Р Е Ш Е Н И Е
№ 260114
гр. Пловдив, 12.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание
на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в
присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия Антонова НОХД /В/ № 178 по описа
за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения А.О.А., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато
съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
били и подробни аргументи във връзка с претендираните съществени нарушения по
смисъла на чл. 348, ал. 1, ал. 1 т. 1, т. 2 т. 3 от НПК, а именно за явна
несправедливост на наложеното наказание. В искането са били посочени и аргументите
в подкрепа на заявеното касационно основание. Претендира се при условията на
алтернативност за отмяна или за изменение по реда на възобновяване на решението на втората инстанция, с което е била потвърдена
присъдата на първия съд и оправдаване на подсъдимия по обвинението,
прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност или намаляване
на наказанието на осъдения.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на защитата. Прeтендира се за допуснато нарушение на
материалния закон, с признаване на осъдения за виновен по предявеното му
обвинение. Релевират се и допуснати съществени процесуални нарушения при
преценката, събирането и проверката на доказателствата по делото за
установяване на авторството на деянието в нарушение, допуснато от двете
инстанции по същество на разпоредбите на чл. 13, 14, 18 и 107 НПК. Твърди се,
че доказателствата са били погрешно интерпретирани от първия съд в нарушение на
разпоредбите на чл. 13 НПК. Сочи се, че е погрешна правната квалификация на
деянието, тъй като не става въпрос за кражба, а евентуално за друго по-леко
наказуемо престъпление – обсебване или самоуправство.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият
поддържа изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на искането, като намира, че молбата за
възобновяване на производството по делото следва да бъде оставена без уважение.
Счита, че нито в досъдебното, нито в съдебното производство са били допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като деянието е било доказано според
изискванията на НПК.
В последната си дума осъденият заявява, че иска
да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитираните съдебни актове /решение на ПОС и присъда на ПРС/ чрез отмяната им по
реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от
процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на
чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания
на осъденото лице.
Разгледано по същество, обаче, искането на осъдения е неоснователно.
С присъда подсъдимият А.О.А. е бил признат за ВИНОВЕН за това, че на неустановена дата в периода 16.10.2009 г. –
22.10.2009 г. в гр.*, ул.“*” № 8, като длъжностно лице - управител на „*“ ООД,
което се е възползвало от служебното си положение, и в условията на
посредствено извършителство - чрез И.Т.Б., Х.Я.Х. и други неизвестни лица, е
отнел чужди движими вещи, както следва:
9 бр. климатик марка
NIPON /вътрешно и външно тяло/ на стойност 650 лева всеки един от
тях, 8 бр. електрически бойлери /TESI
/Теси/ 80 литра комплект с меки връзки/ всяка на стойност 130 лева, всички на
обща стойност 1040 лева, 1 бр. вана за
баня на стойност 90 лева, 5 броя тоалетни чинии марка TURKOAZ , комплект с
казанче “Nova Plast всяка на стойност -
35 лева, или всички на обща стойност 175 лева, 14 броя мивки марка TURKOAZ
всяка на стойност 25 лева, всички на обща стойност - 350 лева, 9 броя батерии
за мивки с меки връзки /смесители/ всяка на стойност 24 лева, всички на обща
стойност 216 лева, 6 броя душ батерии с душ, всяка на стойност - 30 лева,
всичко на обща стойност 180 лева, 7 броя аксесоари за баня /комплект /, всяка
на стойност 15 лева, всичко на обща стойност 105 лева, 7 броя аксесоари за
тоалетна комплект, всеки на стойност 10 лева, или всички на обща стойност -70
лева, или всички вещи на ОБЩА СТОЙНОСТ - 8076 лева /осем хиляди
седемдесет и шест лева/ от владението на другиго - П.Н.Ч. ЕГН ********** от гр.
*, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги просвои, поради което
на основание чл. 195 ал. 1 т. 6 вр. чл. 194 ал. 1 от НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК го е ОСЪДИЛ на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 9 /девет/ месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия А.О.А. наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от 9 /девет/ месеца е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Присъдата е била обжалвана пред Окръжен съд – Пловдив, който с решене №
260033 от 08.02.2021 г. потвърдил съдебния акт на първата инстанция.
Инстанциите са приели, че на 20.08.2008 г. в * Н. Ч. като пълномощник на
сина си П. Ч. сключил договор за наем с фирма „*“ ООД – * чрез управителя на
фирмата А.О.А. *** в *, където се изграждало заведение за бързо хранене и стаи
за почивка. По силата на договора наемодателят предоставял на наемателя за
временно ползване описания по-горе имот срещу заплащане на наемна цена.
Търговското дружество “Д.И.Е.” ООД, представлявано от осъдения А., се
задължавало да си служи с вещта по предназначението и да оборудва обекта. Съгласно чл. 5-6 от договора
всички подобрения като настилки – теракот, фаянс, паркет, вътрешна и външна
дограма, смесителни батерии, бойлери, климатици, мивки, вентилатори, аспирация
и други оставали неразделна част от имота и в собственост на наемодателя П. Ч..
При прекратяване на договора наемателят можел да вземе само осигурените от него
телевизори, мебели, легла, завеси, картини, кухненско оборудване, печки,
котлони, маси, столове, аудио и видео техника, хладилни витрини, фризери и
хладилници. Неупоменатите вещи и аксесоари следвало да се договорят допълнително
между страните. Наемателят бил компенсиран за направените довършителни работи и
подобрения на имота като не заплащал наем до 31.12.2008 година. Договорът бил сключен
за пет години, като изтичал на 01.03.2013 г. Съгласно разпоредбите на сключения
договор за наем в обекта били доставени и монтирани за функционирането му по
предназначение 9 бр. климатици марка
“NIPON” / вътрешно и външно тяло/, 8бр. електрически бойлери “Теси”,
1бр. вана за баня, 5 броя тоалетни чинии марка „TURKOAZ“, комплект с казанче
“Nova Plast, 14 броя мивки марка „TURKOAZ“, 9 броя батерии за мивки с меки
връзки /смесители/, 7 броя аксесоари за баня /комплект / и 7 броя аксесоари за
тоалетна комплект, като същите били монтирани и трайно закрепени към недвижимия
имот. С поставянето им предметите станали собственост на наемодателя съгласно
уговорките.
По молба на подс. А.,Н.Ч., като
представител на наемодателя П. Ч., сключил на 10.11.2008 г. симулативен договор
за наем за същия обект и с фирма „*“ ЕООД гр. *, за да направи услуга на управителя
му М.Я. по настояване на А.. Я. бил *гражданин и ползвал привилегии В * при
декларирането на търговска дейност извън граница. Пълномощник при сключване на
сделката на фирмата на Я. била К.Х., която живеела на съпружески начала с А..
За наемите за 2009 г. били оформени разписки от името на фирма „*” ЕООД. Договорите
за наем с „*“ ООД с. * не бил прекратен и реално обектът се ползвал от „*“ ООД
с управител А..
През пролетните месеци на 2009 г. отношенията между Н.Ч. и осъденият се
влошили по повод забавяне на плащането на наемната цена, неплащане на консумативите
за имота и прекъсване на електрическото му захранване, като А. се разпореждал с
всички средства в имота и разпределял работата на работещите в него. Като
представител на търговското дружество наемател – „*“ ООД той управлявал обекта,
подбирал служителите и им заплащал. През това време К.Х., с която продължавал
да живее на семейни начала, му помагала в работата и най- вече с познанията си
по компютри.
На 01.08.2009 г. в * между наемодателя, представляван от Н.Ч. и наемателя „*“
ООД, представляван от управителя А. се сключило допълнително споразумение, с
което уредили отношенията относно
наемната цена, възможностите за преотдаване под наем на имота на трети лица,
както и условията за освобождаване на обекта до 01.10.2009 г. при неплащане или
закъсняване на месечните вноски.
До 15.10.2009 г. наемателят не заплатил дължимите наемни вноски за четири
месеца и следвало да освободи сградата. По това време между двамата били
проведени разговори, като подсъдимият продължавал да уверява, че всеки момент
ще му бъдат преведени парични суми, с които ще изпълни задълженията си по
договора, както и че има готови кандидати, които проявявали интерес за
пренаемане. На 16.10.2009 г. подсъдимият помолил за отсрочка до понеделник
19.10.2009 г., като си уредили среща сутринта на посочената дата.
През това време А. А. споделил на свид. Ш., който бил готвач, че
заведението няма да работи след 18.10.2009 г. Фирмата, на
която осъденият бил управител, изпитвала сериозни финансови затруднения, и той
решил да прекрати дейността й, да се изнесе от имота, като взел цялото
оборудване. Заедно с него взел за себе си и трайно закрепените към сградата
вещи, за които през 2008
г. при сключване
на договора за наем допълнително се съгласил с монтажа им същите да останат
собственост на наемодателя П. Ч., а именно 9 бр. климатици марка NIPON, 8 бр. електрически
бойлери „Теси“, 1
бр. вана за баня, 5 броя тоалетни чинии марка „TURKOAZ“,
комплект с казанче “Nova Plast, 14 броя мивки марка „TURKOAZ“, 9 броя батерии
за мивки с меки връзки/ смесители/, 6 броя душ батерии с душ, 7 броя аксесоари
за баня /комплект / и 7 броя аксесоари за тоалетна комплект, всеки на стойност
10 лева. За целта въз основа на решението си на неустановена дата в периода
16.10.2009
г. – 22.10.2009 г. в гр. *осъденият наел И.Б. и Х.Х. и други неустановени лица, като под
негово ръководство те свалили климатиците от сградата на ул. “З.“
№ 8 в *,
демонтирали другите трайно закрепени и описани по-горе вещи, като разчистили
мястото. Предметите били натоварени и впоследствие траспортирани на друго
определено от осъдения място. На
21.10.2009г. Н.Ч. извършил оглед на състоянието на имота в присъствието на свидетелите
В.Л., Б.С. и А.Ш., като установил, че наред с липсващото оборудване на
търговското дружество наемател, липсват и вещите, трайно закрепени към обекта,
собственост на П. Ч., а именно били демонтирани мивките, тоалетните чинии,
бойлерите и климатиците, които били във всички стаи на хотелската част на
обекта, както и на банята и тоалетната в заведението за бързо хранене. Обектът
бил изцяло негоден да бъде използван по предназначението си. През м. януари
2010
г. Н.Ч., като представител на сина си, сключил нов
договор за наем за обекта с фирма ЕТ ”*”, с представител Т.К.Т. се
освобождавала да заплаща наемната цена за определен период време, за сметка на
оборудването, което сложи, тъй като имотът не можел да се ползва според
предназначението си. Т. и мъжът й В.К.трябвало да оборудват обекта. В.К.се
познавал с осъдения, като имал неуредени с последния отношения за поставяне на ламинат.
Около 20.01.2010 година обвиняемият се срещнал с В.К.и му предложил да продан инкриминираните
вещи, като по този начин щели да се прихванат със задълженията му към него. Така
те били отново монтирани в обекта. Н.Ч. забелязал, че поставените в имота вещи
приличат на тези, които А. свалил преди няколко месеца. Той запитал св. В.К.откъде са, като така разбрал, че същите били закупени от А. А. при
изгодни условия, защото осъденият дължал на свидетеля пари и по този начин си
прихващал задължението.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения,
изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия
съд била постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необоснована с оглед на събраните доказателства, както и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на
доказателствата, рефлектирало и върху решението на въззивния съд.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са
неоснователни.
На първо място следва да бъдат разгледани тези,
свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани
с превратно тълкуване на доказателствата по делото. В тази връзка следва да се
каже, че първият съд е направил
суверенна преценка на депозираните показания, във връзка с което е изложил съображения
в мотивите си. На свой ред, въззивният съд изцяло е споделил доказателствената
дейност на предходната инстанция, като във връзка с доводите на защитата, в
пренията пред този съд, е изложил собствени подробни съображения. Извършено е
било съвкупно обсъждане на доказателствата чрез подробен анализ на смисъла и
значението на всяко едно от тях по отделно и в логическа връзка помежду им. Оплакванията за съществено нарушение на
процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства не
намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили
задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона. Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ
на гласните доказателствени средства /показания на всички свидетели,
включително и тези на пострадалия, анализирал е и обясненията подсъдимия/. От
вниманието на съдилищата по същество не са убягнали и възникналите противоречия.
Били са обсъдени и аргументите на защитата за наличието на всички елементи на
престъплението. Всички доводи на защитата са били обект на внимание и обсъждане
и в решенето на ОС. Последният е преценил особеностите на цялостното поведение
на подсъдимия, В крайна сметка първата и втората инстанция са изложили подробни
мотиви защо приемат, че подсъдимият е имал съзнанието, че осъществява състава
на вмененото му престъпление. Не може да бъде
споделено твърдението, че в съдебните актове – присъда на районния съд и
решението на въззивния съд не е било обсъдено инкриминираното деяние. Видно от
материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения,
произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са
изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна на деянието. Даден е
бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно РС и ОС, респективно в мотивите към
присъдата и решението, са коментирали наведените възражения за събраните
доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна
съставомерност на изпълнителното деяние, предмет на обвинението срещу осъдения.
Въззивната инстанция - ОС, сезирана с жалба от подсъдимия /със сходни доводи, поддържани
и пред настоящия съд/, е припознала изцяло фактическата обстановка, приета за
установена от първия съд. Мотивирано е приела и доказателственият анализ на районния
съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на
доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно
и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с
авторството на престъплението като ги е отхвърлил аргументирано.
Не могат да бъдат споделени аргументите за липса на
съставомерност на извършеното от осъдения. В мотивите и на двете инстанции по
същество, ясно е било посочено, че в случая са налице всички съставомерни
белези от обективна страна на вмененото на осъдения деяние кражба. Не се касае
за престъплението обсебване в претендирания от защитата смисъл, защото такова
би било налице, ако вещите предмет на разпореждането са били предоставени на
дееца да ги владее или пази на конкретно правно основание. От мотивите на
инстанциите става ясно, че правото на владение на пострадалия е бил разгледано
като правомощие и част от съдържанието на субективното абсолютно вещно право на
собственост. От владението е било разграничено и държането по смисъла на чл.
68, ал. 2 ЗС като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя, като в случая е било отчетено, че същото е било получено от
носителя на вещното право /П. Ч./ по силата на договор за наем, сключен от
последния чрез пълномощник с ЮЛ – фирмата управлявана от осъдения. Последната
се явява търговец по смисъла на ТЗ по силата на правно-организационната си
форма ООД. Коректно е било отчетено, че след 01.10.2009 г. не е имало изразена
воля за запазването на наемния договор, поради което неоснователно е
твърдението в искането за възобновяване, че към инкриминирания момент имало
действащ договор за наем. Наемното правоотношение е било прекратено по волята
на страните, като към инкриминирания момент страните по този договор не са били
обвързани с продължаването на действието на договора, независимо дали имотът е
продължил да се ползва от наемателя и
известно време след срока. След като страните по договора за наем не са били в
облигационна връзка към инкриминирания момент по повод прекратяването му,
доводите за преквалификация на деянието, произтичащи от подобно обстоятелство,
следва да се отхвърлят.
На базата на възприетите от контролираните
инстанции фактически обстоятелства, законосъобразно е била ангажирана
наказателната отговорност на осъдения по
чл. 195, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 НК, поради което не може да бъде
уважено искането на защитата оправдаване в рамките на приетите фактически
положения.
Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, поради което не могат да бъдат уважени и претенциите на защита,
че същото се явява явно несправедливо.
Предвид изложеното, липсват нарушения от
поддържаните в искането за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на
възобновяването, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А.О.А. за
възобновяване на ВНОХД № 979/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД № 5407/2018
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIV н. с.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.