Решение по дело №7/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 април 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 41 / 8.4.2019г.  гр. Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и първи март  две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

 

Секретар ………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

А Н  дело номер........7..................по описа за...............2019................година

          Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от А.П.Г.    против наказателно постановление № 1117 от 18.12.2018 година  на Директора на РДГ  гр. Бургас с което за извършено от него административно нарушение по чл. 84 ал.1   от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД / във връзка с чл. 57 ал.1 от ЗЛОД  във вр. с чл. 43 ал.3 т.1  от ЗЛОД  на основание чл. 96 ал.1 от ЗЛОД , чл. 84  ал.1 от ЗЛОД на същия е наложено адм. наказание – глоба в размер на 200 лв. , същият  на основание чл. 94  ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и  на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на веща – средството за ловуване послужила за извършване на нарушението – ловна пушка респ. ловно оръжие  Иж / 58 МА , успоредка № Х 25934 , 12 / 70 калибър   .

          Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , същият   в жалбата си оспорва, , че е извършил административното нарушение за което  са му   наложени и съответните  административни наказания с горепосоченото наказателно постановление, като същият твърди в нея , че издадения срещу него АУАН и процесното издадено въз основа на него НП са издадени при нарушение на разпоредбите на процесуалния  закон  - ЗАНН и материалния закон – ЗЛОД   , вследствие на което същото процесно наказателно постановление  се явявало незаконосъобразно ,   като затова моли да бъде отменено  изцяло обжалваното от него наказателно постановление.

 В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе  редовно призован   се явява лично като чрез процесуалният си представител поддържа  жалбата си и изложените  горепосочени становища в  жалбата си   и моли за да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление , като   сочи и други допълнителни доказателства .

          За административнонаказващия орган редовно призован    се явява неговия    процесуален представител в съдебно заседание , като   същият   оспорва така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита последната за неоснователна и моли съдът да потвърди  наказателното постановление като правилно и законосъобразно изцяло.

          След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Обжалваното от жалбоподателя А.П.Г.     наказателно постановление № 1117  от 18.12.2018 година  на Директора на РДГ  Бургас  констатира за  извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 14.11.2018 година което се изразява в следното , че на същата дата 14.11.2018 година   в землището на село Дъбовица, Община Сунгурларе  в подотдел 1185 а по ГСП на ДГС Карнобат, бивш  подотдел  185 а  по ГСП на ДГС Садово и източния ъгъл на ограда  от метална мрежа , която отделя  бивше Военно поделение и база  за интензивно стопанисване  Тасладжата,   жалбоподателят Г.  е ловувал като се е движел     със сглобено  и извадено от калъф  ловно оръжие - ловна пушка ИЖ  58 / МА  успоредка калибър 12/ 70 № 25934 извън населеното място  , без писмено позволително  за лов за този район  без писмено разрешително за лов  с което негово виновно извършено от него деяние е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.1  от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД / във вр. с чл. 57 ал.1 от ЗЛОД  във вр. с чл. 43 ал.3 т.1  от ЗЛОД   и   за  което на основание  чл. 96 ал.1 от ЗЛОД , чл. 84 ал.1 от ЗЛОД  , чл. 94 ал.1 от ЗЛОД   и чл. 95 ал.1 от ЗЛОД на  същият  жалбоподател  са му  наложени административни наказания за същото  извършено от него административно нарушение – глоба   в размер на 200   лв. по чл. 84 ал.1  от ЗЛОД , същият е бил лишен от  право на ловуване  за срок от три години по чл. 94 ал.1 от ЗЛОД , на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на веща - средството за ловуване послужило за извършване на нарушението – ловно оръжие Иж / 58 МА , успоредка № Х 25934 , 12 / 70 калибър   , като същото наказателно постановление е издадено въз основа на актова преписка  18103011117 от 14.12.2018 г.,   АУАН сер. ЖОО  № 101752 от 01.12.2018 г. и констативен протокол  серия ЖОО  № 030950 от 14.11.2018 г. послужили за доказателства за издаването му.

