№ 129
гр. гр. ***, 11.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на осми август през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Кр. Петрова
Членове:Милена Ив. Хараламбиева
Надя Г. Славова
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора В. Зл. В.
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233200600277 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
С присъда №260001/28.02.2023г. по н.о.х.д.№1190/2019г. ***кият районен
съд е признал подсъдимия Й. Е. М. за невиновен в това, че на 11.01.2019г. в
с.***, обл.*** противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, като счупил
предно и задно панорамни стъкла и ляв мигач на ляво странично огледало и
деформирал преден капак, капак за багажно отделение и задна лява колонка
на автомобила на обща стойност 1539,37лв. и го оправдал по повдигнатото
обвинение по чл.216 ал.1 от НК
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение към
протеста от Районна прокуратура ***. В протеста се оспорва извършения
доказателствен анализ на районният съд, изтъква се, че подсъдимия бил
направил три пъти самопризнания в досъдебна фаза, а усилията на съда се
били съсредоточили в компрометиране на тези обяснения, декларативно
съдът отхвърлил показанията на св.А. А. и Г. И. и изводът му, че те са били в
автомобила на подсъдимия почивал на предположения. В протеста се
изразява становище, че подхода на съда бил формален и очевидно
1
тенденциозен при оценката на единствения източник на пряко доказателство
по делото. Заявеното искане е за отмяна на присъдата и признаване
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение с налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието изпълнение да
бъде отложено с изпитателен срок от три години или алтернативно-отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Срещу протеста е подадено възражение от защитника на подсъдимия с
искане за потвърждаване на присъдата, като се сочи, че обвинителния акт се
основавал само на самопризнанието на подсъдимия, а в хода на съдебното
следствие не са се събрали доказателства, че подсъдимият е извършител на
деянието.
В съдебно заседание протестът се поддържа от представителя на ***ка
окръжна прокуратура на посочените основания и с изложените искания за
отмяна на присъдата и признаване подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение с налагане на наказание лишаване от свобода за срок от пет
месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години
или алтернативно-отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на присъдата
***кият окръжен съд, като прецени протеста, наведените в него доводи,
доказателствата по делото, като взе предвид становищата на страните в
съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и
чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Протестът е допустим като подадена в срок.
По същество е изцяло неоснователен.
Действително съдът е длъжен служебно да събира доказателства за
разкриване на обективната истина, но това не означава, че е длъжен да
доказва обвинителната теза, изземвайки функциите и задълженията на
прокурора. По процесното дело обвинението по внесения обвинителен акт се
е основавало единствено и само на самопризнанията на подсъдимия, дадени
пред орган на досъдебното производство, въпреки че съгл. чл.116 ал.1 от
НПК „Обвинението и присъдата не могат да се основават само на
самопризнанието на обвиняемия.“ В досъдебна фаза е пренебрегната
2
разпоредбата на чл.116 ал.2 от НПК задължаваща съответните органи да
събират и други доказателства. А това е било наложително имайки предвид и
че в конкретния случай въпросното самопризнание в досъдебна фаза
противоречи на основни свидетелски показания – а именно на показанията на
св.Б. А. и на св.С. Х., които всъщност са станали свидетели на
престъплението, доколкото са видели, че от конкретен автомобил се хвърлят
камъни по автомобила „Мерцедес“ с рег. №***.
Досъдебното производство е започнало по сигнал на св.Б. А. , който към
инкриминираната дата е ползвал и имал право да управлява автомобила
„Мерцедес“ с рег. №***. Видно от показанията на св.А., той, заедно със
съжителстващата с него св.С. Х. на 11.01.2019г. около 2:50ч. през нощта били
събудени от шум, излезли и видели, че се хвърлят камъни по колата им от
друг автомобил. Св.Б. А. още посочва, че камъните били хвърляни от задна
лява врата на автомобила, който бил Фолксваген Голф с рег. № ***, като
автомобилът потеглил и когато пак минал покрай колата им -„Мерцедес“ с
рег. №*** някой от същото място пак хвърлял камъни. Свидетелят сочи, че
със св.Х. се опитали да последват Голфа, но го изгубили. Св.А. в разпита си
още посочва, че мисли, че в колата са били четири човека, като на предна
дясна седалка седяла жена. Св. С. Х. също в разпита си сочи, че не успяла да
види кой управлява Голфа, но видяла, че в колата имало няколко човека.
Св.Б. А. и св.С. Х. дори подали молба до РП-*** с описание на случилото се,
в която св.А. посочил, че в колата, от която били хвърляни камъните имало
поне четирима човека и изказал подозрения за извършител /респ. подбудител
на деянието/ относно една от свидетелките по делото./молба на л.70 от д.п./
Или в конкретния случай така направеното в досъдебна фаза самопризнание
на подсъдимия, че той е увредил процесния автомобил -„Мерцедес“ с рег.
№*** не е подкрепено от другите гласни доказателства , а напротив- налице
са противоречия с двете основни и съвпадащи се свидетелски показания на
потърпевшите – на св. Б. А. и св.С. Х., в които и двамата сочат, че в
автомобила на подсъдимия са били няколко човека, като св.А. е и по-
конкретен - на предна дясна седалка е седяла жена, а камъните били хвърляни
от задна лява врата на автомобила. Разследването не се е задълбочило в тази
насока, въпреки показанията на тези двама свидетели и срещу подсъдимия е
бил внесен обвинителен акт въз основа на направеното от последния
самопризнание, в което е посочил, че е бил сам в автомобила Фолксваген
3
Голф с рег. № ***, управлявал го е и той е хвърлял камъните. В хода на
съдебното следствие подсъдимия е отрекъл така направеното в досъдебна
фаза самопризнание, като е изложил правдоподобна версия, че той само е
управлявал автомобила, в който са били няколко човека, като последните /но
не и подсъдимия/ са хвърляли камъни по -„Мерцедес“ с рег. №***, като
посочва и логична причина за това / междувпрочем в подозрението към едно
от тези лица в показанията си св.Б. А. е посочил същата причина-невърнати
пари/. Тези обяснения на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие и
отричащи самопризнанието от досъдебна фаза вече са в синхрон и
съответствие с показанията на св.Б. А. и св.С. Х., вкл. са подкрепени и от още
един свидетел –св.С. С.. Така и единственото доказателство срещу
подсъдимия - направеното в досъдебна фаза от него самопризнание е било
отречено, при което и в съответствие и с разпоредбата на чл.279 ал.4 от НПК,
независимо от приобщаване на обясненията на подсъдимия от досъдебна
фаза, като единствено доказателство те не могат да бъдат поставени в
основата на осъдителна присъда. При липсата на доказателства, че
подсъдимия е извършител на вмененото му престъпление законосъобразно
районният съд е постановил оправдателна присъда. Оттук нататък кой
конкретно е хвърлял камъните, съответно е увредил автомобила „Мерцедес“ с
рег. №*** и е извършител на деянието по чл.216 ал.1 от НК не е работа на
съда да установява. Всъщност в критиката си срещу дейността на
първоинстанционния съд, а и през цялото наказателно производство
обвинението не излага каквито и да е мотиви за това как е възможно, ако
подсъдимия е бил сам в автомобила Фолксваген Голф на инкриминираната
дата едновременно да управлява този автомобил и да хвърля камъни от задна
лява врата /показанията на св.Б. А. за това откъде е видял да се хвърлят
камъните няма основание да не се кредитират/.
С оглед горното и доколкото при служебната проверка не бяха
констатирани допуснати съществени процесуални нарушения постановената
присъда като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК ***кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260001/28.02.2023г. по н.о.х.д.№1190/2019г.
4
на ***кият районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5