РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20225200100404 по описа за 2022 година
Производството е образувано след изпращане на делото от ВКС на ОС
- Пазарджик (за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по
предявения иск като първа инстанция) с решение № 60197 от 5.07.2022 г. по
гр. д. № 3045/2020 г., IV г. о., с което са обезсилени решение № 188 от
06.07.2020 г. по в. гр. дело № 281/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд и
потвърденото с него решение № 14 от 20.01.2020 г. по гр. дело № 1328/2016 г.
на Велинградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от
А. Г. К., ЕГН **********, срещу Ф.А. К., ЕГН **********, иск по чл. 87, ал. 3
от ЗЗД за разваляне на договор за покупко - продажба на недвижими имоти,
сключен между продавачите Г. П. К., ЕГН ********** и нейния съпруг Г. А.
К., ЕГН **********, и купувача Ф. А. К., ЕГН **********, обективиран в
нотариален акт № 72, том І, рег. № 1529, н. д. № 54 от 23.05.2013 г., поради
неплащане в уговорения срок на цена на продажбата до размер на ¼ идеална
част и е осъден А. Г. К. да заплати на Ф. А. К. сумата 3 950 лв. разноски по
делото за първата инстанция, и 1 975 лв. разноски за въззивна инстанция.
Указано е в мотивите на решението, че при новото разглеждане съдът следва
да се произнесе и по разноските, направени пред ВКС.
1
Решенията на съдилищата са обезсилени поради това, че районният
съд е разгледал иск, който е родово подсъден на окръжен съд, съгласно чл.
104, т. 4 от ГПК, тъй като това обстоятелство не е било съобразено от
въззивния окръжен съд съгласно чл. 119, ал. 1 от ГПК, въпреки направеното
във въззивното производство оплакване за нарушена родова подсъдност на
спора.
Съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД от А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***, като
наследник по закон на починалия си баща и прехвърлител Г. А. К., срещу
Ф.А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, за разваляне на договор за
продажба, обективиран в нотариален акт № 72, том І, рег. № 1529, н. д. № 54
от 23.05.2013 г. на нотариус, рег. № 646 от НК, вписан в Служба по
вписванията - гр. В. вх. рег. № 737/23.05.2013 г., акт № 16, том ІІІ, дело №
331/2013 г., до размер на ¼ идеална част от следните недвижими имоти:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ, със
застроена площ 135 кв. м.;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ, със застроена площ 135 кв. м.;
3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАНСАРДЕН ЕТАЖ, със
застроена площ 135 кв. м., които три етажа са част от МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и
мансарден етаж, със застроена площ от 135 кв. м., построена в ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на гр. В.,
целият с площ от 570 кв. м., при граници: от юг - ул. ***, от изток - УПИ ***
и УПИ ***, от север - УПИ *** и от запад - УПИ ***, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата, ведно с ПРАВОТО НА
СОБСТВЕНОСТ върху ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ;
4. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ, със застроена
площ от 15 кв. м., построена в североизточната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
съставляващ УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на гр. В., целият с
площ от 570 кв. м., при граници: от юг - ул. ***, от изток - УПИ *** и УПИ
***, от север - УПИ *** и от запад - УПИ ***;
2
5. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА- СКЛАДОВИ
ПОМЕЩЕНИЯ, със застроена площ от 67 кв. м., построена в северозападната
част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по
регулационния план на гр. В., целият с площ от 570 кв.м., при граници: от юг
- ул. ***, от изток - УПИ *** и УПИ ***, от север - УПИ *** и от запад -
УПИ ***;
6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, находящ се в землището на гр. В.,
ЕКАТТЕ: ***, в местността *** с площ от 2.774 дка, при граници: ПИ № ***;
ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ № ***.
Твърденията в исковата молба са, че продажната цена от 69 725.50
лева не е платена в уговорения между продавачите Г.и Г. К. и купувача Ф.А.
К. едногодишен срок от изповядване на сделката, като на основание чл. 87, ал.
2 от ЗЗД в хипотезата „Неизпълнение на уговореното, че задължението ще се
изпълни в точно определено време“ (стр. 2 от исковата молба), иска разваляне
на сделката до размер на ¼ идеални части.
По допустимостта на производството:
Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 2 от ГПК, при обезсилване на решение
поради неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд (в
този смисъл е и правилото на чл. 118, ал. 2 от ГПК). Това означава, че се
запазват последиците от предявяване на исковата молба и че производството
продължава, като се зачитат извършените от страните процесуални действия.
В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 8/1.02.2012
г. ВКС гр. д. № 1011/2011 г., IV г. о.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените
от закона случаи на процесуална субституция), ищецът е процесуално
легитимиран и има правен интерес да води иска за разваляне само до размера
на правото на собственост, който би получил и чиято защита търси по
съдебен ред, т. е. той може (процесуално допустимо е) да предяви иска за
разваляне на договора само досежно идеалната част от процесния имот, която
би била негова собственост в случай на уважаване на иска. В конкретната
хипотеза, като наследник по закон на починалия прехвърлител Г. К., ищецът
А. К. претендира разваляне на договора за продажба на имотите до размер на
3
¼ ид. част от същите (3/4 ид. ч. са били за Г. К.) - така и решение № 60197 от
5.07.2022 г. по гр. д. № 3045/2020 г., IV г. о. по настоящия казус. Независимо,
че вторият продавач на имота Г. К. е починала на 27.08.2022 г. и е оставила
като законен наследник само ищеца по делото (т. е. същият има интерес от
разваляне на договора изцяло), доколкото няма увеличение в размера на иска,
производството продължава за предявения размер от ¼ ид. част, тъй като
обемът на дължимата защита и съдействие се определя от ищеца.
Съдът приема от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 72, том І, рег. № 1529, н. д. № 54 от 23.05.2013 г.
на нотариус, рег. № 646 от НК, вписан в Служба по вписванията - гр. В. вх.
рег. № 737/23.05.2013 г., акт № 16, том ІІІ, дело № 331/2013 г., продавачите Г.
А. К. и Г. П. К. продават на внука си Ф. А. К. следните недвижими имоти,
находящи се в гр. В., а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ, със
застроена площ 135 кв. м.;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН
ЕТАЖ, със застроена площ 135 кв. м.;
3. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАНСАРДЕН ЕТАЖ, със
застроена площ 135 кв. м.,
които три етажа са част от МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж, със
застроена площ от 135 кв. м., построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ
УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на гр. В., целият с площ от 570 кв.
м., при граници: от юг - ул. ***, от изток - УПИ *** и УПИ ***, от север -
УПИ *** и от запад - УПИ ***, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата, ведно с ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ върху
ПОЗЕМЛЕНИЯ ИМОТ;
4. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА - ГАРАЖ, със застроена
площ от 15 кв. м., построена в североизточната част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
съставляващ УПИ ***, в кв. *** по регулационния план на гр. В., целият с
площ от 570 кв. м., при граници: от юг - ул. ***, от изток - УПИ *** и УПИ
***, от север - УПИ *** и от запад - УПИ ***;
5. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА - СКЛАДОВИ
4
ПОМЕЩЕНИЯ, със застроена площ от 67 кв. м., построена в северозападната
част на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ УПИ ***, в кв. *** по
регулационния план на гр. В., целият с площ от 570 кв.м., при граници: от юг
- ул. ***, от изток - УПИ *** и УПИ ***, от север - УПИ *** и от запад -
УПИ ***;
6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ***, находящ се в землището на гр. В.,
ЕКАТТЕ: ***, в местността *** с площ от 2.774 дка, при граници: ПИ № ***;
ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № ***; ПИ № *** и ПИ № ***.
Продажната цена за всички имоти е уговорена в размер на 69 725.50
лева, която сума е предвидена да се изплати изцяло по банков път от купувача
на продавачите в едногодишен срок от изповядване на сделката по банковата
сметка на един от двамата продавачи, като е допустимо и плащане на части в
рамките на срока.
От удостоверения за наследници, издадени от Община Велинград, е
видно, че Г. А. К. е починал на 05.09.2016 г. и е оставил наследници по закон:
съпругата си Г. П. К. (поч. 27.08.2022 г.) и две деца: ищецът А. Г. К. и Ф. Г. К.
(поч. 1986 г.).
По делото са представени 32 бр. вносни бележки за платени суми от
купувача Ф. К. по сметка на продавача Г. К. в „Експресбанк“ ЕАД за общата
сума от 69 800 лева (л. 37-68 от делото на РС - Велинград) с основание
договор за ПП (покупко-продажба) на имот.
Продавачът Г. К. е била допусната до разпит като свидетел при
разглеждане на делото от РС - Велинград по въпроси на ищеца („ Получавала
ли е пари в брой от ответника и дали е теглила лично тя от същата банкова
сметка?“), на които ответникът, чрез процесуалния си представител, изрично
се е противопоставил.
Настоящият състав на съда счита, че показанията на свидетелката в
частта досежно получаването или не на суми, представляващи продажна
цена, установена в процесния нотариален акт са недопустими, на основание
чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК („погасяване на установени с писмен акт парични
задължения“), предвид и заявеното изрично противопоставяне от насрещната
страна - чл. 164, ал. 2 от ГПК (протокола от 28.03.2019 г. - л. 116 от делото).
Дори да не се сподели този извод на съда, показанията на свидетелката
5
Г. К. са изключително противоречиви - от една страна същата заявява, че „Не
ми е давал пари“, „Когато продавахме къщата с мъжа ми на Ф., той не ни даде
пари“ (което е съобразно уговореното отложено плащане по договора), а от
друга страна „Когато трябваше, тогава му взех парите на Ф.; Ф. на мене е
давал, не на А...“.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Д. Т. по
допуснатата ССчЕ, приета от съда за пълна, обоснована и компетентно
изготвена, се установява, че банкова сметка *** в „Експресбанк“ ЕАД е
открита в обслужващ офис Лозенец, гр. София на 19.08.2013 г. на името на Г.
К.. На 02.09.2013 г. е заплатена такса за обслужване на банкова карта № ***
VISA/MC, издадена на титуляра на сметката К.. На 19.09.2013 г. сметката е
захранена от Ф. К. с 50 лева за покриване на такси от 10.70 лева, след което
на 20.09.2013 г. с банкова карта № *** е изтеглена сумата от 30 лева.
Установява се, че за периода от 03.10.2013 г. до 17.04.2014 г. по сметката са
направени вноски на каса (в брой) от ответника Ф. К. на обща стойност 69 800
лева с посочено основание „По договор за ПП на имот“ (посочената от
вещото лице в заключението сума 68 900 лева е технически сгрешена като
сбор). Прави впечатление, че от съответната внесена сума, на същия ден
и/или през следващите дни са теглени, чрез банковата карта № ***,
множество малки суми, които като общ размер съвпадат в повечето случаи с
внесената преди това сума (несъвпадат напр. внесената на 12.11.2013 г. сума
от 1 800 лева с изтеглените на същия ден няколко суми в общ размер от 1 790
лева; на 07.01.2014 г. внесени 1 000 лева, изтеглени по-малко и платени на
ПОС в чужбина /Лондон/ 24.51 лева; на 21.02.2014 г. е внесена сума 3 000
лева, а на същата дата е изтеглена сума от 400 лева; на 24.02.2014 г. е внесена
сумата 2 900 лева, а на 24.02.2014 г. са изтеглени множество малки суми до
общия размер от 2 200 лева; на 25.02.2014 г. е внесена сумата от 2 500 лева, а
в периода 25.02.2014 - 27.02.2014 г. са изтеглени можество малки суми в общ
размер от 4 900 лева; на 04.03.2014 г. е внесена сумата 2 300 лева, а изтеглена
общо 2 800 лева и т. н.).
От изисканото и приложено по делото ДП № 32186/2020 г. на СРП,
образувано по сигнал /жалба/ на ищеца от 24.08.2020 г. е видно, че с
постановление от 07.12.2020 г. на прокурор при СРП е отказано образуване на
наказателно производство, тъй като няма достатъчно данни по смисъла на чл.
211, ал. 1 от НПК за осъществен състав на престъпление по чл. 209 и сл. или
6
друг състав по НК. Видно от прокурорската преписка, право на разпореждане
със средствата по откритата сметка е имало само лицето П. И. М., което е
било упълномощено от Г. К. с изрично нотариално заверено пълномощно рег.
№ 1718/06.06.2013 г. да я представлява пред „Експресбанк“ ЕАД, вкл. с права
да открива сметки, закрива и разпорежда неограничено с паричните средства
по тях. От приложените документи е видно, че именно П. М. е открил
банковата сметка на Г. К. в „Експресбанк“ ЕАД - ***, респ. закрил
впоследствие, както и че именно той е получил и издадената на нейно име
банкова карта. В кориците на преписката се намират и обясненията на Г. К.,
която изрично излага „Получила съм цялата сума по сделката за имота.
Нямам претенции към изпълняване на сделката.“.
По делото е налично решение на РС - Велинград, постановено по
ЗЗДН, което обаче е след релевантния период, поради което е ирелевантно за
процеса.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Развалянето на договора е право на кредитора на неизпълненото
задължение поради причини, за които длъжникът отговаря, и поради това то
винаги е алтернатива на другите способи за защита на кредитора при
неизпълнение по чл. 79 ЗЗД – искане за реално изпълнение с мораторно
обезщетение (неустойка за забава) или искане за компенсаторно обезщетение
(компенсаторна неустойка), съответно намаляване на насрещната престация.
Когато с договора се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права
върху недвижим имот, неговото разваляне става само по съдебен ред – чл. 87,
ал. 3 ЗЗД. Само изправната страна може да иска разваляне на договора поради
виновно неизпълнение от противната страна, и този общ принцип на
облигационното право е свързан с общите положения и цели на договора и
договорната отговорност - съхраняване на възможността за изпълнение и
обезвреда, съобразена с интереса на изправния кредитор.
Ищецът е посочил в исковата молба, като основание за разваляне на
договора, една от хипотезите на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, а именно - ако
задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време
(„Неизпълнение на уговореното, че задължението ще се изпълни в точно
определено време“).
7
Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за продажба
няма характеристиката на фикс-сделка, обуславяща, в случай на забавено
изпълнение на задължението на длъжника да плати цената за имотите, извод
за пълно неизпълнение. Това е така, тъй като всяко неизпълнение на парично
задължение е винаги само забавено изпълнение (арг. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД) и
може да породи само претенция за заплащане на закъснителни вреди. Като
обобщение, твърдяното от ищеца основание за разваляне на договора не е
налице, като само това е достатъчно за отхвърляне на иска.
Дори да се приеме, че основанието за разваляне на договора е не
неплащането на продажната цена от купувача в уговорения срок, а изобщо,
съдът счита, че и този довод е неоснователен, по следните съображения:
Не е спорно за страните, че купувачът Ф. К. е заплатил по банкова
сметка на продавача Г. К., така както е уговорено и в самия договор, цената
от 69 800 лева в периода от 03.10.2013 г. до 17.04.2014 г., като в основанието
за плащане изрично е отбелязано „По договор за ПП на имот“.
Твърденията на ищеца са, че продажната цена е само формално
внесена от купувача, тъй като след съответното внасяне на определена сума,
същата е била теглена обратно, т. е. твърденията са за симулативно плащане.
Доколкото това твърдение е факт, от който ищецът черпи изгодни за себе си
правни последици, обосноваващи правото да се развали договора поради
неплащане на цената, то именно той носи тежестта да докаже същото при
условията на пълно и главно доказване - чл. 154, ал. 1 ГПК. Пълното
доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство - Решение №
226/12.07.2011 г. ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о.
В случая, от събраните писмени доказателства не се установява
симулативност на извършеното плащане от страна на купувача, като
обстоятелството, че с банковата карта, издадена на титуляра на банковата
сметка Г. К. в „Експресбанк“ ЕАД и фактически получена от пълномощника
на същата П. М., са теглени множество суми (от неизвестно лице), които в
една част съвпадат с направените преди това вноски, представляващи част от
продажната цена на имотите, не води до доказване на симулативността на
плащането при условията на пълно и главно доказване. Дали след теглене с
банковата карта на съответната сума, същата е била предавана на титуляра на
8
сметката или предавана на друго лице (по воля на титуляра на основание
мандатни отношения или без неговото знание) са обстоятелства, които биха
могли да имат отношение към доказване погасяването на установени с
писмен акт парични задължения, което е недопустимо да се доказва чрез
свидетели - чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че поначало
наследникът като общ правоприемник има при разкриване на симулативна
сделка, която неговият наследодател е сключил, същото положение, което е
имал той. Следователно, за да разкрие симулацията наследникът има нужда
от начало на писмено доказателство, освен когато сделката е насочена срещу
него /чл. 165, ал. 2 in fine ГПК/. Под „насочена срещу“ наследника сделка
трябва да се разбира сделка, която е извършена с цел той да бъде увреден
(така с. 96, В., П. „Писмени доказателства и свидетелски показания в
гражданския процес“ - София, 2000 г.) - напр. да иска доказване на привидна
продажба, прикриваща дарение.
Както се изложи обаче, ищецът не твърди симулативност (привидност)
на сделката, респ. че същата е нищожна - чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, а само
симулативност на плащането, с цел обосноваване на основанието за разваляне
на сделката. Тоест в случая, сделката не се твърди да е нищожна, а се навежда
порок в изпълнението по същата, т. е. сделката не е „насочена срещу
наследника“, поради което изискването за наличие на начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК, допускащо изключение от
забраната за разпит на свидетели по чл. 164 от ГПК, остава.
С решение № 60274 от 9.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 811/2021 г., III г.
о. е разгледан казус по сходни на настоящото производство доводи, като
касационният състав е приел, че привидността на изявленията на страните
може да се отнася и само до отделни клаузи и елементи от фактическия
състав на сделката. Най-често при продажба на недвижим имот симулацията
засяга цената, като страните декларират привидно пред нотариуса, че е по-
ниска от действителната или, че е изцяло платена. В този случай разпоредбата
на чл. 165, ал. 2 от ГПК позволява на страната да докаже привидността на
изявлението, че цената е платена с помощта на свидетелски показания при
наличието на т. нар. "начало на писмено доказателство". Особеното в
разглежданото от ВКС гр. д. № 811/2021 г. е това, че в случая е било налице
9
признание от ответницата (бивша съпруга на сина на продавачите-ищци),
съдържащо се в протокол за разпит по досъдебно производство, с което тя
напълно потвърждава твърденията на ищците относно привидността на
плащането на цената по банков път.
В настоящия случай няма „начало на писмено доказателство“, поради
което свидетелски показания за установяване на симулацията на плащането
не могат да се слушат. Както се изложи вече, други доказателства за
твърдяното „завъртване на парите“ не са събрани.
Гореизложеното води до извод за неоснователност на предявения иск
за разваляне на договора за покупко-продажба за съответната част, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В мотивите на решение по гр. д. № 3045/2020 г., IV г. о. е посочено, че
при новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските,
направени пред ВКС. Представени са доказателства за реалната направа на
разноските от ответника, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК същите
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. ***, против Ф.А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, за
разваляне на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен
между продавачите Г. А. К. ЕГН ********** и съпругата му Г. П. К., ЕГН
********** и купувача Ф.А. К., ЕГН **********, обективиран в нотариален
акт № 72, том І, рег. № 1529, н. д. № 54 от 23.05.2013 г. на нотариус, рег. №
646 от НК, вписан в Служба по вписванията - гр. В. вх. рег. № 737/23.05.2013
г., акт № 16, том ІІІ, дело № 331/2013 г., поради неплащане в уговорения срок
на цена на продажбата до размер на 1/4 идеална част, на основание чл. 87, ал.
3 от ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ***, да заплати
на Ф.А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 3 950 (три
10
хиляди деветстотин и петдесет) лева - разноски по делото за първа инстанция
(пред РС - Велинград), сумата от 1 975 (хиляда деветстотин седемдесет и пет)
лева - разноски по делото за въззивна инстанция (ОС - Пазарджик), сумата от
2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лева - разноски пред ВКС, както и
сумата от 1 750 (хиляда седместотин и петдесет) лева - разноски за
настоящата съдебна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11