В съдебно заседание са  разпитани по делото свидетелите И.В. , И.Т. и К.К. , от които първият се явява свидетел очевидец на извършеното от жалбоподателя деяние , които  твърдят, че жалбоподателят е извършил адм. нарушение което му се приписва тъй като  е ловувал  като се е движел  с горепосоченото сглобено законна притежавано от него оръжие- ловна пушка  до оградата на базата  за интензивно стопанисване Тасладжа , без писмено позволително за лов , като даже е носел и няколко метални проволки употребявани за залавяне на дивеч.  В съдебно заседание е разпитан като свидетел В.В.  който потвърждава факта, че жалбоподателят е носил на рамо ловната си пушка , както самият той му е казал „ за кураж „ , но същата е била без полуложа , който факт е малозначителен по мнението на настоящия съд , още повече , че не е доказан с никакви категорични доказателства по делото , а се възпроизвежда от самият жалбоподател , който признава , че се е движел със сглобеното от самия него  законно притежавано ловно оръжие  на същата местност . Същите твърдения на свидетелите , че жалбоподателят е извършил вмененото му адм. нарушение се подкрепят и от приложеното писмено доказателство по делото  , а именно Постановление за отказ да се образува досъдебно производство  от 14.01.2019 г.  постановено от прокурора при КРП Щилияна Петкова  постановено по  преписка вх. № 454000-4014 / 2018 г. по описа на РУ Сунгурларе при ОД на МВР гр. Бургас , респ. преписка  вх. № 830 / 2018 г. по описа на КРП . По този начин съдът намира , че по делото се събраха само  доказателства вкл. и  писмени такива , подкрепени с гласни  от които може да се направи единствения правен извод от настоящия съд и той е и затова съдът намира , че жалбоподателят е извършител на адм. нарушение което му се приписва с процесния АУАН и издаденото въз основа на него процесно наказателно постановление, като и е ловувал като се движил  със сглобената и извадена от калъф  законно притежавана от него ловна пушка , без да има съответно позволително респ. разрешително за лов за същия район . Съдът не намира както бе посочено – по- горе за основателно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя  , че жалбоподателят  , тъй като не бил сложил ложата на ловната си пушка , не бил сглобил ловното си оръжие , тъй като от една страна това се явява голословно твърдение на жалбоподателя с което той се стреми да избегне  осъществяването на съответната адм. наказателна репресия за извършеното от него адм. нарушение , а от друга страна същото твърдение се явява недоказано.   

Следователно по делото се събраха достатъчно доказателства от които    може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят  е извършил приписваното му административно нарушение . По този начин съдът стига до извода си , че жалбоподателят   е  извършител на  същото административно нарушение  описано в наказателното постановление издадено въз основа на съставения АУАН.

 Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление съдът намира следното : и АУАН и наказателното постановление са съставени от съответните компетентни за това лица и органи съгласно разпоредбата на чл. 96 ал.1 от ЗЛОД , наложеното адм. наказание  - глоба в размер на 200 лв. е към средния размер  по смисъла на чл. 84 ал.1 от ЗЛОД което показва, че адм. наказващия орган при налагане на наказанието на жалбоподателя се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН тъй като го е наложил в един усреднен  размер като е приел, че в случая са налице баланс на  смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства спрямо жалбоподателя за извършването на процесното адм. нарушение. Освен това съдът намира, че цялото адм. наказателно производство срещу жалбоподателя е извършено напълно законосъобразно  в сроковете предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 от ЗАНН .

Тука следва да се посочи , че адм. наказващия орган е посочил точно и подробно както състава на адм. нарушение което жалбоподателят е извършил , така и санкционната адм. наказателна норма по която му е наложил и горепосоченото адм.наказание . Отделно следва да се посочат и фактите, че както АУАН така и процесното издадено въз основа на него наказателно постановление , са издадени при законосъобразно приложение на нормите на ЗАНН и ЗЛОД и вземайки впредвид тези две обстоятелства, както и факта , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение и то виновно , то  съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като напълно законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

          Жалбоподателят твърди, че  в случая за налагане на адм. наказание спрямо него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя  и дали  случая  е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са  налице предпоставките за това , само  на това същото основание да отмени  наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че  преценката на административнонаказващия орган  за  „ маловажност „  по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави  по законосъобразност  и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция  по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК  и обстоятелствата  изключващи отговорността са приложими и към  административнонаказателния  процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК  е обстоятелство изключващо отговорност  вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото  настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като  случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН  понеже адм. нарушение   е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая съобразно по естеството са могли да настъпят   общественоопасни последици тъй като то е свързано с използване на ловно оръжие . В случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от закона срок  е достатъчно само неговото наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна отговорност  на жалбоподателя , тъй като в случая  са увредени важни държавни и обществени  права свързани с охраната на дивеча  и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление .Затова в случая съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление  като правилно и законосъобразно

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

         

         

          ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО   наказателно постановление № 1117   от 18.12.2018 година на  Директора на РДГ  Бургас  което  е издадено срещу А.П.Г.    с ЕГН ********** ***  с което на същият жалбоподател    за извършено от него административно нарушение  на 14.11.2018 година по чл. 84 ал.1   от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД /, във връзка с чл.57 ал.1 от ЗЛОД във вр. с чл. 43 ал.3 т.1  от ЗЛОД  , на основание чл. 84  ал.1 от ЗЛОД на същия е наложено адм. наказание – глоба в размер на 200 лв. , същият  на основание чл. 94  ал.1 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от три години и  на основание чл. 95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на Държавата на веща  - средството за ловуване послужила за извършване на нарушението – ловно оръжие респ.  ловна пушка  Иж / 58 МА , успоредка № Х 25934 , 12 / 70 калибър   ,  като напълно законосъобразно .

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас  в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: