РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 595
гр. Пловдив, 22.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І състав в
открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното
от Председателя адм.дело № 2633 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл.145-178 от Административно процесуалния кодекс, вр. чл. 214, ал. 1, т. 1
от Закона за Министерството на вътрешните работи
2. Образувано е по жалбата на В.В.П., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, в
частта и с която е постановено, временно отстраняване на В. В.П. от длъжност,
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Районно управление Асеновград при Областна дирекция
на МВР и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и
оръжие, считано от 16.09.2015г.
В съдебно заседание на
25.01.2016 г. е прието за общо разглеждане и разрешаване, оспорването на В.В.П.
с искане да бъде обявена за нищожна Заповед № 317з - 4184 от 13.11.2015г., на
Директора на Областна Дирекция на МВР,
Пловдив, в частта й с която е постановено изменение на т. 2 от Заповед №
317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора
на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, като отстраняването от длъжност на
младши експерт В.В.П. да се счита от датата на запознаване на със Заповед №
317з-3345 от 18.09.2015г.
3. Според жалбоподателя, оспорената заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.146, т.3, т.4, т.5
от АПК, поради което счита, временното си отстраняване от длъжност за
незаконосъобразно.
Поддържа се, че в
заповедта не са изложени конкретни мотиви, как служебното положение на П. би
затруднило разкриването на обективната истина, както и че не се съдържат
конкретни съображения и доказателства в тази насока, поради което счита, че не
е налице втората от предпоставка по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Възразява се също така,
че съобразно чл.207, ал.1 от ЗМВР във връзка с чл. 34, ал.1 от Инструкция № 8121з-470/2015г на Министъра на вътрешните
работи и чл.215 от ЗМВР, дисциплинарното производство започва с издаване на
заповедта за неговото образуване, т.е в конкретния случай на 18.09.2015г., а в
оспорената заповед е предвидено
отстраняване от длъжност, считано от
16.09.2015г.
Твърди се, че е
накърнено правото на жалбоподателя по чл.109, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.63 от
Закона за държавния служител, във вр. с чл.162 от КТ, тъй като В.П. през
периода 14.09.2015г. до 07.10.2015г. е
ползвал отпуск поради временна неработоспособност.
Твърди се, че в
обжалваната заповед липсва описание на всяко едно нарушение, съгласно
изискванията на чл.11 от Инструкцията.
Искането за обявяване на
нищожността на Заповед № 317з - 4184 от 13.11.2015г., на Директора на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, в
частта й с която е постановено изменение на т. 2 от Заповед № 317з-3345 от
18.09.2015г., на Директора на Областна
Дирекция на МВР, Пловдив, като отстраняването от длъжност на младши експерт В.В.П.
да се счита от датата на запознаване на със Заповед № 317з-3345 от
18.09.2015г., се основава на твърдението, че след като последно поменатата
заповед е била обжалвана по съдебен ред, субекта на дисциплинарна власт не
разполага с правомощия за нейното последващо изменение.
4. Директорът на Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив,
чрез процесуалния представител юрк. Д. е на становище, че жалбата и искането за
обявяване на нищожност са неоснователни. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи, изложени в двете оспорени заповеди.
Иска се жалбите да бъдат отхвърлени,
като се присъди възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Прави се възражение за прекомерен
размер на разноските, претендирани от жалбоподателя.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата е
подадена в предвидения за това срок от надлежно активно процесуално правно
легитимирана страна. Видно от отбелязването върху заповедта, жалбоподателят е
запознат със съдържанието й на 18.09.2015г., а жалбата е подадена на
01.10.2015г.
Съответно, искането за обявяване на
нищожност на оспорената заповед, не обвързано с установен в процесуалния зокан
срок.
