№ 11
гр. Сливен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова М.а
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500531 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Л. – пълномощник на
„ Евро Финанс Корект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***
против решение № 260468/20.10.2021 г. по гр.д. № 3889/2020г. на Сливенския
районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против
АНД. Г. М., ЕГН **** от ***, общ. Сливен иск за признаване за установено,
че М. дължи на ищцовото дружество сумата от 45.93лв. – главница, ведно със
законната лихва, за която по ч.гр.д. 3188/2020г. по описа на СлРС е била
издадена заповед за изпълнение № 260132/01.10.2020г. С обжалваното
решение въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на
300.00лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно.
Пространно се изтъква, че същото е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила – не извършен правилен доклад от РС,
вследствие, на което страната не била разбрала за кои твърдени от нея
1
обстоятелства не сочи доказателства. Това довело до непопълване на делото с
необходимия доказателствен материал и постановяване на неправилно
решение. Действията на РС били противоречали на задължителната съдебна
практика.
Моли се да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният
иск. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. П., пълномощник на АНД. Г. М., ЕГН **** от ***, общ. Сливен, с
който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. От данните по делото било видно, че
то било постановено след като са били съобразени всички събрани
доказателства. От тях не можело да се установи със сигурност, че с първата
цесия е било прехвърлено задължение на ответника, поради което то не
можело да бъде прехвърлено при втората цесия. В тази връзка се иска
представеното писмено доказателство да не бъде приемано, поради настъпила
преклузия. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
се разноски и се изтъква, че те са в минимален размер, поради което не следва
да бъдат намалявани.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
представител адв.Л. в писмено становище до съда заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за
двете инстанции.
В с.з. въззиваемата страна редовно призована не се представлява . В
писмено становище процесуалният представител адв. П. заявява, че оспорва
жалбата и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.11.2021г. и
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 16.11.2021 г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
2
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Ищецът основава своята претенция на цесия на вземането му от „ СГ
Груп“ ООД. По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от
26.08.2019г. Останало е неустановено обаче вземането на „ СГ Груп“ ООД
спрямо длъжника. Има данни за осъществена цесия на вземания между „СГ
Груп“ ООД и „ БТК“ ЕАД, но няма доказателства именно задължението на М.
да е включено сред вземанията, които са прехвърлени. По този начин искът
остава недоказан и като такъв следва да се отхвърли. За пълнота само следва
да се посочи, че от представените по делото доказателства въобще не става
ясно по какъв начин е формирано претендираното задължение. По
представените фактури са установени задължения в значително по – висок
размер ( фактура № ********** е за 42.65лв., а по фактура ********** са
били начислени 76.43лв.).Сумите са били претендирани като главица, но по
пера от фактурите са били начисляване различни суми, които биха могли да
бъдат главници – мобилни услуги, тв. услуги, интернет. Страната не е
посочила защо претендира само част от начислените суми и коя точно част.
Искът и отново би бил недоказан.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
Съобразно правилата на процеса на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 300.00лв. - адвокатско
възнаграждение, което е в минимален размер.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260468/20.10.2021 г. по гр.д. №
3889/2020г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА „ Евро Финанс Корект“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на АНД. Г. М., ЕГН **** от ***, общ. Сливен
деловодни разноски в размер на 300.00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4