№ 7889
гр. София, 16.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
СъдебниКАЛИНКА АЛЕКСАНДРОВА
заседатели:ДЕРЕКОВА
ЛЮБКА ГЕОРГИЕВА ЙОТОВА-
СПАСОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Наказателно
дело от общ характер № 20211110216787 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б. М. – редовно призован - явява се лично и с
упълномощения си защитник – адв.К. Д. от САК, с пълномощно от днес.
ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Т. Н. М. – редовно призована – не се явява лично.
За нея се явява упълномощен повереник - адв.Т. Т. от САК, с пълномощно
от днес.
ЗА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – редовно призовани - се
явява прокурор А.В..
АДВ.Т. - Желаем да се конституираме като граждански ищец, като
предявяваме граждански иск в размер на 6000 лв. за причинените
имуществени и неимуществени вреди, като представям копие от молбата на
другите две страни.
Въпрос на уточняване е каква част са имуществените и
неимуществените вредни, тъй като предстои назначаване на СОЕ за
1
овехтяване и състоянието на автомобила. Ще представим доказателства и т.н.
Това е единствената причина да не конкретизираме коя част е имуществена и
коя неимуществена. Това, което имаме е единствено СОЕ през 2017 г. и
тогава оценителната експертиза е била за 3500 лв., колата е била в 06
районно, а овехтяването й е изключително високо, тъй като тя пет години не е
карала колата.
Желаем да се конституираме и като частен обвинител по делото.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ - Да се даде ход на делото в разпоредително заседание.
АДВ.Т. – Да се даде ход на делото.
АДВ.Д. - Да се даде ход на делото в разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ М. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в открито разпоредително заседание по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по
реда на чл.248, ал.1 от НПК.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
М. Б. М. - роден на хххххххххххх г. в гр.хххххххх, с постоянен адрес в
гр.София, ул.“хххххххх“, №10А, ет.1, ап.6, и с настоящ адрес гр.София,
ул.“ххххххххх“ №2, ет.2, ап.11, българин, български гражданин, със
завършено средно образование, работи като дилър на автомобили в Автокъща
„ххххххххх“-гр.София, неженен, без деца, неосъждан, ЕГН **********.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Получил съм препис от обвинителния акт и от
2
разпореждането на съда, преди повече от 7 дни. Запознат съм с правата си.
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Съдът докладва актуална справка за съдимост по отношение на
подсъдимия М., като дава възможност на страните да вземат становище
по приемането й, като писмено доказателство по делото.
ПРОКУРОРЪТ - Не правим отводи на съдебния състав. Да се приеме
докладваната справка.
АДВ.Т. – Не правим отвод. Да се приеме справката.
АДВ.Д. - Нямаме искания за отводи. Да се приеме справката.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Каквото каза адвоката ми.
Съдът, като взе предвид становището на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, като писмено доказателство по делото, актуална справка за
съдимост по отношение на подсъдимия М. Б. М..
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на прокурора да вземе становище по
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, включително и по молбите на
пострадалото лице М., чрез повереника й - адв.Т. от САК, за конституиране
като страна по делото - частен обвинител и граждански ищец.
ПРОКУРОРЪТ – Делото е подсъдно на СРС, като първа инстанция.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Не са налице допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия или на пострадалото лице.
3
Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила, предвидени в НПК, с изключения на разпоредбата, която
предвижда приключване на делото със съкратено съдебно следствие, както и
не са налице основания за разглеждането на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По отношение на подсъдимия М. е взета мярка за неотклонение на
досъдебното производство „Подписка“, като не са налице основания за
нейното изменение.
Към момента нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото с
призоваване на лицата по списъка към обвинителния акт.
По отношение на депозираните днес молби от пострадалата за
конституирането й като частен обвинител, то същата безспорно може да
участва като такава по делото. Депозираната молба съдържа необходимите
реквизити за това, както и същата е направена в срок, а именно най-късно до
започване на разпоредителното заседание, поради което считам, че няма
пречки същата следва да бъде уважена.
По отношение на другото искане - за конституиране в качеството на
граждански ищец, то същата отново има право за това, същата е депозирана в
срок, но за да бъде допустимо едно такова искане за приемане на гражданския
иск в наказателния процес, то същото следва да бъде направено в рамките на
обвинението. Последователно Върховния съд и ВКС са изтъквали, че в
наказателния процес могат да бъдат претендирани само вредите, които са в
резултат на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Ето
защо, описанието на причинените вреди в молбата трябва да съответства на
описанието в обвинителния акт. Респективно следва да е посочена такава
стойност каквато е посочена в обвинителния акт, а не същата да се разминава.
В този смисъл считам, че не следва да бъде уважен предявения граждански
иск.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на повереника на пострадалото лице
4
М. – адв.Т. от САК, да вземе становище по въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК.
АДВ.Т. – Присъединявам се към становището на прокурора.
Що се касае до предявения граждански иск отново напомням, че
стойността на претендираните вреди превишава размера на оценката на
автомобила към 2017 г., но това е естествено, тъй като и преди 2017 г.
автомобилът е струвал повече от тази цена, а и към момента имаме
допълнително овехтяване на автомобила. Следва да се има предвид, че не
случайно подзащитната ми предявява имуществени и неимуществени вреди,
споменава в гражданския иск за наличието на имуществени и неимуществени
вреди, тъй като в един период от пет години е била лишена да управлява
автомобила си, поради виновно поведение на подсъдимия по делото, и поради
тази причина въпрос на уточняване в процеса е какви са неимуществените
щети, налице е възможност стойността на тези щети да надмине сумата,
посочена в гражданския иск. Поради тази причина, моля съда да приеме за
разглеждане предявения граждански иск, който няма да затрудни
разглеждането на делото. Така или иначе предстои да бъде назначена СОЕ,
която ще ползваме в качеството на граждански ищци и частни обвинители.
За останалата част съм съгласен с казаното от прокурора.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на защитника на подсъдимия М. –
адв.Д. от САК, да вземе становище по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК,
съответно по молбите на пострадалото лице М., чрез повереника й - адв.Т.
от САК, за конституирането й като страна по делото - частен обвинител
и граждански ищец.
АДВ.Д. – Настоящото производство е образувано в СРС по внесен
обвинителен акт от СРП. С оглед въпросите по чл.248, ал.1 от НПК,
действително според дадената правна квалификация, делото е подсъдно на
СРС, като първа инстанция.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
5
В същото време, по т.3 считам, че на ДП са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия, поради което моля, ако приемете искането ми за основателно, да
прекратите съдебното производство и върнете делото на прокуратурата.
На първо място, строго погледнато обвинителният акт не отговаря на
базисните изисквания на чл.246 от НПК. На страница първа е отразено, че
автомобила бил оставил за продажба от свидетеля Ал-Алтаси, говорим за
първа страница най-долу, като категорично в обстоятелствената част на
обвинителния акт не е посочено кога е станало това. Съгласно чл.246, ал.2,
говоря за базисни изисквания - посочване на времето и мястото на
извършване на престъплението, което е абсолютно задължително,
включително има тълкувателно решение, в което изключително подробно са
разяснени тези обстоятелства.
Отиваме на страница втора, в която отново по средата е посочено, че
така Ал-Алтаси е оставил автомобила, където му бил указал обвиняемият - на
улица пред автомивка, като тука също не е посочено кога е станало това.
Следващо изречение по средата, след като Ал-Алтаси е оставил
автомобила на обвиняемия, последния взел решение да не следва уговорката
за намиране на клиент, отново няма каквито и да е данни кога по време е
станало това. Единствено малко по-надолу е посочено, че в изпълнение на
така взетото решение на неустановена дата през първата половина на 2016 г.,
М. променил отношението към автомобила. Не е посочено къде е взето това
решение, в кой град, на кое място, което пак казвам са съществени пропуски
на този обвинителен акт, за да може едно лице да организира адекватно
защитата си в това, в което го обвиняват.
Аз мога да разширя исканията си - в диспозитивната част, макар и
различно от обстоятелствената част е записано, че на неустановена дата през
първата половина на 2016 г. бил взел решение в гр.София противозаконно да
присвои автомобила. Категорично съдебната практика сочи, че следва да е
налице единство между описаното в обстоятелствената част, или така
наречената неюридическа част и диспозитивната част, очертаваща
фактическите и правни рамки на обвинението.
На следващо място, с риск да ме укорите, че казвам неща по същество,
но забележете, делото е образувано на 05.02.2016 г., на 28.02.2017 г., т.е. една
6
година по-късно с протокол моя подзащитен е предал колата сам в сградата
на 06 районно. На 07.03. колата е приета от разследващия полицай. На
18.01.2018 г. автомобилът е поискан да бъде върнат на собственичката, на
пострадалата, а до момента - четири години по-късно все още няма
произнасяне. На 25.01.2021 г. моят подзащитен е привлечен в качеството на
обвиняем за деяние по чл.206, ал.1 от НК, при положение, че три години по-
рано автомобилът е бил върнат и точната квалификация би следвало е по ал.6,
тъй като очевадно инкринимираната вещ е била върната, което е
привилигирован състав. Ако това беше спазено, сегашната процедура по
гледане на делото щеше да бъде по чл.78а и Глава 28 от НПК - едно
специфично производство с дифиринцирана процедура, където не се допуска
нито гр.иск, нито частен обвинител. По този начин преливам становището си
към предявения гр.иск и искането за конституирането на М., като частен
обвинител и граждански ищец.
По отношение на гр.иск категорично считам, че молбата не отговаря на
изискванията на чл.84 и сл. от НПК. Моля да вземете предвид при вашето
произнасянето по гр.иск, че има акцесорен характер в наказателния процес,
като същинската част на производството е съвсем друга. Претендират се
суми, без да е посочено конкретно в какво се изразяват материалните и в
какво се изразяват нематериалните щети. Едните са с чисто материален
характер, другите са болки и страдания претърпени от нещо, но категорично
не са дифиринцирани. Бих казал, че така както е описано, не се разбира и
пряка последица от кое деяние са. Абсолютно недопустимо е приемането му
на такъв неясен гр.иск за съвместно разглеждане, тъй като във всички случай,
че ще ограничи правата и на лицето, срещу което е насочено, пък и на
съдебния състав и на страните по делото. Най-вече допускането на такива
искове затруднява основния предмет на делото. Предвид горната причина, ще
моля да не конституирате пострадалата като гр.ищец и да не приемате така
предявения гр.иск за съвместно разглеждане.
На основание чл.77 от НПК, пострадало лице от престъпление е това,
което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди. Безспорно това
лице може да поиска конституиране, като частен обвинител по делото, но
искането е строго формално. На основание чл.77, ал.2, не е достатъчно да
кажеш, че искаш да бъдеш конституиран като частен обвинител, а молбата
трябва да съдържа данни за лицето, което я подава и обстоятелствата, на
7
които се основава. Аз не чух тези задължителни изисквания да бъдат спазени
и обстоятелствата, на които се основава молбата за конституиране като
частен обвинител.
Пак се сетих за гр.иск. Както каза прокурорът, щетата е оценена на 2500
лв., съгласно обвинението, а искът е за значително по-голяма сума. Освен
това, същият е погасен и по давност, което очевидно е решение по същество,
но на практика обръщам се към непрофесионалната част на съдебно жури, за
да стане ясно това, че се претендират вреди от 2017 г. до 2022 г., пет години
при положение, че колата седи в районното от тогава и пострадалата не я
получила, и да вменяваш вина за това защото не я е получила. Именно по
изложените аргументи, ще ви моля да не конституирате като частен
обвинител пострадалата.
Накрая, поради нарушението на чл.246, ал.2 от НПК, в обвинителнияят
акт не са посочени съществени елементи, като време и място на извършване
на изпълнителното деяние и неописаните в обстоятелствената част факти
считам, че са нарушени драстично процесуалните права и правото на защита,
поради което ще ви моля да прекратите съдебното производство и да върнете
делото на прокуратурата.
ПОДСЪДИМИЯ М. – Поддържам всичко, което каза адвоката ми. Нямам
какво да допълня друго от това, което той заяви.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА – По отношение на първото изложение на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения, при изготвяне на
обвинителния акт, изразяващи се в несъответствие в обстоятелствената част и
в диспозитивната, то константната съдебна практика във времето назад и
обобщена в Тълкувателно решение №2/2002 г. категорично е застъпена
тезата, че непосочването на факти, но само такива факти, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването
му, включително времето и мястото на инкриминираната дейност, съставлява
съществени процесуални нарушения. Точно в посочената страница 2 абзац 2,
е описано началото на противоправно деяние на същия като е посочено, че
същият е променил отношението си към вещта и това, че е сторено именно
през първата половина на 2016 г. Насетне, по отношение на времето, пак
8
отдавна константната съдебна практика сочи, че в случай на неизвестни
обстоятелства, относими към предмета на доказване, не може да се изисква от
държавното обвинение да гадае или да предполага същите и не посочването
им в обвинителния акт е обяснимо и същото не може да бъде констатирано,
като съществено процесуално нарушение. По отношение на мястото, то е
посочено, че се касае за гр.София, както в обстоятелствената част, така и в
диспозитивната част, поради което считам, че не са налице сочените от
защитата съществени процесуални нарушения.
За пълнота, досежно изложеното от защитата за коректната правна
квалификация на деянието на подсъдимия, то безспорно лекият автомобил е
приобщен по делото, като веществено доказателство, но съгласно
Постановление №3 от 1970 г., там е решен въпроса и взето решение, именно
по приложението на тази привилигирована разпоредба, като освен, че
връщането следва да бъде изпълнено със съдействието на виновния, то съдът
е приел, че присвоените вещи, които са драстично похабени след
присвояването, следва да бъдат заместени и в похабената си част. Считам, че
именно към настоящия момент е налице такава похабена част, нейният
размер, съответно заместването й, с оглед изпълване в цялост разпоредбата на
посочения привилигирован състав.
РЕПЛИКА НА АДВ.Т. – Слушах внимателно колегата Д., естествено
неговата теза е в защита на подзащитния му, но голяма част от казаното от
него е неприложимо към целите на настоящото разпоредително заседание.
Представителят на прокуратурата изключително прецизно посочи
основанията, поради които не е съгласен с казаното от защитата, относно
несъвършенствата на обвинителния акт. В обстоятелствената част на
обвинителния акт пределно ясно е посочено кога е започнало изпълнителното
деяние, в какво се състои изпълнителното деяние, къде е станало това, няма
никакво противоречие, между правната страна или не правната страна на
обвинителния акт. Неправилен е извода на защитата, че има неясноти в
обвинителния акт и празноти, които съществено влияят върху качеството и
водят до нарушение на правото на защита на подсъдимия, което е съществено
противоречие и води евентуално до прекратяване на съдебното производство.
Прокуратурата подробно изрази становището си по този въпрос, към
9
което аз се присъединявам. Неправилно защитата взема отношение в
настоящото разпоредително заседание по въпроси по същество, които ще
бъдат разглеждани в съдебното следствие и основната част на съдебния
процес. Дали от доказателствата по делото може да бъде направен извод за
това, че подсъдимият е нарушил закона, е задача на настоящия процес. Не
може в предварителен план да се прави извод за това, че деянието е
недоказано. По въпроса за така нареченото връщане на вещта от материалите
по делото е видно, че през 2018 г. М. е депозирала молба до прокуратурата за
връщане на колата си, като й е отказано, тъй като не е извършена оценителна
експертиза, абсолютно необходима по делото. Не е вярно твърдяното от
защитата, че невръщането на вещта е немотивирано. Разглеждайки
материалите по делото установяваме, че прокурорът след извършването на
тази експертиза не е имал възможност да върне вещта, тъй като пострадалата
живее постоянно в чужбина и никой не е представил пълномощно от нейно
име да получи тази вещ. Относно това, че евентуално деянието е под
привилигирования състав на чл.206, който предвижда наказание до три
години лишаване от свобода и попада в състава на тези деяния, които се
преследват евентуално по административен ред, такъв извод може да
направи само решаващия съд при провеждането на едно нормално
производство. Ако съдът в предварителен план, каквото е разпоредителното
заседание, вземе отношение по квалификацията на деянието, това ще бъде
немотивирано решение.
По отношение на твърдяното от защитата за конституирането ни като
граждански ищец и частен обвинител, НПК в разпоредбите си говори, че
такова искане може да бъде направено устно или писмено, такова искане
може да бъде направено от пострадалия или упълномощен негов повереник.
Без да съм участвал в последното съдебно заседание установявам, че
пострадалата е направила искане да се конституира по делото, като частен
обвинител и граждански ищец, за да бъде обезщетена за това, че колата й е
отнета и не знае къде е от няколко години. Към настоящото заседание, аз
депозирам искане за конституиране като граждански ищец и частен
обвинител, само в потвърждение на думите на моята доверителка.
Немотивирано е твърдението на защитата, че не сме обосновали
искането за конституирането като частен обвинител. Това наше искане се
основава на безспорно установения и твърдян от обвинителния акт факт, че
10
подсъдимият е обсебил лекият автомобил на пострадалата и това е нарушение
на закона. От виновното поведение на подсъдимия следва възможността да се
конституираме, като частни обвинители по делото в качеството на
пострадали. Недопускането на участие в процеса на пострадалата като частен
обвинител, ще бъде нарушение на нейните права.
Същото се отнася и относно предявеният от нас граждански иск.
Защитата немотивирано твърди, че разглеждането на един такъв граждански
иск ще затрудни работата на съда и на второ място, че предявеният
граждански иск не е съставен по правно значим начин, че не съдържа
атрибутите, които са необходими по закон. Вече заявих пред съда, че случаят
е малко по-сложен и по тази причина не съм посочил каква част от
предявения граждански иск е за имуществени вреди и каква за
неимуществени. Вече обясних и защо размера на предявения гр.иск
превишава сумата от 3500 лв., на колкото е оценен автомобила от СОЕ, а не
на сумата от 2500 лв., както твърди защитата, вероятно имайки предвид
получената от подсъдимия сума за автомобила.
Отново повтарям, че не конституирането ни в качеството ни на
граждански ищец по делото, ще ни лиши от основни права. Това наше искане
следва да бъде удовлетворено, едва след произнасянето на съда за вината на
подсъдимия. Моля съда да има предвид разпоредбите на НПК за целите на
разпоредителното заседание. Това не е съдебно следствие по него, не се
обсъжда дали са доказани състовомерността на действията на подсъдимия и
дали той е виновен за извършеното по делото.
ДУБЛИКА НА АДВ.Д. – Действително, това което казах - за начина на
водене на делото и за правната квалификация, е въпрос по същество.
Съдебният състав с крайния си акт, преди произнасяне, проверява редица
обстоятелства, едното от които е следва ли лицето да се освободи от
наказателна отговорност с административно наказание. На базата това, което
каза колегата Т., никога не съм казал, че деянието не било доказано или
недоказано, не съм взимал такова отношение. Никога не съм искал този
състав да преквалифицира деянието, тъй като много добре знам какви са
правата и възможностите на съда във фазата на наказателния процес, в който
се намираме.
11
По искането ми за прекратяване на съдебното производство, моля ви да
прочетете обвинителния акт и ми кажете къде на стр.1, 2 и 3 до диспозитива,
е описано извършването на изпълнителното деяние на престъплението
обсебване. То се състои в противозаконно присвояване на чужда вещ,
движима при това, никъде в обвинителния акт това не е посочено - кога е
станало и къде е станало. Никъде в обстоятелствената част на обвинителния
акт не е отразено кога и къде е извършено противозаконното отнемане, като
основно изпълнително деяние. Именно по горните съображения, ще моля да
прекратите съдебното производство, тъй като обвинителния акт страда от
непосочването на тези базисни изисквания, съгласно чл.246, ал.2 от НПК.
При положение, че искам съдебното производство да бъде прекратено,
аз не считам за нужно да вземам отношения по другите въпроси на чл.248 от
НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Поддържам всичко казано от адвоката ми.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, и след като изслуша становищата на
страните по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, и на основание чл.248, ал.5 и
ал.6 от НПК, намира следното:
Делото е местно и родово подсъдно на СРС, като първа инстанция.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Съдът констатира, че в хода на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, които не могат да
бъдат отстранени в хода на съдебната фаза на процеса и налагат връщане
на делото на прокурора, в който смисъл направеното възражение от
защитата на подсъдимия М. са основателни. Допуснатите нарушения на
процесуалните правила касаят обвинителния акт, който очертава рамката
на обвинението и съответно определя рамката, в която следва да се
осъществи защитата срещу повдигнатото обвинение.
С обвинителния акт, срещу подсъдимия М. е повдигнато обвинение за
12
обсебване на чужда движима вещ, но в обстоятелствената част на същия,
не са изложени всички индивидуализиращи признаци на конкретното
престъпление, за което е повдигнато обвинение, а именно: за време и място
на осъществяване на деянието.
Съдът констатира противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт, относно датата на извършване
на престъплението. Относно времето на извършване на престъпното
деяние, в обстоятелствената част на обвинителния акт никъде не е
посочена дата или период от време, за което и да е от описаните събития.
Сочи се, че свидетелят Ал-Атаси отишъл в автокъща „ххххххххх“ ЕООД, но
прокурорът не е посочил кога е станало това. От обстоятелствената част
на обвинителния акт не става ясно кога свидетелят Ал-Атаси е оставил
автомобила пред описаната автомивка по дадени указания от подсъдимия
М., кога или в какъв период от време е търсел подсъдимият М. по телефона,
за да се интересува има ли клиенти за автомобила, кога е взел решение да
намали първоначално уговорената продажна цена, кога е поискал от
подсъдимия М. да му върне автомобила, тъй като сам е намерил купувач за
него, кога се е съгласил да заплати сума за престой на автомобила в
автокъщата, от кой момент подсъдимият М. е спрял да вдига телефона си
и кога фактически е предал същия за ползване на св.Стефан Пенев, срещу
получаване на сумата от 2500 лева за това, в изпълнение на взето през
първата половина на 2016 г. решение, противозаконно да присвои чуждата
движима вещ. Същевременно, в диспозитива на обвинителния акт се
твърди, че деянието е извършено на неустановена дата през първата
половина на 2016 г., без да става ясно от обстоятелствената му част в
какво се изразява фактическото обвинение за целия този период от време –
във вземане на решение за противозаконното й присвояване или за
фактическото разпореждане с чуждата движима вещ. Вярно е, че
прокурорът не може да гадае, относно датата на деянието, но тук не
става въпрос за гадаене, а за липса на изрично посочена дата или период от
време на описаните събития в обстоятелствената част на обвинителния
акт в тяхната хронологична последователност, и това, че тези
индивидуализиращи признаци на деянието не могат да бъдат точно
установени в хода на досъдебното производство, не отменя задължението
на прокурора да ги посочи ясно в обвинителния акт.
13
Съдът констатира противоречие между обстоятелствената и
диспозитивната част на обвинителния акт, и относно мястото на
извършване на престъплението. В обстоятелствената част никъде не е
посочено къде е осъществено описаното фактическото разпореждане с
чуждата движима вещ. Това е сторено едва в диспозитива на обвинителния
акт, където за първи път се твърди, че инкриминираното престъпление е
извършено от подсъдимия М. в гр.София. Именно така посоченото място на
извършване на деянието обвързва СРС, като местно компетентния съд да
разгледа и реши делото, а дадената правна квалифакация го определя и като
родово компетентен да стори това.
Възприетият подход при изготвяне на обвинителния акт от прокурора
е довел до неяснота на повдигнатото обвинение, което несъмнено е лишило
обвиняемия М. от правото си да научи в какво престъпление е привлечен в
качеството на обвиняем, кога и къде го извършил, което винаги съставлява
отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4,
т.1 от НПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че делото следва да бъде върнато
на СРП за отстраняване на констатираните по-горе нарушения.
В случая, съдът намира за безпредметно да се произнася по
останалите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, включително и по молбите на
пострадалото лице за конституиране като страна по делото – частен
обвинител и граждански ищец.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че делото е местно и родово подсъдно на СРС, като
първа инстанция.
НЕ КОНСТАТИРА основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
14
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство на основание чл.249, ал.2, във
вр. с ал.4, т.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, по НОХД №16787/2021 г. по
описа на СРС, НО, 110 състав.
ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на
допуснатите в хода на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, съобразно мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което се констатира, че на досъдебното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, на
основание чл.249, ал.3 от НПК, подлежи на обжалване и протестиране по
реда на глава XXII от НПК, в 7-дневен срок от днес, пред Софийски градски
съд.
Препис от протокола да се издаде на страните, след изготвяне.
Протоколът изготвен в с.з., което приключи в 17:42 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15