№ 7069
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506518 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 136206/24.04.2024 г. по
регистъра на СРС депозирана от ответника в първоинстанционното
производство Д. Г. Д. чрез адв. С. Д. – процесуален представител срещу
Решение № 6308 от 09.04.2024 год., постановено по гр.д. № 2744/2023 год. по
описа на СРС, Трето ГО, 149 състав, в частта с която на осн. чл. 150 СК вр. чл.
143, ал. 2 СК е изменен размера на дължимата месечна издръжка от Д. Г. Д.,
ЕГН: **********, определена с решение №111-88-2013 от 02.12.2013г. по гр.д.
№14682/2013г. по описа на СРС, 88 състав в полза на Е. Д. Д.,
ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Я. Е. М.,
ЕГН:********** и С. Д. Д.,ЕГН:**********, действащ чрез своята майка Я. Е.
М. ЕГН:********** за размера над 100 лева до присъдения в размер на по 350
лв. за всяко дете, считано от 18.01.2023г., до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от
забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, като е
отхвърлен иска за горницата над 350 лв. до пълния предявен размер от 380 лв.
по отношение на Е. Д. Д., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието
на своята майка Я. Е. М., ЕГН:**********.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Отправя се
искане към въззивния съд за отмЯ. на обжалваното съдебно решение, като
1
вместо него бъде постановено друго, с което да бъде изменен размера на
издръжката от по 100 лв. на по 234 лв. за всяко едно от децата.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Е. Д. Д.,
ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Я. Е. М.,
ЕГН:********** и С. Д. Д., ЕГН:**********, действащ чрез своята майка и
законен представител Я. Е. М. ЕГН:********** чрез адв. З. П. Х. не са
депозирали отговор на въззивната жалба.
В хода по същество пред въззивния съд, въззивникът Д. Д. – редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения от първата съдебна
инстанция процесуален представител – адв. С. Д., който поддържа въззивната
жалба. Пледира за невъзможност на въззивника да заплаща така определения
размер на издръжка. Моли за отмЯ. на първоинстанционното съдебно
решение и за намаляване размера на издръжката. Претендира разноски в
размера на заплатената пред въззивния съд държавна такса.
Пред въззивния съд, въззиваемите С. Д. и Е. Д. чрез своята майка и
законен представител Я. Е. М., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.
При извършена проверка въззивният съд намира постановеното
решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание.
Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за разглеждане на
депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно
искането, с което е бил сезиран.
По отношение правилността въззивният съд намира следното:
Районният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 150 СК, за
основателността на който следва да се установи трайно изменение на нуждите
на издържаното лице и/или промЯ. във възможностите на задълженото лице.
При определяне размера на увеличената издръжка съдът следва да съобрази,
както увеличените нужди на детето, така и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава едновременно и на увеличени нужди на детето,
и на възможностите на родителя му.
2
По делото не е спорно между страните, че въззиваемите Е. Д. Д. и С. Д.
Д. са деца на ответника Д. Г. Д., което се установява и от приетите в хода на
първоинстанционното съдебно производство удостоверение за раждане №
700874/17.04.2008, видно от което Е. Д. е родена на **** година, както и
Удостоверение за раждане № 110436/08.04.2011 год., видно от което С. Д. е
роден на 01.04.2011 година / л.9-10 от делото на СРС/.
Не е спорно между страните, че с Решение от 02.12.2013г. постановено
по гр. д. № 14682/2013г. по описа на СРС, 88 състав, родителските права
спрямо въззиваемите Е. Д. Д. и С. Д. Д. са предоставени на майката – Я. Е. Д.
и е определен размер на дължимата от бащата издръжка от по 100 лева
месечно за всяко дете.
В процесния случай категорично се установява по делото, че нуждите на
въззиваемите Е. Д. Д. и С. Д. Д. са нараснали. От определяне на
първоначалния размер на издръжката до приключване на устните състезания
пред въззивния съд е изминал период от близо 14 години. Потребностите на
въззиваемите Е. Д. Д. и С. Д. Д., които към момента на приключване на
устните състезания пред въззивната инстанция са на 16 год. и 13 год.,
значително са нараснали с оглед така изминалия период и предвид тяхното
възрастово израстване. С увеличаване възрастта на децата се увеличава и
кръгът от обществени отношения, в които те участват, поради което нарастват
и потребностите от средства за базисните им нужди (храна, облекло, лечение,
транспорт), за образование и за социално-културно развитие. Предвид
изложеното въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната
инстанция, че са настъпили трайни и необратими промени в обстоятелствата,
при които е формиран размерът на издръжката, което налага нейното
изменение.
По отношение размера на дължимата от бащата издръжката
единственото възражение на въззивника е, че същият е прекомерно завишен.
Съгласно съдържанието на писмо с вх. № 221324/04.08.2023 год. по
регистъра на СРС от Национален осигурителен институт се установява, че за
Д. Г. Д. няма данни за деклариран осигурителен доход.
Видно от писмо ТД на НАП – офис „Люлин“ се установява, че за Д. Д.
няма данни за декларирани доходи по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и няма данни за
декларирано имущество за лицето.
Съгласно съдържанието на постъпило пред първия съд писмо от ТД на
НАП – офис „Младост“ се установява, че за майката Я. М. няма данни за
подадени годишни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В приложена пред първия съд справка за актуално състояние на всички
трудови договори за лицето Д. Д. е видно, че същият не работи.
В представено пред първия съд писмо от НОИ с вх. №
91849/20.03.2024год. се установява, че няма данни за деклариран
осигурителен доход нито за Я. М., нито за Д. Д..
3
От служебно извършена от страна на първия съд справка в Търговския
регистър, се установява, че Д. Д. е едноличен собственик и управител на
търговско дружество „В.Д.“.
За нуждите на производството, пред въззивният съд са били изискани
справки от НАП и НОИ относно декларирани доходи от лицата Я. М. и Д. Д..
Съгласно приложените по делото писма, се установява, че за Я. М. няма данни
за декларирани доходи и подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.
По отношение на въззивника Д. Д. с писмо с вх. № 84404/29.07.2024 год.
от ТД на НАП – офис „Люлин“ е постъпило писмо, в което посочват, че за
лицето няма данни за осигуряване, няма данни за самоосигуряващо се лице,
няма данни за подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, но има данни за
подадена по реда на чл. 73 от ЗДДФЛ справка за изплатени доходи от
извънтрудови правоотношения за 2023 година в размер на 1000 лева съгласно
приложената справка.
От НОИ, Дирекция „Пенсии“ са уведомили съда с писмо с вх. №
85802/01.08.2024 год. , че за лицата Я. М. и Д. Д. няма данни да получават
пенсии и не са подавали заявления за отпускане на такива по реда на Кодекса
за социално осигуряване.
С разпореждането за насрочване на делото пред въззивния съд в открито
съдебно заседание е указано на компетентната АСП, ДСП по местоживеене на
децата да изготви актуален социален доклад, в който да бъдат отразени
конкретните нужди на децата и месечните разходи за издръжката им.
Така с писмо с вх. № 107572/08.10.2024 год. постъпило от ДСП-Слатина
е посочено, че след проведен телефон разговор с майката Я. М., същата е
отговорила, че към момента не се намира на територията на Република
България, а адреса й не е актуален от много време, но поради съображения за
сигурност отказва да предостави такъв на социалния работник, поради което
ДСП-Слатина е била в обективна невъзможност да изготви и депозира по
делото актуален социален доклад.
Други доказателства пред въззивният съд не са били събрани.
При така установената конкретика и след анализ на събраните пред
двете съдебни инстанции доказателства, въззивният съд намира, че
определеният размер на дължимата издръжка от по 350 лева за всяко дете е
прекомерно завишена с оглед възможностите на въззивника. При определяне
конкретния размер въззивният съд отчита, че и двамата родители дължат
издръжка за децата си, независимо при кого живеят те. Съгласно чл. 143, ал. 1
и ал. 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно т. 5 от ППВС № 5 от
16.11.1960 г. възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за
даване на издръжка и показател за размера й. Възможността е винаги
4
обективна и конкретна, като тя се определя от доходите, имуществото и
квалификацията на задълженото лице. В процесния случай ръководейки се от
законните критерии и установените трайно нараснали потребности на
въззиваемите С. Д. и Е. Д., въззивната инстанция приема, че за средно месечна
издръжка на децата, с обичайни нужди съобразно възрастта им, са необходими
средства в размер на по 450 лева за всяко дете - с оглед на изискването с
издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите живееха заедно.
Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените
условия на живот на едно детето, следва да се прави не абстрактно - за всяко
дете с аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и
възраст, но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния
случай, с отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и
реализираните от последните доходи. В противен случай би се стигнало до
абсурдното положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да
имат същите нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер
на минималната работна заплата за страната.
В настоящия случай, по делото се установи, че нито един от родителите
не реализира доходи, а следва да бъде отчетен и факта, че майката Я. М. има и
друго дете – С.Х.Е.Х, видно от заверено копие на Удостоверение за раждане
издадено въз основа на акт за раждане № 0232/05.03.2015 год., тоест същата
има и други алиментни задължения.
При така събраните доказателства и установени възможности на
въззивника, настоящият съдебен състав намира, че бащата не разполага с
минимално необходимите материални възможности да заплаща определената
от районния съд месечна издръжка в размер на по 350 лева за всяко едно от
децата, поради което от определената обща сума за издръжка на всяко едно от
децата, бащата следва да поеме сума в размер на по 270 лева за всяко от децата
– Е. Д. и С. Д.. С оглед конкретните възможности на въззивника настоящият
съдебен състав приема, че така определения размер на издръжката е малко над
минималния такъв, заложен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК.
Не на последно място следва да се отчете, че и двамата родители дължат
издръжка за децата си, независимо при кого живеят те, като отглеждащият
родител следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната
от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите за домакинството, част от които са в полза и на тях.
На следващо място следва да бъде посочено, както правилно е било
отбелязано и от първия съд, че Д. Д. е в трудоспособна, млада възраст (според
Класификация на възрастовите групи на Световната здравна организация), а
по делото не се установи същия да страда от тежко заболяване, което да е
довело до трайна и тежка инвалидизация или други причини, които да
възпрепятстват въззивника да реализира доходи.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде
5
отменено в частта, с която въззивникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на по 350 лева в полза на Е. Д. Д., ЕГН:**********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Я. Е. М., ЕГН:**********
и С. Д. Д.,ЕГН:**********, действащ чрез своята майка Я. Е. М.
ЕГН:********** за сумата над 270 лева до 350 лева месечно за всяко дете.
По разноските:
Претенция за разноски валидно е заявена само от страна на въззивника.
С оглед изхода от спора на същия се следват разноски за въззивното
производство в размер на 115,20 лева.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6308 от 09.04.2024 год., постановено по гр.д. №
2744/2023 год. по описа на СРС, Трето ГО, 149 състав, В ЧАСТТА, с която на
осн. чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2 СК са уважени исковете за изменение размера
на дължимата месечна издръжка от Д. Г. Д., ЕГН: **********, определена с
решение №111-88-2013 от 02.12.2013г. по гр.д. №14682/2013г. по описа на
СРС, 88 състав в полза на Е. Д. Д., ЕГН:**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка Я. Е. М., ЕГН:********** и С. Д. Д.,
ЕГН:**********, действащ чрез своята майка и законен представител Я. Е. М.
ЕГН:**********, за разликата над 270 лв. до 350 лв. за всяко дете, считано от
18.01.2023г., до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от забавата върху
всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 150 СК вр. чл. 143, ал. 2
СК, предявени от Е. Д. Д., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието
на своята майка Я. Е. М., ЕГН:********** и С. Д. Д., ЕГН:**********,
действащ чрез своята майка и законен представител Я. Е. М. ЕГН:**********
срещу Д. Г. Д., ЕГН: **********, за изменение размера на дължимата месечна
издръжка, определена с решение №111-88-2013 от 02.12.2013г. по гр.д.
№14682/2013г. по описа на СРС, 88 състав, за разликата от по 270 лева до
присъдения от по 350 лева за всяко дете, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6308 от 09.04.2024 год., постановено по
гр.д. № 2744/2023 год. по описа на СРС, ГО, 149 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. Д. Д., ЕГН:**********, действаща лично и със съгласието
на своята майка Я. Е. М., ЕГН:********** и С. Д. Д., ЕГН:**********,
6
действащ чрез своята майка и законен представител Я. Е. М. ЕГН:**********,
да заплатят на Д. Г. Д., ЕГН: **********, сумата в размер на 115,20 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7