Решение по дело №2078/2022 на Административен съд - Бургас

Ищец в производството е Е. Р. М., а ответник – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД"ИН").

Ищецът твърди, че считано от 18.12.2017г. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в град Бургас. През месец август 2019г. се образувала малка раничка на първи пръст на левия му крайник. Първоначално му изписвали различни мазила, но тъй като раничката не раздравявала, ищецът бил отведен на преглед при хирург в „УМБАЛ Бургас“ АД и било установено, че страда от емболия, артериална тромбоза. С течение на времето раната се уголемявала и започнала да причинява болки. На два пъти бил опериран безкръвно в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД град Бургас – на 14.01.2020г. и 16.02.2021г. Ищецът твърди, че операциите били закъснели и следвало да бъдат извършени още при установяване на диагнозата, тъй като се изгубило ценно време. Тъй като и двете операции не дали резултат, се наложила ампутация на част от първия пръст на левия крак. Операцията не била извършена на определената дата в началото на месец март 2021г., поради което състоянието се влошило още повече и се наложила ампутация не само на половината пръст, а на два пръста и половина на левия крак. Така на ищеца били причинени доживотни страдания в резултат на ненавременните действия на затворническата администрация.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 250000.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник – старши юрисконсулт М. Г., е подал отговор срещу исковата молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Противопоставят се следните доводи и възражения:

Оспорва се да е било осъществено описаното противоправно бездействие.

Медицинският център при Затвора Бургас полагал немалко и адекватни грижи и предоставяна медицинска помощ на лишения от свобода.

Установеният здравословен проблем на ищеца бил активно проследяван – редовно посещавал медицинския център за извършване на амбулаторни прегледи, извеждан бил за преглед и консултация при външни специалисти, извеждан бил за медико-диагностични изследвания, настаняван бил във външни лечебни заведения, осигурявана му била назначената от специалисти терапия.

Ефективността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ не можело да бъде контролирано от затворническата администрация, тъй като не се касаело за административна дейност, а за медицинска такава.

Моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, вкл. и в случай на частично отхвърляне на предявения иск.

Въз основа на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира иска по чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

В съдебно заседание с ищеца се осъществява видеоконферентна връзка, който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

В защита на неговите права и законни интереси се явява адвокат М. Н. от АК Бургас, назначена за процесуален представител на ищеца по реда на Закона за правната помощ, която иска предявеният иск да се уважи.

За ответника не се явява представител.

Представителят на ОП Бургас оспорва предявения иск и иска отхвърлянето му.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК ищецът и неговият пълномощник представят писмени бележки, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е постъпил от Затвор София в Затвор Бургас на 02.04.2019г. без субективни оплаквания. Оттогава до 01.10.2022г. за негов личен лекар е определена д-р Н. Г., за периода 01.10.2022г.-09.10.2023г. – д-р М. Х., а след 10.10.2023г. – д-р Ц. Г.. До 01.04.2019г. ищецът не е имал личен лекар.

На 19.11.2019г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала амбулаторен лист (АЛ) № 000000011007, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на неуточнена артерия и издала направление за консултация със специалист.

На 28.11.2019 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от д-р Тръпчев - съдов хирург, по повод оплаквания от болки в мускулите на ляв долен крайник и появила се преди около 1-2 месеца рана в областта на палеца на лявото ходило. За прегледа бил издаден АЛ № 1013 и била поставена диагноза: Емболия и тромбозана артериите на долни крайници.

На 03.12.2019г. д-р Тръпчев отново прегледал ищеца, за което съставил АЛ № 1024, в което описал същите анамнестични данни, както и че диагностичната и лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, тъй като са необходими допълнителни изследвания и консултации. Ищецът потвърдил писмено, че е съгласен да бъде хоспитализиран. Издадено било и направление за хоспитализация № 394/03.12.2019г. с насочваща диагноза емболия и тромбоза на артерии на долните крайници.

На 04.12.2019 г. ищецът бил хоспитализиран в „УМБАЛ-Бургас“ АД, отделение по съдова хирургия, с диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници, с оплаквания от болки и изтръпване в ляво ходило при физическо натоварване и при движение на 50-100 м., а понякога и в покой. Проведено било ангиографско изследване на долни крайници, от което била установена тромбоза на тибиалната артерия. Ищецът бил дехоспитализиран на 06.12.2019г. с подобрен локален статус, без значими субективни оплаквания, като съгласно епикризата, пациентът е преценен за консервативно лечение и проследяване. Предписана е терапевтична схема с описание на медикаментите и начин на прием.

На 07.01.2020г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010022, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на неуточнена артерия и издала направление за консултация със специалист.

На 09.01.2020 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от д-р Тръпчев, за който бил издаден АЛ № 24. Посочено е, че пациентът се оплаква от болка в мускулатурата на ляв долен крайник при физическо натоварване на 20-30 метра. От около 1-2 месеца се появила рана в областта на палеца на лявото ходило. Поставена била диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници и ищецът бил насочен за хоспитализация, тъй като диагностичната и лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ и са необходими допълнителни изследвания и консултации. Издадено е направление за хоспитализация № 14/09.01.2020г. с насочване за планов прием.

На 14.01.2020 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза: ХАНК - 3-та степен, балонна дилатация на субтотална оклузия на лява феморална суперфициална и лява перонеална артерии с медикаментизлъчващи балони; микроваскуларна коронарна болест; артериална хипертония трети стадий, умерена степен; с оплаквания от схващане и болка на лява подбедрица при физически усилия, като оплакванията преминават при покой; подобни, по-слаби оплаквания има и на дясната подбедрица; образуване на рана на първи пръст на ляв крак – трудно зарастваща. Поради прогресиране и консултация със съдов хирург – насочен за интервенционално лечение. Проведено било инвазивно изследване - селективна коронарна ангиография. Съгласно катетаризационен протокол № 57/2020, пациентът бил насочен за консервативна терапия. Разписана е терапевтична схема с посочване на медикаментите и начина на прием. Ищецът бил дехоспитализиран на 15.01.2020г. с подобрение, като съгласно епикризата, пациентът е насочен за диспансерно наблюдение и с терапия за дома.

Проведени били и двата контролни прегледа след дехоспитализацията - на 29.01.2020г. и на 14.02.2020г.

На 30.01.2020г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010093, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Обективно установила язвичка колкото 1 стотинка по медиалната част на левия палец на долен крайник и налична слаба пулсация на а.дорзалис педис вляво. Описани са медикаменти.

На 20.02.2020г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010158, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Обективно установила язвичка колкото 1 стотинка по медиалната част на левия палец на долен крайник и налична слаба пулсация на а.дорзалис педис вляво. Описани са медикаменти. Издадено е направление за консултация със специалист.

С АЛ №155/26.02.2020 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от д-р Ж. - съдов хирург. Поставена диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. Издаден бил документ за представяне на ТЕЛК.

На 09.06.2020г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010158, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Описанието на обективното състояние е идентично на това в предходните амбулаторни листи, издадени от д-р Г.. Издадено е направление за консултация със специалист.

С АЛ № 172/19.06.2020 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от д-р Ш. - съдов хирург. Поставена диагноза : Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. ХАНК. Продължена била назначената медикаментозна терапия.

С АЛ №180/01.07.2020 г. на ищеца отново бил проведен медицински преглед от д-р Ш. — съдов хирург. Поставена диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. ХАНК. Продължена била назначената медикаментозна терапия.

На 17.11.2020г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010816, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Описанието на обективното състояние е идентично на това в предходните амбулаторни листи, издадени от д-р Г.. Издадено е направление за консултация със специалист.

С АЛ №998/30.11.2020 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от доц. В. – съдов хирург. Поставена диагноза : Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. Обективно състояние - първи пръст на ляво ходило с хронична некротична рана. Назначена била медикаментозна терапия и превръзки с цикатридина и йодасепт.

На 09.02.2021г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000010102, в който като водеща диагноза посочила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Описанието на обективното състояние е идентично на това в предходните амбулаторни листи, издадени от д-р Г.. Издадено е направление за консултация със специалист.

С АЛ №182/12.02.2021 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от д-р Ж. – съдов хирург. Поставена диагноза : Облитериращ тромбангин (болест на Бюргер). Обективно състояние – некроза на дистална фаланга на първи пръст на ляво ходило.

С направление № 10/12.02.2021г., издадено от д-р Н. Г. е насочен за хоспитализация планов прием.

На 16.02.2021 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. Хронична артериална недостатъчност на долно крайници. Състояние след балонна дилатация на субтотална оклузия на лява феморална суперфициална и лява перонеална артерии с медикаментизлъчващи балони. Съгласно снетата анамнеза от пациента, същият постъпва за пореден път в отделението, като от 2-3 месеца е с по-изразени болки в лява подбедрица и 1 и 2 пръст на ляво ходило. Незаздравяваща рана на ляво ходило. Проведена била ехокардиография.

Съгласно катетаризационен протокол № 165/16.02.2021г., пациентът бил насочен за консервативна терапия.

Ищецът бил дехоспитализиран на 17.02.2021г. в стабилно клинично състояние при свалена превръзка без кървене или други усложнения от пункционното място, налагащи болнично лечение. Разписана е терапевнична схема с посочени медикаменти и начин на прием. Пациентът е насочен за диспансерно наблюдение и с терапия за дома.

На 04.03.2021 г. на ищеца бил проведен контролен преглед от д-р Контева, за който е издаден АЛ № 123. Поставена е диагноза : Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници. Направена ЕКГ с указания да продължи назначената терапия след дехоспитализацията.

За 17.03.2021г. в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД била планирана операция с оператор д-р Т. Д., която обаче не е била извършена по неустановени по делото причини – за този факт е наличен запис в информационната система на лечебното заведение.

На 05.04.2021г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000001585, в който като водеща диагноза посочила облитериращ тромбангиит (болест на Бюргер). Издала направление за консултация със специалист.

На 06.04.2021г. на ищеца бил извършен амбулаторен преглед от д-р Х. З. от Медицински център „Сано“ ООД град Стара Загора, за което е издаден АЛ № 309. Посочено е, че след извършената балонна дилатация се е появила некроза на първи пръст на ляв долен крайник. Обективно е установена липса на пулсации на дясна ингвинална гънка на артерия феморалис, липсват пулсации на артерия поплитеа вляво, наличие на влажна некроза на първи пръст на ляв долен крайник. В полето „изследвания“ е препоръчана консултация с инвазивен кардиолог в МВР болница или „Аджебадем Токуда“ в София в планов порядък за извършване на ангиография на долни крайници – балонна дилатация или стениране, а дотогава да остане на описаната в амбулаторния лист медикаментозна терапия и превръзки.

На 28.04.2021г. същият специалист е извършил последващ преглед и е издал АЛ № 397, в който са преповторени данните от анамнезата, обективното състояние и терапията. Полето „изследвания“ не е попълнено.

С АЛ № 000000002264/13.05.2021 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от личния лекар д-р Н. Г. и било издадено Направление за спешна хоспитализация по КП №126 с диагноза: Облитериращ тромбангин (болест на Бюргер).

На 19.05.2021 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза : Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници.

Съгласно снетата анамнеза на пациента, същият постъпва за оперативно лечение по спешност във връзка с оплаквания от болка с постоянен характер и трудно зарастваща рана на палеца на лявото ходило, който променил цвета си.

Проведено било оперативно лечение с ампутация на 1 - ва и 2-ра метатарзална кост на ниво дистална средна трета; лаваж, дренаж; раната била затворена с единични шевове по Донати; стерилна превръзка. Ищецът бил дехоспитализиран на 21.05.2021г. с подобрение, като съгласно епикризата, пациентът е насочен за проследяване и наблюдение и с терапия за дома.

Проведени били два контролни прегледа на 02.06.2021 г. и 12.07.2021 г.

На 15.06.2021г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000003215, в който водещата диагноза е емболия и тромбоза на артерии на долните крайници и описания на обективното състояние.

На 31.08.2021г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 000000004917, в който водещата диагноза е облитериращ тромбангиит (болест на Бюргер) и описание на обективното състояние. Издадено е направление за консултация със специалист.

На 04.10.2021 г. на ищеца бил проведен медицински преглед от проф. К. в Медицински център „САНО“ гр. Стара Загора.

На 07.04.2022г. ищецът бил заведен на платен прием при д-р Р. Р., който издал АЛ № 155, в който е описано състоянието на ищеца и че се оплаква от трудно заздравяваща рана в областта на оперативната намеса. Направил препоръка за планова хоспитализация с цел реваскуларизация.

На 11.04.2022г. д-р Н. Г. прегледала ищеца, за което издала АЛ № 000000002873 и направление за хоспитализация № 18, планов прием по КП № 126.

На 12.04.2022г. ищецът бил хоспитализиран в болница „МБАЛ Сърце и мозък“ ЕАД. Според издадената му епикриза, ищецът е бил в леко увредено общо състояние и окончателна диагноза 174.3 Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници. Извършени са изследвания и ищецът е дехоспитализиран на 13.04.2022г. със заключение за оклузия в проксимална трета на дясна повърхностна бедрена артерия; оклудирал тибиофибуларен ствол вляво; окрудирали предна и задна тибиални артерии вдясно; оклузии в проксимална трета на дясна повърхностна бедрена артерия; оклудирал тибиофибуларен ствол вляво; оклудирали предна и зядна тибиални артерии вдясно. По време на болничния престой било проведено медикаментозно лечение. Ходът на заболяването е определен като остро прогресиращ. Статус при изписване : в добро общо състояние, афебрилен, отказва да му бъде извършено ендоваскуларно лечение и напуснал стационара по собствено желание.

На 21.06.2022г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Н. Г., която издала АЛ № 22172D0370DF за прегледа и направление за консултация със специалист.

На 24.06.2022г. ищецът бил прегледан от д-р Р. Ш., който издал АЛ № 22175403Е642, в който описал, че обективно липсват пулсации на стъпалните и задколенните артерии. Издал и направление за хоспитализация № 22175203ЕD98 за спешен прием.

На 27.06.2022г. ищецът бил хоспитализиран в „УМБАЛ-Бургас“ АД с диагноза: Стенозис а.интеросеа ет а.тибиалис антериор синистри. Постъпил с оплаквания от болки в ляв долен крайник с клаудикацио на минимални разстояния, както и незарастваща рана на същото ходило след ампутация на пръсти. Приема се с оглед диагностично уточняване и лечение. Проведени били образни и инвазивни изследвания – ангиографско изсдледване на долни крайници. Проведено било и оперативно лечение, за което е съставен оперативен протокол № 130/29.06.2022г. Ищецът бил дехоспитализиран на 01.07.2022г. с подобрение, съгласно епикризата. Предписана е терапевтична схема. Насочен е към Клиниката по пластична хирургия.

На 08.07.2022г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Д., която издала АЛ № 22189В0008В9, в който описала обективното състояние – за представяне пред ТЕЛК.

На 11.08.2022г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Д., която издала АЛ № 22223В00414D, в който описала обективното състояние и издала направление за медико-диагностично изследване.

На 18.08.2022г. ищецът бил прегледан от личния лекар д-р Д., която издала АЛ № 22230С00337Е, в който описала обективното състояние и издала направление за консултация със специалист.

На 23.08.2022г. е извършен преглед при проф. д-р В., който издал АЛ № 222353049603, в който описал обективно състоянието на пациента и предписал терапия с антикоагуланти и съдоразширяващи.

На 29.08.2022г. е извършен преглед от д-р Г. Ж., който съставил АЛ № 2080, в който описал, че пациентът се оплаква от болки. Предписана му е медикаментозна терапия.

На 27.09.2022г. било издадено Експертно решение № 91250 на ТЕЛК при „УМБАЛ-Бургас“ АД, с което на ищеца е определена 60 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ за срок от две години, с водеща диагноза Артериална емболия и тромбоза.

На 20.03.2023г. ищецът бил прегледан от личния си лекар д-р М. Х., който издал АЛ № 23079С083914, в който описал обективно общото състояние като много добро, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и личност. Описани са основната и допълнителната диагноза. Не е назначена терапия.

На 29.03.2023г. ищецът бил прегледан от д-р В. И., който издал АЛ № 23088801В234, който да послужи пред ТЕЛК.

На 30.04.2023г. ищецът бил прегледан от личния си лекар д-р М. Х., който издал АЛ № 230937089339, в който описал обективно общото състояние като много добро, контактен, адекватен, ориентиран за време, място и личност. Описани са основната и допълнителната диагноза. Не е назначена терапия.

На 06.04.2023г. бил прегледан от д-р И. И., който издал АЛ № 230966041FF8, в който описал следните анамнестични данни : не съобщава за ССЗ, не приема терапия, без прояви на АП и СН при обичайните физически натоварвания. Назначената терапия е ХДР.

Същия ден е прегледан и от д-р С. Ш., който издал АЛ № 2310130130Е5.

На 27.04.2023г. ищецът бил прегледан от д-р С. Ш., който съставил АЛ № 23117903Е555, който описал в анамнезата, че пациентът се оплаква от клаудикационна болка при ходене на къси разстояния (до 50м), а от около две седмици чувства болки и студенина в лявата подбедрица и ходило, засилващи се нощем. Преценено, че диагностичната и лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ, тъй като са необходими допълнителни изследвания и консултации. Пациентът заявил, че е съгласен да бъде хоспитализиран, поради което му било издадено направление за хоспитализация № 23117603Е874 за спешен прием.

Ищецът постъпил в „УМБАЛ Бургас“ АД на 03.05.2023г. Извършени били изследвания, както и операция, за която бил съставен оперативен протокол № 100/09.05.2023г. Със заявление от 09.05.2023г. ищецът заявил, че по собствено желание напуска клиниката по съдова хирургия. Ищецът е дехоспитализиран на 10.05.2023г. Ходът на лечението е описан в епикриза, според която пациентът се изписва в стабилно клинично състояние, раздвижен, без данни за фебрилитет, с подобрен локален статус, спокойно пунктуационно място, без данни за кървене, без хематом, без значими субективни оплаквания, липсва медицински риск от приключване на болничното лечение. Описана е терапевтична схема с посочване на лекарства и начин на прием.

На 12.05.2023г. ищецът бил прегледан от личния си лекар д-р М. Х., който издал АЛ № 231320076218, в който описал обективно общото състояние като незадоволително. Описани са основната и допълнителната диагноза. Не е назначена терапия.

На 25.05.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници и с оплаквания от болка при движение на двата долни крайника с пролонгирана давност, повече в ляв. Проведени били инвазивни изследвания на пациента и същият бил дехоспитализиран на 27.05.2023г. с подобрение, като съгласно епикризата, на пациента са дадени препоръки за ХДР и терапия за дома.

На 15.06.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с идентични оплаквания и диагноза. На пациента било проведено оперативно лечение и същият бил дехоспитализиран на 17.06.2023г., като съгласно епикризата, са дадени препоръки за ХДР и терапия за дома.

На 17.08.2023г. ищецът бил прегледан от личния си лекар д-р М. Х., който издал АЛ № 23229А019454, в който описал обективно общото състояние като незадоволително. Описани са основната и допълнителната диагноза. Не е назначена терапия.

На 21.09.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници и с оплаквания от болка при движение на двата долни крайника с пролонгирана давност, повече в ляв. Проведени са изследвания. Назначена и терапия с посочване на медикаментите и начин на прием. Пациентът е дехоспитализиран на 26.09.2023г.

На 17.10.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с диагноза: Емболия и тромбоза на артериите на долните крайници и с оплаквания от болка при движение на двата долни крайника с пролонгирана давност, повече в ляв. Проведено било инвазивно изследване на пациента – периферна ангиография и същият бил дехоспитализиран на 20.10.2023г. с подобрение, като съгласно епикризата, на пациента са дадени препоръки за ХДР и терапия за дома.

На 11.12.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с идентични оплаквания и диагноза. На пациента била проведена ангиография на съдовете на долните крайници и същият бил дехоспитализиран на 16.12.2023г., като съгласно епикризата, са дадени препоръки за още две хоспитализации - през месец януари и в края на месец февруари 2024 г. Указано е пациентът да се превързва през ден с непролизин Гх2 и адекватна терапия за обезболяване.

На 20.02.2024г. М. бил хоспитализиран в Университетска специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Б.” София, с диагноза: Гангрена педис синистри. Съгласно епикризата, на пациента били проведени инвазивни, диагностични и терапевтични процедури. Видно от Оперативен протокол № 172/304 от 21.02.2024г., на пациента е извършена операция - Ампутацио крурис син.

По делото е назначена и приета съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д. С. – специалист по съдова хирургия. Според експертното заключение, извършеното на 05.12.2019г. ангиографско изследване на ищеца показва, че левият долен крайник се кръвоснабдява основно и изключително от една артерия, която извършва кръвоснабдяването на долния крайник до колянната става. Останалата част от крайника - подбедрица, стъпало и пръсти разчитат на кръвоснабдяване от една артерия с малък дебит - предна тибиална артерия, като според резултатите от изследването другата задна тибиална артерия не е проходима. Според експерта, резултатите от изследването говорят за хронично съдово заболяване, достигнало в ляв долен крайник стадий III по Фонтен (предпоследен стадий) - силно авансирало съдово заболяване в ляв долен крайник, както и в сегменти на по-високи нива-коремна аорта и големите й клонове. Според записванията в История на заболяването, е налице коагулационен статус, характерен за хронични тромботични заболявания, причиняващи запушвания на съдови, магистрални и малки периферни такива, отговорни за загуба на кръвоснабдяването.

Вещото лице поддържа, че пациентът е проследяван в съдова хирургия, като заболяването е регистрирано като хронично, прогресиращо съдово страдание - хронична артериална тромбоза на периферните съдове на долните крайници. Това заболяване води неминуемо до нарушаване на храненето и оксигенацията чрез съдовете на подбедриците, стъпалата и пръстите на долните крайници.

Проследявайки хронологично извършените амбулаторни прегледи, история на заболяването, документи от хоспитализации, назначените контролни прегледи за времевия период на пребиваване на ищеца в Затвора Бургас, вещото лице не е констатирало пропуски в изпълнението във времево отношение на назначените предписания от медицински специалисти. Налице били поредни хоспитализации в последователни месеци, както и повече от една в месеца. Според експерта, забележимо е прилагането на съвременни методи на лечение, както медикаментозни, инвазивно медикаментозни и други през периода за престой на ищеца в Затвора в Бургас, като така прилаганото проследяване и лечение от медицински специалисти за периода дори превишава стандарта за проследяване и лечение на пациентите със същото заболяване.

Вещото лице сочи, че не е установил периоди, в които ищецът да не е бил консултиран или лекуван своевременно в специализирани клиники по съдова хирургия. Напротив, наличната медицинска документация сочи на често и настойчиво проследяване на пациента, както и провеждането на лечение. Според експерта, конкретното съдово заболяване се развива по типичен начин - води до загуба на части от крайник, като при авансиралите и бързо развиващи се тромбози на периферни артериални съдове резултатът е умъртвяване на тъканите. Такъв бил и настоящият случай, като загубата на части от ходилото на левия крак при ищеца било неминуемо, дори при проведените своевременни и адекватни форми на лечение.

Предвид данните от медицинската документация, вещото лице приема, че е налице хронично съдово страдание към краен стадий, изразяващ се в умъртвяване на тъканите, загубили изхранването и оксигенацията, като проведеното лечение в последващите месеци и години е забавило достигането до умъртвяването на тъкани от лявото стъпало. От медицинската документация се установяват приложени последователно в месеците на консервативни и оперативни методи на лечение съвременни, наложили се като стандарти за лечението на това страдание, респ. не открива пропуски или нещо, което би могло да бъде добавено.

Лечението на ищеца е провеждано системно по указанията на множество медицински специалисти от най-висок ранг и компетентност, без налични пропуски в методи, медикаменти или времево провеждане. Според експерта, ищецът е страдал и страда от системно съдово заболяване, което съвременната медицинска практика не може да излекува дефинитивно, като с отстраняването на два пръста и части от ходилото проблемът се решава временно.

В съдебно заседание, проведено на 28.04.2025г., съдът изслуша вещото лице, което уточни следното : След като на 16.02.2021г. некрозата е била видима, височината на запушените съдове е много по – нагоре, по – близо до сърцето, което означава, че ще последва развитие на болестта в близко време. Вещото лице поддържа, че на непровелата се на 17.03.2021г. операция биха били отстранени същите части (некротомия – отстраняване на мъртви тъкани), които са отстранени на 19.05.2021г. На 16.02.2021г. не е извършена некротомия, с цел да се направи опит да бъдат спасени крайниците на ищеца, но последващото развитие на болестта наложило некротомия. От ангиографските изследвания, вкл. първото, извършено на 04.12.2019г., вещото лице стига до извод, че било налице силно развито съдово заболяване, което към месец февруари 2021г. е било в краен стадий. Вещото лице обясни, че ампутациите на части от тялото не забавят болестния процес, а са условие да не се развият инфекции по външните рани. Чрез некротомията се отстраняват вече умъртвените тъкани и така се предпазват все още неумъртвените тъкани да се инфектират, но не и да бъде спряно заболяването, тъй като тромбозата (запушването на кръвоносните съдове, кръвоснабдяващи долните крайници) е невъзможно да се спре чрез некротомията.

Според епикризата от проведеното лечение в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД на 16.02.2021г., към него момент е било налице авансирало съдово страдание с умъртвени тъкани на пръсти на лявото стъпало. Тогава е извършен опит да се забави процеса на умъртвяване на тъкани в по – широк план. Щом обаче на 16.02.2021г. е била извършена балонна дилатация, то към него момент не е била необходимост от некротомия. Вещото лице обясни, че чрез балонната дилатация се извършва инвазивно вкарване на катетри с медикаменти, които да достигнат до стеснената част на кръвоносните съдове и да ги разширят. След като на 16.02.2021г. балонната дилатация не е дала очаквания резултат, вещото лице допуска, че операцията на 17.03.2021г. е била насрочена за некротомия.

Според вещото лице, насрочената за 17.03.2021г. операция не е била спешна и неотложна, тъй като животът на пациента не е бил застрашен. Съобразно обясненията на ищеца, че сам си е правил сухи превръзки на раната, вещото лице поддържа, че не е имало влажна рана, т.е. не е имало гангрена, която да направи случаят спешен. В медицинската документация вещото лице не е установило данни раната да е била влажна.

По делото като свидетел е разпитан З. Г. З., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас. Свидетелят посочва, че М. е бил преместен в Затвора Бургас в началото на 2019г. и двамата обитавали съседни килии, поради което свидетелят имал преки впечатления от състоянието на ищеца. Сочи, че в началото ищецът не съобщавал за здравословни проблеми, но впоследствие започнал да се оплаква, че големият пръст на левия му крак го боли – появила се малка черна точица, която сърбяла. С течение на времето това образувание започнало да се разраства, цветът му се променил към черно и ищецът започнал да ходи на лекар, като в медицинския център на затвора го приемали и му давали мазила. Всички в затвора, вкл. началникът и надзирателите, били наясно с проблема на ищеца и силните болки, които изпитвал денонощно. Свидетелят сочи, че ищецът бил лекуван от д-р Г. в Затвора Бургас и не знае кога е бил извеждан за преглед от външен лекар, но знае, че два пъти са го оперирали. Давали на ищеца обезболяващи лекарства, за да може да спи. Когато имал възможност, си купувал лекарства извън затвора. Според свидетеля, болките били най-силни през месец декември 2019г., преди операцията, и продължили около 2 години. Свидетелят не си спомнял дали превръзките са били извършвани своевременно в Медицинския център в Затвора Бургас, а лекарствата се осигурявали от Здравната каса. Не помни и дали е имало момент, в който да е била насрочена друга операция, на която ищецът не е бил заведен. Според свидетеля, в Затвора на моменти обръщали внимание на ищеца, на моменти не му обръщали. Не можел да си спомни дали по време на епидемията от Ковид 19 от затворническата администрация са казвали на ищеца, че трябва да изчака заради въведените противоепидимичните мерки.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирано за това лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, и срещу надлежен ответник – ГД“ИН“, която, според чл.12 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. В исковата молба са изложени твърдения, уточнени от ищеца в първото съдебно заседание, за бездействия от страна на органи в системата на ГД“ИН“, изразяващи се в неоказана навреме медицинска помощ, което довело до физическото му осакатяване – загуба на част от долен крайник, както и тежки болки и страдания, които особено интензивно продължили две години. Тези твърдения обосновават правния интерес за ищеца да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

За да бъде основателен предявеният иск, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, 2) настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС; и 3) причинна връзка между тях.

Според чл.128, ал.2 от ЗИНЗС, за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права.

При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба – чл.128, ал.1 от ЗИНЗС.

На основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС е издадена Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, обн., ДВ, бр. 31 от 23.04. 2010г. Според чл.129, ал.3 от ЗИНЗС и чл.5, ал.3 от тази наредба, предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Спорно по делото е обстоятелство е дали е имало предписание на медицински специалист за хоспитализация на 17.03.2021г., което да е задължително за Началника на Затвора Бургас и което той не изпълнил.

Направлението за хоспитализация може да се издаде от личния лекар по реда на чл.145 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г. (НРД за МД 2020-2022), ДВ, бр.7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.01.2020 г., отм., бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 1.09.2023 г., когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, при наличие на индикация за хоспитализация. Към направлението се прилага АЛ от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в т. ч. и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Общопрактикуващият лекар вписва в АЛ от прегледа на пациента и издаването на направлението за хоспитализация и диагнозата, с която пациентът се насочва за диагностика и лечение в болнични условия. Очевидно, личният лекар към него момент – д-р Н. Д., не е издала направление за хоспитализация.

Направление за хоспитализация може да се издаде и по реда на чл.151 от НРД за МД 2020-2022 от специалист, когато лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ при наличие на индикации за хоспитализация, в който случай към направлението се прилага АЛ за извършен преглед.

Условията и редът за хоспитализация са разписани в глава ХІХ „Болнична помощ“, раздел ІІІ „Условия и ред за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури“. Според чл.289, ал.3 от НРД за МД 2020-2022, към направлението за хоспитализация се прилага АЛ от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, които стават част от медицинската документация.

Липсата на направление на хоспитализация, което да е налично в медицинското досие на ищеца, означава, че за затворническата администрация не е съществувало задължение да приведе ищеца за извършване на операция, следователно, не е налице твърдяното в исковата молба бездействие за изпълнение на вменено от закона задължение за действие.

От друга страна, наличието на запис в системата на УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД индицира на планов прием по чл.289, ал.5 от НРД за МД 2020-2022, в който случай в листата се включват всички подлежащи на хоспитализация лица, с изключение на тези, които се нуждаят от незабавен прием. Според ал.6, управлението на плановия прием се осъществява в съответствие с Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ (НОПДМП), обн., ДВ, бр.45 от 02.06.2006 г., в сила от 02.06.2006 г. Правилата са разписани в чл.22 от НОПДМП, според които планов прием се извършва, когато лечебното заведение няма капацитет за планова хоспитализация. Пациентът има право да бъде информиран за причините за включването му в листата за планов прием и възможните последствия от забавянето. Лицата, включени в листата по ал. 1, получават пореден номер и дата за хоспитализация. Хоспитализацията на лицата се извършва при спазване последователността на поредните им номера. Според §1, т.5 от ДР, "планова хоспитализация" е предварително предвидена хоспитализация, а "спешно състояние" е остро възникнала промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи. Вещото лице отрече операцията за 17.03.2021г. да е била насрочена при условията на спешност.

Липсват данни за планова хоспитализация, но дори въз основа на записа в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД да се приеме, че е налице такава, тя е била отменена по силата на Заповед № РД-01-30 от 02.03.2021г. на Директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) Бургас, издадена на основание чл.63, ал.7 вр. ал.4 от Закона за здравето, чл.73 от АПК, Решение № 72 от 26.01.2021г. за удължаване на срока на обявената с Решение № 325 от 14.05.2020г. на Министерския съвет на РБ извънредна епидемична обстановка, удължена с множество решения на МС, последното от които с № 855 от 25.11.2020г., публично достъпна на [интернет адрес]. По силата на тази заповед временно – за периода от 12:00ч. на 03.03.2021г. до 00:00ч. на 19.03.2021г., е преустановено провеждането на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ (каквото е УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД) в област Бургас, с изключение на дейностите, свързани с трансплантация на органи, тъкани и клетки, диагностиката и лечението на онкологични и онкохематологични заболявания, дейностите по асистирана репродукция и ражданията, независимо от метода на родоразрешение, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатрична помощ. Указано е, че на основание чл.63, ал.11 от Закона за здравето заповедта подлежи на предварително и оспорването й не спиране нейното изпълнение.

Със Заповед № РД-01-37/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Бургас, т.15, са преустановени същите дейности за периода от 00:00ч. на 12.03.2021г. до 00:00ч. на 26.03.2021г. Заповедта е достъпна на [интернет адрес].

Със Заповед № РД-01-46/23.03.2021г., т.8, на Директора на РЗИ Бургас същите противоепидемични мерки са въведени за периода от 18:00ч. на 24.03.2021г. до 31.03.2021г. Заповедта е достъпна на [интернет адрес].

Със Заповед № РД-01-55/31.03.2021г. на Директора на РЗИ Бургас същите противоепидемични мерки са въведени за периода от 01.04.2021г. до 15.04.2021г. Заповедта е достъпна на [интернет адрес].

Със Заповед № РД-01-63/15.04.2021г. на Директора на РЗИ Бургас същите противоепидемични мерки са въведени за периода от 16.04.2021г. до 30.04.2021г. Заповедта е достъпна на [интернет адрес].

Със Заповед № РД-01-75/28.04.2021г. на Директора на РЗИ Бургас същите противоепидемични мерки за въведени за периода от 01.05.2021г. до 14.05.2021г. Заповедта е достъпна на [интернет адрес].

Със Заповед № РД-01-82/11.05.2021г. на Директора на РЗИ Бургас е отменена, считано от 12.05.2021г., негова Заповед № РД-01-75/28.04.2021г. за въведени противоепидемични мерки на територията на област Бургас, свързани с преустановяване на провеждане на планов прием и планова оперативна дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ и комплексен онкологичен център в област Бургас. Допуснато е предварително изпълнение на заповедта. Заповедта е достъпна на адрес [интернет адрес].

Сиреч, за периода от 12:00ч. на 03.03.2021г. до 12.05.2021г., вкл. и на 17.03.2021г., е било невъзможно да се извърши операция на ищеца в болнично заведение на територията на област Бургас, тъй като видът на лечението не попада сред изчерпателно посочените в заповедите изключения. Следователно, не е налице твърдяното в исковата молба бездействие от страна на затворническата администрация да конвоира ищеца до УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, където е била планирана операция.

От друга страна, установи се от изслушаната експертиза, че степента на развитие на болестта предполага отстраняване на некротизиралата тъкан и дори и да беше проведена операцията на 17.03.2021г. и да беше извършена некротомията, то биха били отстранени същите некротизирали тъкани, които са били отстранени на 19.05.2021г.

Изцяло неоснователни са твърденията и доводите в исковата молба, че били твърде закъснели предприетите процедури (има предвид балонната дилатация), които, ако биха били извършени навреме, състоянието му не би се влошило толкова. Тези твърдения по същността си съдържат оплаквания за неправилно проведено лечение от страна на медицинските специалисти – т.нар. „медицинска грешка“. Такива оплаквания следва да бъдат релевирани по друг процесуален ред и в друго производство, а не по ЗИНЗС. Не затворническата администрация диагностицира и назначава лечение, в какъвто смисъл са твърденията на ищеца. Предписването на различни мазила не е извършено от длъжностно лице/административен орган от Затвора Бургас, а от медицински специалист, следователно ГД“ИН“ не е отговорна за чужди действия, в случая на медицинските специалисти. Впрочем, по делото не се съдържат данни ищецът да е оспорил по реда на чл.137 от ЗИНЗС определената диагноза и назначеното лечение, в който случай той за своя сметка има право да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения.

Съдът не установи от страна на затворническата администрация да са били пренебрегнати и неизпълнени дадени указания по повод лечението на ищеца. Ищецът е извеждан многократно за прегледи, консултации и за хоспитализации, като така му е било осигурено лечение над обичайния стандарт за този вид заболяване. Проследената по – горе хронология сочи, че ищецът е воден почти всеки месец на прегледи при специалист, а когато се е налагало - и пред няколко дни, вкл. в болница. Независимо че периодът, за който се претендира обезщетение, е ограничен до датата на подаване на исковата молба, съдът описа и развитието на болестта и нейното лечение, вкл. и понастоящем. Няколко дни след отпадане на забраната за планов прием ищецът бил хоспитализиран в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД и на 19.05.2021г. е извършена операцията по отстраняване на некротизирала тъкан. Вещото лице не е установило периоди, в които ищецът да е бил консултиран или лекуван своевременно. Прилагани са му били първоначално щадящи медицински процедури, с цел да се запази физическата му цялост, и след като се установило, че не дават резултат, се пристъпило към некротомия. Вещото лице сочи, че прилаганите консервативни и оперативни методи покриват съвременните медицински стандарти в лечението на този вид заболяване. Сочи още, че ищецът бил лекуван от специалисти, които са особено авторитетни в областта на съдовата медицина.

В обобщение, тъй като съдът не установи от страна на затворническата администрация да са извършени твърдените противоправни бездействия, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските :

В хода на устните състезания адвокат Н. е направила искане да й бъде определено възнаграждение за осъществена правна помощ. Адвокат Н. е назначена за представител на ищеца по реда на чл.23, ал.2 от ЗПП, поради което заплащането следва да се извърши по реда на глава VІІ от ЗПП.

Според чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Ищецът обаче е освободен от заплащане на разноски в производството, поради което изплатеният от бюджета на съда депозит остава за сметка на съда.

Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като в чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не е предвидено присъждане на такова и не представлява разноски, от плащането на които, както вече се каза по – горе, ищецът е освободен.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.285 от ЗИНЗС вр. чл.52 от ЗЗД, предявен от Е. Р. М., [ЕГН], постоянен адрес [населено място], община Хитрино, [улица], настоящ адрес [населено място], община Руен, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за сумата 250000.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие противоправно бездействие на затворническата администрация да му осигури своевременно лечение за периода от месец август 2019г. до 06.12.2022г.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас с 14-дневен срок от съобщаването му.