РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. гр. Хасково, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200758 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от Г. Н. Г. от град Хасково срещу Наказателно постановление
№ 22-1253-000763 от 15.06.2022г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 3, предл. 2 - ро от Закона за
движението по пътищата, на жалбоподателя са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като жалбоподателят
не бил извършил нарушението, за което му било наложено наказание, позовавайки се на
резултата от образуваното срещу жалбоподателя досъдебно производство за управление на
МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелство за управление. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР -
1
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо заявява становище по жалбата и моли изложените в нея
оплаквания да не бъдат взети предвид и да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, възразява за прекомерност на разноските, в случай че такива се претендират в
размер на установения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 07.06.2022 г., свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., двамата на длъжност „младши
инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа, като в около 15:50 часа при излизане от
сградата на РУ на МВР – Хасково и приближавайки служебния автомобил, паркиран на бул.
„България“ забелязали движение на лек автомобил марка „***“, модел „**“, с рег. № ****,
движещ се по същия булевард в посока към кръстовището с бул. „Съединение“. При
преминаването му покрай тях забелязали, че зад волана – автомобилът бил с дясна проекция
на управление бил жалбоподателят Г. Н. Г., който извършвал дейността по управление на
моторното превозно средство. Същият бил познат на органите на МВР. Поради тази
причина, свидетелите С. Д. Г. и Г. А. Т., със служебен автомобил на ОД на МВР – Хасково
последвали превозното средство и без да губят визуален контакт с него, след подаден звуков
и светлинен сигнал, го спрели за проверка на бул. „България“ № ** в град Хасково, малко
след кръстовището с бул. „Съединение“. В хода на проверката установили, че превозното
средство е регистрирано като собственост на M. S. **, ****, ****, като водачът не пътувал
сам, а с друго лице – Г. П. При изискване на необходимите документи водачът в лицето на
жалбоподателя Г. Н. Г. представил лична карта, тъй като бил с отнето свидетелство за
управление на МПС и по този начин установили неговата самоличност.
След като преценили наличието на основание, било поискано от свидетелите С. Д. Г. и
Г. А. Т. чрез ОДЧ съдействие от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, за да
бъде тестван жалбоподателят Г. Н. Г., възприет като водач на превозното средство, за
употреба на алкохол или наркотични и/или упойващи вещества. Наложило се, обаче, за
целта, свидетелите С. Г. и Г. Т. да отведат водача на спряното за проверка моторно превозно
средство в сградата на РУ на МВР – Хасково за извършване на проверката. В сградата на РУ
на МВР - Хасково, свид. К. М. М., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково приканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо
средство - Драг Тест 5000 с номер ARJM – 0048 за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, но Г. Н. Г., след като отрекъл да има качеството на водач на МПС, отказал да
даде проба с техническо средство. С оглед констатациите в хода на проверката, на същата
дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от свид. К. М. М., Акт за
2
установяване на административно нарушение, серия GA, № 550295 за нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение, а на същата дата отказал и да получи
екземпляр от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката
междувременно, бил издаден талон за медицинско изследване №110263, но жалбоподателят
не се е явил да даде кръвна проба.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на
законоустановения срок от съставянето му и връчване на екземпляр.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание цитираната
разпоредба наложил процесните административни наказания съответно „глоба” в размер на
2000 лева за нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, както кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като
конкретизирал, че водачът отказал да даде кръвна проба и санкцията се налага за отказа на
водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо
средство, описано в съставения АУАН.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите С. Д. Г., Г. А. Т. и К. М. М. относно обстоятелствата, изложени в АУАН,
свързани с извършване на процесната проверка и с поведението на жалбоподателя Г. Н. Г.
след спирането на моторното превозно средство, а по отношение на свид. К. М., и относно
действията му по приканване на посочения като водач на спряното МПС жалбоподател Г. Н.
Г. да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни
аналози и отказа за това, съответно изложените причини от лицето. Всъщност, относно
единствения спорен момент, а именно факта на управление от жалбоподателя на процесната
дата на спряното за проверка моторно превозно средство, съдът намира, че именно
показанията на първите двама от посочените по – горе свидетели се приемат за истинни и в
частта относно качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторното превозно средство,
спряно за проверка, като за този факт, последният всъщност възразява, имащо отношение
към последващия въпрос за авторството на деянието, описано в съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото впоследствие въз основа на него
наказателно постановление.
Тези му възражения обаче, не се потвърждават от показанията на свидетелите С. Д. Г.
и Г. А. Т., които са очевидци на разигралите се събития и са всъщност участници в тях при
изпълнение на служебните им задължения. Показанията им са еднопосочни и
последователни, без вътрешни противоречия и детайлно в необходимата хронология
пресъздават събитията. По отношение на тези свидетели, следва да се отбележи, че липсва
каквато и да било индиция за възможна заинтересованост от изхода на делото или за
предубеденост, които да дискредитират изложеното от тях откъм достоверност. Нещо
3
повече, същите след като са предупредени за отговорността, са обещали да говорят истината
за факти, за които имат непосредствени впечатления и ясен спомен, като особено
показателно е изложеното от тях, че са възприели жалбоподателя като водач на преминалото
покрай тях превозно средство и тъй като, във връзка с изпълнение на служебните им
задължения в предходни случаи, бил за тях познато лице, което било с отнето свидетелство
за управление на МПС, са решили да предприемат проверка. Показателно е, че от това им
решение до спирането на превозното средство, не са губили в нито един момент визуален
контакт, а в резултат именно жалбоподателят Г. Н. Г. е възприет да излиза от мястото на
водача. За тази група факти, свързани с управлението на МПС, освен преките показания на
свидетелите С. Г. и Г. Т., опосредено впечатления има и свид. К. М., комуто именно
жалбоподателят е бил посочен като водач на спряното за проверка МПС. За останалите
обстоятелства, свързани с проверката и установяване на фактите от значение по делото,
същият има преки и непосредствени впечатления. За тази група факти, пряко касаещи
въпросите за наличие на деяние, конкретно за отказа на водача да бъде тестван с техническо
средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, показанията на тези трима
свидетели са вътрешно непротиворечиви и еднопосочни с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което тази група гласни доказателства се възприемат от
съда като достоверни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за
наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат
отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето, предявяването и
връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която не се е възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
4
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, като ясно е дефинирано и за коя от проявните форми
на съставомерна деятелност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административното
наказание, а именно за описаната в съставения акт за установяване на административно
нарушение, с който жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното
постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин, не само относно факта на движение на
процесното моторно превозно средства, при спирането му за проверка от органите на МВР,
но и най – вече за това, че водач на същото в този момент е бил именно жалбоподателят Г.
Н. Г., като изводите на контролните органи от състава на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Хасково и на органите на РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в
приобщените доказателствени източници, подложени на съответния анализ за достоверност
по – горе, който не е необходимо да бъде повтарян и на това място.
След като, въз основа на анализа на доказателствените източници, бе потвърдено
качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се решава основният
въпрос за авторството на нарушението, описано в наказателното постановление, предмет на
обжалване. Така също, че той се явява годен субект на административно нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка, установено е по отношение на жалбоподателя съответното
фактическо качество на водач, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие по т.
25 на Пар. 6 от ДР на ЗДвП, а в това качество именно е било необходимо, след като е
надлежно поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство от оправомощен орган, той да изпълни това си задължение, чийто
адресат се явява. Отказът му се явява съставомерен именно по предложения текст от закона,
по който е квалифицирано и реализирана отговорността за деянието, описано в НП. Оттам
се потвърждава и извода на съда за съответствието на дейността по реализиране на
административнонказателна отговорност по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движенето
по пътищата с доказателствата по делото и материалния закон. Установените по делото
факти, въз основа на годни доказателства и техният детайлен анализ не оставят съмнение, че
всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и
категорично установени.
От субективна страна, нарушителят е действал виновно, като не налагат извод,
различен от възприетия изложените в хода по същество съображения, че не се подложил на
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, тъй като не бил водач
на моторното превозно средство и проверката била инициирана преждевременно.
Навеждането на такива пред съда, след събирането им и анализирани поотделно и в
съвкупност, обосновават извода, че се касае за изградена защитна теза, която обаче в
никакъв случай не може да бъде споделена като фактор от естество за изключване на
отговорността. Тъкмо напротив, установено е, че жалбоподателят е имал качеството водач
5
на МПС още преди спирането му, а действията му сочат и на проявената форма на умисъла,
формиран у дееца. Извод, който не може да бъде преодолян по никакъв начин от
заключителното мнение на разследващ полицай в хода на образувано ДП, след като съдът в
условията на непосредственост в отделно производство за друго деяние, макар и касаещо
същия акт на управление на МПС, сам е събрал и анализирал всички относими
доказателства, давайки отговор на кои от тях и по какви съображения дава вяра и кои не
кредитира с доверие. Освен това следва да се отбележи и факта, че прокурорският акт не е
преминал съдебен контрол, което е още едно основание да не се взема под внимание в
настоящото производство, а изводите на съда да се изграждат на събраните в хода на
съдебното следствие по настоящото производство.
На следващо място, по отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл.
174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у
наказващия орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като
същата в случая е правилно приложена в рамките на установените факти, след като е
съобразено, че жалбоподателят притежава издадено на негово име валидно свидетелство за
управление на МПС, тоест същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и
поради това, може и следва да бъде лишен от право. Следователно, обосновано е наложено
кумулативно предвиденото, наред с глобата, административно наказание лишаване от право
да управлява МПС в предвидения от закона размер, а именно за срок от 24 месеца, като
материалният закон е спазен изцяло и в този аспект от дейността на наказващия орган.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно е необходимо да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1253-000763 от 15.06.2022 г. на
Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6