Решение по дело №2970/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………

 

гр. Варна, ………….2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

         

                                                  Председател: Стоян Колев

 

при секретаря АННА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 2970 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Алдо Плаза“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Сливница“ № 26, представлявано от управителя Д.С.А., подадена чрез адв. С., съдебен адрес-***, офис 3 против Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000319147282-003-001/22.08.19г., потвърдени с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Варна в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 156997.06 лв., в това число за 2016г. - 77372.21 лв. главница и 17732.55 лв. - лихва и за 2017г. - 54829.59 лв. главница и 7062.71 лв. - лихва, както и за ДДС по ЗДДС в частта на отказан данъчен кредит в общ размер 247023,63 лв. и дължимата лихва в размер на 62009,08 лева за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г.

   Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт по съображения за неправилно установени факти и обстоятелства и неправилно приложение на материалния закон.

Относно непризнат разход за 2016г. за външни услуги в размер на 650 800,00 лв., представляващи отчетени разходи за възнаграждение по договор за търговска марка сочи, че лицензионният договор за неизключителен лиценз на търговска марка „ALDO“ е действителен и представлява надлежно основание за изпълнение на поетите с него взаимни задължения между страните. Производството по вписване на нормативно предвидените обстоятелства в Държавния регистър към Патентното ведомство е охранително-регистърно и преценката дали договорът е валиден или не е извън преценката на държавния орган. По всяко направено искане от страна на лицензодател до административния орган за вписване на лицензионен договор, правомощията на административния орган се заключават единствено в проверка дали искането е направено от оправомощено лице и дали е налице подлежащо на вписване обстоятелство. Тоест, липсата на вписване на договор не е основание да се заключи, че по процесния договор не са предоставени права и че получателят не се е възползвал от тях. Вписването на лицензионния договор има единствено декларативно действие, т.к. самото вписване на обуславя възникването на дадено обстоятелство, а само го оповестява и има охранителна функция. Вписването има основно значение за противопоставянето на договора спрямо трети лица и съответно дава възможност за претенции на собственика на съответната марка по съдебен ред пред тези трети лица. Позовава се на чл. 2 ЗСч и твърди, че чуждестранните юридически лица, които не са регистрирани клонове и нямат място на стопанска дейност в Република България не се считат за предприятия и за тях не са приложими изискванията на чл. 6 ЗСч. В тази връзка по арг. чл. 10, ал. 2 и ал.3 ЗКПО твърди, че фактурата не е единственият първичен документ, на основание на който може и следва да бъде отчетен разход. Лицензионният договор в случая отговаря на изискванията за първичен счетоводен документ, поради което с настъпване падежа по договора за лицензополучателя се е породило задължение да отрази в счетоводството си разход за дължимото възнаграждение. Твърди и че неправилно директорът на Дирекция „ОДОП“ - Варна е приел, че услугата по договора не е била реално извършена и сделката е сключена в отклонение от данъчно облагане, т.к. договорът не съдържа клауза в разрез с императивна забрана и не може да се класифицира като нищожен по смисъла на чл. 26 ЗКПО. Предоставеното с лицензионния договор право върху търговската марка е използвано от лицензополучателя „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД, което обосновава извод за действителността на договора за предоставяне на лиценз.

Във връзка с определената данъчна основа но чл. 122, ал. 4 ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в частта, относно непризнати разходи в размер на 108 077,49 лв., представляващи разходи за наем на персонал, в т.ч. 88 985,56 лв. разход по фактура **********/30.12.2016г. и 19 091,93 лв. разходи по фактура **********/23.10.2016г. жалбоподателят излага, че при оспорването на ревизионния акт по административен ред, е приложил доказателства, от които се установяват конкретните данни за назначения персонал в „Алдо Лозенец“ ЕООД и „ДК Плаза Маркет“ ЕООД („Алдо Маркет“ ЕООД), имената на служителите, отдела в който ще упражняват трудовата си дейност, длъжността на която са назначени и номера на трудовите договори сключени с тях. Приложил и справки за формиране стойността на услугата, копия на трудовите договори на наетите лица, рекапитулации - общи и по месеци, заповеди, разчетно-платежни ведомости, графици, присъствени форми.

Твърди, че от посочените документи категорично става ясно, че лицата са полагали труд в обекта на „Алдо Плаза“ ЕООД в к.к. Слънчев бряг и безспорно се доказва, че разходите за наем на персонал в размер на 108 077,49 лв. са реално извършени и същите са пряко свързани с дейността на дружеството, поради което неправилно не са признати за разход за данъчни цели през 2016г.

Оспорва потвърдения с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000319147282-003-001/22.08.19г. и в частта в която е отказан данъчен кредит в общ размер 247023,63 лв. и дължимата лихва в размер на 62009,08 лева за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г. за наличните стоки към датата на регистрация по ЗДДС по фактури, издадени от „Алдо Плаза“ ЕООД. Конкретизира доводи за неправилно приложение на разпоредбите на ЗДДС от страна на органа по приходите. Твърди в тази връзка, че реалността на посочените доставки на стоки не е спорна, а дружеството е използвало в облагаемата си дейност след регистрацията си по ЗДДС на 11.08.2017 г., част от доставените му стоки преди датата на регистрация по ЗДДС на стойност 290149,58 лв., поради което за дружеството са налице основания да упражни правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 58029,92 лв. Излага съображения, че неподаването на регистрационен опис от регистрирано по ЗДДС лице, не следва да води до извода направен в РА, че доставените му стоки преди регистрацията по ЗДДС са били реализирани и не са налични. Също така не е било съобразено обстоятелството, че за доставените преди регистрацията стоки, дружеството е получило данъчните документи след датата си на регистрация по ЗДДС, като за дружеството е съществувала обективна невъзможност при неполучени към датата на регистрация фактури за доставените му преди регистрацията по ЗДДС стоки, да упражни правото си на данъчен кредит, чрез изготвянето на регистрационен опис, който да бъде подаден в 45 - дневния срок по чл. 103, ал. 2 ЗДДС. Фактурите за доставените стоки преди регистрацията по ЗДДС, налични към датата на регистрация, са били получени след регистрацията по ЗДДС и едва с получаването им за дружеството се е изпълнило изискването на чл. 71 ЗДДС и възникнало правото на данъчен кредит. Поради това налагат доводи, че правото на данъчен кредит по тези фактури е възникнало по общия ред на чл. 69 ЗДДС, а не по специалния по чл. 74 ЗДДС. Жалбоподателят е нямал правото да подаде регистрационен опис, тъй като не е притежавал и съответно не е можел да посочи данъчните документи, с които е придобил същите. Посоченото не го лишава изобщо от правото да приспадне данъчен кредит.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.С., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. В съдебно заседание и в представени писмени бележки с д. № 9866 от 13.8.2020г. в допълнение сочи, че нито заявяването, нито регистрирането на търговска марка в Патентното ведомство, обосновава правото на дадено лице или търговец, да използва и идентифицира себе си и свързаните с него търговци, със знак, който да отличава тези търговци и/или техните стоки/услуги, от тези на други лица. По арг. от чл. 1 ЗМГО (отм.) и чл. 46, ал.1 ЗНА твърди, че законът урежда само правата и защитата, произтичащи от регистрацията на марката, а не правата, произтичащи от самата марка, поради което търговската марка може да съществува и без да е заявена за регистрация, като това не отменя съществуването ѝ, а само не ѝ дава защитата, която предоставя регистрацията по реда на ЗМГО (отм.), като доказателство за това е защитата, която законът дава на собствениците на общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност (чл.50а), като обосновава наличието на по-ранна идентична общоизвестна марка, като основание за отказ от регистрация на заявена търговска марка, при подадена опозиция (чл.12 ЗМГО (отм.). По изложените съображения твърди, че регистрацията на търговската марка не обуславя съществуването ѝ и всяко лице, което притежава такава, може да преотстъпва правата си по нея свободно, спазвайки общите разпоредби на гражданското и търговското законодателство, без да е обвързан от разпоредбите на ЗМГО. В този смисъл договорите за преотстъпване на права по заявяване и ползване на марката имат възможен и законен предмет, и са действителни.

Счита за необосновани, произволни и в противоречие със събраните доказателства заключенията на приходните органи, изложени в РА и решението на директора на ДОДОП Варна, че отделите, в които лицата са заведени за счетоводни цели нямат връзка с дейността на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД. Счита, че воденето на лицата в различни отдели за счетоводни цели, наименовани по начин не съдържащ името на АЛДО ПЛАЗА, не може да обоснове извод, че същите не са полагали труд за дружеството, че мястото на полагане на труд се установява от представените по делото писмени доказателства - трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди на управителя за промяна на длъжност и мястото на работа. Лицата водени в отдел СКЛАД АЛДО ФРЕШ през м. 05.2016 г. - Александър Добрев на длъжност управител и Кирил Врачев на длъжност ОТЗ са нови служители, преминали едномесечно обучение в обект на „Алдо Плаза“, а включването на наименованието „СКЛАД“ в отделните аналитичности е следствие от използването на локални бази в складовия софтуер, в който всеки от търговските обекти, стопанисван от различни дружества от структурата АЛДО се води с наименованието „СКЛАД АЛДО ПЛАЗА“, „СКЛАД АЛДО БОРОВЕЦ“, „СКЛАД АЛДО ФРЕШ“ и т.н. заключава, че по отношение на отдел: РЕГИОН КК Слънчев Бряг, от справката за назначения персонал се установява, че през м. 04 и 05.2016 г. няма назначен персонал, като в периода 06-10.2016 г. в този отдел се води свидетеля по делото Д. И. Д.. Същият изпълнявал длъжността мениджър продажби с място на работа - магазин АЛДО ПЛАЗА. Служителите Гергана Назърова и Иван Полоский, назначени в отдел: ОФИС АЛДО КК СЛЪНЧЕВ БРЯГ. Заповед № 9/24.08.29016 г. на управителя на АЛДО ЛОЗЕНЕЦ ЕООД надлежно определя лицата да полагат труд в магазин АЛДО ПЛАЗА в КК Слънчев бряг, считано от датата им на назначаване 24.08.2016 г., поради което начинът по който доставчикът води за счетоводни цели наетия от него персонал и критериите, по които същият ги разпределя в различни отдели, наименовани по удобен за него начин, не следва да оказва влияние върху отчитането на разхода при получателя на услугите, доколкото от останалите писмени доказателства - трудови договори и заповеди на управителя се установява, че определеното място на работа на персонала е в АЛДО ПЛАЗА КК Слънчев Бряг и където лицата са полагали труд. Така представените писмени доказателства при ревизията и при административното обжалване осигуряват проследяемост на положения труд от лицата, а фактурираните услуги включват разходи по действителни трудови правоотношения, като труда е полаган в обект на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД.

По изложените съображения иска отмяна на ревизионния акт, претендира присъждане на разноски.

   Ответната страна - Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция “ОДОП” - Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и пред надлежния съд, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизията на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД е възложена със ЗВР № Р-ОЗОООЗ18003987-020-001/11.07.2018г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318003987-020-002/15.10.2018г., спирана със Заповед № Р-ОЗОООЗ 18003987-023-001/04.12.2018г., възобновявана със Заповед №Р-03000318003987-143-001/27.03.2019г., за установяване задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периода от 16.05.2016г. до 31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода от 11.08.2016г. до 31.05.2018г. Фактическите и правни изводи на органа по приходи са обективирани в ревизионен доклад (РД) № Р-03000318003987-092-001/25.04.2019г., издаден на основание чл. 117 ДОПК и връчен по електронен път на задълженото лице на 07.05.2019г. Срещу РД не е подадено възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК. По реда на чл. 119 ДОПК е издаден обжалвания РА № Р-ОЗОООЗ 18003987-091-001/04.07.2019г., с който са потвърдени извършените процесуални действия, мотивите и правните основания, въз основа на които, на „Алдо Плаза“' ЕООД и по реда на чл. 122-124 ДОПК е определена данъчната основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за 16.05.2016г. - 31.12.2016г. и за 01.01.2017г. - 31.12.2017г., както и допълнително определени задължения за ДДС по ЗДДС за ревизираните данъчни периоди. Установени са Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 132201,80 лв., ведно с лихви за забава в размер на 24795,26 лв. и задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 246739,65 лв., ведно с лихви за забава в размер на 62009,08 лв.

С Решение № 208/30.09.19 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна, жалбата на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.2019г. и РА № П-ОЗОООЗ 19147282-003-001/22.08.2019г. за поправка на ревизионен акт, издадени на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от А.Ц.Б. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и от Й.Р.Н. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията е била отхвърлена. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е връчено на 14.10.2019 г., като жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК на 29.10.2019 г..

Представените на оптичен носител доказателства за валидност на електронните подписи на участвалите в ревизионното производство длъжностни лица не са оспорени и въз основа на тях съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи, с форма и съдържание, съответстващи на императивно определените с нормата на чл. 120, ал. 1 ДОПК.

Установено е, че основната дейност на „АЛДО ПЛАЗА“ ЕООД през ревизирания период е търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия с код по КИД 4711. Дейността се извършва в супермаркет обект Супермаркет Алдо, намиращ се в комплекс Плаза, до хотел Марвел в к.к. „Слънчев Бряг“.

Констатациите в ревизионен доклад (РД) № Р-03000318003987-092-001/25.04.2019г., издаден на основание чл. 117 ДОПК сочат, че основните контрагенти в търговските взаимоотношения на ревизираното дружество са свързани лица. Същите са основани на еднотипни рамкови договори за доставка на стоки и договори за услуги и материали, с едногодишен срок на действие.

При извършване на служебната проверката по чл. 160 ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл. 119 ал. 2 ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия, за спирането и възобновяването ѝ, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.

Относно допълнително установените задължения по ЗКПО за периоди 16.05.2016 г. - 31.12.2017 г., произтичащи от допълнително установен корпоративен данък, ведно със съответните лихви за просрочие.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

След извършен анализ на представената счетоводна документация, органът по приходите установява, жалбоподателят е отчел в намаление на счетоводната и данъчна печалба за 2016г. разходи за външни услуги, счетоводно отразени в сметка 602 „Разходи за външни услуги“, по следните фактури № 0...46/31.12.2016 г. - 162700,00 лв., № 0...47/31.12.2016 г. - 162700,00 лв. и № 0…48/31.12.2016 г. - 325400,00 лв. За 2017 г. е деклариран разход в размер на 23211,09 лв., видно от хронология на сч. сметка 602 Разходи за външни услуги.

От органа по приходите е изпратено Искане за представяне на документи от трети лица № Р-03000318003987-041-001/12.11.2018 г. до Патентно ведомство, с което е изискано предоставяне на свидетелство за регистрация на търговска марка „Алдо“ от „Алдо Холдинг“ ЕООД, ЕИК *********, както и лицензионен договор, вписан в Държавния регистър, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗМГО, с който притежателят на търговската марка „Алдо“ е разрешил правото на ползване на същата на „Алдо Плаза“ ЕООД. От Патентно ведомство е получен отговор вх. № 41680-3/23.1 1.2018 г., съгласно който е извършено прехвърляне право върху марка с рег. № 47361 ALDO от „Телемонд“ ООД на „Алдо Холдинг“ ЕООД. До 20.11.2018 г. няма вписани лицензионни договори за преотстъпване права за ползване от фирма „Алдо Плаза“ ЕООД. Приложено е Удостоверение от 30.03.2017 г. за прехвърляне на правото върху търговска марка ALDO от „Алдо Супермаркетс“ ЕООД и „Телемонд“ ООД на „Алдо Супермаркетс“ ЕООД и „Алдо Холдинг“ ЕООД, което е станало на 29.03.2017 г.

Във връзка с основанието за записването пред органа по приходите е бил представен единствено Лицензионен договор от 14.06.2016 г. за търговска марка, сключен между „Алдо Холдинг“ ЕООД, като лицензодател и „Алдо Плаза“ ЕООД като лицензополучател. Съгласно договора лицензодателят „Алдо Холдинг" ЕООД е придобил правото и привилегията да използва търговската марка от изключителния собственик на следната търговска марка и регистрация: „Алдо“ и има право и власт да предостави на лицензополучателя „Алдо Плаза“ ЕООД правото, привилегията и лиценза за използване на Търговската марка върху или във връзка със стоките или услугите, обхванати от регистрациите (Продуктите). В последствие с възражението срещу ревизионния доклад, е представен Лицензионен договор от 12.05.2017г., сключен с „Транскомерс“ S.A., регистрирано в Република Маршалови острови.

Договореният срок на действие е 1 г., считано от подписване на договора. Като възнаграждение за лиценза, лицензополучателят Алдо Плаза дава съгласие да плаща на лицензодателя „Алдо Холдинг“ ЕООД, съответно на Транскомерс С.А. такса както следва: фиксирана лицензна такса в размер на 650800,00 лв., или лицензна такса от 10 % базирана на нетните приходи от продажби на лицензополучателят Алдо Плаза на продукти, начислявана върху продажбата на продуктите, калкулирано на база календарна година. Лицензната такса е дължима само, в случай че в края на срока на договора стойността й надвишава фиксираната лицензна такса. В договора е посочено, че нетни продажби, означава продажбите на лицензополучателят Алдо Плаза на продуктите, минус търговските отстъпки и надбавки, действително отразени във фактурата и минус всякакви bona fide възстановявания. Няма да се приспадат никакви други разходи, породени при продажба, реклама и дистрибуция на продукти или други несъбираеми сметки или надбавки.

От извършената насрещна проверка на „Алдо Холдинг“ ЕАД ЕИК *********, документирана с ПИНП № П-03000318178283-141-001/15.11.2018г., вр. с документираните доставки е констатирано, че фактурите са издадени на „Алдо Плаза“ ЕООД. Относно изисканите от провереното дружество документи, касаещи регистрация на търговска марка, не са предоставени. Не са предоставени, както и данъчно амортизационен план (ДАП) и счетоводен амортизационен план (САП), ведно с писмени обяснения. Извършена е и насрещна проверка на „Болкан Плаза холдинг“ ЕООД, документирана с ПИНП № П-3000318178273-141-001/14.11.2018 г. Всички действия, свързани с осъществявана търговска дейност от страна на ревизираното лице са до 17.11.2017 г., когато приключва дейността му в търговски обект в к. к. „Слънчев бряг“, Супермаркет Алдо и е извършена дерегистрацията на касовите апарати в обекта. Съгласно лицензионният договор за търговска марка от 14.06.2016 г. „Алдо Холдинг“ ЕООД предоставя на „Алдо Плаза“ ЕООД неизключителен лиценз да ползва търговската марка ALDO. С оглед обстоятелството обаче, че процесният лицензионен договор не е бил вписан в Патентното ведомство на Република България, органът по приходите приема, че този договор не поражда правно действие по отношение на трети лица в т.ч. и органите по приходите. Прието е също и че към датата на подписване на договора „Алдо Холдинг“ ЕООД не е бил притежател на търговската марка, тъй като от информационните продукти на НАП не са налице данни „Алдо Холдинг“ ЕООД да е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и не е декларирало получени приходи, в т.ч. и по сделки с „Алдо Плаза“ ЕООД.

По аналогични съображения органът по приходите е подходил и спрямо осчетоводен разход от ТРАНСКОМЕРС С.А., в представената Хронологична ведомост на сметки от гр. 60 и ведомост на с-ка 602 за 2017г. От същите е установено, че на 12.05.2017 г. е осчетоводен разход в размер на 90000.00 лв. в полза на ТРАНСКОМЕРС С.А. При ревизията не са били представени договори, фактури и други документи, даващи основание за осчетоводяване на разхода. По този начин невъзможно било да се установи какъв е характера на разхода и дали е свързан с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД. При преглед на счетоводните документи на ревизираното лице в счетоводния офис, извършен на 16.10.2018 г. не са били открити никакви документи от ТРАНСКОМЕРС С.А., поради което органът по приходите приел, че така осчетоводеният разход в размер на 90000.00 лв. не е документално обоснован по смисъла на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Установено било, че „Алдо Плаза ” ЕООД е отчело разходи за услуги, без те да са реално извършени, поради което са налице обстоятелства по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и на основание чл. 26 т. 2 ЗКПО, във вр. е чл. 16. ал.1 и ал. 2, т. 4 от с.з и чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 4. ал. 2 ЗСч, бил преобразуван текущия финансов резултат сумата от 650800,00 лв. за 2016г. и сумата от 90000,00лв. за 2017г..

С изложените съображения, в хода на административния контрол горестоящият административен орган - директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП възприел изцяло фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и е потвърдил издадения РА, в частта на установените с него задължения за корпоративен данък по ЗКПО. Приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя.

В хода на производството пред настоящата съдебна инстанция са приобщени представените от жалбоподателя доказателства досежно използване на търговската марка „ALDO“ в дейността на „Алдо Плаза“, справки, с приложени към същите фактури, с приложен опис към тях за реализирани приходи за фактурирани стоки от групата „Алдо“, за бонуси, обороти и възнаграждения от извършени други услуги. Ангажирани са и гласни доказателства.

От показанията на свидетелката Маринела Вуцова се установява, че През 2016г. работела на длъжност „управител“ в супермаркет „Плаза“ в фирма „Алдо маркет“. Сключила трудов договор с „Алдо Плаза“. Обектът се стопанисвал от дружеството „Алдо Плаза“. Организирала е рекламата за „Алдо Плаза“, включваща торбички, рекламни табели, брошури с логото на търговска марка „Алдо“. Занимавала се е с фирменото облекло, с рекламните материали, които се използват в магазина - лайсните, на които се слагат цените, рекламните обложки с търговска марка „Алдо“ и т.н. Свидетелката сочи, че марката на магазина „Алдо“ се изписва с оранжев цвят. Не на всеки пилон има табела „Събуей“. На всеки пилон има марка „Алдо“. В магазина се предлагали два вида торбички - малки и големи, на които присъствала марката „Алдо“, като на етикетите също се съдържала марката. Използвали промоционални табели, които са с търговската марка. На входа на магазина имало лепенки с търговската марка, както и на касовите ролки и на хладилните витрини. Раздавали се брошури, на които се посочвала локацията на магазините и била посочена търговската марка. Имали разработен сайт с магазините. Страницата в интернет била „Алдо супермаркет“. Униформеното облекло било тениска, на която със същия шрифт е обозначена търговската марка и всеки е задължен да се явява с униформено облекло. В електронната ни кореспонденция отбелязвали логото на марката и дейността на супермаркета. Използвали и визитки с логото на „Алдо“. Организирани били рекламни кампании, на които се раздавали малки подаръци от типа на шапки и тениски с търговската марка „Алдо“. Имало автобуси и влакчета, на които била разположена марката на „Алдо“, както и билбордове и указателни табели към някои от магазините също с търговската марка.

С показанията си свидетелят  Д.Д. установява, че работел в „Алдо Лозенец“ на длъжност мениджър „продажби“ на сезонни обекти. Контролирал управителите на обектите за южното черноморие. През 2017 г. в „Алдо Плаза“ бил неговият офис. Самият обект се намирал в Слънчев бряг, до бившия хотел „Виктория“ сега „Империал палас“ и хотел „Марио“. Всички обекти имал огромни реклами. Обектът от трите страни имал реклама „Алдо“ изписана на латиница, плюс билборд отделно, както и витрините били с марката - оранжеви надписи „Алдо“. Униформите на персонала също били с надписите на „Алдо“. На гърба на касовият бон излизала марката „Алдо“. На самите етикети на стоките в левия край била отбелязана марка „Алдо“. Промоциите също били с марка „Алдо“, както седмичните, така и месечните. Отделно имало брошури, които са раздавали по цялата алея и пред магазина, като се отразявали по скоро месечните промоции, а седмичните били на формат „А4“. Пред магазините правили шоута с балони пред входа на обекта и на паркинга. Имало билбордове с пилони, както и влакчета и автобуси, които били брандирани с търговската мярка „Алдо“. На всеки един от обектите имало пилон с търговската марка. На 99 процента от обектите имали пилон с марката.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Разгледана по същество, жалбата срещу РА в частта за непризнат разход за 2016г. за външни услуги в размер на 650 800,00 лв., представляващи отчетени разходи за възнаграждение по договор за търговска марка и непризнат разход за 2017г. за външни услуги в размер на 90 000,00 лв., представляваща отчетени разходи за възнаграждение по договор за търговска марка от 12.05.2017г. с Транскомерс S.A. е неоснователна.

При преценка съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 4 ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗСч определя информацията, която следва да съдържа първичният счетоводен документ.

В нормата на чл. 10 ЗКПО се съдържа определение за документална обоснованост, като според ал. 1 счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Следователно, на това правно основание, за да не се признаят счетоводни разходи, следва те да са такива разходи, за които данъчнозадълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и Закона за счетоводството, включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция.

Изискване за документална обоснованост е поставено към предприятията при водене на счетоводството, както бе посочено като са предвидени от формална страна всички задължителни реквизити, които следва да съдържа един първичен счетоводен документ.

За да бъде признат за данъчни цели разхода, той следва на първо място да е документално доказан, по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно и точно стопанската операция. Предприятията следва да осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите, съгласно действащото законодателство.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, в становището му по същество  и в писмени бележки за документална обоснованост на отчетения разход.

От приобщените по делото доказателства се установи и не се спори между страните, че в намаление на счетоводната и данъчна печалба за 2016 и за 2017 г. са отчетени разходи за външни услуги по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ на стойност за 2016 г. в размер от 650 800,00 лева и за 2017 г. в размер от 90 000,00 лв. с основание за записване на счетоводната операция Лицензионен договор за търговска марка от 14.06.2016 г. сключен между „Алдо Холдинг“ ЕООД в качеството му на лицензодател и жалбоподателя „Алдо Плаза“ ЕООД, както и Лицензионен договор за търговска марка от 12.05.2017 г. между „Транскомерс“ S.A., Тръст Къмпани Комплекс, остров Аджелтейк Маджуро, Република Маршалови острови, в качеството му на лицензодател и жалбоподателя „Алдо Плаза“ ЕООД, в качеството му на лицензополучател. Не се спори и че съгласно първият договор жалбоподателят се е съгласил да плаща на лицензодателя фиксирана лицензна такса в размер на 650800,00.00 лв. като възнаграждението се дължи независимо от това дали лицензополучателят упражнява търговска дейност за срока на действието на договора. Това означава, че независимо дали лицензополучателя извършва търговска дейност или не, дължи такса в размер на 650800,00 лева за срока на така сключения договор. В този смисъл са ирелевантни ангажираните доказателства от жалбоподателя досежно осъществяваната търговска дейност с процесната търговска марка. Във връзка с осчетоводения разход в размер на 650800,00 лв., освен горепосочения договор не е представен никакъв друг първичен счетоводен документ, който да дава основание за така направения счетоводен запис и конкретно коя всъщност стопанска операция удостоверява.

За документираното право/услуга по Лицензионен договор от 14.06.2016 г. не са представени доказателства за извършено плащане. На ревизираното дружество не е издаден документ за отчетения разход от 650800,00 лв., който да послужи като разходнооправдателен такъв, по смисъла на ЗСч и чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради което разходът се явява документално необоснован.

 Аналогични са съображенията на съда и по отношение на сключения между жалбоподателя и „Транскомерс“ S.A. Лицензионен договор за търговска марка от  12.05.2017 г. за осчетоводен разход по с-ка 602 за 2017 г. От сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за 2017 г. е видно, че на 12.05.2017 г. е осчетоводен разход в размер на 90000.00 лв. в полза на ТРАНСКОМЕРС С.А. По отношение на същия разход, както в ревизионното, така и в производството по обжалване на РА не са били представени договори, фактури и други документи, даващи основание за осчетоводяване на разхода. Едва в настоящото съдебно производство е представена фактура на стойност 52,518,00 щатски долари (л. 181 от делото), в която като основание е посочено „Лицензна такса за 2017 г.“. От същата обаче,  не става ясно дали е извършено плащане, от кого и кога е платено задължението по фактурата, така че посоченото задължение от 52,518,00 щ.д. да бъде обвързано, като разход, който е свързан с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД за 2017 г. Следователно правилно и обосновано е становището на органа по приходите, че така осчетоводеният разход в размер на 90000.00 лв. не е документално обоснован по смисъла на чл. 26, т. 1 ЗКПО.

Процесните два договора удостоверяват облигационните отношения между страните, а изготвянето на счетоводните документи се извършва в момента, в който се извършва дадена стопанска операция или сделка. Оформянето на документа следва да бъде извършва в съответствие с изискванията на ЗСч.

В случая, в хода на административното , както и в хода на съдебното производство  дружеството не представи документи, въз основа на които да запише и обвърже разходите в счетоводството си. Липсва, какъвто и да е друг писмен документ за основание и произход на начисленият разход, поради което сумите в размер на 650800,00 лева за данъчна 2016 г. и 90000,00 лева за данъчна 2017 година неправилно и без основание са отчетени в разходите и тяхното осчетоводяване е довело до необосновано намаление на счетоводния резултат, в нарушение на счетоводното законодателство и изискванията на ЗКПО. Еднозначно може да се направи извод за отсъствие на обективното изискване за вярно и точно отразяване на стопанските операции и изводът, че осчетоводените от дружеството жалбоподател разходи за външни услуги по двата лицензионни договора се явяват недоказани документално. Дори при представен първичен счетоводен документ изискуем по чл. 6 от ЗСч във връзка с лиценза за предоставяне на търговска марка, не са представени документи за извършено плащане по двата лицензионни договора, въз основа на който дружеството жалбоподател е редуцирало облагаемия си резултат, не са представени платежни нареждания, разписка, ордери, справки и др. Въз основа на това съдът приема,  че правилно с РА е преобразуван финансовия резултат в посока увеличение със сумата 650800,00 лева данъчната за 2016 г. и 90000,00 лева за данъчната 2017 година на основание чл. 26 т. 2 ЗКПО, чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 4, ал. 2 ЗСч и е установено допълнително задължение за корпоративен данък.

По определената данъчна основа но чл.122, ал.4 от ДОПК за облагане с корпоративен данък за 2016 г. в частта, относно непризнати разходи в размер на 108 077,49 лв., представляващи разходи за наем на персонал.

В хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводството на „Алдо Плаза“ ЕООД са отчетени за 2016г. разходи за наем на персонал в размер на 108 077.49 лв. на базата на фактури № **********/23.10.2016 г., издадена от „Алдо Лозенец“ ЕООД и № **********/30.12.2016 г. издадени от „ДК Ритейл Маркет“ ЕООД ("Алдо Маркет" ЕООД). Органът по приходите е приел, че отчетените разходи не са свързани с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД, тъй като от приложените рекапитулации, всички с изключение на една са за персонал, който обслужва склад и офис в к.к. Слънчев бряг, но няма доказателства, че същите имат връзка с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД. Взето е предвид, че в Слънчев бряг има и други супермаркети Алдо, стопанисвани от други юридически лица. Заключението на ревизиращия екип възприето от Директора на ОДОП – Варна, е базирано и на това, че от извършената проверка в офиса на „ДК Ритейл Маркет" ЕООД ("Алдо Маркет" ЕООД) не са открити разчетно-платежни ведомости за месеците 06, 07 и 08/2016 г. за персонал, отдаден на "Алдо Плаза" ЕООД, обслужващ супермаркет "Плаза".

Установено е, че за период 16.05.2016 г. - 31.12.2016 г., жалбоподателят е осчетоводил по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ фактури с №№ 10..064/23.10.2016 г. за сумата от 19091,93 лв. и 10..069/23.10.2016 г. за сумата от 22091,77 лв., издадени от „Алдо Лозенец“ ЕООД с посочено основание - наем на персонал, сезон лято 2016 г.