При това положение, жалбите се
явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За фактите и тяхната хронология :
6. По делото е
приложено Постановление № 5293/15 от 11.08.2015г. на Окръжна прокуратура
Пловдив с което е разпоредено да се обръзува досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за извършването на деяния, съставомерни, съобразно
хипотезите на чл. 304а, ал. 1 ; чл. 302, ал. 1, вр. чл. 301, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 ; чл. 294, ал.4, вр. чл. 26, ал. 1, чл. 282, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
Съответно с Писмо с вх. №5293 от 15
от 17.09.2015г., прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, е уведомил Директора
на Областна дирекция на МВР Пловдив за образувано досъдебно производство
№2/2015г. срещу неизвестен извършител.
Посочено в писмото е, че в хода на
проведените оперативно издирвателни мероприятия и процесуално-следствени
действия по същото са били събрани данни и доказателства, че служителят В.В.П.
е извършил престъпление от общ характер и нарушение на служебните си
задължения.
В тази насока, в писмото на Окръжна
прокуратура Пловдив е посочено, че е установено следвото :
·
На
12.09.2015 г. полицейският служител е ходатайствал пред служителите на РУ МВР
Асеновград за освобождаване на лицето Рафет Т., което е задържано за 24 часа за
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като в последствие е помогнал на
съпругата на Т. при предлагане на подкуп в размер на 1000,00лв. за въздействие
над кръвните проби на Т., обработвани в катедра по токсикология в гр. Пловдив.
·
На
17.08.2015г. В.П., възползвайки се от служебното си положение е „ходатайствал“
пред служителите от отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР, Пловдив за
вземане на решение по водена преписка в полза на негови познати.
·
В.П. не е
извършил обективна проверка по конкретна преписка и я архивирал без да уведоми
Районна прокуратура Асеновград, въпреки наличие на данни за извършено
престъпление.
·
На
23.08.2015г., В.П., възползвайки се от служебното си положение е взел битова
техника от Тахир Рамадан без да я заплати.
·
На
12.09.2015г. В.П. ползва криминално проявено лице, лишено от правоуправление,
да му предостави незаконно придобит материал, като при превозване на материала,
придружава друго криминално проявено лице, за да му окаже съдействие при
извършване на полицейска проверка.
·
На
02.09.2015г. полицейският служител предоставя неверни данни за изготвяне на
документи за българско гражданство на непълнолетно лице.
·
На
16.09.2015г., след проведени оперативно издирвателни мероприятия и процесуално
следствени действия, В.П. е задържан за
срок от 24 часа.
С Постановление от 17.09.2015г. на следовател при Окръжна
следствена служба, Пловдив, П. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.294, ал.4 вр. с ал.1 от НК и е взета
мярка за неотклонение „задържане“ за довеждането му пред съда, по реда на чл.
64, ал. 2 от НПК.
7. Въз основа
на данните, удостоверени във въпросното Писмо №5293/15 от 17.09.2015г. на
Окръжна прокуратура Пловдив, със Заповед №317з-3345 от 18.09.2015г.,
постановена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от Директора на Областна
дирекция на МВР, Пловдив е образувано дисциплинарно производство срещу П., като
на основание чл.214, ал.1, т.1 и чл. 215, ал.1 от ЗМВР е разпоредено временно
отстраняване от длъжност на жалбоподателя и е
разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано
от 16.09.2015г.
В обстоятелствената част
на заповедта, освен възпроизведения текст на Писмо №5293/15 от 17.09.2015г. е посочено още, че
“........Действията на мл. Експерт В.П. са станали известни на обществените
средство за масово осведомяване ..........., които водят до намаляване или
загуба на обществено доверие към полицейските служители и уронва престижа на
МВР. Служителят е използвал служебното си положение за лична облага и за облага
на трети лица, злоупотребил е с доверието на работодателя си и умишлено е
нарушил служебните си задължения, които са причинили значителна вреда на
държавата, МВР, юридически лица или граждани .....”, като при това положение е
прието, че П., виновно е нарушил т.т. 15, 18, т.19, т.20, т.24, т.25, т. 42,
т.44, т.48, т.49, т.50, т.51 от Етичния кодекс за поведение на служителите в
МВР – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР за
което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, т.8, т. 9 и т. 3 от ЗМВР е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
Посочено е още, че “........В хода на дисциплинарното производство
предстои да бъдат снемани писмени сведения от колеги на мл. експерт П.,*** и
общината, поради което съществува реална възможност разследвания служител да им
окаже въздействие в свой интерес и да попречи за разкриването на обективната
истина. За това мл. експерт П. следва временно да бъде отстранен от заеманата
длъжност.”.
Жалбоподателят е запознат със
съдържанието на заповедта на 18.09.2015г.
По административната преписка е
приложено писмено обяснения от 23.09.2015г., заявено от В.П. до Директора на ОД на МВР, Пловдив. Този
документ, не съдържа входящ или друг регистрационен номер, поради което не е
ясно дали и кога Директорът на ОД на МВР е бил запознат с обясненията. В
обясненията, жалбоподателят е заявил, че не е използвал служебното си положение
за лична облага и за облага на трети лица, не е злоупотребил с доверието на
работодателя и не е нарушил служебните си задължения, както и, че не е причинил
никаква вреда на държавата, на МВР, юридически лица и граждани.
Каза се, въпросната заповед е
оспорена в частта и по разпореденото отстраняване от длъжност и изземане на служебна карта, личен знак, с Жалба вх. №
317000-12312 от 01.10.2015 г., по повод на която, на 13.10.2015 г. е образувано
настоящото съдебно производство.
8. С
последваща образуването на съдебно производство Заповед №317з-4184 от
13.11.2015г. на Директора на ОД на МВР, гр. Пловдив е удължен срокът за
“разследване на дисциплинарното производство”, считано от 27.10.2015г. до
26.12.2015г., и е постановено, изменение на текста на Заповед №317з-3345 от
18.09.2015г. в частта, относно временното отстраняване от длъжност на В.П.,
като е постановено, че съшият се отстранява от длъжност временно, считано от
запознаване със Заповед №317з-3345 от 18.09.2015г.
Заповед №317з-4184 от 13.11.2015г. е
получена от В.П. на 17.11.2015.
В хронологичен порядък е последвало
издаване на Заповед №317з-104 от 12.01.2016г., с която Директора на ОД на МВР е
разпоредил, ново удължаване на срока на “разследване на дисциплинарното
производство” и е постановил изменение на абзац втори на страница първа и
втора, изречение второ от Заповед №317з-3345/18.09.2015г., което да се чете:
„На 16.09.2015г. след планирани и проведени ОИМ и ПСД мл. експерт В.В.П. е
задържан за срок от 24 часа и на 17.09.2015г. му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление от общ характер по чл.294, ал.4 вр. с ал. 1 от НК”.
VІ. За правото :
9. Съобразно
разпоредбата на чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР, действала към момента на издаване на
заповедта, държавен служител в МВР
може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу
него е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина, като отстраняването се извършва
от органа, образувал дисциплинарното производство.
Според нормата на чл.
205 от ЗМВР, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като според чл. 207,
ал. 1, т.2 от ЗМВР, дисциплинарното производство се образува със заповед на
ръководителите на структурите по чл. 37
от ЗМВР, за държавните служители на младши изпълнителски длъжности и за
стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности.
Съответно в чл. 215, ал.
1 от ЗМВР е предвидено, че при отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, органът разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и
служебното оръжие.
10. Очевидно,
отстраняването от длъжност е временна, превантивна мярка и основната й цел е да
препятства възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си,
да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно производство. Принудителната административна мярка е израз на
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай,
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Казано с други думи, при прилагането на принудителната мярка във
всички случаи, трябва да бъде спазен установеният в чл. 6 от АПК, принцип на
“съразмерност”, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона.
Логично при това положение,
в основания състав по чл. 214, ал.1, т. 1 от ЗМВР, нормата предоставя на
субекта на дисциплинарна власт, дискрецията да прецени естеството на
нарушенията на служебната дисциплина по повод на които е образувано
дисциплинарно производство ; необходимите административно процедурни действия,
които следва да се извършат за да се разкрие обективната истина и съответно да
формира извод, за влиянието което конкретния служебен статус на лицето би имало
в процеса на издирване на обективната истина.
Съответно, съотнасянето
на данните и обстоятелства относно конкретиката на дисциплинарното нарушение,
което се сочи да е извършено, необходимите процедурни действия, които трябва да
се осъществят за да се установят всички релевантни факти във връзка с
нарушението и естеството на служебната функция, която нарушилото дисциплината
лице осъществява с оглед влиянието, което
би имала в процеса на установяване на обективната истина, следва да даде
отговор на въпроса, обосновано ли би било неговото отстраняване от длъжност .
11. От описаните в предходния раздел на
решението данни, следва да се приеме за установено, че в случая на Директора на
ОД на МВР, Пловдив надлежно са били предоставени данни, сочещи на евентуално
извършени от В.П. деяния, съставляващи нарушения на служебната дисциплина, като
съответно Директорът на ОД на МВР в качеството си на материално компетентния
орган по смисъла на чл. 207, ал.1, т.2 във връзка с чл. 37, ал.1, т.2 от ЗМВР е
разпоредил срещу П. да се образува дисциплинарно производство и съответно е
постаноил да се приложат процесните превантивни мерки.
Макар и лаконично изложени, мотивите
за прилагане на оспорените превантивни мерки, дават необходимото и достатъчно
обяснение на връзката между деянията за които се твърди да са извършени от П. –
„….ходатайствал пред служителите на РУ
МВР Асеновград за освобождаване на лицето….. помогнал на съпругата на Т. при
предлагане на подкуп…. възползвайки се от служебното си положение е
„ходатайствал“ пред служителите от отдел „Икономическа полиция“ при ОД на
МВР….. възползвайки се от служебното си положение е взел битова техника от
Тахир Рамадан без да я заплати…. ползва криминално проявено лице, лишено от
правоуправление, да му предостави незаконно придобит материал ………… полицейският
служител предоставя неверни данни за изготвяне на документи за българско
гражданство на непълнолетно лице…..“ ; служебния статус на П. - младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“
на сектор „Охранителна полиция“ към
Районно управление Асеновград при Областна дирекция на МВР ; несъмнената
необходимост, за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с тези
деяния „……да бъдат снемани писмени
сведения от колеги на мл. експерт П.,*** и общината….“, и като краен
резултат, в логична последователност, несъмнено и еднозначно обосновават,
формирания от субекта на дисциплинарна власт извод – „……поради което съществува реална възможност разследвания служител да
им окаже въздействие в свой интерес и да попречи за разкриването на обективната
истина……“.
12. Впрочем, както се посочи в т. 6 от
настоящото решение, с Постановление от 17.09.2015г. на следовател при Окръжна
следствена служба, Пловдив, П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.294,
ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Според състава възведен в чл. 294, ал. 1 от НК - Който спомогне на лице,
извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно
преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди
да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с
лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото
за укривания.
Съответно, според квалификацията по чл. 294, ал. 4 от НК - Ако
деецът е съдия, прокурор, следовател или полицейски орган, разследващ полицай,
наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Казано с други думи, П. е привлечен като обвиняем за извършването на
престъпление от общ характер, именно в качеството му на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НК, т.е. както изрично е посочено в
Постановлението - „…..като полицейски орган – младши полицейски
инспектор….“.
Тези факти, налагат да се съобрази и правилото, установено в чл. 214, ал.2
от ЗМВР, според което - При привличане на държавен служител като
обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т. 1,
буква „а“ от Наказателния
кодекс и е образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1,
съответният орган по чл. 158
и 159 го отстранява временно
от длъжност.
В тази хипотеза вече, дискреция не
съществува. Временното отстраняване от длъжност, императивно трябва да се
приложи, като безусловна последица от привличането на държавния служител като
обвиняем за престъпление извършено в качеството му на длъжностно лице и
образуването на дисциплинарно производство срещу него.
13.
Крайният извод е че Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора на Областна Дирекция на МВР, Пловдив в
оспорената й част е постановено от материално компетентния, снабден с
необходимите правомощия за това орган, като волеизявлението на субекта на
дисциплинарна власт е обективирано в необходимата, установена в закона форма. Постановения
резултат е съответен на материалния закон. Не се констатират допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е впълнота, целта която преследва
закона с прилагането на принудителни мерки от категорията на процесната такава.
Жалбата обаче, е основателна по отношение на частта от
оспорената заповед, в която е постановено обратно действие на принудителната
мярка.
Каза се, временното отстраняване от длъжност е
превантивна мярка, чиято цел е да препятства възможността служителят, продължавайки да
изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него дисциплинарно
производство.
Това повече от очевидно изключва, каквото и да е фактическо и правно
основание, на мярката да бъде придавано ретроактивно действие, предхождащо
образуването на дисциплинарно производство и съответно нейното постановяване.
Такива правомощия и такава възможност за субекта на дисциплинарна власт няма
нормативно установени.
Сиреч, в частта с която е предвидено обратно действие на постановената
превантивна мярка, временно отстраняване от длъжност и изземане
на служебните карта, личен знак и оръжие, считано от 16.09.2015г. до
18.09.2015г. (когато заповедта е връчена на П.), оспорената в настоящото
производство заповед е нищожна.
14. Що се отнася до Заповед № 317з - 4184 от
13.11.2015г., на Директора на Областна
Дирекция на МВР, Пловдив, в частта й с която е постановено изменение на т. 2 от
Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора на ОД на МВР, Пловдив, като отстраняването от
длъжност на младши експерт В.В.П. е определено да се счита от датата на
запознаване на със Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., очевидно е, че тя е издадена,
както извън срока по чл. 91, ал. 1 от АПК, така и извън срока по чл. 62, ал. 1
от АПК. Логично при това положение се явява обстоятелството, че по отношение на
тази част от обсъжданата заповед не са изложени нито фактически, нито пък
правни основания за постановяването й, т.е. субекта на дисциплинарна власт е
действал извън рамките на нормативно установените компетентност и правомощия.
Това ще рече, че в тази
част, оспорената заповед е нищожна.
15. По отношение на възраженията на жалбоподателя
относно връчване на заповедта през времето, през което същият е ползвал отпуск
поради временна неработоспособност,
следва да се каже, че в ЗМВР липсва забрана, прилагането на мярката
„временно отстраняване от длъжност“, да бъде предприемано по време на ползване
на отпуск, аналогична на забраната, предвидена в чл. 229 от ЗМВР при
прекратяване на служебното правоотношение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА
Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, в
частта и с която е постановено, временно отстраняване на В. В.П. от длъжност,
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Районно управление Асеновград при Областна дирекция
на МВР и е разпоредено да му бъдат иззети служебните карта, личен знак и
оръжие, считано от 16.09.2015г. до 18.09.2015г., включително.
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на В.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, против срещу Заповед
№ 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора
на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, в частта и с която е постановено,
временно отстраняване на В. В.П. от длъжност, младши полицейски инспектор в
група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно
управление Асеновград при Областна дирекция на МВР и е разпоредено да му бъдат
иззети служебните карта, личен знак и оръжие, считано от датата на връчване на
заповедта.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 317з - 4184
от 13.11.2015г., на Директора на
Областна Дирекция на МВР, Пловдив, в частта й с която е постановено изменение
на т. 2 от Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г., на Директора на Областна Дирекция на МВР, Пловдив, като
отстраняването от длъжност на младши експерт В.В.П. да се счита от датата на запознаване
на със Заповед № 317з-3345 от 18.09.2015г.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :