., като наследници на съпруга на Л. - Н.К.. Поради гореизложеното,
за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
иска да бъде прогласен за нищожен договора за дарение, обективиран в нотариален
акт №*/1967г. на поморийския народен съдия като противоречащ на закона съгласно
чл.26,ал.4 от ЗЗД, във вр. с чл.76 от ЗС предвид факта, че е извършено
разпореждане с имот, 1 /2 ид.ч. от който
не принадлежи на дарителя или евентуално същата сделка, на основание чл.76 от ЗН, да бъде прогласена за недействителна по отношение на сънаследника Н. С. Т.,
както и да бъде признато за установено, че ищецът с ответниците са съсобственици
на процесния имот при квоти 1 /2 ид.част за ищеца и по 1 /4 ид.част от ответниците.
Предявените искове са с правно
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, във вр.с чл
76 от ЗН; евентуален иск по чл.76 от ЗН
и иск по чл.124 от ГПК.
Ответникът Л.А.К. чрез адв.И.К. от БАК, в законоустановения срок е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни.
Оспорва представените от ищеца доказателства.
Ответникът Н.А.К. е получил съобщението с придружаващите го книжа, но в
предоставения едномесечен срок за отговор, не е депозирал такъв.
Бургаският окръжен съд, с оглед
на събраните доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, приема за установено следното :
Видно от
приложеното по делото Удостоверение № 943 от 29.09.2011г., издадено от Софийска Света митрополия, покойният
архимандрит Назарий (Н. С. Т., ЕГН **********), е бил монах в
Рилския манастир от 09.06.1960г., а от 15.09.1972г. до кончината си на
09.06.2011г.- игумен на манастира ,,Св.Архангел
Михаил“-с.Кокаляне, Софийска епархия.
Не се спори по делото, а и от представените удостоверения за
наследници №000542 от 21.07.2010г. и №
356/ 02.07.2013 г.на Община Поморие се
установява, че Н. С. Т.(починал на
09.06.2011г.) и ответниците са наследници на Т. Г. З., роден на ***г.,бивш
жител ***, починал на 29.05.1965г.
От приложения по делото нотариален акт
за дарение № * от 11.02.1967г., е видно, че Л. Т. К., като наследник на Т. Г. З., е
дарила на Н.А.К. дворно място от 253 кв.м, находящо се в
гр.Поморие, съставляващо имот пл.№*,
което място е част от парцел ХІІ, отреден за имоти * и * в квартал *, целият от 514 кв.м, при граници в
парцела: улица, жилфондово място, наследници К. Т., Я. Б. и Г. С..
Видно е от
представеното удостоверение за данъчна оценка, издадено от Община
Поморие, Дирекция ,,Приходи, местни данъци и такси“, че стойността на целия процесен имот е
78 452.10 лева.
Индивидуализирането на процесния
имот съгласно одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри се
установява от приложените по делото скица на поземлен имот с идентификатор №***.351,
находящ се в гр.Поморие, област Бургас по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на Изп. директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: ул.,,Л.“№*, с площ 539 кв.м, трайно предназначение
на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване(от
10 до 15м), номер по предходен план 1180, квартал *, парцел *, при съседи: ***.350; ***.349, ***.348 ***.347, ***.352,
***.543. Според схема № ***/26.11.2010 г. на самостоятелен обект в сграда, обектът е с идентификатор ***.351.2.1, находящ се в
гр.Поморие, обл. Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на Изп. директор на АГКК, с ***,,Л.“№*,ет.*,ап.*,
предназначение- жилище, апартамент, брой на нивата на обекта1(едно), с площ 65
кв.м, прилежащи части- югоизточната и
южната изби, при съседни самостоятелни
обекти в сградата на същия етаж- няма, под обекта- няма, над обекта-№***.351.2.2.
Според схема № ***/26.11.2010 г. на
самостоятелен обект в сграда, обектът е с идентификатор ***.351.2.2, находящ се в
гр.Поморие, обл. Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на Изп. директор на АГКК, с ***,,Л.“№*,
ет.*,ап.*, предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент,брой на нивата
на обекта 1, с площ 65 кв.м, прилежащи части - северната изба, при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж- няма, под обекта 0№***.351.2.1,
над обекта №***.351.2.3; Според схема */26.11.2010
г. на самостоятелен обект в сграда обектът е с
идентификатор ***.351.2.3 находящ се в гр.Поморие, обл. Бургас по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009г. на
Изп. директор на АГКК, с ***,,Л.“№*, ет.*,ап.*, предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент, брой на нивата на обекта 1(едно),
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж- няма, под обекта №***.351.2.2,
над обекта- няма.
Приложено е копие на Протокол от
11.01.1982г. на Поморийски районен съд, от съдържанието на който се установява,
че с Определение на съда е одобрена
постигнатата между Л.
К., В. К. и А. К., като наследници на съпруга на Л.- Н.К.,
спогодба(подялба), съгласно която същите уреждат отношенията си във връзка със съсобствеността. В. Н. К. от
гр.Поморие получава в дял: от източната половина на площ 65 км на двуетажната
жилищна сграда- близнак, с изба, построена цялата на площ 158 кв.м, а дворното
място в гр.Поморие, съставляващо по плана на града парцел ХІІ-111,* в кв.*, с
пространство 459 кв.метра, при граници: улица, жилфондово място, И. К. Т., Я. К. Т., Г. С., Я. Б.- само втори жилищен
етаж, представляващ самостоятелно жилище, северната стая от избата, съответните
идеални части от общите части-114.75/459 идеални части, както и правото на
строеж за надстрояване(изграждане) на терасовиден етаж над втория етаж,
съгласно утвърдения архитектурен план.
Л.
Т. К. и А. Н.К. получават в общ дял, в равни части: от източната
половина на площ 65 кв.м на двуетажна жилищна сграда- близнак, с изба,
построена цялата на площ 158 кв.м в дворно място в гр.Поморие, съставляващо по
плана на града парцел ХІІ-111,* в кв.*, с пространство 459 кв.метра, при
граници: улица, жилфондово място, И. К. Т.,
Я. К. Т., Г. С., Я. Б.- само
първи жилищен етаж(самостоятелно жилище), югоизточната и южната част от избата,
съответните идеални части ,114.75/459 от парцела
Установява се, че с Определение
№1153 от 10.05.2011г. по ч.гр.д.№614 по
описа на БОС за 2011г.е допуснато обезпечение на бъдещ иск и издадена
обезпечителна заповед №154/12.05.2011г.на Н. С. Т., ЕГН ********** от гр.София,
с.Кокаляне, манастир ,,Св.Архангел Михаил“, чрез адв. Р.Н. срещу Л.А.К., ЕГН **********
и Н.А.К., ЕГН **********, чрез налагане на обезпечителна мярка ,,възбрана“
върху ½ идеална част от сграда №2, посторена в поземлен имот,
идентификатор ***.351, находящ се в гр.Поморие, ул.,,Л.“№*, целият с площ 539
кв.м, състояща се от три самостоятелни обекти- етажи с идентификатори ***.351.2.1;
***.351.2.2 и ***.351.2.3 и съответно върху 114.75/459 идеални части от правото
на собственост върху земята.
По делото е допусната и извършена
съдебно- техническа експертиза, в заключението на която вещото лице е посочило,
че към 1936г., когато е съставен нот.акт №* от 28.02.1936г. не е съществувал
одобрен кадастрален и регулационен план на гр.Поморие. Тогава е действал плана
от 1909г. Върху терена, където попада
въпросният имот няма заснети имоти, а са образувани само парцели. В нотариалния
акт от 1936г. не е посочен номер на парцел и квартал. Разписният списък не е
поддържан и имената от нотариалния акт не се откриват в него, поради което
вещото лице е установило, че не е
възможно да се установи местоположението на имота, описан в нотариален акт №*
от 1936г. и дали той се идентифицира с имота, описан в нотариален акт №* от
11.02.1967г.
Поради оспорване заключението на
експертизата от ищеца, по делото е
допусната и извършена тройна съдебно- техническа експертиза, в заключението на
която вещите лица са посочили, че имотът, описан в нотариален акт №* от 1936г.
съвпада с имота по нотариален акт №* от 11.02.1967г. на П.Бандева- Поморийски
съдия, като съобразно описаните в
нотариалните актове граници, имотът е разположен в източната част на поземлен
имот с идентификатор ***.351. Отразено е в експертизата, че по действащия
регулационен план от 1988г., процесният имот- бивш парцел ХІІ-111,* в кв.* е
идентичен с имот пл.№*80, като за него е отреден УПИ ХІІ-1180 в кв.*.
Разпитани са двама свидетели,
доведени от ищцовата страна.
Свидетелката К. завява в съдебно заседание, че няма
родство с ответниците и познава Н. Т. от 1996г. Посочва, че с архимандрит
Назарий (дядо Назарий) били много
близки. Той бил игумен в Кокалянския манастир. К. посещавала манастира редовно,
почти до кончината на игумена. Заявява, че е посещавала къщата в Поморие
многократно. Още при първото си посещение, когато се запознала с братовчедката
на архимандрит Назарий- В., същата й
обяснила, че имотът е съсобствен- на нея, синът и Н. Т.. Предала й сума пари,
които трябвало да даде на игумена като негов дял от приходите от съсобсвения
имот. Свидетелката посочва и че от разговори с архимандрит Назарий и В. й
било известно, че техният род бил от Солунска Македония, като впоследствие дядо
им Т. се установил в град Поморие със семейството си. В. твърдяла, че майка й и баща й построили
къщата с уговорката, че строят и за детето на покойната сестра- М., която била
майка на дядо Назарий. На един от горните етажи от къщата бил
имотът на Н. Т.- обзаведени хол, спалня
и сервизни помещения. Свидетелката заявява, че не познава Л.К. и Н.К., но й е известно,
че са племенници на В.-деца на брат й А., с когото били в сложни отношения.
Свидетелят Р., посочва че няма родство с ответниците по делото, нито ги
познава. Познавал Н. Т.- игумен в Кокалянския манастир,,Св.Архантгел михаил“ от
около1991-1992г. Заявява, че е посещавал роднини на дядо Назарий в Поморие и
познавал неговата братовчедка В., която
давала стаи под наем. Р. ходил да
летува в къщата, находяща се на ул.,,Л.“№*. В. казвала, че единият етаж от
къщата е строен за архимандрит Назарий и че нейната майка- Л. го е гледала като
дете. Архимандрит Назарий не пътувал
често, но свидетелят заявява, че му е известно за едно негово посещение в
Поморие.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
С предявеният искът по чл. 26 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът цели да бъде установено по
съдебен ред, че определен договор противоречи на закона(в конкретния случай на
разпоредбата на чл.76 от ЗН). Закон по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД означава
нормативен акт в широкия смисъл на думата- кодекс, закон или подзаконов
нормативен акт. Касае се за противоречие на договора не общо с целия нормативен
акт, а с конкретна негова императивна разпоредба.Най- тежкият порок на договора
е нищожността. Тя е абсолютна, изначална и несанируема. Това означава, че
договорът начално не произвежда, както и не може да произведе действие по-
късно чрез заздравяването(санирането).
Разпоредбата на чл.76 предвижда недействителност на актовете на
разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети, освен ако тези
предмети не се падат в негов дял. Горната разпоредба касае не нищожност, а
относителна недействителност, тъй като разпореждането валидно обвързва страните
по сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Разпоредбата на чл.76 от ЗН има
защитна функция и охранява интересите на сънаследниците по отношение на общите
сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане, запазването им в
сънаследствената делбена маса, с оглед получаването им в реален дял и
недопускането на трети лица в наследствената общност.
С
Тълкувателно решение №1/2004г. на ВКС е ревизирано приетото с
ТР№72/85г. на ВС,
становище относно характера на уредената в чл.76 от ЗН недействителност-
като относителна, а не абсолютна. С тълкувателното решение от 1985г. се указва
на характера на недействителността като на нищожност, приравнена по последици
на нищожността на сделките, за които е приложима някоя от хипотезите на чл.26
от ЗЗД.
В т.1 на
ТР №1/2004г. на ВКС е дадено разяснение, че разпоредбата на чл.76 от ЗН урежда
особен вид относителна недействителност, а не абсолютна недействителност,
нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със закона акт на разпореждане
на сънаследствена вещ и признатото право на защита срещу едно валидно
разпореждане, дадено в полза на определен кръг правни субекти, да поискат
незачитане на последеците му при ликвидиране съсобствеността върху
сънаследствени имущества. В този смисъл противоречието на акт на разпореждане с
разпоредбата на чл.76 от ЗН не води до абсолютна нищожност на сделката, не
попада в приложното поле на чл.26,ал.1 от ЗЗД, визиращ абсолютна нишожност на
сделките.
В
случая дори и да се приеме, че с извършеното от
Л. Т. К. в полза на Н.А.К.
разпореждане е била нарушена разпоредбата на чл.76 от ЗН, това
обстоятелство не води до нищожност поради противоречие на закона на извършения
на 11.02.1967г. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт
№*,том *, дело №*/1967г.на Петрана Бандева-
Поморийски народен съдия. Поради това предявеният иск за прогласяване нищожността на
договора на основание чл.76 от ЗН се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявените при условията на евентуалност иск по чл.76 от ЗН за относителна недействителност на договора за дарение и положителен установителен иск по чл.124 от ГПК също са неоснователни. По
отношение на тях следва да се отбележи, че с ТР№1
от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г. ОСГК, се приема, че правото на
сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 от ЗН може да се упражни в делбеното производство или при установителен иск за собственост. В конкретния случай, искът
по чл.76 от ЗН е съединен с положителен установителен иск за разглеждане в
рамките на едно и също производство.
В диспозитива на цитираното тълкувателно решение се посочва, че легитимирани да се позоват
в делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна
недействителност са само съделители- сънаследници, неразпоредили се с дела си.
Съдебната практика сочи, че е избор на ищеца по какъв начин да защитава
правата си, с какви искове да сезира съда и как да реализира дадените му
законови възможности.
Предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост е
наличието на интерес от търсената защита, за който съдът преценява от
изложените в исковата молба твърдения. С оглед наведените твърдения за принадлежност
на собствеността върху процесния имот в патримониума на общия наследодател на
ищеца и ответниците, искът се явява процесуално допустим.
Основателността на предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК
предполага установяване от ищеца, че е придобил собствеността върху спорната 1
/2 идеална част от процесния имот по
силата на въведеното от него правопораждащо за правото му на собственост
основание- наследствено правоприемство. Като безспорно по делото съдът приема
обстоятелството, че процесните имоти са били собственост приживе на наследодателя Т. Г. З..
Следва
обаче да се подчертае, че разпоредбата на чл.170,ал.4 от Устава на Българската
православна църква не би могла да дерогира установените от законодателя норми
относно наследяването. Наследствените отношения между правните субекти са
регламентирани от Закона за наследството.
Съгласно чл.13,ал.2 на Конституцията на
Република България и чл.4,ал.1 и 2 на Закона за вероизповеданията, религиозните
институции са отделни от държавата. Недопустима е държавна намеса във
вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.
С оглед
на това е от особено значение въпросът за съотношението между каноничното и светското
право в областта на наследяването. В
случаите на наследяване на лица, които са приели свещенически сан, се прилагат
правилата на Закона за наследството и при тях не важат ограниченията,
установени в Устава на Българската православна църква.
ЗН
предвижда два вида наследяване- по закон, т.е. законът указва реда на
наследяване; по завещание- на основата на волята на наследодателя, изразена в
особен документ, наречен завещание.
В
конкретния случай, Н.С. Т. не се е
разпоредил с имуществото си приживе чрез
завещание(саморъчно или нотариално), от което да следва неговата волята, че след
смъртта му, имуществото ще премине в патримониума на манастир ,,Св.Архангел
Михаил“ гр.София, район Панчарево, с.Кокаляне.
Наследственото правоприемство е преминаването на имуществото на
починалия(наследодател) към други лица(негови наследници). ЗН определя кой може
да бъде наследник.
Съществува и частно правоприемство в случай на смърт, което възниква на
основание на завет, извършен приживе от починалия. Частният правоприемник
получава само конкретно определеното в завета имущество.
Съгласно
чл.11 от ЗН, когато няма лица които могат да наследяват или когато всички
наследници се откажат от наследството или изгубят право да приемат,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи,
жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени
предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината на чиято
територия се намират.
В
настоящия случай претенцията на манастир ,,Св.Архангел Михаил“
гр.София, район Панчарево, с.Кокаляне, представляван от Г. И. П., в качеството
му на игумен на манастира, не намира опора в установените от законодателя норми. Уставът на БПЦ (утвърден
съгласно Закона за вероизповеданията)определя единствено устройството и
управлението на епархиите,
установявайки вътрешни правила,
които обаче не биха могли да противоречат на
законодателната уредба.
Както бе отбелязано, разпоредбите
относно наследяването са имепративни- наследяването е по закон или чрез завещание.
Н.С. Т. не е
направил завещание в полза на манастира, нито пък манастира би могъл да наследи
неговото имущество по закон.
Поради гореизложеното, съдът намира, че така предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Страните по делото не са претендирали разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от горното Бургаският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявения иск от
манастир ,,Св.Архангел Михаил“ гр.София, район Панчарево, с.Кокаляне(като
правоприемник на архимандрит Н. С. Т., ЕГН **********), представляван от
временно изпълняващ длъжността игумен на манастира иеромонах Гервасий (Георги)Иванов
Петков, чрез адвокат Рубен Николов от БАК,
с адрес за призоваване:гр.Бургас,
ул.,,Индустриална“ 3,ет.*,офис 905,
против Л.А.К. *** и Н.А.К. ***, за
прогласяване нищожност на
договора за дарение, обективиран в нотариален акт №*/1967г. на Поморийския
народен съдия като противоречащ на закона съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.76 от ЗН .
Отхвърля предявените искове от манастир ,,Св.Архангел Михаил“
гр.София, район Панчарево, с.Кокаляне(като правоприемник на архимандрит Н. С.
Т., ЕГН **********), представляван от временно изпълняващ длъжността игумен на
манастира иеромонах Гервасий(Георги) Иванов Петков, чрез адвокат Рубен Николов
от БАК, с ул.“Индустриална“ № 3,ет.*,офис
905, против Л.А.К. *** и Н.А.К. ***, с
правно основание чл.76 от ЗН и чл.124 от ГПК - за прогласяване за
относително недействителна сделката, обективирана в нотариален акт №*/1967г. на Поморийския
народен съдия за дарение на недвижим имот и за приемане за установено , че ищецът манастир
,,Св.Архангел Михаил“ гр.София, район Панчарево, с. Кокаляне е собственик на 1 / 2
идеална част от имота, предмет на
този акт, находящ се в гр. Поморие, ул.“Л.
“ № *.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :