Р Е Ш Е Н И Е №
2745
гр. Пловдив, 31.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.
състав, в публично съдебно заседание на осми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. №2255 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
предявен от Х.В.П., ЕГН **********,*** против
К.Г.К., ЕГН **********,*** установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК,
вр. с чл.
240 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.02.2014 г. сключил с ответника договор
за паричен заем, по която ответникът има качеството на заемополучател
за сумата в размер от 6000 лв. и срок на плащане 69 месеца, съгласно подписания
погасителен план. Твърди, че при подписване на договора е предал в брой на ответника
заемната сума, след което договорът за заем е обезпечен с подписването от ответника
на запис на заповед за сумата от 6 000 лв. с падеж на предявяване. По сключения
договор за заем ищецът твърди, че не е получавал плащания от страна на ответника,
поради което на основание чл. 6, ал.1 и ал. 2 от договора е обявил същия за предсрочно
изискуем. С молба от 15.01.2018 г. чрез *** е представен за предявяване запис на
заповед, като същият е подписан от ответника, но е поставен грешна дата вместо
19.01.2018 г. е посочена дата на предявяване 19.10.2018 г. Ответникът отказал да
промени датата, поради и което претенцията на ищеца се основана на сключения договор
за заем, а не на издадения запис на заповед. Въпреки многократните покани от страна
на ищеца – лично и чрез негови служители, ответникът не заплащал суми, съгласно
погасителния план, поради и което ищецът заявил на ответника, че счита договора
за развален и иска връщане на дадената в заем сума. На 17.09.2018 г. ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 6000 лв. по договора
за заем, станал изцяло изискуем, поради неплащане от страна на ответника. Издадена
е заповед за изпълнение, против която е депозирано в срок възражение от ответника,
което обуславя и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се искът
да бъде уважен. Претендира се законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор,
с който оспорва претенцията. Твърди,
че посочената в писмения договор заемна сума не му е предадено от ищеца, поради
и което не е възникнало между страните заемно правоотношение въз основа на сключен
договор за заем, доколкото същият е реален
и съответно фактическият състав не е изпълнен. Посочва, че подписаният писмен договор от 21.02.2014 г. всъщност е привиден
договор за заем, който прикрива постигната между страните договореност ответника
да възстанови на дружеството – работодател, чийто управител и собственик на капитала
е ищеца, причинена щета по чл. 203 и сл. КТ.
В тази връзка посочва, че ищецът е едноличен собственик на капитала и управител
на *** ЕООД (предишно наименование Сатурн -2 ООД), с който ответникът повече от 14 години и половина
е бил в трудово правоотношение на длъжност – монтажник. При изпълнение на трудовите
си задължения ответникът бил изпратен на обект на клиент на дружеството ФОРТ ООД
– фабрика за опаковки от картон. Задачата му била да вземе размери за противопожарна
врата – марката „***“. Възложеният от клиента на *** ЕООД продукт бил много специален
за изпълнение, като вратата следвало да издържа на много висока температура и при
възникване на пожар да се затваря автоматично, както и други специфични характеристики.
При изпълнение на възложената му задача, ответникът е допуснал груба небрежност,
като е взел неправилни размери, вследствие на което изработената врата със съответните
специфични характеристики не е могла да бъде монтирана на обекта на възложителя.
Щетата за дружеството била посочен от управителя му в размер на 8000 лв., като ответникът се съгласил
тази сума да бъде заплатена от него чрез месечни удръжки от заплатата. Към началото на 2014 г. работодателят преценил,
че чрез удръжки от заплатата няма да гарантира получаването на сумата, поради което
заявил на ответника, че следва да подпише договор за заем за неизплатената част
от сумата на щетата. Ответникът се съгласил и подписал договора за заем, като отрича
да е получавал заемната сума. Твърди, че да избегне процедурата по установяване
на щета, причинена от работник служител, работодателят чрез управителя е сключил
с ответника писмен договор за заем, който не отразявал действителната воля на страните,
а прикритото им съглашение за заплащане на щети по чл. 203 и сл. КТ.Прави възражение
за недействителност на основание чл. 17 ЗЗД, а относно прикритата сделка сочи, че
същата е недействителна поради противоречие със закона, доколкото в Кодекса на труда
е уредена с императивни норми имуществената отговорност на работника, която е ограничена
до размера по чл. 206 КТ. С оглед изложеното се моли предявения иск да се отхвърли,
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Установява се, че
на 21.02.2014 г. между ищеца в качеството на заемодател и ответника в
качеството на заемател е сключен договор за паричен
заем, по силата на който страните са се уговорили, че заемодателят се задължава
да предаде в собственост на заемополучателя сумата от
6000 лв., а заемополучателят се задължава да я върне
по реда и съгласно условията на договора. Уговорено е предаването на сумата да
се извърши в брой при подписване на договора. В чл. 3, ал.1 от договора
страните са се договорили заемната сума да бъде връщана на равни месечни
вноски, платими до 30 то число на месеца, за период от 69 месеца по начините и
сроковете в Приложение № 1 – погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорено е място за плащане – ***. В
чл. 6 от договора е предвидено, че заемодателят има право да прекрати
едностранно договора при просрочване на две месечни вноски, като в този случай
заетата сума става изискуема без предизвестие от момента на просрочване на
вноските. Предвидена е и неустойка за забава. Уговорено е издаване на запис на
заповед в полза на заемодателя за дължимата сума, посочена в предмета на
договора с падеж на предявяване.
Към договора е приложен и приет като писмено
доказателство подписан от страните погасителен план, съгласно който
предоставената в заем сума е следвало да се върне в срок до 28.02.2020 г. чрез
заплащане на 73 месечни вноски от по 87 лв. и последната в размер от 84 лв.
Приет е като писмено доказателство и запис на заповед за
сумата от 6000 лв., издаден на 21.02.2014 г., платим на предявяване и предявен за плащане.
Отделено е като безспорно обстоятелство, че притежаваното
от ищеца дружество *** ЕООД е било работодател на ответника, както и че е била
причинена вреда на дружеството, вследствие на неправилно взети размери на
врата, която е била много скъпа, за изработка на същата.
Прието е като доказателство и Разпореждане на ПРС, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК – описания по – горе
запис на заповед от ищеца против ответника.
Не се оспорва от
ищеца и от приетите в тази връзка писмени доказателства се установява, че
считано от 01.06.2000 г. до 12.01.2015 г. ответникът е бил в трудови
правоотношения, първоначално със Сатурн-2
ООД, а впоследствие със *** ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е Х.В.П.. С решение от 16.11.2000 г. е освободен като
съдружник в Сатурн -2 ООД ***, който е прехвърлил дяловете си на другия
съдружник Х.В.П., който е станал едноличен собственик на капитала и е вписана
промяна в наименованието от Сатурн-2 в ***. Променена е и правноорганизационната
форма от ООД в ЕООД. (трудов договор, допълнителни споразумения към трудовия
договор, решение по фирмено дело № 6822/1995 г. и трудова книжка).
Приети са като писмени доказателства притежаваните от
всяка от страните оригинали от договора за заем и приложение. Към договора за
заем, представен от ответника е представен освен погасителния план, описан по
горе и разпечатка с наименование „Погасителен план – 2 – сума 6000 лв.;
включва: 6000 лв остатък от врата ***“. Съгласно този
план вноските са от по 200 лв. месечно и са 58 вноски, които се удържат от
заплатата, като последната е от заплата за октомври 2020 г. Тези документи са предмет на допусната по
делото съдебно – техническа експертиза. От приетото по делото заключение се
установява, че двата договора, представени от страните от л. 44 до лист 47 и от
л. 55 до 57 представляват копия от оригинален договор с еднакво топографско
разположение, като шрифтът в договорите е един и същи с размери – големи букви
2,6 мм и малки букви 1,8 мм. Установява следи с черен цвят върху договорите,
които се дължат на непочистени валци на копирната
машина, които са почти на едни и същи места по листовете, което дава основание
да се направи извод, че двата договора са разпечатани с едно и също техническо
средство в близък интервал от време.
Същото е констатирано и по отношение на Приложение № 1 към договорите. Относно представения
екземпляр „Погасителен план - 2“ на л. 47 се установява, че същият е с размери
– големи букви 2,6 мм и малки букви 1,8 мм. Установени са следи с черен цвят
върху погасителния план – 2, което вещото лице посочва, че се дължи на
непочистени валци на копирната машина, които са почти
на едни и същи места по листовете на всички документи. Вещото лице посочва, че
може да се направи извод, че всички изследвани документи са разпечатани на едно
и също техническо средство в близък интервал от време.
Относно поръчката на врати от *** *** ЕООД, с които се
сочи, че е имало проблем се установява, че същата е направена на 26.09.2011 г.
Приета е като писмено доказателство Фактура от 28.09.2011 г., в която е
отразено авансово плащане в размер на 22 616,71 лв. в полза на *** ***
ЕООД по поръчка № ***, както и фактура от 31.10.2011 г., в която са описани
поръчаните врати с единична стойност, търговска отстъпка и начислен данък ДДС,
от която е видно, че средната стойност на вратите е около 8000 лв. с ДДС, като
най- скъпата врата е около 9900 лв. Удостоверена е в приетите писмени
доказателства и допълнителната поръчка от *** ЕООД към *** *** ЕООД за
противопожарна врата от 28.11.2011г. на стойност 8462,55 лв. Авансовото плащане
е удостоверено във фактура от 07.12.2011 г., а окончателното във фактура от
06.02.2012 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
две групи свидетели на ищеца и на ответника.
От разпита на свидетеля ***, която работи в *** ЕООД,
като експерт – връзки с обществеността се установява, че през февруари 2014 г.
свидетелката е работила в дружеството като *** с място на работа – гр. ***,
централен офис. Задълженията й към този момент са били организация на работа –
графици, водене на кореспонденция с клиент, включително и специализирани и
клиенти на едро, документална работа.
Освен това се занимавала и с личните дела на управителя Х.П..
Свидетелката посочва, че през 2014 г. е имало два принтера, като един е бил в
нейната стая и всеки е имал достъп до него, като нейният компютър е бил свързан
с този принтер. Колегите й от производството, когато си пускали наличности
ползвали нейният принтер, като разпечатвали от нейния компютър. Относно обема на разпечатвани документи
посочва, че през зимата се разпечатвали по – малко документи и тонерът се
сменял на месец или два – три месеца.
Относно поръчката на врати *** свидетелката твърди, че е
имало проблем, което не се оспорва от ищеца, като сочи, че е възникнала грешка
при вземане на размерите. За вземането на размерите свидетелката посочва, че са
извикали човек от *** на име ***, като изпратили ответника – К. да се обучава с
него. Това свидетелката посочва, че се е случило през 2011 г.-2012 г. Относно
проблемът с размерите е имало спор кой следва да отговаря и до какъв размер,
доколкото К. е казал, че е пишел размерите под диктовка на ***, но *** не
искали да поемат отговорност. В крайна сметка *** трябвало да плати доставка и
монтаж на нова врата. След този случай продължили да работят с ***, като си издействали по – добри условия.
Според свидетелката към К. не е имало претенция за тази врата, като дори
собственикът на *** се скарал с ***, че прехвърля отговорността върху К., но
тези нейни думи не се потвърждават от разпита на св. В.С.. Посочва, че преди
този случай са работили с ***, като се е занимавала нейна колежка ***. През
2010 г. започнали да договарят за техни продукти. През 2011 г. работили с техни
продукти, но такава голяма поръчка имали за първи път с тях. Проблемът с
вратата възникнал след като е платена при монтажа на същата.
Свидетелката твърди, че през този период ответникът е
имал финансови проблеми, като е имал доста задължения към кредитни институции,
които го търсили на работното му място. Освен това Интерлийз
също имали претенции към него, защото той имал автомобил на лизинг и не
заплащал своевременно вноските си. Имал задължения и към колеги, от които е
взел пари на заем. Управителят на
дружеството извикал К. да си поговорят за дълговете му, тъй като и му бил
гарант по договора за лизинг. На св. ***а
било възложено изготвяне на договора след като вече са се разбрали какво ще се
включва в него. Предявен и „Погасителен
план - 2“, но същата заявява, че не е запозната с този документ и за първи път
го вижда по делото. Не знае да е имало такъв документ на компютъра й. Ищецът й се обадил и казал, че с *** са се
разбрали, че ще му заеме пари и й казал да изготви договор за заем, като сумата
не я вписала първоначално – на 20-ти подготвила бланката, а на 21 – ви вписала
сумата, защото уточнявали какви пари му трябват и до каква степен това ще му
покрие задълженията. Твърди, че е имало
4-5 месечен гратисен период за вноските, което се
установява и от договора. Сочи, че са били на съседното бюро, като са прочели
договора и са давани пари, но относно даването на пари, доколкото сумата е над
5000 лв., то е налице забрана за събиране на гласни доказателства за
установяване на това обстоятелство. Вноската била уговорена минимална такава
заради многото задължения. *** трябвало да си плаща в касата, като се правило
всичко възможно колегите да не разберат за този заем. Договорът за заем стоял
при нея. Относно погасителния план посочва, че изготвила същия без да знае
сумите, като определила вноските, съгласно искането да са по 80-90 лв., като
съдът не кредитира показанията й в тази част, тъй като при условие, че не е
била уточнена сумата и свидетелката не я е знаела при изготвянето предходния
ден, то не би могла да изготви погасителен план. Налице е противоречие в
показанията й в тази част, тъй като първоначално посочва, че не е знаела сумата
предходния ден и я е попълнила на място на следващия, тъй като трябвало да
уточнят какъв ще е точно размерът, а впоследствие посочва, че го е разбрала на
края на деня на 20 ти. Изменя показанията си и заявява, че всъщност се
разбирали дали да остане сумата от 6000 лв. или да се промени, тъй като
ответникът имал много задължения. Минал гратисният
период и дошъл падежа на първите вноски, но *** не платил нищо и св. ***
започнала да го подсеща. На следващата година К. напуснал, като обещал, че като
почне нова работа ще плаща вноските, но плащане не постъпило.
По делото е разпитана и св. ***,
която е съпруга на ответника и съответно нейните показания следва да се
преценяват във връзка с останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелката посочва, че първоначално ответникът започнал работа във фирма
Сатурн, но после се разделили на *** и *** и съпругът й продължил в ***, като
работил там до 2015 г. Свидетелката потвърждава, че проблемът с вратата *** е
възникнал във връзка с поръчка от 2011 г. От съпруга си знае, че вратата е била
много скъпа и заради проблеми с размерите, трябвало да се направи отново и да
се заплати от ***. Той й казал, че управителят искал той да я плати, тъй като
се опитали да я продадат, но тъй като била специфична, не успели да я продадат.
Разбрали се парите за вратата, която струвала около 8-9 хил. лева да се удържат
от заплатата на съпруга й. За вратата и опитите за продажба знае, тъй като К.
бил пуснал обява за вратата, за да се продаде и да не я плаща. Удръжките
продължили до 2013 -2014 г., тъй като Х.П. започнал много да се заяжда с К. и
да предявява и други грешки. Тогава се уговорили да подпише К. запис на заповед
за остатъка от стойността на вратата, като след подписването отново правил
удръжки от заплатата. Това продължило до 2015 г., когато напуснал, защото почти
не получавал пари заради удръжките. Удържали му по 200 лв. на месец, като освен
за вратата му удържал и за сенници, щори. Заплатата се получавала от съпруга й
в брой, като понякога заплатите се давали и от Х.П., като К. се подписвал за
парите, които получавал. Не оспорва, че Х.П.
е съдействал на К. да закупи автомобил на лизинг, тъй като познавал управителя,
но не знае той да е поръчител по договора за лизинг. Не оспорва, че са имали
финансови проблеми през 2013-2014 г., като сочи, че същите се дължали на
обстоятелството, че К. не е вземал заплата редовно, а тя била в отпуск по
майчинство. Свидетелката посочва, че е запозната с договорите за заем,
погасителен план Приложение 1 и погасителен план – 2, като сочи, че първо К.
донесъл вкъщи Погасителен план- 2. Другите документи ги донесъл след ден –
два. Вкъщи имали и други документи за
правени удръжки, но и те не били подписани, тъй като оригиналите били при
управителя на ***.
По делото е разпитан и свидетелят В.С., който се сочи, че е взел размерите
на спорната врата, поръчана от ***, който обаче не дава показания за наличието
на такова вземане на размери, както и на проблеми с вратата, които да са
стигнали до неговото знание. Свидетелят
е категоричен, че той не е вземал размери на врати, тъй като това не е част от
задълженията му, както и предвид обстоятелството, че се правят обучения на
дистрибуторите сами да си вземат размери.
Познава *** и *** от ***, като не си спомня чувал ли ги е само или ги е
виждал. Посочва, че би могъл да се обърка размер ако се продиктуват грешно, но
не си спомня нищо за конкретния случай. Не знае да е имало рекламации от страна
на ***, а относно кореспонденцията с управителя на *** посочва, че от година и
половина не се е чувал с него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава
в собственост на заемателят определена сума пари, срещу
насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът
се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане
на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическият
състав на съглашението. Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание
за връщане на парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена
от задължено в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор.
Тежестта на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение
по него, в случая на ищеца, който твърди, че
ответникът не му е върнал съответната сума. В тази връзка, доколкото се касае
за сума, надвишаваща 5000 лв., то съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т.
3 ГПК за доказването на договора за заем
не са допустими свидетелски показания. Съдът
счита за неоснователно възражението на ищеца в писмената защита, че същите са
допустими, като не възприема тълкуването на цитираната съдебна практика, а
именно: Решение № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. по описа на ВКС,
ГК, ІІІ гр.с-в. В същото е прието противното на становището на процесуалния
представител на ищеца, а именно, че при липсата на писмен документ за предоставяне
на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели
установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност.
Приема се, че поради реалния характер на
договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора
и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ
за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването
им със свидетелски показания.
В настоящия случай липсват
доказателства за предаването на сумата от 6000 лв. на ответника. Съгласно чл. 2
от договора „Предаването на заемната сума от заемодателя на заемополучателя
ще се извърши по следния начин: в брой днес при подписване на договора“. Използването на бъдеще време, както и липса на изрично
отразяване, че сумата е платена при подписване на договора и всякакъв друг
писмен документ, удостоверяващ заплащането на сумата, обуславят извод за липса
на допустими по ГПК доказателства за предаване на заемната сума, съгласно
уговореното.
Установената практика /вж. решения
по гр. д. № 5002/2008 г., на ІV г. о., гр. д. № 237/2019 г. на ІV г. о., гр. д.
№ 4275/2017 г. на ІV г. о. / приема, че договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума, като постигането на съгласие /без предаване на сумата/ не е
достатъчно. Фактическият състав е завършен с факта на предаване на паричната сума.
Предаването следва да бъде документирано, за да е възможно при спор да е налице
доказателство за направените изявления и за факта на предаването.
Доколкото още в отговора на исковата
молба, ответникът е възразил, че е получил претендираната от ищеца
като предоставена в заем сума, то признание за наличие на сключен договор за заем,
няма. Фактът на предаване на парите е спорен по делото Въпросът за предаване на сумата
по договор за заем е въпрос за наличие на съществуващо договорно правоотношение,
и по отношение на него ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е приложимо /Последното
не приложимо само, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или за
установяване на обстоятелствата, при които договорът е сключен/.
В производството по иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД или иск за установяване на вземане, за което се твърди, че произтича
от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството,
че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор
за заем. Когато той не е установил реално предаване на сумата, фактическият състав
на сделката не е осъществен /вж. решения по гр. д. № 983/2019 г. на ІІІ г. о., гр.
д. № 4345/2018 г. на ІV г. о., гр. д. № 2000/2018 г. на ІV г. о. /
С оглед липсата на доказателства
за предаване на заемната сума от 6000
лв., то съдът приема, че не се доказва сключване на договор за заем, което обуславя
и неоснователност на предявения иск за установяване на дължимост
на тази сума от ответника. Не следва да се разглеждат доводите на
ответника относно симулативност на договора за заем,
който се сочи, че прикрива други отношения във връзка с трудовото
правоотношение, доколкото искът е неоснователен на посоченото основание, а
именно недоказаност на предаване на сума, произтичаща от заемен договор.
В този смисъл, искът е недоказан
и като такъв следва да се отхвърли. Предвид
акцесорния си характер неоснователно се явява искането
за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД в полза на ответника следва да се присъдят направените по
делото разноски. Съобразно списък с разноски по чл. 80 ГПК ответникът
претендира сумата от 150 лв. – депозит за вещо лице и 650 лв.- адвокатско
възнаграждение. По делото обаче не са представени доказателства за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер. Към отговора на
исковата молба е приложено само пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на процесуалния представител на ответника. Липсва представен и по заповедното
производство договор за правна защита и съдействие. В тази връзка не следва да
се разглежда и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В
полза на ответника следва да се присъдят като разноски сумата от 150 лв.-
депозит за вещо лице.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.В.П., ЕГН **********,*** против К.Г.К., ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че се дължи
сумата от 6000 лв. по договор за паричен
заем от 21.02.2014 г., ведно със законна лихва от 17.09.2018 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №14891/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Х.В.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.К., ЕГН **********,*** сумата от 150 лв.- разноски за депозит за
вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