На първо място жалбоподателят оспорва констатациите на органа по приходите, въз основа на които не е признат отчетения от него разход по фактура № 1…064/23.10.2016 г., издадена от „Алдо Лозенец“ ЕООД за сумата от 19091,93 лв. В хода на извършената насрещна проверка на „ДК Ритейл Лозенец“ ЕООД с ЕИК ********* („Алдо Лозенец“ ЕООД), документирана с ПИНП № П-03000318178278-141-001/19.11. 2018 г., е представен Договор за лизинг на персонал от 20.05.2016 г. Съгласно същия договор „Алдо Лозенец“ ЕООД (лизингодател) предоставя на „Алдо Плаза“ ЕООД (лизингополучател) персонал с цел изпълнение на определена работа срещу възнаграждение, което лизингополучателя се задължава да му заплаща в размера и при условията, уговорени в договора. Цената по договора е определена на база сумата от месечното възнаграждение на наетия персонал, съответните осигуровки плюс 5% комисионна. Местонахождението на обекта, за който е сключен договора е к.к. Слънчев Бряг, комплекс Плаза, за период м. 04.2016 г. - м. 10. 2016 г. Съгласно представени списъци на персонала, работниците са назначени на 24.08.2016 г. и по-късни дати през м. септември и м. октомври. При анализа на събраните доказателства, в т.ч. рекапитулации, разчетно-платежни ведомости и графици, органите по приходите стигнали до заключението, че всички с изключение на една са за персонал, който обслужва склад и офис в к.к. Слънчев бряг, но няма доказателства, че същите имат връзка с дейността на „Алдо Плаза“. Единствената рекапитулация, която са налице данни, че има отношение към с дейността на супермаркет „Алдо Плаза“ е за период, в който „Алдо Лозенец“ ЕООД няма назначен персонал, поради което няма как да е отдало под наем такъв. Освен това за този период не са били открити и разчетно платежни ведомости в счетоводния офис.

За работниците в склад и офис са събрани копия на графици за явяване на работа, анализът на който установява, че няма Не да открити и индикации наети от „Алдо Лозенец“ ЕООД работници да са работили в обекта на „Алдо Плаза“. На графиците е бил поставен печат на „Алдо Лозенец“ ЕООД, за разлика от графика за отчитане явяването на работа в магазин Алдо Плаза, на който е поставен печат на „Алдо Плаза“ ЕООД. Въз основа на тези констатации органите по приходите са достигнали до заключението, че осчетоводеният разход по фактура № 1...064/23.10.2016 г. в размер на 19091.93 лв. не е свързан с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД.

Жалбоподателят оспорва и непризнатият разход, отчетен счетоводно като разход за външни услуги по сметка 602, по фактура № 0... 167/30.12.2016 г., издадена от „ДК Ритейл Маркет“ ЕООД („Алдо Маркет“ ЕООД), за сумата от 88985,56 лв. По отношение на този разход органът по приходите е подходил идентично с разходите по фактурите издадени от „Алдо Лозенец“ ЕООД. Спрямо издателя на процесната фактура „ДК Ритейл Маркет“ ЕООД, ЕИК ********* („Алдо Маркет“ ЕООД), е извършена насрещна проверка, обективирана в ПИНП № П-03000318178278-141-001/19.11.2018 г. Установило се е, че е сключен Договор за лизинг на персонал от 01.06.2016 г., съгласно който „Алдо Маркет“ ЕООД предоставя на „Алдо Плаза“ ЕООД персонал с цел изпълнение на определена работа срещу възнаграждение. Приложените към фактура № 0...167/30.12.2016 г. рекапитулации са за периода м. 06.2016 г. - м. 09.2016 г., а се е установило, че персоналът е бил отдаден за периода м. 06.2016 г. – м. 08.2016 г., поради което не може да се провери правилното определяне на цената на услугата. При извършен преглед на ведомостите за заплати за 2016 г. и разчетно-платежните ведомости за м. 07 и м.08/2016 г. за склад „Алдо Слънчев бряг“ и офис „Алдо Слънчев Бряг“, както и трудов договор № 10000151/26.07.2016 г. В документацията не са открити разчетно-платежни ведомости за месеците 06, 07 и 08/2016 г. за персонал, отдаден на „Алдо Плаза“ ЕООД, обслужващ супермаркет „Плаза“.

В резултат на събраните писмени доказателства органите по приходите са приели, че отчетеният по фактура № 0... 167/30.12.2016 г. разход на стойност 88985.56лв. не е свързан пряко с дейността на ревизираното лице, тъй като от приложените рекапитулации се е установило, че всички с изключение на една са за персонал, който обслужва склад и офис в к.к. Слънчев бряг, но няма доказателства, че същите имат връзка с дейността на „Алдо Плаза“ ЕООД. Органът по приходите е взел предвид обстоятелството, че в к.к. Слънчев бряг има и други супермаркети Алдо, стопанисвани от други юридически лица, а единствената рекапитулация, свързана с дейността на супермаркет „Алдо Плаза“ включва период, в който „Алдо Маркет“ ЕООД няма персонал, тъй като същият е бил прехвърлен в „Алдо Лозенец“ ЕООД, считано от 24.08.2016 г. При проверката в счетоводния офис на „ДК Ритейл Маркет" ЕООД е установено също и че няма открити разчетно-платежни ведомости за месеците 06, 07 и 08/2016 г. за персонал, отдаден на ревизираното лице, обслужващ супермаркет „Плаза“. Въз основа на изложеното, органите по приходите са приели, че по фактура № 0...167/30.12.2016 г. осчетоводеният разход в размер на 88985,56 лв. не е свързан с дейността на жалбоподателя.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на „Алдо Плаза“ ЕООД не са представени други документи, които по безсъмнен начин да установяват, че посочените фактура № **********/23.10.2016 г., издадена от „Алдо Лозенец“ ЕООД и № **********/30.12.2016 г. издадена от „ДК Ритейл Маркет“ ЕООД ("Алдо Маркет" ЕООД) рекапитулации съответстват на действително извършени услуги, които да имат отношение към дейността на жалбоподателя. Не са представени други документи, които да дават информация във връзка с издадените фактури за наем (лизинг) на персонал, както и във връзка с лизинговите  договори - липсват доказателства за обекта или обектите, в които е извършвана трудовата дейност в полза на „Алдо Плаза“ ЕООД; не са представени трудови договори на лицата, които се упражнявали трудова дейност във връзка с лизинговия договор, длъжностни характеристики, доказателства за тяхната квалификация, графици за отчитане явяване/неявяване, разчетно-платежни ведомости и др. относими към изпълнението на договора, респ. към доставената услуга.

По смисъла на закона доставката на услуга представлява фактическо престиране на определен резултат, вследствие извършването на определени дейности. Изпълнението на тези дейности законът обективно свързва с осъществяване на факти, които оставят обективни следи, включително доказателства, с които ревизираното дружество да разполага и да ги ангажира в процеса на установяване на претендираните от него права. Престирането на труд по твърдените трудови правоотношения изисква документална отчетност, която при действителното им осъществяване би дало възможност на ревизираното лице да представи писмени доказателства за установяване на мястото и времето на полагане на труда, броя на заетите лица, заеманите длъжности. Тежестта за доказване е на ревизираното лице и непредставянето на съответните документи категорично води до извод за недоказаност на реалното изпълнение на услугата по двата договора за лизинг на персонал.

След като не е налице вярно и точно отразена реално осъществена стопанска операция, то не е налице и основание за признаване на счетоводния разход при формиране на данъчния финансов резултат. Нормата на чл. 26, т. 2 ЗКПО изрично предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. За да се приеме разходът за документално обоснован, следва документът, въз основа на който е отчетен този разход, да отразява действително осъществила са стопанска операция. В случая, при липса на доказателства за реално извършена услуга, разходът се явява документално необоснован.

При изложените съображения правилно с ревизионния акт, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, не са признати за данъчни цели отчетените счетоводни разходи в сч. с/ка 602 (външни услуги) по фактура № **********/23.10.2016 г., издадена от „Алдо Лозенец“ ЕООД и № **********/30.12.2016 г. издадена от „ДК Ритейл Маркет“ ЕООД ("Алдо Маркет" ЕООД), като документално необосновани.

Относно отказания данъчен кредит на наличните стоки към датата на регистрация по ЗДДС по фактури, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД.

С жалбата се оспорва и отказания данъчен кредит на наличните стоки към датата на регистрация по ЗДДС 11.06.2018 г. в общ размер 247023,63 лв. и дължими лихви в размер на 62009,08 лева, а именно:

За д.п.м. 08.2016 г. по следните фактури:

- № **********/17.08.2016 г. на стойност 260120.63 и ДДС 52024,13 лв.

- № **********/17.08.2016 г. на стойност 226102.03 и ДДС 45220,41 лв.

За д.п.м. 09.2016 г. по следните фактури:

- № 18/16.09.2016 г. на стойност 78487.30 и ДДС 15697,46 лв.

- № 19/20.09.2016 г. на стойност 192517.71 и ДДС 38503,54 лв.

За д.п.м. 10.2016 г. по фактура № 24/28.10.2016 г. на стойност 10553.79 и ДДС 2110,76 лв.

За д.п.м. 05.2017 г. по фактура № 62/30.12.2016 г. на стойност 97506.80 и ДДС 19501,36 лв.

За д.п.м. 06.2017 г. по следните фактури:

- № 61/30.12.2016 г. на стойност 148321.90 и ДДС 29664,38 лв.

- № 63/30.12.2016 г. частично на стойност 92236.00 и ДДС 18447,20 лв.

- № 64/30.12.2016 г. частично на стойност 74911.48 и ДДС 14982,30лв.

- № 65/30.12.2016г. частично на стойност 54360.49 и ДДС 10872,10 лв.

Жалбоподателят е отразил в СД за ДДС за д.п.м. 08, м. 09 и м. 10/2016г. и м. 05 и 06/2017 г. с право на пълен данъчен кредит по данъчни периоди и фактури, както следва:

- д.п.м. 08/2016 г. ДДС общо в размер на 97244,54 лв., по фактури №№ 0...5/17.08. 2016 г. с дан. основа 260120,63 лв. и ДДС 52024,13 лв.; 0...6/17.08.2016 г. с дан. основа 262750,60 лв. и ДДС 52550,12 лв. с предмет: „продажба на стоки“;

- д.п.м. 09/2016 г. ДДС общо в размер на 54201,00 лв., по фактури №№ 0... 18/16. 09.2016 г. с дан. основа 78487,30 лв. и ДДС 15697,46 лв. и 0...19/16.09.2016 г. с дан. основа 192517,71 лв. и ДДС 38503,54 лв. с предмет: „продажба на стоки“;

- д.п.м. 10/2016 г. ДДС общо в размер на 2110,76 лв., по фактура № 0...24/28.10. 2016 г. с дан. основа 10553,79 лв. и ДДС 2110,76 лв. с предмет: „продажба на стоки“;

- д.п.м. 05/2017 г. ДДС в общ размер на 21501,36 лв., по фактури №№ 0...62/30.12. 2016 г.  с дан. основа 97506,80 лв. и ДДС 19501,36 лв. с предмет: „стоки, съгласно опис“ и фактура № 0...76/30.12.2016 г,  с дан. основа 10000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв. /с предмет-комисионна по договор;

- д.п.м. 06/2017 г. ДДС в общ размер на 99957,15 лв., по фактури №№ 0...61/ 30.12.2016 г. с дан. основа 148321,90 лв. и ДДС 29664,38 лв., 0.. .63/30.12.2016 г. с дан. основа 108645,50 лв. и ДДС 21729,10 лв., 0...64/30.12.2016 г. с дан. основа 112075,20 лв. и ДДС 22415,04 лв. и 0...65/30.12.2016 г. с дан. основа 130743,17 лв. и ДДС 26148,63 лв. за доставки на стоки с предмет /стоки, съгласно опис и продажба на стоки/, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД с ЕИК *********- свързано лице по см. на ДОПК с ревизираното дружество.

Органът по приходите е констатирал, че към всяка една от издадените фактури от „Алдо Ритейл“ ЕООД за доставка на стоки, с предмет „стоки съгласно опис“, са налични описи. Установено е, че в представените журнали на счетоводна сметка 304 Стоки, липсва информация за точния вид и количествата на закупените стоки, като по отношение на доставките от основния доставчик „Алдо Ритейл“ ЕООД не е посочен документ, даващ основание за записвания по сметката. С искането от 30.11.2018г. от ревизираното лице са изискани извлечения по месеци и по кодове на заведени и изписани стоки от складов софтуер Universum в търговския обект за периода 16.05.2016г. - 31.05.2018г. До съставянето на ревизионния доклад такива не са представени.

Констатирано  е при ревизията, че са налице основания за корекция на приспаднатия данъчен кредит, тъй като „Алдо Плаза“ ЕООД е било регистрирано по ЗДДС на 11.08.2016г., а от страна на жалбоподателя не е бил подаден опис на наличните активи към датата на регистрация но реда на чл. 103, ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 74 ал. 1 и ал. 2 от с.з, който дава право на приспадане на данъчен кредит за налични към датата на регистрацията активи.

От фактурите, издадени през 2016 г. органите по приходите констатират, че „Алдо Ритейл“ ЕООД, доставчик на стоките, фактурира същите на жалбоподателя. Според заявеното, стоката се получавала директно в търговския обект на „Алдо Плаза“ ЕООД, преди датата на регистрацията му по ЗДДС.

На база на извършените проверки и направеният анализ органите по приходите са отказали право на приспадане на данъчен кредит в размера на ползвания за д.п.м. 08/2016 г. ДДС в размер на 97244,54 лв.; д.п.м. 09/2016 г. ДДС в размер на 54201,00 лв., д.п.м. 10/2016г. ДДС в размер на 2110,76 лв., д.п.м. 05/2017 г. ДДС в размер на 21501,36 лв. Отказът е обоснован и на приложените материални норми - чл. 74, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и 2, чл. 117 и чл. 113 и 114 ЗДДС.

Право на приспадане на данъчен кредит е признато единствено по фактури №№0... 62/30.12.2016 г. с дан, основа 97506,80 лв, и ДДС 19501,36 лв. с предмет: „стоки, съгласно опис“ и частично за д.п.м. 06/2016 г. ДДС в размер на 73965,97 лв.

При извършената насрещна проверка на „Алдо Ритейл” ЕООД, обективирано с ПИНП № П-03000318192495-141-001/12.12.2018 г. и представени писмени обяснения от жалбоподателя, органите на приходите установяват че по силата на договор от 01.04.2016 г. стоките са доставяни  директно в обекта на „Алдо Плаза“ ЕООД от доставчиците на „Алдо Ритейл“ ЕООД, като транспортът е бил за сметка на същите. Констатирано е, че стоките са получавани  в търговския обект на ревизираното лице, влизали са в оборота на супермаркета и са били обект на продажба значително по-рано от датата на издаване на фактурите от „Алдо Ритейл“ ЕООД. Съгласно представените описи към фактурите е установено, че фактурите за извършените доставки от „Алдо Ритейл“ ЕООД са издавани  с няколко месеца закъснение, в нарушение на чл. 113  ал. 4 от ЗДДС - фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Констатирано е, че в описите към фактурите не са посочени вид, количество и стойност на стоките съгласно изискванията на чл. 114  ал. 1 т. 9 от ЗДДС,  а представляват опис на фактури и кредитни известия, издадени на  „Алдо Ритейл“ ЕООД от доставчиците на стоки и доставени от тях в супермаркет „Алдо Плаза“. Стоките по процесните фактури са доставяни в търговския обект на „Алдо Плаза“ ЕООД от доставчиците на „Алдо Ритейл“ ЕООД, както следва:

-по фактура № 334 /30.08.2016 г. през м. 05.2016 г.

-по фактура № 335/30.08.2016 през м. 06.2016 г.

-по фактура № 336/30.08.2016 г. през м. 07.2016 г.

-по фактура № 349 /30.09.2016г. през м. 07.2016 г.

-по фактура № 363/28.10.2016 г. през м. 07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м.м. 05,06,07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м. 07.2016 г.

-по фактура № **********/30.12.2016 г. през м.м. 06, 07 и 08, 09, 10, 11 и 12/2016 г.

Установено е от органите по приходите, че се касае за стоки, консумативи и услуги, доставени през месеци 05, 06, 07 и 08.2016 г., а издадените фактури от „Алдо Ритейл“ ЕООД към „Алдо Плаза“ ЕООД са от м. 08, 09, 10 и 12.2016 г. - след регистрацията на дружеството по ЗДДС на 16.08.2016 г. Констатирано е също, че „Алдо Плаза“ ЕООД не е подало регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация по реда на чл. 103, ал. 2 ЗДДС (отм., в редакцията към проц. период) във връзка с чл. 74 ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, който дава право на приспадане на данъчен кредит за налични към датата на регистрация активи. Установено е, че преди датата на регистрация по ЗДДС жалбоподателят е получил фактури за стоки само от „Калиман Кабаре“ ООД за тютюневи изделия.

От страна на органите по приходите е направен извода, че по-голяма част от фактурираните стоки от „Алдо Ритейл” ЕООД са реализирани преди 16.08.2016 г. - датата на регистрация по ЗДДС. Отчетените продажби по ЕКАФП в търговския  обект от започване на дейността за периода от м. 05.2016г. до 15.08.2016г. включително (преди датата на регистрация по ЗДДС) са в размер общо на 412337.90лв. Констатирано е, че по-голяма част от фактурите за доставка на стоките от „Алдо Ритейл“ ЕООД са издадени след продажбата на същите от „Алдо Плаза“ ЕООД. Не била изпълнена нормата на чл. 71, т. 1 ЗДДС за притежаване на  данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ДДС. т.к. фактурите от „Алдо Ритейл“ ЕООД са издадени след датата на регистрация на ревизираното дружество по ЗДДС. Освен това, от „Алдо Плаза“ ЕООД не е бил подаден регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация по реда на чл. 103  ал. 2 ЗДДС във връзка с чл. 74, ал. 1 и ал. 2,  т. 3 от ЗДДС,  който дава право на приспадане на данъчен кредит за налични към датата на регистрацията активи.

Решаващият орган е отбелязал, че нито в хода на ревизионното производство, нито в производството по административно обжалване жалбоподателят е представил документи, от които да се установи по безспорен начин, че процесните стоки са били налични към датата на регистрацията по ЗДДС. Отказаното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за посочения данъчен период е и на основание неподаване от дружеството на регистрационен опис на наличните към датата на регистрацията по ЗДДС активи в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.

Във връзка с разпределената доказателствена тежест, по делото беше приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява следното:

В складовата програма, използвана от „Алдо Плаза” ЕООД -  “UniVersum ERP“ вещото лице е разгледало на екран данните, въведени през 2016 г. и 2017 г. Посоченият продукт се ползва от веригата „Алдо“, разделен по търговски обекти - складове в т.ч. и склад „Плаза“ на „Алдо Плаза” ЕООД. При получаване, стоките се завеждат в складовия софтуер ръчно. При продажба стоката се маркира с баркод и след приключване на касовия бон, продажбата се отразява в локалната база - склад „Плаза“, т.е. касовите апарати имат връзка със складовия софтуер “UniVersum ERP“. В складовата програма, използвана от „Алдо Плаза“ ЕООД се водят аналитично стоките при заприхождаването и изписването им при продажбите - по вид на артикула, количество, единична цена, стойност, дата на заприхождаване, документ - фактура, доставчик ши предходен доставчик за доставките от „Алдо Ритейл“ ЕООД. Има групиране на стоките по групи (захарни изделия, сладоледи, консерви, алкохол, безалкохолни напитки, домашни потреби, колбаси и др.). Заложения в складовия софтуер метод на изписване на стоките. При него за оценка на материалите запаси при тяхното изписване е използван методът „последна входяща - първа изходяща“ – LIFO. Между складовия софтуер и счетоводството на дружеството- жалбоподател няма електронна пряка връзка. Съпоставката на отчетените продажби с ЕКАФП спрямо продажбите отразени в складовия софтуер и счетоводството па дружеството за 2016г. е следната:

 

 

Съпоставката па отчетените продажби с ЕКАФП спрямо продажбите отразени в складовия софтуер и счетоводството па дружеството за 2017г. е следната:

 

 

Вещото лице установява, че доставчикът „Алдо Ритейл“ ЕООД е префактурирало на „Алдо Плаза“ ЕООД стоките, които са доставени от неговите доставчици до обектите на жалбоподателя. Към всяка фактура има опис на издадените фактури от доставчиците на „Алдо Ритейл“ ЕООД Избран е такъв механизъм, тъй като се твърди, че „Алдо Ритейл“ ООД е ползвал преференциални доставни цени. „Алдо Плаза" ЕООД ползва складов софтуер. По тази причина счетоводството отразява закупените стоки само стойностно, но не и количествено. Може да се проследи произхода на стоките, предмет на доставките за „Алдо Плаза“ ЕООД с данни от фактурите, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД и от фактурите, издадени от неговите предходни доставчици.

Воденото от ревизираното лице счетоводство дава възможност за установяване на основата за облагане с корпоративен данък, но чрез проследяване на движението на стоките в ползвания складов софтуер.

Изводите на вещото лице са относно закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията  на данъчно-задълженото лице по този закон, които са налични към датата на регистрацията, ако жалбоподателят беше представил регистрационен опис в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС (редакция към ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.)  във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗДДС (ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), във връзка с чл. 61, ал. 1 ППЗДДС (ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013 г.). Фактът на непредставянето му не се отрича от жалбоподателя, както пред органите по приходите, така и пред съда.

В частта, с която дружеството обжалва непризнато право на приспадане на данъчен кредит, като прилага опис на фактурите, издадени към „Алдо Ритейл“ ЕООД, които обаче са издадени след датата на регистрацията му по ЗДДС. Дружеството не представи доказателства във връзка с процесните фактури относно кога и как стоките са доставени в търговския обект на „Алдо Плаза“ ЕООД, нито доказателства за кой търговски обект се отнасят. Още повече, че се касае за префактурирани разходи, а фактурите са издадени след датата на регистрация по ДДС - 11.08.2016г. В случая не са представени доказателства кога са доставени съответните материали и консумативи, или извършени услуги на жалбоподателя, което е от съществено значение предвид факта, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на посочената по-горе дата, а за получените материали и услуги преди регистрацията по ЗДДС не е налице право на данъчен кредит. Вещото лице установява, че се касае за префактурирани разходи, извършени преди регистрацията по ЗДДС. Поради това законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 74, ал. 2, вр. с чл. 71, т. 5 и чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС по тези фактури.

Нито при обжалването по административен ред, нито пред съда, жалбоподателят е изложил конкретни възражения срещу установените допълнителни задължения за ДДС за д.п.м. 08, 09 и 10/2016г. и м. 05 и 06/2017г. В тази връзка, констатациите на органите по приходите останаха неопровергани, предвид доказателствената тежест върху ревизираното лице.

Въз основа на изложените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, приложим на основание §2 от ДР на ДОПК, съответствието на установените с ревизионния акт публични задължения с материалния закон се преценява към момента на установяването им със закон, тъй като съгласно чл. 60 от Конституцията на Република България публичните задължения за данъци и такси възникват по силата на закона – в случая със ЗДДС в редакцията му към момента на ревизирания данъчен период.

Предвид изложеното, за приложението на чл. 74, чл. 75 и чл. 103, ал. 2 ЗДДС, касаещи право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация и възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията, трябва да се има предвид редакцията им действала към 11.08.2016 г. – датата на регистрация по ЗДДС на жалбоподателя, тъй като именно към този момент той претендира, че за него е възникнало право на упражняване на данъчен кредит за наличните и получени стоки преди регистрацията му по ЗДДС.

Дружеството не оспорва факта, че не е представило регистрационен опис в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗДДС  в действащата към 11.08.2016 г. редакция - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г. Основният правен въпрос е дали би могло да се упражни право на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди без представяне на регистрационен опис на наличните към датата на регистрацията по ЗДДС – 11.08.2016 г.  активи в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 94 от 2012г., в сила от 1.01.2013 г., отм., бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.

Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 на ВАС. Твърди, че формалното изискване по отношение на реквизитите във фактурите би било в противоречие с принципите на неутралитет и пропорционалност. Сочи, че неподаването на регистрационен опис на наличните активи не променя по никакъв начин обстоятелството, че дружеството използва префактурираните услуги, материали, консумативи и други за целите на извършването на последващи бъдещи облагаеми доставки,  предвид което счита, че неподаването на регистрационен опис следва да се приеме за формално изискване. В този смисъл се позовава на решение на СЕС от 12.07.2012 г. по дело С-284/11.

Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.,  отм., бр. 92 от 2017 г.  в сила от 1.01.2018 г., правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС не възниква и не може да се упражни от регистрираното лице, ако регистрационният опис е подаден след 45-ия ден от датата на регистрация. По аргумент на по-силното основание, правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 ЗДДС не възниква и не може да се упражни от регистрирането лице, ако регистрационния опис не е подаден и след изтичане на  срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС в същата редакция, т.е. изобщо не е подаден.

