РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Пловдив, 15.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106724 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Ш. С. Х., чрез адв. М., с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване на установено отношение между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 205.45 лева, главница по договор за
покупка на стоки и услуги от *****г. Съгласно Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № ****/*****г. по описа на Районен
съд П., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ***/*** г., по
описа на **** К. П. с район на действие района на **********.
Твърди се, че въз основа на сключен договор за покупка на стоки и
услуги ****** г. между страните, е установено със сила на присъдено нещо с
Решение № ****/****** г. по гр. дело № ****/****г., по описа на Районен съд
П., че горепосочената сума се дължи на ответното дружество от ищеца. Въз
основа на издадения по реда на заповедното производство изпълнителен лист,
ответното дружество като твърдян цесионер е образувало при ***
******изпълнително дело № ****/***** г., за принудително събиране на
прецесната сума - главница по горепосочения договор, ведно със законната
лихва от ****** г.. Посочва, че в производство по принудително изпълнение
1
са направени справки и е извършено имуществено проучване, като изброява
споменатите действия. Твърди се, че производството по принудителното
изпълнение е прекратено на ****** г. на основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК,
поради бездействие взискателя в двугодишен, срок тъй като се посочва, че
последното надлежно изпълнително действие е извършено на ***** г. - запор
на банкова сметка на длъжника. Освен това се посочва, че всички
изпълнителни действия са ненадлежни, тъй като самото изпълнение е
образувано от твърдян цесионер, без да са представени документи, от които
произтича надлежната му процесуална легитимация като взискател, а именно
договор за цесия и съответно получено от ищеца - длъжник уведомление за
цесия. Претендират се разноски.
В срока за отговор е получен такъв на основание 131 ГПК, в който се
признава, че между ищеца и ответника „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ има
сключен договор, по който ищецът е длъжник, като посочва, че вземането е
цидирано от ответното дружество. Поддържа се, че ищецът е надлежно
уведомен за извършената цесия, поддържа че предвидената по чл. 110 ЗЗД
давност на вземането не е изтекла, като изтъква обстоятелство, които са
довели до нейното спиране и прекъсване Поддържа, че погасителната
давност не е текла по време на висящността на изпълнително дело, моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Искът е с правна квалификация на основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Не е
спорно между страните, че на *****г. е сключен договор за покупка на стоки
и услуги между Ш. С. Х. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по
чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за принудителното
събиране на което е образувано изпълнително производство, поради
погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е.
изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на
субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат
последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително
2
реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати
изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно
решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено,
че не са налице материално-правните предпоставки за законност на
изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по
давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на
вземането.
В доказателствената тежест на ищеца е да установи факта на изтичане
на погасителната давност на процесното вземане. В доказателствената тежест
на ответното дружество е да установи наличието на факти, които са
прекъснали давността.
С Решение № ***/**** г. по гр. дело № ****/***** г., по описа на
Районен съд П. е установено със силана пресъдено нещо, че със Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист издаден по ч. гр. дело № ****/****** г. по
описа на Районен съд П. на Районен съд –ответникът осъден да заплати на
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ” ЕАД следните сумата от 205,45
лв. –главница по договор за покупка на стоки и услуги от *******г., ведно със
законна лихва от *******г до изплащане на главницата. Въз основа на
издадения по реда на заповедното производство изпълнителен лист от
********г, ответното дружество като цесионер е образувало при *** К. П.
изпълнително дело № ****/***** г., за принудително събиране на прецесната
сума - главница по горепосочения договор, ведно със законната лихва от
****** г
От събраните в производството по делото доказателства се установява,
че вземането, предмет на така издадения изпълнителен лист, е било
прехвърлено в хода на изпълнителното производство, в полза на ответника
Фронтекс интернешънъл ЕАД с договор за цесия сключен с първоначалния
кредитор-цедент БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД. Следва да се приеме,
че длъжникът е уведомен за осъщественото прехвърляне на вземането, което
3
става ясно от самата искова молба, в която е посочено че е налице договор за
цесия, посочва датата на сключването му, посочва кой е първоначалният и
кой е новият му кредитор, индивидуализира вземането, което е прехвърлено.
Освен това уведомяването на длъжника за цесията е необходимо с оглед
неговата защита, така че същият да не изпълни на нелегитимен кредитор, като
в случай, че е платено на цедента, вместо на цесионера, неуведоменият за
цесията длъжник не следва повторно да изпълнява. Това негово плащане е
редовно, тъй като бившият му кредитор не е положил дължимата съгласно
закона грижа да го уведоми, че се е разпоредил с вземането си, поради което
от своя страна носи отговорност спрямо цесионера. В този смисъл съдебната
практика приема, че длъжникът има право да възрази, че не е уведомен за
цесията единствено, когато успоредно с това твърди, че е изпълнил спрямо
цедента след датата на цесията. В случая подобни твърдения не са налице,
поради което дори и да приемем, че ищеца не е надлежно уведомен за
цесията, то той няма право да се ползва от това възражение предвид, че е
отказал да изпълни както на цедента, така и на цесионера.
В процесния случай предмет на производството са вземания за
главница, по отношение на което има влязло в сила решение и следователно
по отношение на процесното вземане приложимия давностен срок е
петгодишен.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
4
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че в хода на
образуваното изпълнително производство давността за погасяване правото на
принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното
производство, се е прекъсвала многократно. Първото действие, довело до
прекъсването на давността е налагането на запор на трудовото
възнаграждение на длъжника на ******г..
Давността е била повторно прекъсната с налагането на запор на
банковите сметки на длъжника в ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД на
******г .
Следващото изпълнително действие довело до прекъсване на давността
за вземането, предмет на изпълнителния лист, е на ******Г. когато по
постъпила молба от взискателя Фронтекс интернешънъл ЕАД, с която е
посочен изпълнителен способ , а именно -изпълнение върху недвижим имот
чрез вписване на възбрана върху същия.. В точка 10 от диспозитива на ТР
5
№2/26.06.2015г, по т.д.№2/2013г, на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че
когато взискателят не е поискал изпълнителни действия в продължение на
две години изпълнителното производство се прекратява по силата на закона
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а нова погасителна давност тече от
датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Очевидно е, че с това тълкуване е прието за валидно
осъществено като действие по поддържане висящността на изпълнителното
производство, респективно като предприето действие и това, което само е
поискано от взискателя (налице е активно поведение от негова страна, а не
дезинтересиране от хода на принудителното изпълнение). Наред с така
изложеното в диспозитива на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, в мотивите на същото тълкувателно решение изрично е посочено, че
в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки изпълнителен способ като ИСКАНЕТО да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебния изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнение на направеното
искане **** К. П. е вписал възбрана на *****г Въпросното тълкуване е
доразвито в актуалната съдебна практика, обективирана в Решение
№37/24.02.2021г. по г.д. 1747/2020г. на ВКС, IV ГО, където е прието, че
когато изпълнителното действие се предприема по искане на взискателя, то
давността се прекъсва с предприемането на действието, но има ефект от
момента на искането. Т.е. в конкретната ситуация давността се е прекъснала
на *****г. (датата на вписване на възбраната), но ефектът на прекъсването е
настъпил и новата давност е започнала да тече от датата на искането - *****г.
В същото решение изрично е посочено, че за да бъде прекъсната давността е
достатъчно взискателят да поиска предприемането на изпълнително действие,
като няма значение дали искането е направено по вече перемирано
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява. Правните последици на
т. нар. перемция по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна
същност са процесуални и водят до прекратяване на процесуалното
правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се
прекратява). При достигане до този правен извод и въззивния съд в
6
настоящия съдебен състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.
”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Когато и да е поискано и предприето това изпълнително действие,
съдебният изпълнтел е бил длъжен да го осъществи – в рамките на
изпълнително дело или в образувано отделно производство. Дали е
перемирано изпълнителното дело е без правно значение, с оглед предмета на
настоящото дело. Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана прекъсва давността, като за перемпцията
и необходимостта от образуването на ново дело значение има също, кога е
направено искането. Но дори изпълнителното дело да е било перемирано,
необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността.
Действително образуването на изпълнителна дело не е предприемане на
принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Съобразно всичко гореизложено искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски. С отговора на исковата
молба ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 300 лв. на основание чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от
страната размер, а определя последния с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
7
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като
прецени осъществените действия от страна на процесуалния представител на
ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ш.С. Х., ЕГН **********, против
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *****, иск с правно основание чл.
439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите,
обективирани в изпълнителен лист от от ******** г., издаден по издаден по
ч. гр. дело № ****/***** г. по описа на Районен съд Пловдив в полза на
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ” ЕАД, за принудителното
събиране, на които е образувано при **** К. П. изпълнително дело №
****/***** г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК
Ш.С. Х., ЕГН ********** да заплати на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/
8