№ 413
гр. Варна, 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100500194 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Варна, адрес на управление гр.
Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, срещу
Решение №3796/04.12.2022г. по гр.д. №7622/2022г. на ВРС, 30-ти състав,
само в частите с които Община Варна е осъдена да заплати на В. И. Т.,
ЕГН**********, чрез майка й и законен представител Б. М. Т. – Т., сумата от
5 000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
от получени няколко дълбоки и няколкко повърхностни рани и ожулвания по
различни части на тялото, както и свързани с тях болки и страдания, уплаха,
постоянен страх и безпокойство, напрегнатост и нарушен сън, от три
ухапвания от бездомно улично куче на 30.05.2022г. в Морската градина на
гр. Варна, в близост до р-нт „Хоризонт“, в резултат на неизпълнение от
Община Варна на възложените й със закон задължения по ограничаване и
контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната
лихва върху сумата от деликта – 30.05.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и обезщетение за имуществени вреди от същото
деяние, изразяващи се в 40.00лв. – такса преглед от д-р Т. Д. след инцидента,
както и в 12.05лв. – цена за закупени превързочни материали и стерилни
компреси, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2022г. до
окончателното изплащане на дължимата сума; както и съдебни разноски.
1
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е
неправилно, тъй като елементите от състава на отговорността на ответника –
вредоносно събитие, механизъм и причинна връзка между събитие и вреди –
не са доказани надлежно. Не са доказани и претендираните имуществени
вреди, а размерът на обезщетението за неимуществените не е обоснован.
Моли се за отмяната на решението и отхвърляне на иска. Възразява се за
прекомерност на адв. хонорар на въззиваемия за пред ВОС. В о.с.з. не се
представлява.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор,
с който оспорва жалбата, като неоснователна. Моли решението, в
обжалваните части, да бъде потвърдено като правилно и като
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство. В о.с.з. поддържа изцяло позицията си по делото.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. М. Т.-Т.,
като майка и законен представител на ищеца - детето В. И. Т.,
ЕГН**********, родена на ****** в ОАЕ, ****, с адрес: гр.******, искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане
на ответника Община Варна, с административен адрес: град Варна, бул.
„Осми Приморски Полк" №43, ЕИК *********, за сумата от 6 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
получени няколко дълбоки и няколкко повърхностни рани и ожулвания по
различни части на тялото, както и свързани с тях болки и страдания, уплаха,
постоянен страх и безпокойство, напрегнатост и нарушен сън, от три
ухапвания от бездомно улично куче на 30.05.2022г. в Морската градина на
гр. Варна, в близост до р-нт „Хоризонт“, в резултат на неизпълнение от
Община Варна на възложените й със закон задължения по ограничаване и
контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно със законната
лихва върху сумата от деликта – 30.05.2022г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, и сумата 92.05лв. съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, както следва: два бр. по 40.00лв за медицински прегледи
и за издаване на удостоверения след тяк, както и 12.05лв. за закупени от
аптека превързочни материали и стерилни компреси, ведно със законната
лихва от 04.06.2022г. (датата на последните заплатени разходи за стерилни
материали) до окончателното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба ищцата чрез своята майка и законна представителка
излага, че В. И. Т. живее със семейството си в София. Детето посещава ДП 23
„Шарл Перо" от учебната 2020/2021г. Спортува спортна гимнастика, във
връзка с което на 29.05.2022г. пристигнало в Варна за участие в спортно
2
състезание "Купа Република България". Детето много се вълнувало, че ще
участва в състезанието. В града се настанили в хотел и на 30.05.2022г.
сутринта В., родителите й и малкото й братче отишли да се разходят в
Морската градина в град Варна. Около 10.30ч. преди обед, близо до
ресторант „Хоризонт“ детето казало, „че ще пишка" и се отделило от групата.
Навлязло в тревните площи в близост до алеята. Било на около 5-6 м метра от
родителите си, когато неочаквано за всички едно куче се нахвърлило на гърба
на детето. За 2-3 секунди кучето ухапало три пъти детето по гърба и дупето.
От ухапванията на безстопанственото куче на детето били причинени
следните увреждания, установени по-късно от лекар: в дясната хълбочно-
седалищна област дълбоки, червеникави ожулвания и повърхностни рани с
неравни ръбове, с кръгловата форма, подредени във вид на дъга в горната
част на увреждането, с диаметър около 0,3см; в долната част на увреждането
две линейни ожулвания, успоредни едно на друго, разположени на около 4см.