Същото изискване е съществувало и в разпоредбата на чл. 103, ал. 2 ЗДДС в редакция ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., според която: „Към датата на регистрация лицето изготвя регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 или 76, и го подава не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.“.

Изискването за представяне на регистрационен опис има материално-правен характер, а срокът е преклузивен - изтичането му, без да е подаден регистрационен опис, препятства възникването на право на приспадане на данъчен кредит за наличните активи. Съставянето на регистрационен опис на наличните активи по чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗДДС и подаването му в предвидения в цитираната разпоредба срок, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на  възникване и на упражняване на данъчен кредит. Това следва както от граматическото тълкуване на чл. 74, ал. 2 ЗДДС, така и от систематичното му тълкуване с разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и 3 от с.з. В чл. 74, ал. 2 ЗДДС са изброени предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит за наличните активи (включително съставянето и представянето на регистрационен опис). Упражняването на това право се извършва чрез отразяване на наличните активи и данъка по регистрационния опис в дневника за покупките за съответния данъчен период. Според чл. 75, ал. 3 ЗДДС правото на приспадане „не възниква и не може да се упражни“, ако регистрационният опис е подаден след съответния срок или изобщо не е подаден. Определяща е първата последица от пропускането на срока - заради незавършения фактически състав правото не е породено. Отразяването на фактурите, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит в дневника за покупки не замества представянето на регистрационен опис. Самият регистрационен опис се изготвя по образец съгласно чл. 61 ал. 1 ППЗДДС във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС в приложимата  редакция. Следователно, описите към фактурите, издадени от „Алдо Ритейл“ ЕООД, включително описите към процесните фактури не могат да заместят регистрационния опис по образец – приложение № 2 към чл. 61 ал. 1 ППЗДДС в редакцията  от ДВ, бр. 20 от 2013 г., в сила от 28.02.2013г. (отменена ДВ бр. 58 от 2018 г., в сила от 13.07.2018 г.), според чиято разпоредба: „Правото на приспадане на  данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация, описани в регистрационен опис по образец - приложение № 2, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.“.

Съгласно мотивите на Решението на СЕС по дело С-284/11, установеният в Директива 2006/112/ЕО режим на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Общата система на ДДС цели да гарантира пълен неутралитет на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели или резултати, при условие че съответните дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС. Правото  на приспадане е неразделна част от действащия механизъм на облагане с ДДС и по принцип не може да се ограничава. Приеманите от държавите членки мерки по чл. 273 от Директивата, за да осигурят правилното събиране на данъка и да предотвратяват измамите, не трябва да надхвърлят необходимото за постигането на такива цели и не трябва да поставят под въпрос неутралитета на ДДС. Понятието за данъчно задължено лице по чл. 9 от Директива 2006/112   (вж. чл. 3, ал. 1 от ЗДДС) няма за белег да е изпълнено задължението за идентификация по чл. 214 от Директивата (респ. за регистрация по чл. 94 и сл. от ЗДДС). Идентификацията не е елемент от механизма за облагане с ДДС независимо от значението му за доброто функциониране на системата на ДДС (вж. т. т. 30 и 31 от решението на СЕС по дело С-324/11; т. т. 60 до 63 от С-284/11 и т. т. 50, 51, 53 и 54 от С-385/09 ). Липсата на регистрация по ЗДДС не може да изключи правото на приспадане, когато са осъществени условията по същество за възникването му (вж. т. 63 от решението по дело С-284/11 и т. 51 от решението по дело С-385/09). Допустимо обаче, е въвеждането от държавите членки на срок за регистрация и на условия и ред за упражняване на правото на приспадане, с оглед принципа на правна сигурност, като сроковете следва да са разумни (пак решението по дело С-385/09, т. т. 52-54).

Съгласно чл. 180 и чл. 182 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, на данъчнозадълженото лице може да се разреши да извърши приспадане, въпреки че не е упражнило правото си по време на данъчния период, през който това право е възникнало, при спазване на определени условия и ред, посочени в националната правна уредба.

Към тези условия се отнася въведеното с чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС изискване за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрация и за представянето му в 45-дневен срок от датата на регистрацията. Срокът е преклузивен, но е част от материално-правните изисквания в този специфичен случай на възникване на право на данъчен кредит и пропускането му преклудира правото на приспадане - чл. 75 ал 3 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗДДС (отм.). Допълнителното условие на закона цели да мобилизира данъчно-задълженото  лице   чрез регистрационния опис  да съобщи съществуването на определени активи към релевантния за преценката на правото на приспадане по чл. 74 ал. 1 ЗДДС момент - този на регистрацията за целите на закона. Задължение за изготвяне на регистрационен опис на наличните активи към датата на регистрацията и за представянето му в срок по  чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС от датата на регистрацията и квалифицирането на неизпълнението на това задължение, като изключващ правото на приспадане по чл. 74 ЗДДС юридически факт, с разпоредбите на чл. 75, ал. 3 ЗДДС и на чл. 103, ал. 2 ЗДДС, не надхвърля необходимото за целите на чл. 273 от Директивата и не поставя под въпрос неутралитета на ДДС. Още повече, че в случая, предвид наличието на складов софтуер и обстоятелството че „Алдо Плаза“ ЕООД и „Алдо Ритейл“ ЕООД са свързани лица, не са налице причини за непредставянето на регистрационния опис даже и след изтичане на 45-дневния срок.

В изложения смисъл е трайната съдебна практика на ВАС: решение № 5227 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10823/2017 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова; решение № 7251 от 17.06.2015г. на ВАС по адм. д. № 11800/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков; решение № 14417 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев; решение № 14731 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7432/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова; решение № 5938 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13964/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова; решение № 17289 от 19.12.2013г. на ВАС по адм. д. № 6570/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков; решение № 4088 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10284/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева; решение № 6499 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14524/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова; решение № 9643 от 9.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10526/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова; решение № 15 от 17.03.2009 г. на АдмС - София по адм. д. № 6759/2008 г., I о., 19-ти с-в, докладчик председателят Румяна Лилова; решение № 3998 от 21.03.2013г. на ВАС по адм. д. № 9286/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова; решение № 3404 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков; решение № 9510 от 17.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6801/2015 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова; решение № 4054 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9818/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева; решение № 14148 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 865/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев; решение № 14994 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова; решение № 5979 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12451/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков).

В случая констатациите на органите по приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА в тази част е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

В обобщение, съдът намира за неоснователна жалбата на „Алдо Плаза“ ЕООД, представлявано от управителя Д.С.А. срещу ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000319147282-003-001/22.08.19г., потвърдени с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Варна в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 156997.06 лв., в това число за 2016г. - 77372.21 лв. главница и 17732.55 лв. - лихва и за 2017г. - 54829.59 лв. главница и 7062.71 лв. - лихва, както и за ДДС по ЗДДС в частта на отказан данъчен кредит в общ размер 247023,63 лв. и дължимата лихва в размер на 62009,08 лева за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което да кореспондира с размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията (бр. 68 от 2020 г.), според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при обжалван материален интерес 100 000,00 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 3530 лв. + 1 % за горницата над 100 000,00 лв., или 7190,30 лв. (седем хиляди сто и деветдесет лева и 30 ст.).

   Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІ-ви състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алдо Плаза“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Сливница“ № 26, представлявано от управителя Д.С.А., подадена чрез адв. С., съдебен адрес-***, офис 3 против Ревизионен акт № Р-03000318003987-091-001/04.07.19г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, поправен с РА № П-03000319147282-003-001/22.08.19г., потвърдени с Решение № 208/30.09.19г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Варна в частта, с която са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО в общ размер на 156997.06 лева, в това число за 2016г. на главница в размер от 77372.21 лева и лихва  в размер на 17732.55 лева и за 2017г. на главница в размер от 54829.59 лв. и лихва  в размер на 7062.71 лева, както и за ДДС по ЗДДС в частта на отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016г., м. 05 и 06.2017г. в общ размер на 309032,63 лева, в това число на главница в размер от 247023,63 лева и лихва в размер на 62009,08 лева.

ОСЪЖДА „Алдо Плаза“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Сливница“ № 26, представлявано от управителя Д.С.А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна“ практика - Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 7190,30 лв. (седем хиляди сто и деветдесет лева и 30 ст.).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                       Административен съдия: