МОТИВИ към ПРИСЪДА № 122 постановена на 18.07.2013 г.
ПО
НОХД № 112 / 2013г. по описа на Районен
Съд – Гълъбово
1. Обвинението е срещу подсъдимия К.З.М. с ЕГН **********, за това, че на 08.02.2013г. в
гр.Гълъбово, в съучастие с П.А.Б., като съизвършител отнел чужди движими вещи:
3 бр. метални брадви с дървени дръжки на стойност 36,00 лева, 1 бр. помпа за
поливане, марка “Вида”на стойност 190,00 лева; 1 бр. ръчна количка с гумено
колело на стойност 24,00 лева; 4 бр. метални мотики без дръжки на стойност
12,00 лева; 1 бр. железен чук на стойност 7,00 лева; 2 бр. лозарски ножици на
стойност 10,00 лева и 2 бр. клещи на стойност 8,00 лева – вещи на обща стойност
287,00 лева, собственост на П.К.Г., от негово владение, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои -престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
2.Обвинението е срещу подсъдимия П.А.Б. с ЕГН **********, за това, че на
08.02.2013г. в гр.Гълъбово, в съучастие с К.З.М., като съизвършител отнел чужди
движими вещи: 3 бр. метални брадви с дървени дръжки на стойност 36,00 лева, 1
бр. помпа за поливане, марка “Вида”на стойност 190,00 лева; 1 бр. ръчна количка
с гумено колело на стойност 24,00 лева; 4 бр. метални мотики без дръжки на
стойност 12,00 лева; 1 бр. железен чук на стойност 7,00 лева; 2 бр. лозарски
ножици на стойност 10,00 лева и 2 бр. клещи на стойност 8,00 лева – вещи на
обща стойност 287,00 лева, собственост на П.К.Г., от негово владение, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на повторност и
същият, макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
След направено
искане от двамата подсъдими и защитникът им за разглеждане на делото по реда на
глава двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение е допуснал
производството по делото да се разгледа по тази глава.
Представителят
на Районна прокуратура - Гълъбово поддържа обвинението, срещу всеки от
подсъдимите - както по отношение на фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянията, като излага доводи за доказаност, както от обективна, така
и от субективна страна на деянието. Счита, че с оглед признанието на фактите от
страна на подсъдимите и спецификата на производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо тях следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а,
ал.4, вр. чл.55 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са приети за съвместно разглеждане в
съдебното производство.
Подсъдимият К.З.М.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия К.М. – адв.Т.Т. – АК – Ст. Загора, моли съда да наложи наказание в
минимален размер - при условията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК.
Подсъдимият П.А.Б.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника му, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да му наложи минимално наказание.
Защитникът на
подсъдимия П.Б.– адв.Т.Т. – АК – Ст. Загора, моли съда да наложи наказание в
минимален размер - при условията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55 от НК.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подсъдимите К.З.М.
и П.А.Б. *** и се намират в добри отношения помежду си.
На
08.02.2013г. двамата подсъдими се срещнали в гр.Гълъбово. Като вървели пеша по
ул.”Вит” в гр.Гълъбово, двамата преминали покрай къщата с дворно място на св.П.К.Г.
***.
През оградата,
двамата подсъдими видели, че до стопанската постройка в дворното място на св.Г.
има ръчна метална количка и инструменти. Двамата подсъдими решили да проникнат
в дворното място, откъдето да вземат метални предмети, които да предадат като
метални отпадъци, а получените пари да си разделят.
Двамата
подсъдими влезли в дворното място на св.П.Г. и от стопанската постройка /открит
навес/ взели: 3 бр. метални брадви с дървени дръжки, ел.помпа за поливане,
марка “Вида”, 4 бр. метални мотики без дръжки, железен чук, 2 бр. лозарски
ножици, 2 бр. клещи и метална ръчна количка. В ръчната количка двамата
подсъдими натоварили останалите вещи като напуснали дворното място на св.Г..
Отнетите вещи
двамата подсъдими отнесли до жилищния блок, в който живее подс.Б., където с
помощта на чукове разбили водната помпа, като извадили от нея медните намотки и
деформирали металната ръчна количка. Същия ден двамата подсъдими помолили
св.Мария Митева Велева да предаде в пункт за изкупуване на метали в гр.Гълъбово,
медните намотки и металния корпус от разбитата водна помпа, отнета от дома на
св.Г..
Св.Велева се
съгласила, тъй като по това време живеела на съпружески начала с брата на подс.Б..
Медните намотки и металния корпус, св.Велева предала в пункт за изкупуване на
цветни черни метали в гр.Гълъбово, собственост на “Петгруп” ЕООД, гр.Гълъбово
за сумата от 9,12 лева, които пари дала на двамата подсъдими.
На
14.02.2013г. св.Велева предала в пункт за изкупуване на цветни и черни метали в
гр.Гълъбово, собственост на “Дарев” ООД деформирания корпус на металната ръчна
количка за сумата от 3,15 лева, които пари също дала на двамата подсъдими.
След
разкриването му като извършител на деянието с протокол за доброволно предаване
от 21.02.2013г. подс.М. *** една от железните брадви с дървена дръжка, отнети
от дома на св.Г..
След
разкриването му като извършител на деянието с протокол за доброволно предаване
от 26.02.2013г. подс.Б. *** 1 бр. железен чук с метална дръжка, метална брадва
с дървена дръжка и 2 бр. метални мотики, отнети от дома на св.Г..
С разписка
предадените с протоколите за доброволно предаване от двамата подсъдими вещи са
върнати на св.Г..
Видно от
заключението на назначената по досъдебното производство стоково – оценъчна
експертиза, общата стойност на отнетите от подсъдимите М. и Б., вещи, възлиза
на 287 /двеста осемдесет и седем/ лева. размерът на невъзстановените вреди
възлиза на 250 /двеста и петдесет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Настоящето производство протече по реда на съкратено
съдебно следствие, поради което и на основание чл.371, т.2 подсъдимите направиха
признание на фактите, изложени в остоятелствената част на обвинителния акт,
като дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът при преценката на самопризнанията на
всеки от подсъдимите, намери, че същите се подкрепят от събраните на
досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради което обяви, че
ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира доказателства за
тези факти.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена въз основа на събраните по делото доказателства –
самопризнанията на подсъдимите М. и Б. - по
реда на чл.371, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени и
доказателства: Постановление за образуване на досъдебно производство № 120/2013г. от
01.04.2013г. на РП-Гълъбово; Уведомително писмо № 120/2013г. от 01.04.2013г. на
РП-Гълъбово; Докладна записка от И. П. – внд мл.разузнавач КП в РУП – гр.Гълъбово;
Жалба от П.К.Г. с вх.№ ЗМ-34/11.02.2013г.; Обяснение от П.К.Г., копие от
Докладна записка от Т.Н.Т. – ст.полицай ООР при РУП – Гълъбово с р.№
1383/10.02.2013г.; Карта състояние на наказателно производство; Уведомително
писмо с р.№1468/12.02.2013г.; Обяснение – 3 бр.; Протокол за доброволно предаване – 3 бр.;
заверено копие от Договор за покупко-продажба № 3150/14.02.2013г.; заверено
копие от Декларация за произход на отпадъци от черни и цветни метали; заверено
копие от Покупко-изплащателна сметка № 3150/14.02.2013г.; заверено копие от
Покупко-изплащателна сметка № *********/08.02.2013г.; Справка за съдимост с
рег.№ 81/26.02.2013г., изд. от РС – Гълъбово; Справка за съдимост с рег.№
80/26.02.2013г., изд. от РС – Гълъбово; Постановление за назначаване на
експертиза с вх.№ 3966/17.04.2013г.; Съдебно-оценителна експертиза; Протокол за
разпит на свидетел – 2 бр.; Искане с рег.№ 4107/22.04.2013г.; Постановление за
допускане на правна помощ; Уведомително писмо с
вх.№ 1900/25.04.2013г.; Постановление за назначаване на служебен
защитник; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение – 2 бр.; Протокол за разпит на обвиняем 2 бр.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние – 2бр.; Подписка за
предявяване на разследване; Протокол за предявяване на разследване и
Заключително мнение, а така също и от показанията на свидетелите П.К.Г.
и М. М. В. - дадени в хода на досъдебното производство.
Цитираните по
– горе доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да
направи единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли
извършено престъпление и кой е неговият автор. Съдът счете, че обвиненията
срещу подсъдимите М. и Б. са доказани по
несъмнен начин и именно те са автори на процесното деяние.
Не са налице
спорни и противоречиви факти и обстоятелства, което да предпоставя необходимост
от тяхното отделно обсъждане, анализ и оценка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да отговори
на един от основните въпроси поставени в чл.301, ал.1 от НПК, а именно: дали
всеки от подсъдимите е автор на престъплението, за което е привлечен да
отговаря, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху
които се гради приетата за установена, фактическа обстановка.
Предмет на
престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която се намира във
фактическата власт на всеки друг, но не и на дееца, като субектът може да бъде
всяко лице, а деянието е възможно само при наличието на пряк умисъл. За да е
налице състав на престъпление от този вид трябва да е извършено отнемане на вещ
от чуждо владение. Това отнемане може да се осъществи само чрез действие и се
изразява в това, деецът да прекрати фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство, която до този момент се упражнява от друго лице и да
установи своя фактическа власт върху него.
Подсъдимите М. и Б. са осъществили изпълнителното
деяние отнемане в двете му части – прекратили са фактическата власт на
собственика върху вещите, предмет на престъплението /отнели са чужди движими
вещи/ са установили своя трайна фактическа власт върху тях /имали са възможност
да се разпореждат с отнетите вещи като със свои – така, както намерят за добре,
което те всъщност са направили.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните действия на
подсъдимите М. и Б., се налага извода, че от
субективна страна, престъплението е извършено от всеки от тях - виновно, при
форма на вината - пряк умисъл. М. и Б. са съзнавали общественоопасния характер
на всяко от деянията, предвиждали са общественоопасните им последици и са
искали и целяли тяхното настъпване. Умисълът на всеки
от подсъдимите е бил насочен към постигането на целта - престъпния резултат.
Всеки от тях е съзнавал, че извършва кражба и е съзнавал участието и на
станалите извършители в деянията.
В конкретния случай, кражбата е извършени от подсъдимите М.
и Б. -в съучастие по между им – като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК. Престъплението, макар и извършено в съучастие и при форма на вината – пряк
умисъл, не следва да се квалифицира като такова по чл.195, ал.1, т.5 от НК, тъй
като видно от доказателствата по делото се касае за инцидентен умисъл за
извършване на кражбата, а не за предварителен сговор между двамата подсъдими.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО:
По
отношение на подсъдимия К.З.М.:
Подсъдимият К.З.М.
с ЕГН **********, е роден на ***г. в гр.Варна, с постоянен адрес гр.Г.,
кв.”С.”, бл.*, ет.*, ап.*, българин, български гражданин, с основно
образование, работи като общ работник, неженен. Подсъдимият К.З.М. е не
осъждан.
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.К.М., съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с
целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е предвидено
наказание: лишаване от свобода за срок до 8 /осем/ години.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия К.М., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Според разпоредбата на чл.
58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373,
ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява определеното наказание с
една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага
само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без
привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В случая,
съдът намира, че по отношение деянието, извършено от подс.М. са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало,
оказаното пълно съдействие на органите на разследването и на съда, критичното
отношение към извършеното, тежкото му материално положение и имотно състояние,
обстоятелството, че подсъдимият е млад човек, ниската стойност на отнетото
имущество. Ето защо, съдът прецени, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.55 от НК, който се явява по-благоприятен от наказанието, което
би се определило при приложението на чл.58а, ал.1 НК. За деянието по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, след приложение на разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.2 НК, следва да се определи наказание „пробация”, т.е. замяна на
наказанието „лишаване от свобода” с „пробация”, тъй като не е предвиден
най-нисък предел.
Затова и на
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК, съдът наложи
наказание на подс. К.З.М., наказание “Пробация”, със следните пробационни
мерки:
-
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 2 /два/
месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично;
-
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/
година и 2 /два/ месеца.
С така
определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
По
отношение на подсъдимия П.А.Б.:
П.А.Б. с ЕГН **********, е роден на ***г***,
българин, български гражданин, без образование (неграмотен), не учи и не
работи, неженен.
Подс.Б. е
осъждан с присъда № 13/23.01.2013г. по НОХД № 272/2012г. по описа на РС –
Гълъбово. С тази присъда за извършено през месец юни 2012г. престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.26, ал.1, във вр.чл.63,
ал.1, т.3 от НК на Б. е наложено наказание 6 /шест/ месеца “Лишаване от
свобода”. На основание чл.69, във вр.чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на така
наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Присъдата е
влязла в сила на 08.02.2013г.
Деянието, предмет
на настоящото дело е извършено от подс.Б. на 08.02.2013г. /същия ден в който е
влязла в сила гореописаната присъда/, т.е. - в изпитателния срок, определен с
присъдата по НОХД № 272/2012г. на РС – Гълъбово. Имайки предвид това
обстоятелство, се налага извода, че деянието е извършено от подс. Б. в
условията на „повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 НК и кражбата следва да се
квалифицира като такава по чл.195, ал.1, т.7 НК.
Деянието,
предмет на настоящото дело е извършено от подс.Б. като непълнолетен, но същия, макар и непълнолетен е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Реализирането
на наказателната му отговорност следва да се извърши след редукцията на чл.63,
ал.1, т.3 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подс.П.Б., съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите
на наказанието, залегнали в чл.36 НК и се съобрази и с разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК е предвидено наказание: лишаване от свобода за срок до 8
/осем/ години, а при редукцията за непълнолетни - чл.63 ал.1, т.3 от НК - до 3
/три/ години „лишаване от свобода”.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия П.Б., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и
предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Според разпоредбата на чл.
58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373,
ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява определеното наказание с
една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55, съдът прилага само
чл.55, ако е по-благоприятен за дееца.
Преценката за наличие на условията на чл.55 НК е на общо основание, без
привилегия при разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В случая,
съдът намира, че по отношение деянието, извършено от подс. Б. са налице многобройни смекчаващи
отговорността – чистото му съдебно минало, оказаното пълно съдействие на
органите на разследването и на съда, критичното отношение към извършеното,
тежкото му материално положение и имотно състояние, обстоятелството, че
подсъдимият е млад човек, фактът, че не той е имал водеща роля в извършване на
престъплението и ниската стойност на отнетото имущество. Ето защо, съдът
прецени, че наказанието следва да се определи при условията на чл.55 от НК,
който се явява по-благоприятен от наказанието, което би се определило при
приложението на чл.58а, ал.1 НК. За деянието по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, след приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 НК, следва да се
определи наказание „пробация”, т.е. замяна на наказанието „лишаване от свобода”
с „пробация”, тъй като не е предвиден най-нисък предел.
Затова и на
основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.55, ал.1, т.2 от НК, съдът наложи
наказание на подс. П.А.Б., наказание
“Пробация”, със следните пробационни мерки:
-
“задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една/ година и 2
/два/ месеца, с периодичност на срещите два пъти седмично;
-
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/
година и 2 /два/ месеца.
С така
определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимите К.З.М. и П.А.Б. за виновни по повдигнатите им обвинения,
намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото – в размер на
40 /четиридесет/ лева, следва да бъдат заплатени от тях. Ето защо, съдът осъди К.З.М.
и П.А.Б., да заплатят - всеки от тях по 20 /двадесет/
лева.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъпленията са ниското правно съзнание на всеки
от подсъдимите и стремежът им за облагодетелстване по неправомерен начин.
Воден от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/ Хр.А. /