и с размери около 5/0,3см.; в лявата хълбочно-седалищна област общо три
дълбоки, червеникави ожулвания с неправилна форма, разположени на около
5см едно от друго и с размери до 4/5 см.; в лявата поясна област две
червеникави ожулвания с линейна форма и дължина по около 5 см.
Детето се разпищяло и паднало на замята. Нападението на кучето
станало пред очите на членовете на семейството. Бащата Ил.Л. Т. по най-
бързия начин се намесил, като пропъдил агресивното куче и спасил детето от
по[1]нататъшни ухапвания. Кучето, което нахапано детето, било високо
около 60 см, едро, бяло с черно петно на тялото и на главата си. Майката
изпаднала в шок от случилото се. В. И. Т. продължила да пищи и да плаче, а
от раните й течала кръв. Малкото й братче също се разплакало. Събрали се
хора, приближил се и продавач от намиращия се в близост щанд за сокове и
сладолед. Щандът бил на кръстовището до ресторанта и продавачът
непосредствено възприел случилото се. Поставили мокри кърпи върху раните
като се опитали да спрат кръвта и започнали да успокояват детето. Бащата се
обадил на телефон 112, от където им казали, да се обадят в полицията.
Обадили се в Първо районно управление, а после и във Второ районно
управление при ОД МВР-Варна.
На местопроизшествието пристихнал патрул от Общинска полиция,
след което била повикана и пристигнала линейка, с която отвели детето до
Спешно отделение при „МБАЛ-Света Анна Варна" АД. Там й била оказана
медицинска помощ, но през цялото време В. плачела от болки и страх. Раните
били обработена, в инфекциозното отделение на болничното заведение на
детето била поставена ваксина против тетанус и бяс, а впоследствие били
предписани още пет дози от ваксината за бяс, които трябвало да се поставят в
София.
По-късно същия ден Ил.Л. Т. се върнал в парка и намерил въпросното
куче. Обадил на полицията и на приют за животни, но от приюта му казали,
че нямат кола на разположение. Направил снимки на кучето.
На следващия ден детето било освидетелствано в Съдебна медицина.
След това семейството се прибрало в гр. София, но детето не се успокоило и
3
това наложило да се обърнат за професионална помощ към психолог. При
посещението психологът констатирал видима промяна в детето и
симптоматика на пост-травматично стресово разстройство.
Случаят се отразил крайно неблагоприятно не само върху физическото
здраве на шестгодишното дете, но и върху психиката му. В. Т. се затворила,
ограничила контактите си с други деца, била напрегната и нервна, имала
проблеми със съня. Наложило се детето да посещава психолог за
преодоляване на причинения й стрес. И сега след инцидента все още В. И. Т.
има затруднения в социалното функциониране. До този момент детето спяло
само, вече не желае да спи, трудно заспива. В следствие на инцидента детето
станало напрегнато и тревожно, не спи добре и сънува кошмари, започнало да
се страхува от кучета, при положение, че преди това имало положително
отношение към тези животни. В цялост след инцидента животът му се
променил в отрицателна посока.
Излага се още, че безстопанствените кучета са под надзора на Община
Варна, според разпоредбите на ЗЗЖ, като последната е длъжна да предприеме
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на същите. Счита, че
поради неполагане на грижи в тази насока, отговорност за увреждането
следва да носи ответника - Община Варна.
Моли за осъждане на ответника за обезщетение за претърпяните вреди и
за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа твърденията и исканията си.
В постъпилия отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че за отговорността на
Община Варна по смисъла на чл.49 от ЗЗД е необходимо да се докаже по
безспорен начин виновното действие или бездействие на общината,
представляващо нарушение по тази разпоредба. Счита, че от изложеното в
исковата молба става ясно, че са настъпили вреди вследствие на ухапване от
куче. Счита изложеното за необосновано, тъй като тежест на доказване на
ищеца е да установи произхода на нападналото го куче. Това се налагало от
дадените алтернативи в Закона за защита на животните, с които било
възможно безстопанствено животно да е оставено под надзор на
организациите за защита на животните или други лица, които са подписали
декларация за спазване определени изисквания, както е регламентирано в
чл.47, ал.3, изр.2 от същия. Сочи, че липсата на каишка, както и
предположения на хора, които са свидетели на случилото се, не са признаци,
които да доказват, че описаното куче е безстопанствено.
