№ 13310
гр. София, 30.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110106032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК, вр.чл.127, ал.2 СК и чл.127а СК.
Образувано е по предявен от М. В. Ц. против А. Ц./по удостоверение за сключен
граждански брак/, молба за постановяване на акт на спорна съдебна администрация за
определяне местоживеенето на общото дете на страните Вероника А.ова Ц., родена на
13.6.2018г., упражняването на родителските права върху него, режима на лични отношения
с бащата, съединена с молба по чл.127а от СК - за постановяване на съдебно решение за
заместване съгласието на ответника: за издаване паспорт на детето Вероника и за
пътуването на детето извън страната до държавите от Европейския съюз, Сърбия,Северна
Македония и Турция, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, САЩ.
В исковата молба се твърди, че ответникът не е биологичен баща на детето Вероника,
записан е такъв по силата на сключен брак между страните, действащ и понастоящем.
Двамата са разделени и молителката сама полагала грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, като ответникът не помагал финансово за отглеждането на детето,
не го е виждал и не се интересува от него. Отсъствието на ответника трайно от страната
поставя ищцата в затруднено положение относно издаване на документи за детето, както и
да пътува в чужбина. Ответникът не е оказал съдействие на молителката при снабдяване с
необходимите на детето документи, както и да даде съгласие детето да пътува в чужбина,
предвид и обстоятелството, че същият живее в друга държава, а молителката дори не може
да посочи адреса му в чужбина .
Предвид изложеното моли съдът да постанови решение, с което да определи
местоживеенето на детето Вероника при нея, да присъди на нея упражняването на
родителските права върху детето ; на ответника да бъде определен режим на лични
отношения с детето, посочен в исковата молба, с претенция за издръжка в размер на 200
лева. Моли също така съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на бащата
–ответник по делото за издаване на паспорт на детето и да се замести съгласието му детето
да напуска пределите на РБ и да пътува в чужбина.
1
В съдебно заседание молителката лично и чрез пълномощника си адв.И.-Т. поддържа
молбата си, така като е предявена и моли съдът да я уважи.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител адв
А., е постъпил отговор по исковата молба, в който се оспорват предявените претенции по
чл.143и чл.149 от СК като излага доводи за това. В съдебно заседание ответникът, чрез
назначения му особен представител, намира молбата за основателна само по отношение на
чл.127 ал.2 и чл.127а от СК.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за
раждане №1085/19.06.2018г. на Столична община-район „Красна поляна“, страните са
родители на детето Вероника А.ова Ц., ЕГН **********, родено на 13.6.2018г. в гр.София.
По делото е разпитан доведеният от молителя свидетел Деян Илиев Петров. Сочи, че
детето се отглежда от майката, а с бащата са разделени. Свидетелят изобщо не е виждал
бащата през шестте години, в които познава ищцата, същият не плаща издръжка на детето.
Няма дадено съгласие от бащата детето да пътува в чужбина.
В социален доклад на АСП ДСП-Люлин се изразява становище, че детето Вероника се
отглежда от своята майка и живее заедно с нея, в жилище-боксониера. Майката
задоволявала изцяло базовите потребности на дъщеря си с помощта на разширеното
семейство и сестра, която живее в Германия, а между нея и детето имало изградена силна
емоционална връзка.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.127, ал.2 СК „Ако родителите не постигнат споразумение по ал.1, спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с
детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по
общия ред.”
Видно от представеното удостоверение за раждане страните са родители на детето. От
кредитираните показания на св.Петров, се установява, че страните по делото живеят
отделно, поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява родителските
права спрямо детето. Такова искане прави майката. Видно от становището в представения
социален доклад и показанията на св.Петров (които съдът преценява съгласно чл.172 ГПК и
ги кредитира изцяло, като последователни и непротиворечащи на другите доказателства)
майката има родителски капацитет и условия да отглежда детето, както впрочем го
отглежда и възпитава още от раждането му. Баща му живее в друга държава вероятно, тъй
като няма данни за него и няма данни да има връзка с детето. Поради това съдът при
преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК приема, че в интерес на детето е
упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, по което не се
спори между родителите, при която и следва да бъде определено и местоживеенето на
детето. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че под „местоживеене” в
разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК, се има предвид определяне при кое лице ще живее
детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава
съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина
„адрес”, чието съдържание е определено от Закона за гражданската регистрация. Този извод
следва и от редакцията на чл.59, ал.2 СК, където за решаване на същия въпрос при развод
между родителите законът сочи, че съдът решава „при кого от родителите да живеят
децата”.
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК в настоящото производство съдът следва да определи и
2
издръжка на детето, каквато няма доказателства да е определяна. Съгласно чл.143, ал.2 СК
„родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на
дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл.142, ал.1 СК, но издръжката на едно
дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК).
Изискването на чл.139 СК претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да
се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца,
доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на чл.139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно
неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава (чл.140, ал.1, т.2 СК) поради липса на лица от
първи ред.
Нуждите на детето (което е навършило 5-годишна възраст), обичайни за деца на неговата
възраст (за храна, дрехи, обувки, медицински грижи и т.н.), се установява от самия факт на
биологичното им съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Според
настоящия състав, необходимите средства за издръжка на детето Вероника, съобразени с
възрастта му и обичайните потребности на детето на неговата възраст, доколкото не се
установиха по делото нужди на детето, по големи от обичайните, са в размер на около 300
лева на месец.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. В случая детето
Вероника се отглежда от майката. Относно възможностите на ответника да дава издръжка
по делото не са събрани доказателства. По делото остана неизяснен въпроса дали последния
полага труд, респ. дали реализира и какви трудови доходи, не се установи и неговото
имуществено състояние. С оглед обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст
и липсват доказателства да е неработоспособен, съдът приема, че във възможностите му е да
реализира трудови доходи, респ. да отделя средства над собствената си необходима
издръжка и за издръжката на дъщеря си, поне в размер близък до установения в закона
минимален размер, т.е в размер от 200.00 лева. Съдът намира, че следва да бъде осъден
ответника да заплаща издръжка на детето Вероника в размер на 200.00 лева, считано от
подаване на исковата молба в съда-09.02.2022г. до настъпване на причина за изменение или
погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, както и за минал период от време, една година назад от исковата молба.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението, в частта за издръжката.
Съгласно чл.127, ал.2, изр.І СК съдът следва да определи мерки по упражняването на
родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права спрямо детето при условията на чл.59 СК. В тази връзка, съдът намира
за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения
между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да
живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния
режим единствено с оглед интереса на детето.
С оглед установеното по делото и предвид липсата на доказателства, от които да се
направи извод, че ответникът не притежава родителски капацитет, и след като съобрази
обстоятелството, че бащата не проявява интерес към детето, не се установи къде живее, при
какви условия, така както установява св.Петров в своите показания, а именно: че бащата
живее неизвестно къде и предвид обстоятелството, че местоживеенето на детето е
3
определено при майката, съдът намира, че на бащата не е целесъобразно да бъде определян
обичайният режим на лични отношения с детето, като разбира се не отрича необходимостта
детето да контактува със своя баща и връзката между тях да бъде съхранена/независимо от
твърдението, че ответникът не е биологичен баща на детето, като не се представиха
доказателства в обратния смисъл/, поради което на бащата следва да бъде определен режим
на личи отношения с детето Вероника, както следва : бащата да вижда и взема детето при
себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и неделя
без преспиване, първоначално в присъствие на майката или определено от нея трето лице за
срок от шест месеца, считано от влизане в сила на решението, а след този срок без
присъствие на майката или определено от нея трето лице и десет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето
става от и в дома на майката, когато не присъства. Само за яснота, следва да бъде
отбелязано, че така определения от съда режим може на общо основание да бъде изменян
при изменение на обстоятелствата съгласно чл.127, ал.2 вр.чл.59, ал.9 СК или по реда на
чл.127, ал.1 СК.
Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на детето им в чужбина и за
издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на
детето. Съгласно разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на
страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат
нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойница, попечители, като при разногласие между родителите спора се решава по реда на
чл.127а от СК.
Молителката иска съдът да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с което да
замести липсващото съгласие на ответника да се издаде паспорт на детето Вероника и да му
се разреши да пътува извън пределите на РБългария до страните от ЕС, Кралство
Великобритания, Македония, Р.Сърбия и Р.Турция, САЩ. Предвид обстоятелството, че
ищцата не разполага с финансови средства, то съдът намира, че следва да даде заместващо
съгласие за пътуване на детето само до Германия, където живее сестрата на ищцата, от която
очаква помощ при отглеждане на детето.
За да е допустимо настоящото производство, при предоставяне упражняването на
родителските права трябва съдът да не е определил посоченото заместване като мярка
относно упражняването на тези права (арг. чл.59, ал.1 и ал.2, пр.ІІІ СК) и между родителите
на децата да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в случая се
установи, че съществува. При установеното по безспорен начин противопоставяне от страна
на бащата, на каквото съдът приравнява липсата на какъвто и да е контакт между страните
по делото дали детето да пътува в чужбина следва да се реши от съда, като се съобразят
най-вече интересите на детето.
Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да напуска страната.
Заместването на съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и напускането на
страната от него не отменя правото на другия родител да осъществява контакти с детето,
като за пълнота следва да се отбележи, че тези контакти са регламентирани по съдебен ред с
настоящото решение.
По тези съображения молбата е основателна и следва да се постанови акт на спорна
съдебна администрация, който да замести липсващото съгласие на бащата по отношение
издаването на паспорт на детето по реда на Закона за българските лични документи (ЗБЛД)
и за пътуването на детето извън страната до Германия, съобразявайки режима на лични
контакти на бащата с детето.
В полза на Софийски районен съд ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата
в размер на 288.00 лева -държавна такса от 4% върху уважения иск за издръжката на детето
Вероника и сумата от 400 лева изплатено възнаграждение от бюджета на съда за особен
4
представител на ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права
по отношение на детето Вероника А.ова Ц., ЕГН **********, на неговата майка М. В. Ц.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА детето Вероника А.ова Ц., ЕГН **********, да живее при майка си
М. В. Ц., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. Ц., роден на 26.12.1985г., с
детето Вероника А.ова Ц., ЕГН **********, както следва: бащата да вижда и взема детето
при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в събота и
неделя без преспиване, първоначално в присъствие на майката или определено от нея трето
лице за срок от шест месеца, считано от влизане в сила на решението, а след този срок без
присъствие на майката или определено от нея трето лице и десет дни през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на детето
става от и в дома на майката, когато не присъства.
ОСЪЖДА А. Ц., роден на 26.12.1985г., да заплаща на основание чл.127, ал.2, във вр. с
чл.143, ал.2 СК, на малолетното си дете Вероника А.ова Ц., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител М. В. Ц., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
200.00 (двеста) лева, считано от 09.02.2021г.( една година назад от датата на образуване на
делото), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдената издръжка.
ЗАМЕСТВА, чл.127а СК, във вр. с чл.76, т.9 ЗБЛД СЪГЛАСИЕТО на А. Ц., роден на
26.12.1985г., за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на детето му Вероника А.ова Ц.,
ЕГН *********, както и за пътувания на детето му Вероника А.ова Ц., ЕГН *********,
извън територията на Република България до Германия, съобразявайки определения режим
на лични отношения с бащата, придружено от своята майка М. В. Ц., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, А. Ц., роден на 26.12.1985г., да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 288.00/двеста осемдесет и осем/ лева
-държавна такса по делото върху издръжката на детето Вероника и сумата от
400.00/четиристотин/ лева за адвокат- особен представител.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5