№ 3342
гр. Варна, 29.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Христо Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20233100501705 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на
Република България срещу решение №1454/2023 г., от 02.05.2023 г. по гр.д.
№ 20223110106002 по описа за 2022 г. на PC - Варна, в частта в която
прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ш. Р. Ш. с ЕГН
********** сумата 1200.00 /хиляда и двеста/ лева за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато на 18.12.2020 г.
обвинение по ДП № 2137/2020 г. на 4 РУ на ОД на МВР Варна за извършено
престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 18, ал.1 от НК, за което Ш. е оправдан с влязла в сила Присъда №
260140/01.07.2021 г., постановена по НОХД № 5147/2020 г. на Районен съд
Варна, потвърдена с Решение № 248/30.11.2021г. по ВНОХД № 1041/2021г.
по описа на Окръжен съд Варна, по твърдения в молбата, че в резултат на
воденото наказателно преследван било очернено името на ищеца пред
обществото и за него се създало усещане, че е белязан, загубил доверие в
правосъдната система, отчуждил се от обичайната си среда, загубил своята
ведрост и жизненост, притеснявал се да не го осъдят, отпаднал, станал
разсеян, затворил се в себе си, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 30.11.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като иска за горницата над 1200.00 лева до 10000.00 лева е
отхвърлен.
Въззивникът счита решението за необосновано и неправилно. Изтъква,
че присъденото обезщетение е прекомерно високо. Посочва, че първата
инстанция не е взела предвид, че въззиваемият е осъждан многократно, като
1
последната му присъда е за извършен грабеж през 2021 г. деянието е
извършено веднага след като бил оправдан по НОХД№5147/2020 г. на РС-
Варна. Посочва, че ако въззиваемият е изпитвал неудобства и страх от
воденото срещу него производство не би извършил престъпление. Твърди, че
през същия период срещу въззиваемия са се водили и други наказателни
производства и не би могло да се установи и разграничи търпял ли е вреди
изобщо и от кое водено срещу него производство.
Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърлят исковете на Ш. Р. Ш. изцяло. В случай, че се намери
решението за правилно, в условията на алтернативност, моли да се намали
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В срок по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззивамия Ш. Р. Ш..
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимиран субект чрез надлежен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не са направени доказатествени искания.
Постъпила е въззивна жалба от Ш. Р. Ш. ЕГН:**********, чрез адв. И.
К. И. с адрес: гр.Варна. ул."*****" №1, вх.Е", срещу решение №1454/2023 г.,
от 02.05.2023 г. по гр.д. №20223110106002 по описа за 2022 г. на PC - Варна, в
частта в която е отхвърлен предявения иск за разликата над 1 200 лв. до
претендираните 10000 лв. Посочва, че решението в отхвърлената част е
необосновано, постановено в противоречие със съдопроизводствените
правила и материалния закон, както и в противоречие със събрания
доказателствен материал по делото. Изтъква, че при определяне на
обезщетението районният съд не е взел предвид, че се касае за млад човек,
който е бил обвинен за тежко умишлено престъпление от общ характер.
Твърди, че не е бил осъждан. Излага, че районният съд не е обсъдил
релевантните за определяне размера на обезщетението обстоятелсва -
продължителността на наказателното преследване, настъпилите промени в
отношенията в семейството, влошеното душевно състояние, страхът от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, ограниченията в
личния, обществения и професионалния живот.
Моли, да се отмени, решението в обжалваната част и да се осъди
Прокуратурата на Република България да заплати на Ш. Р. Ш., пълният
размер на претендираните неимуществени вреди от 10 000 лв.
В срок по чл.263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
въззивамата страна – Прокуратурата на Р.България.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
2
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба не са направени доказатествени искания.
Като взе предвид горе изложеното настоящият съдебен състав приема,
че на основание, чл. 268, ал.1 от ГПК, следва да разгледа жалбите в открито
съдебно заседание.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
34054/09.05.2023г. от Прокуратурата на Република България срещу решение
№1454/2023 г., от 02.05.2023 г. по гр.д. №20223110106002 по описа за 2022 г.
на PC – Варна.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Ш. Р. Ш., срещу
решение №1454/2023 г., от 02.05.2023 г. по гр.д. №20223110106002 по описа
за 2022 г. на PC – Варна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1705/2023 г. на ОС-Варна за
25.10.2023 г. от 9:30 часа за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение. На въззивниците да се изпратят преписи от
постъпилите писмени отговори.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3