Твърди, че „Общински приют за безстопанствени кучета“ - село
Каменар осъществява дейност по изпълнение на мерките, заложени в
„Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета". С
комплекс от мерки по посочената програма, Община Варна цели да установи
контрол и постепенно да намали броя на безстопанствените кучета.
Правилника за вътрешен ред и организация на работа на Общински приют за
безстопанствени кучета е издаден на основание чл.127 от Наредба
41/10.12.2008 г. за изискванията към обектите, в които се отглеждат,
4
развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия, към пансиони
и приюти за животни. Правилникът съответства на разпоредбите на Закона за
защита на животните и Наредбата за обществения ред на Община Варна. В
тези нормативни актове са описани правомощията на административния
орган във връзка с улавянето, осиновяването и грижата за безстопанствените
животни. Основно задължение на общинския орган е при сигнали от
граждани и организации, за болни, наранени животни, както и такива
проявяващи агресивно поведение, което представлява непосредствена
опасност за живота и здравето на хората и/или други животни, постъпили в
ОПБК по чл.3, т.а от Правилника за вътрешния ред на работа в ОПБК и да се
обработват с приоритет.
Твърди, че от изложеното в исковата молба, не се установявало дали
административният орган е бил сезиран за посочения инцидент от ищеца. По
този начин дори да се приеме, че процесното куче е било безстопанствено, то
административният орган нямало как да предприеме каквото и да било по
отношение на същото, тъй като до момента не е имало данни за такова
събитие. Моментът, в който може да се предприемат мерки или защита, е
едва след депозиране на искова молба и съответно ангажиране на
доказателства, което ограничавало защитата на ответника. Действията по
подобни сигнали, както и спрямо безстопанствените кучета на територията на
Община Варна, предприемани ежедневно от служителите на ОПБК, са в
съответствието с нормативните изисквания. Съгласно посочените и от ищцата
задължения на приюта по смисъла на ЗЗЖ, постъпилите в същия
безстопанствени животни се кастрират, обезпаразитяват, маркират и
ваксинират срещу бяс. След престой в Общински приют - с. Каменар,
кучетата се предоставят за осиновяване или се връщат, точно какъвто е редът,
визиран в чл. 47 и чл. 48 от Закона за защита на животните. Така не е налице
причинно-следствена връзка между визираното бездействие по отношение на
агресивно куче, собственост или поднадзорно на Община Варна от една
страна, и документираните от здравните органи относно травматични
увреждания на здравето на ищцата, от друга страна. Излага, че в тежест на
доказване на ищеца, съобразно правилата, визирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършеното от
Община Варна неправомерно деяние, в резултат на което на лицето са
причинени вреди от посочения вид и размер.
С оглед на гореизложеното моли съдът да отхвърли изцяло иска. Моли,
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.
Евентуално моли за намаляване размера на обезщетението за неимуществени
вреди съобразно чл.52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни
случаи съдебна практика. Счита размера на претендираните вреди за
прекомерно завишен. В о.с.з. поддържа становището си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от представеното удостоверение за раждане, че
5
детето В. И. Т. е родено на 02.03.2016г. от родителите Б. М. Т. – Т. и Ил.Л. Т..
Видно от фиш за спешна медицинска помощ №22926/30.05.2022г., на
тази дата, около 10:37часа, от Центъра за спешна медицинска помощ, е била
изпратена линейка на адрес: р-т Хоризонт, като пациентката В. Т. (6г.) била
взета около 11:00часа с оплаквания за ухапване от улично куче по краката.
Установени били белези от ухапвания в областта на двата глутеуса с елипси и
оток. Момичето било откарано в в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна
– Варна“ АД. Там било прегледано и била поставена ваксина за тетанус, след
което била изписана около 11:20 часа.
Видно от амбулаторен лист №000526/30.05.2022г., издаден от д-р Т. Д.,
при анамнеза на пациента В.Т. за ухапване от куче, била поставена първа
ваксина против бяс, след констатирани при прегледа: „няколко прободни и
прорезни рани по повърхноста на двете бедра“. Издадено е било предписание
от д-р Д. за поставяне на още пет дози ваксина против бяс.
Представен е фискален бон за прегледа при д-р Д. за сума 40лв.
От приетото медицинско удостоверение №490/2022г., издадено от
Съдебна медицина към МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, се установява, че на
31.05.2022 г., при преглед на В. Т. (6г.) били установени следните
травматични увреждания: в дясната хълбочно-седалищна област дълбоки,
червеникави ожулвания и повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата
форма, подредени във вид на дъга в горната част на увреждането, с диаметър
около 0,3см.; в долна част на увреждането две линейни ожулвания, успоредни
едно на друго, разположени на около 4см. и с размери около 5/0,3 см.; в
лявата хълбочно-седалищна област общо три дълбоки, червеникави
ожулвания с неправилна форма, разположени на около 5см. едно от друго и с
размери до 4/5 см.; в лявата поясна област две червеникави ожулвания с
линейна форма и дължина по около 5 см. – които наранявания отговорят на
ухапване от куче в посоченото от пациента време – 30.05.2022 г. към 10:30
часа.
Представеното „психологическо становище“ не може да се разглежда за
експертно такова, защото не е изгответно по възлагане и пред съд. Може да се
приеме само, че то потвърждвава посещението при психолог след инцидента.
Представен е фискален бон за закупени превързочни материали и други
санитарни такива на стойност 12.05лв. на 04.06.2022г.
Показанията на св. Ил.Л. Т. – бащата на детето – се кредитират като
изцяло непосредствени и като потвърдени от показанията и на другия
свидетел по делото. От тях се установява, че на 29.05.2022г. Т., заедно със
съпругата му и двете деца, пристигнали във Варна за състезание по спортна
гимнастика на голямото дете В., която била на шест години и половина. На
30.05.2022г. сутринта отишли на разходка в Морската градина. Около
10.30часа били на алеите до ресторант Хоризонт и си поръчали сокчета и
лакомства за децата. Тогава В. отишла по малка нужда в храстите, само на
няколко метра от родителите си. Само след няколко секунди изпищяла,
изревала и тогава баща й видял едно улично куче да я хапе по гърба и дупето.
Прогонил кучето. Детето било ухапано три пъти, един път на кръста и два
6
пъти на всяка буза на дупето. Дъщеря му лежала на тревата, течала кръв от
раните, не можела да мърда, била се свила на земята, крещяла и плачела.
Имало рани, кръв, дупки от зъбите на кучето. Обадил се на телефон 112 за
линейк и му казали, че ще изпратят линейка и полицейски екип. Човекът,
който продавал соковете, донесъл кана с вода, с която измили раните на
детето. Той споделил, че наоколо имало бездомни кучета, които и друг път са
нападали. Линейката, пристигнала и на място докторът оказал първа помощ и
ги закарали в болница. Там промили раните, поставили ваксина против
тетанус и ги изпратили при детски лекар за ваксина против бяс, с препоръка
да сложат още пет ваксини. Дъщеря му през цялото време била травмирана.
На следващия ден отишли в Съдебна медицина. В. не могла да вземе участие
в състезанието, всички й възлагали големи надежди. Семейството се прибрало
в София. Детето било афектирано и затворено. Наложило се да посещава
психолог, първо в детската градина, после в училище. Момичето не искало
вече да спи, лягала си само с възрастен, започнало да заеква, развило страх от
кучета, какъвто до инцидента нямало. Учителите в детската градина също
забелязали промяната в детето. Поради развития страх семейството вече не
посещава домове, в които се отглеждат домашни любимци.
От показанията на Т. се изяснява още, че при инцидента кучето било
бездомно, бяло с черно петно на гърба, мръсно, с марка на ухото, било без
нашийник, без намордник и излязло от храстите. След ухапването и след като
уведомил тел.112 и полицията, получил обаждане от приюта за кучета, от
където казали, че са изпратили на място човек да прибере кучето. Провел още
няколко разговора с човека от приюта по телефона, който му казал, че не е
намерил кучето. Вечерта свидетелят се върнал в Морската градина и видял
кучето на съседната поляна до ресторант Хоризонт. Обадил се по телефона и
им казал, че кучето е там, но от приюта отговорили, че в момента нямат
патрул на разположение.След два дни получил уверение,че кучето е
прибрано. Мъжът, който продавал сокове, също потвърдил, че това куче си
живее в района и това можело да е причината да нападне.
Показанията на св. Арм.Арт.С.се кредитират като изцяло
непосредствени и принадлежащи на безпристрастно лице. От тях се изяснява,
че свидетелят е присъствал на инцидента с В. Т.. Разхождал се със
семейството си и с това на В. в Морската градина, тъй като В. и неговата
дъщеря тренирали заедно и били във Варна за състезанието. На 30.05.2022г.
сутринта, когато набложили надуваемите замъци след ресторант „Хоризонт",
те взели фрешове от ъгъла, а ВИл.а казала: „Тати, пиша ми се" и отишла
настрани. Тогава едно куче я нападнало. Баща й се затичал веднага, но кучето
вече я било нахапало. Човекът от магазинчето за фешове им помогнал да
измият раните. Казал им, че се било случвало същото куче и друг път да
напада хора. Кучето било бездомно, кастрирано, с марка. Ил. се обадил на
тел.112, дошла линейка. Свидетелят останал със съпругата на Ил.. В. била
много уплашена, ревяла, заеквала. Не успяла да отиде на състезанието,
защото цялата била нахапана отзад. И сега имала следи. Още се стресира,
когато види животни. Наложило се да посещават психолог и логопед.
7
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.269 от ГПК, тълкуван съвместно с принципа на чл.6, ал.2
от ГПК на диспозитивното начало, въззивната жалба определя предмета на
спора пред въззивната инстанция и по този начин и обхвата на дължимата за
случая проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Въззивният съд се
произнася служебно само по валидността на решението и по допустимостта
му, но в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. С ТР №1/2001г. по тълк. д. №1/2001г. на ОСГК на
ВКС, след което при действието на актуалния ГПК с т.1 от ТР
№1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС е потвърдено, че при
проверка на правилността на решение на първоинстанционния съд,
въззивната инстанция по правило е ограничена от заявените в жалбата
оплаквания. Изключение правят случаите, когато следва да бъде охранен
интереса на децата, засегнати от съдопроизводството, както и случаите на
служебно открито нарушение на предвидена в публичен интерес императивна
материалноправна норма.
Допустимостта на предявените искове не е бил спорна и е несъмнена за
съда с оглед твърденията на ищеца и съответстващия им петитум, по които се
е произнесъл и първоинстанционния съд, поради което решението е
допустимо.
От горната принципна постановка и съдържанието на подадената жалба
следва изводът, че предметът на въззивния контрол в случая се концентрира
върху въпросите относно доказаността на: вредоносното събитие; механизма
на същото; причинна връзка между него и вредите; настъпването и размера на
имуществените и неимуществените вреди; и справедливото обезщетение за
последните, като по тях въпроси въззивният съд намира следното:
Фактът, механизмът, обстановката и обстоятелствата при реализиране
на процесната злополука се доказаха по несъмнен за съда начин от пълните,
последователни, логични и базирани на изцяло непосредствени впечатления
на двамата разпитани свидетели – очевидци.От кредитираните в това им
качество показания на св. Т. и св. С. се установи безпротиворечиво, че на
30.05.2022г. около 10.30ч., в близост до ресторант „Хоризонт“, детето В. Т.
(на шест години) казало „тате, пишка ми се“ и навлязло в тревата до алеята,
на 5-6 метра от родителите си. Секунди по-късно неочаквано едно куче се
нахвърлило върху детето и го ухапало три пъти по гърба и по дупето.
Момичето се разпищяло и паднало на замята, като било спасено единствено
от мигновената намеса на бащата. В. лежала на земята, пищяла от болка и от
ужас, а от раните й течала кръв. Братчето й и майка й изпаднали в шок. След
помощ от други хора била извикана линейка, детето било откарано в Спешно
отделение, където получило медицинска помощ и били установени и
третирани раните на момиченцето, за което били съставени и медицински
документи. При тези данни и при абсолютната липса на каквито и да било в
обратен смисъл, произшествието и механизмът му са категорично доказани,
противно на бланкетните и немотивирани доводи във въззивната жалба срещу
това.
8
Причинната връзка между злополуката и уврежданията на детето също
се доказаха по несъмнен начин от гласните доказателства (за състоянието на
момичето след инцидента, в болницата и в седмиците след него), анализирани
съвкупно с представените официални и удостоверителни за уврежданията на
момичето медицински документи. От фиша и от амбулаторния лист, издадени
в Спешното отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД се потвърди, че
след отзоваване на сигнал и превозване с линейка, при прегледа на
пострадалата от ухапване от куче В., са били установени: „няколко прободни
и прорезни рани по повърхноста на двете бедра“. Същите били почистени и
на детето били поставени две инжекции, с предписание за още пет. А от
удостоверението от Съдебна медицина от 31.05.2022г. се изяснява по-
подробно, че при прегледа били установени следните увреждания: в дясната
хълбочно-седалищна област дълбоки, червеникави ожулвания и
повърхностни рани с неравни ръбове, с кръгловата форма, подредени във вид
на дъга в горната част на увреждането, с диаметър около 0,3см.; в долна част
на увреждането две линейни ожулвания, успоредни едно на друго,
разположени на около 4см. и с размери около 5/0,3 см.; в лявата хълбочно-
седалищна област общо три дълбоки, червеникави ожулвания с неправилна
форма, разположени на около 5см. едно от друго и с размери до 4/5 см.; в
лявата поясна област две червеникави ожулвания с линейна форма и дължина
по около 5см. Всички тези наранявания е посочено от лекаря от отделение
Съдебна медицина да отговорят на ухапване от куче в посоченото от
пациента време на 30.05.2022г. А двамата свидетели разказват и за
емоционалното състояние и проблемите на момиченцето в седмиците след
инцидента, на база личните им впечатления. При тези данни и абсолютната
липса на каквито и да било в обратен смисъл, видът и характерът на
телесните и на емоционалните увреждания на детето и пряката им причинна
връзка със злополуката, са категорично доказани, противно на напълно
бланкетните и необосновани доводи във въззивната жалба срещу това.
Противоправността на бездействията в случая на ответника и наличието
или не на вина за тях, както се посочи по-горе, не са възведени като въззивни
основания, поради което и въззивният съд не дължи да се произнася по тях.
За пълнота следва да се посочи, че гаранционно – обезпечителна отговорност
на ответника за вреди, в хипотезите и на чл.49 ЗЗД и на чл.50 ЗЗД, не налага
да бъде доказвана конкретна форма на вина, но дори да би било така, същата
се предполага на общо основание (чл.45, ал.2 от ЗЗД). Правилни са мотивите
на ВРС и за това, че на осн. чл.40, ал.4 вр. чл.41, ал.1-4 вр. чл.47, ал.3 вр.
чл.49 и чл.50, т.1 от ЗЗЖ, кметът на общината и органите на общинска
администрация носят пълната отговорност за предприемане на предвидените
мерки спрямо безстопанствени кучета, така че да гарантират
предотвратяването на агресивно поведение на кучетата към хора или
животни. В случая липсват както конкретни твърдения, така и доказателства,
за възлагане на тази дейност от общината на други организации, поради което
отговорността е именно на ответника по делото. А че кучето в случая е било
безстопанствено се изясни несъмнено от съответстващите си показания на
свидетелите – било е мръсно, без нашийник, излязло е от храстите и най-вече
9
– било е с марка на ухото, което съобразно чл.22а, ал.2, т.4 вр. чл.47, ал.3 и
ал.6 от ЗЗЖ изяснява този му статут. И след като точно то е ухапало
момичето, то противоправното резултатно бездействие на ответника обуславя
отговорността му за вредите.
Имуществените вреди за направени разходи се установиха от двата броя
фискални касови бележки за това, а разходите са за медицински прегледи
след инцидента и за превързочни материали, поради което са явно
обусловени от процесния инцидент и следва да се репарират. Лихвата върху
тях е присъдена от момента на втория разход, като първият е по-рано във
времето, с оглед на което крайното произнасяне на ВРС не е порочно.
Размерът на обезщетението за подлежащите на обезщетяване морални
вреди следва да бъде определен съобразно принципа на справедливостта,
закрепен в чл.52 от ЗЗД. Нормата предполага обезвреда на всички телесни и
психологични увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с тях
физически и душевни болки и страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство,
дискомфорт, затруднения в ежедневието и негативни емоционални усещания.
Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от редица
обективно съществуващи обстоятелства, сред които икономическата ситуация
в страната, общественото възприемане на справедливостта, характера на
вредите, конкретното им проявление върху личността, върху семейството и
върху социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния,
изминалото от увреждането време, прогнозите за цялостно преодоляване на
последиците, положените усилия за преодоляване на последиците и други (в
този смисъл са и ППВС №4/1968г.; Решение №229/15.07.2013г. по гр.д.
№1179/2012г. на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г. на ВКС по гр.д.
№1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г. на ВКС по гр.д.
№593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по гр.дело № 1389/09г.на
ВКС, и много други). А самата преценка е винаги конкретна за всеки случай.
Претърпяните по вид, обем, характер и продължителност физиологични
увреждания, болезнени изживявания и емоционални страдания са установени
в случая и са подробно описани в коментираните по-горе медицински
документи и гласни доказателства, при липса на каквито и да било
доказателства в обратен смисъл. Като решаващи се отчитат следните: На
първо място се касае за малко дете (шест години), пострадало напълно
неочаквано и то при особена и неприкосновена по характер физиологична
дейност (по малка нужда), при липса на каквато и да било провокация на
кучето. На второ място не се касае за едно, а за цели три ухапвания. На трето
място те са по също специфични и болезнени места – гърба и дупето на
момиченцето. А веднага след това то се е разпищяло, паднало е на замята и е
било спасено единствено от мигновената намеса на бащата. Детето е лежало
на земята, пищяло е от болка и от ужас, от раните му е течала кръв,
предизвикали шок в братчето и майка му. Отделно от това момичето се е
наложило да изтърпи няколко инжекции след инцидента. А и пропуснало
важно за него състезание, за което се е готвело дълго време. В следващите
седмици е станало затворено и е отказало да спи и да се разхожда само. И към
момента изпитва ужас от кучета. При така установените по вид, характер и
10
обем физически болки и страдания, както и негативни емоционални
преживявания, в тяхната съвкупност, спрямо малко момиче в такава
ситуация, справедливото и обосновано обезщетение за тях настоящият състав
съпоставя не само с присъдения, но дори с първоначално претендирания,
размер. Но тъй като липсва въззивна жалба в отхвърлителната част
присъденото обезщетение се преценява от съда като несъмнено дължимо и
обосновано, противно на бланкетните и необосновани доводи във въззивната
жалба срещу това.
Върху сумата се дължи и обезщетение за забава от деликта на осн. чл.86
вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, каквото е присъдено.
В заключение по изложените съображения и поради пълното съвпадане
на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанциионния съд, решението
на последния, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатско възнаграждение, доводът
за прекомерност на което не се споделя, доколкото платеното надвишава само
с малка сума актуалният минимум по Наредба №1/2004г.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3796/04.12.2022г. по гр. д. №7622/2022г.
на ВРС, 30-ти състав, в частите с които Община Варна, с адрес на управление
гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №43, представлявана от кмета, е
осъдена да заплати на В. И. Т., ЕГН**********, чрез нейната майка и законен
представител Б. М. Т. – Т., родена на *********., сумата в размер на
5 000.00лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди от получени няколко дълбоки и няколкко повърхностни рани и
ожулвания по различни части на тялото, както и свързани с тях болки и
страдания, уплаха, постоянен страх и безпокойство, напрегнатост и нарушен
сън, от получени три ухапвания от бездомно улично куче на 30.05.2022г. в
Морската градина на гр. Варна, в близост до р-нт „Хоризонт“, в резултат на
неизпълнение от Община Варна на възложените й със закон задължения по
ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените кучета, ведно
със законната лихва върху сумата от деликта – 30.05.2022г. до окончателното
й изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди от същото деяние, в
размер на 40.00лв. – такса за преглед от д-р Т. Д. след инцидента, както и
12.05лв. – цена за закупени превързочни материали и стерилни компреси,
ведно със законната лихва, считано от 04.06.2022г. до окончателното
изплащане на дължимата сума; както и съдебни разноски.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
11
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес на управление гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43, представлявана от кмета, да заплати на Б. М. Т. – Т.,
родена на *********., като майка и законен представител на детето В. И. Т.,
ЕГН:**********, родена на ****** в ОАЕ, ****, с адрес: гр.******, сумата
900.00лв. – адвокатски хонорар за защита пред ВОС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12