Р Е Ш Е Н И Е № 120
30.03.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Румен Арабаджиков
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №46 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №450 от 06.11.2020г., постановено по анд № 2242/2020г.,
РС Стара Загора отменил наказателно
постановление № 6682 от 28.01.2020г. на Началник отд. „Контрол по
републиканската мрежа“, дир. „Анализ на риска и оперативен контрол“ към
АПИ-София, с което на Д.Д.Н.,*** за звършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“ от Закона за пътищата, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на осн. чл. 53, ал.1 от същия
закон му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението, останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок, с доводи за неправилността
му, поради неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Касаторът претендира, че РС неправилно възприел и
квалифицирал извършеното нарушение и съставянето на АУАН, в резултата на което
било издадено обжалваното наказателно постановление. Твърди, че изводите на
въззивния съд били направени при неправилна преценка на събраните доказателства
и при неправилно тълкуване на разпоредбите от Закона за пътищата и Наредба
№11/2001г. на МРРБ. Свидетелските показания и приетите по делото писмени
доказателства установявали по безспорен начин фактическата обстановка, така
както била посочено от органа, направената квалификация била точна, правилна и
ясна. Натоварването на осите било значително над допустимите стойности, като
едва два часа след проверката била заплатена дължимата се такса спрямо
установеното претоварване. Път II-66 бил включен в Приложение №1 към Решение №959 на МС от
2018г.
Твърди, че фактическото нарушение било движение на
извънгабаритно/тежко ППС от наказания без притежаване на изискуемо се
разрешение за специално ползване на пътищата, издадено от АПИ. Всички описани
факти отговаряли на съставомерните признаци на забраната по чл.26, ал.2, т.1,
б. „а“ от ЗП, вр. с чл.37, ал.11 т.1 от наредба №11/2001г., което
удовлетворявало изискванията на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН.
На следващо място се коментира и се
излагат доводи за неприложимост на хипотезата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, както и
за спазване на административно производствените правила по издаване на НП, по
доказаност на нарушението и правилното му квалифициране като такова по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата. Претендират се разноски за юрисконсулт
за пред двете съдебни инстанции.
Касаторът, редовно призован в с.з., не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован за с.з., не се явява
и не изпраща представител. Депозира по делото становище, в която се моли Съдът
да остави без уважение жалбата и пледира за правилност на съдебния акт, като
сочи и конкретните си съображения за това.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Арабаджиков,
който счита решението на РС за правилно и законосъобразно, а касационната жалба
за неоснователна.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да потърди
наказателното постановление, РС приел, че доказателствата, събрани пред него,
установяват описаната в НП фактическа обстановка. Според РС фактите, които се
сочели от органа в НП се свеждали до това, че при проверка от контролните орган
на 07.01.2020г. в 11,37 часа на път II-66, км. 54+900 в посока гр. Нова Загора – гр. Стара Загора
се осъществявало движение на извънгабаритно и тежко ППС по см. на закона, а
именно МПС с 4 оси, с две управляеми оси, като при измереното отстояние между
осите от 1,40м. на двойната задвижваща ос на МПС сумата от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос била 25,450 това, при максимално допустимо
натоварване на оста от 19,000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 от наредба №11/2001г.
на МРРБ. Това управление на извънгабаритно/тежко ППС се извършвало без
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по
реда на раздел IV на Наредба №11/2001г.
Според РС, фактическото формулиране на административно-наказателно
обвинение не позволявало да се направи еднозначен извод за какво точно
съставомерно деяние се ангажирала отговорността на дееца, дали за управление на
тежко ППС без издадено разрешително от администрацията, стопанисваща пътя, или
за управление на такова ППС, но без квитанция за платени пътни такси, които
били две различни хипотези. Първата съотв. на хипотезата на чл.14, ал.1-2, вр.
с чл.8, ал.2 от Наредба №11/2001г. и тогава било налице нарушението по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, наказуемо по чл.53 от ЗП. Когато обаче движението
ставало без платена такса, било налице изключението по чл.14, ал.3 от наредбата
и си осъществявал състав на нарушението по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира въззивното решение за правилно
по следните съображения:
Спор относно установената фактическа обстановка, така както
се описва в процесното НП, не се повдига пред тази инстанция.
Според чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, която норма органът
претендира, че се нарушава от наказаното лице, „За
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1.
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Пред РС по несъмнен начин
има установено, че на посочената дата и време в НП е осъществявано движение на
ППС чрез управлението му от наказания водач, което ППС е такова по см. на §1,
т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., а за това движение законът изисква да има
валидно издадено разрешение от компетентния орган, съотв. квитанция за
заплатена такса, каквато водачът не притежава. Административно отговорно лице,
според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо лице, което нарушава посочените
норми, сред които е и тази на чл.26, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗП, поради което и наказаният може да бъде субект на
нарушението, съотв. да носи административно наказателна отговорност за неговото
извършване.
РС правилно приема извод за отмяна на процесното пред него
НП, съобразявайки практиката на касационната инстанция по този вид дела. Формираната до момента практика на Административен съд
Стара Загора приема, че движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС е разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г.) или
след заплащане само на дължимата такса (чл.14, ал.3 от Наредбата). Както
правилно отбелязва въззивния съд това обаче са две различни хипотези, т.е. два
отделни състава на нарушения. При движение на ППС без издадено разрешение или при
такова без заплатена такса, съотв. се предвиждат административни наказания, но
същите се налагат на основание различни законови разпоредби – в първия случай
по чл.53 от Закона за пътищата, а във втория – по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Отново в разглеждания случай административно-наказващият орган сочи в
мотивната част на санкционния си акт, че ответникът по касация осъществява
движение на извънгабаритно/тежко пътно превозно средство без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел
IV на Наредба
№11/03.07.2001г. администрацията, управляваща пътя за дейност от специално
ползване на пътищата. Ето защо, правилно РС приема извод, че така формулирано
обвинението на описаните факти не дава възможност ясно да се изведе извода кое
точно нарушение се претендира да е извършено от дееца. Т.е. то не позволява да
се изведе еднозначен извод за какво точно деяние се санкционира водачът, дали за
управление на ППС без издадено
разрешение или за такова без квитанция за платени пътни такси.
Въпросната неяснота следва да се определя за съществено процесуално
нарушение, тъй като влияе върху правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да знае за какво точно се ангажира
неговата отговорност и се явява абсолютно основание за отмяна на санкционния
акт. Констатирайки това, Районният съд правилно постановява отмяна на
процесното наказателното постановление, поради процесуалната му
незаконосъобразност, без да разглежда спора по същество. С оглед формалната
незаконосъобразност на санкционния акт, безпредметно е обсъждането на доводите
от касационната жалба, които са свързани изцяло с материалната
законосъобразност на наказателното постановление.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице
твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, и
при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№450/06.11.2020г., постановено по АНД №2242/2020г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.