РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. ХАСКОВО, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Търговско дело № 20215600900094 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Търг. Дело № 94/2021 г. е образувано по подадена искова молба с вх. №
1819/07.07.2021 г. от ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., чрез техния процесуален
представител адв. Т. от АК– Хасково срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. **.
Предявени са три обективно и субективно съединени осъдителни иска с правно
основание чл.432,ал.1,вр. чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД,гр. ** е сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица /ГО/ № 22118002978828, валидна до 17.10.2019 г.,за лек автомобил
БМВ, с рег. № ****.
На 21.06.2019 г. около 23:25 часа на пътя гр. Димитровград, обл. Хасково – гр.
Хасково-ПП I-5Е85 при км 286+300, след разклона за завод „Язаки“ станало ПТП между лек
автомобил БМВ /с десен волан/ с рег. № ****, управляван от А.А.А. и товарен автомобил
Мерцедес, с рег. № ***, управляван от Н.М.М., при което е настъпила смъртта на водача
А.А.А. и возещата се в неговата кола С.Б. Б..За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за
ПТП с пострадали лица №19/22.06.2019 г. на МВР – Димитровград и било образувано
Досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на МВР – Димитровград,
представляващо прокурорска преписка № 1512/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Хасково. С Постановление от 06.04.2021 г., по преписка № 1512/2019 г. на Окръжна
прокуратура – Хасково, на основание чл. 243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1,т.4 от НПК
наказателното производство е прекратено. Постановлението не било обжалвано по реда на
чл. 243 от НПК и влязло в законна сила, считано от 04.06.2021 г.
Твърди се ,че първите двама ищци,които са родители на починалата С. Б. Б. са
претърпели и продължават да търпят възможно най- тежките и неимоверни душевни болки
и страдания, които могат да понесат родителите при внезапна и трагична загуба на дете. В
резултат на смъртта на дъщеря им С. двамата безвъзвратно били лишени от първородното
1
си дете и не само от физическото й присъствие, но и от силната й обич и привързаност към
тях. Дъщеря им била радост и гордост за родителите си, и всячески им помагала в
отглеждането и възпитанието на по-малкото им дете и неин брат – Т., третият ищец по дело.
Дъщеря им завършила средното си образование в Езикова гимназия в гр. Димитровград и
въпреки, че имала възможност да продължи обучението си във висше учебно заведение,
избрала да започне работа в гр. Димитровград и продължила да живее в едно домакинство с
родителите си и по-малкия си брат. Родителите и дъщеря им били изключително близки
помежду си, имали топли отношения, споделяли всичко. Разчитали на дъщеря си като упора
в живота им, особено с напредването на възрастта й.След внезапната й смърт
здравословното им състояние било разклатено – вдигали кръвно, изгубили сън и
спокойствие, изпадали в депресия и постоянно мислили и тъгували за нея. За известно време
посещавали психотерапевт, тъй като не можели да повярват, че дъщеря им вече я няма.
Единствените разговори в делник и на празник били свързани с изгубеното им дете, като
всичките им дни били помрачени от случилата се трагедия и подчинени на същата. Честите
посещения на гробищата и постоянното връщане към спомена за нея поддържали
състоянието им на отчаяние и безсилие. Въпреки малкото дете в семейството, което към
настоящия момент осмисляло дните им, неговото присъствие в семейството не било
достатъчно и не било в състояние да тушира болките и страданията от смъртта на дъщеря
им С.. Допълнително травмиращо обстоятелство за ищците било и публичното оповестяване
на трагедията с широко разгласяване и коментар в медиите. С оглед на изложените факти и
обстоятелства в подкрепа на претенцията им двамата ищци считат, че за тях е налице
правен интерес от предявяване на исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45
от ЗЗД и молят съда да определи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
изразяващи се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря
им, в размер на по 250 000 лв., за всеки един от тях.
В исковата молба са изложени факти и обстоятелства и по отношение на третия
иск, според които, и ищецът Т. Б. Б., който е брат на починалата С.Б. Б. е претърпял
неимуществени вреди в резултат на смъртта на сестра си, като ищците се позоват на ТР №
1/2016 г. на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, освен лицата посочени в
Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, са по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Съгласно ТР № 1/2016 г. обезщетение се дължи при доказана особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.Твърди се в исковата
молба, че между Т. Б. Б., който е брат на С. е съществувала особено близка връзка
изразяваща се в това, че последната е прекарвала голяма част от времето си именно със своя
по-малък брат, с когото са живеели заедно в едно домакинство, домакинството на
родителите им. Заедно прекарвали ваканциите, заедно ходили на почивки и екскурзии , и с
родителите си са били едно щастливо и сплотено семейство. Починалата била на 8 год.
когато се родил по-малкият й брат и тя с радост и желание помагала на майка си при
неговото отглеждане. Т. от своя страна се радвал на нейната голяма любов и внимание, и
по-голямата му сестра била винаги пример за него. Въпреки сравнително голямата разлика
във възрастта и в пола, двете деца били силно и емоционално свързани и тази взаимна обич
продължила непосредствено до смъртта на С., която смърт била внезапна и неочаквана за
брат й. Крехката му детска психика отказвала да приеме и да повярва, че сестра му повече я
няма. Детето буквално било смазано от мъка, като на погребението плакало неутешимо.
Смъртта на сестра му станала причина да престане да общува с приятелите си, затворил се в
себе си и коренно променил държанието си и поведението си спрямо околните. Въпреки, че
от смъртта на сестра му били изминали повече от две години, ищецът продължавал да бъде
затворен и необщителен и да тъгува за сестра си.С оглед изложеното ищецът Т. Б. Б.,
действащ със съгласието на законите си представители считат, че е налице правен интерес
от предявяване на иска с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и молят
съда да определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
2
се в значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на сестра му С.Б. в
размер на 50 000 лева.Преди подаване на настоящия иск, на основание чл. 380 ал. 1 от КЗ
ищците са предявили претенция пред застрахователя, ответник по настоящото дело, чрез
клона на дружеството в гр. Хасково, където била заведена застрахователна претенция под №
313/16.07.2019 г. В законния тримесечен срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ и въпреки
представените доказателства за удостоверяване на ПТП застрахователят не се бил
произнесъл по претенцията. В този смисъл считат, че за тях е налице правен интерес да
претендират и законна лихва за забава по чл. 497 ал.1 т. 2 от КЗ,каквато претендират,
считано от 17.10.2019 г., т.е. три месеца след завеждане на преписката за заплащане на
обезщетение в резултат на смъртта на тяхната дъщеря, респ. сестра.
Ответникът - ЗК „Лев Инс“ АД – гр. **, чрез процесуалния си представител
адв.Д.С. от АК-Хасково оспорва исковите претенция за неимуществени вреди по размер.
В отговора на исковата молба депозиран в срока по чл. 367 от ГПК ответникът
твърди, че основният спорен въпрос по делото с оглед и на действаща съдебна практика е
размерът на обезщетението за претърпените болки и страдания като искането на ответника
е то да бъде определено по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.Твърди
се, че по отношение на първите двама от ищците основателността на претенцията е
налице,но застрахователят счита, че предявената претенция надхвърля чувствително
границите на справедливостта. Позовават на т. 2 от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 4/23.12.1968 г. по въпроса за определяне на неимуществените вреди, след
задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за да
се приложи точно принципът на справедливостта.В случая исковата претенция не била
съобразена с посочените обществени критерии, поради което я намират за неоснователна по
размер.По отношение претенцията на третия ищец в размер на 50 000 лв.,се поддържа
становището, че и тази претенция е неоснователна по размер, тъй като в исковата молба се
сочи единствено и само родствена връзка брат-сестра, без да се сочат обстоятелства с
изключителен характер за отношенията между тях.Позоват се на ТР №1/2016 г. на ОСНГК
на ВКС, съгласно което следва да бъдат налице конкретни житейски обстоятелства за
привързаността на ищеца и неговата сестра, каквито не се твърдели в конкретния случай.
Отношенията описани в исковата молба не се откроявали от обичайните и не могат да
обосноват визираното в тълкувателното решение изключение, а именно наличие на
обстоятелства с изключителен характер за отношенията на третия ищец и починалата му
сестра.Претендират съдебно-деловодни разноски,както и адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от съставен протокол за ПТП с пострадали лица №19/22.06.2019 г. на МВР
– Димитровград, приет като писмено доказателство на 21.06.2019 г. около 23:25 часа на
пътя гр. Димитровград, обл. Хасково – гр. Хасково-ПП I-5Е85 при км 286+300, след
разклона за завод „Язаки“ е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ /с десен волан/ с
рег. № ****, управляван от А.А.А. и товарен автомобил Мерцедес, с рег. № ***, управляван
от Н.М.М., при което ПТП е настъпила смъртта на водача А.А.А. и возещата се в неговата
кола С.Б. Б..
Образувано е било досъдебно производство № 475/2019 г. по описа на РУ на
МВР – Димитровград, представляващо прокурорска преписка № 1512/2019 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Хасково.С Постановление от 06.04.2021 г., по преписка №
1512/2019 г. на Окръжна прокуратура – Хасково, на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.
1 т.4 от НПК наказателното производство е прекратено.По делото е изискано и представено
от ОП – Хасково д. п. № 475/2019 г., по описа на РУ на МВР – Димитровград,
представляващо пр. пр. № 1512/2019 г. на ОП – Хасково, приключило с влязло в сила на
03.06.2021 г. г. постановление от 06.04.2021 г. на прокурор на ОП – Хасково, с което е
прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК – поради
3
смъртта на дееца.От представените с исковата молба надлежно заверени копия от
удостоверения за наследници изх.№ 845/25.06.2019 г и изх.№ 23 /02.07.2019 г. се
установява, че ищците М. ТР. Б. и Б. СТ. Б. са родители и наследници на починалата на
22.06.2019 г. С.Б. Б., а ищецът Т. Б. Б. е неин брат.
По искане на ищците и за доказване на претърпените от страна на ищците
неимуществени вреди, като свидетели бяха разпитани Й.Д.Ш. и К. Б. П..Показанията и
на двамата свидетели са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло като обективни и безпристрастни. Според свид.Ш., първа братовчедка на бащата на
ищеца Б.Б.,която познавала С. от деня на раждането й има преки впечатления от
отношенията в семейството преди смъртта на С. за превъзмогване на трагедията сполетяла
семейството ще трябва да минат много години,ако изобщо такава травма може да бъде
превъзмогната по някакъв начин.И за родителите й, и за брат й смъртта на С. била
огромен шок. Затова в самото начало се налагало непрекъснато да бъдат заедно с тях, за да
им оказват подкрепа. С. била в затворен ковчег, защото имала много големи наранявания и
не могли да я видят след катастрофата. Брат й Т. много трудно преживявал смъртта на
сестра си,като до скоро изобщо не искал да влезе в стаята, която двамата общо
ползвали,както и в стаята при баба му на село,където заедно с сестра му гостували и
оставали да нощуват.Не искал да играе с децата и не можел да приеме това за
реалност.Катастрофата при която загинала С. била отразявана в медиите и коментирана
като негативно събитие. Имало коментари срещу пострадалите за употреба на
наркотици, което допълнително травмирало родителите. Притеснявали ги и адвокати,които
им звъняли на вратата.Здравословното състояние на М. се влошило и много често след
смъртта на С. и се случвало да припада и да колабира. Имала проблеми с кръвното
налягане,което наложило да потърси лекарска помощ. Посещавала и психотерапевт.В
момента М. работи, но и майка й работи там, за да може всеки един момент да й помогне по
някакъв начин. Преди в този магазин работели С. и М., а сега работят М. и майка й на
М..Бащата на С. Б. бил много чувствително момче и на моменти може би бил по сринат и
от М.. Връзката с дъщеря му била много силна и не можела да се опише с думи. И
двамата пиели успокоителни хапчета и заедно участвали в сеансите при терапевта. Имало и
период от време , в който и двамата не ходели на работа.Преди смъртта на С. живеели като
щастливо и задружно семейство. И Б. и М. били възпитани, като не е чувала да имат
проблеми с възпитанието на децата. И двете деца според свид. Ш. били възпитани и
уважителни. В училище добре се учели и двамата. Последно видяла Т. преди седмица. Сега
е ученик в осми клас и опитвал да се справя сам. Сестра му С. му липсвала много, тъй
като се грижела постоянно за него от съвсем малък,а и след това.Семейната среда в
която двете деца отраснали определила и връзките между тях. Двамата били много близки
,като Т. споделял със сестра си и мечтите и проблемите си ,което свидетелката го знаела
и от двамата.Между С. и Т. имало връзка – той всичко й споделял като на най-близък човек.
За С. свидетелката била Г. – нито била леля, нито кака,което според нея значело близка
приятелка. Присъствала били на семейни тържества и на рождени дни, на бала, на всички
семейни тържества и ако в годините е имало някакво неразбирателство между тях двамата –
брат и сестра веднага щяло да й направи впечатление.От показанията на свид.П., леля на
ищеца,която има преки и непосредствени впечатления от семейството на ищците се
установява,че преди смъртта на С. семейството е било много задружно. Заедно ходели на
екскурзии и почивки, и били щастливи. Всички се радвали на семейството им.
Семейството им било прекрасно.Заедно празнували рождени дни на които присъствала и
свид.П., като част от семейството. Сега вече без С. – нищо не се празнувало. Поводът по
който се събирали били само помени.С. била прекрасно дете и не създавала никакви
проблеми. Б. и М. много добре възпитавали децата си.Нямали били никакви проблеми със
С., или с Т..Свид. П. била силно привързана към тях. За всичко им помагала, както и те й
помагали.Още от деня на раждането се грижела за С..Чакали я да се роди, тъй като това
било първото им внуче в семейството. Според свид.П. сега у тях е трагедия и мъка.
Опитвала се да ги поддържа, защото Б. и М. били много зле, както и Т., за когото С.
полагала много грижи от раждането му. Двамата заедно й ходили на гости преди смъртта на
4
С.. Т. много зле приел смъртта на кака си. Не искал да влиза и да спи в стаята,която
двамата деляли. Т. в момента бил и изплашен, и травмиран Не можел да приеме смъртта на
сестра си, с която били изключително близки. Разликата между С. и Т. била осем години и
тя го била изгледала. Много се грижела за Т. и точно затова сега той чувствал ,че много му
липсва. Детето било много стресирано, защото кака му постоянно го гледаше и се грижеше
за него. И майка му и баща му -Б. и М. били много зле. Наложило се да ходят и на
психотерапевт,за да могат малко да се успокоят. Цялото им семейство било разгромено от
мъка.Бащата на С. Б. имал здравословни проблеми – високо кръвно налягане и шум в
ушите. Майката М. много отслабнлаа и не била добре. Постоянно била замислена./ „Мълчи
и не говори“/. Според свид. П. и двамата няма да бъдат както преди и няма да се
възстановят напълно, тъй като загубата им е голяма. Всеки ден виждат, че мястото на
дъщеря им , това хубаво и добро дете е празно.
От гласните доказателства се установява по категоричен начин, че и тримата
ищци продължават да изпитват болки и страдания от загубата на тяхната дъщеря и сестра С.
, починала на 22.06.2019 г. в резултат на ПТП на 21.06.2019 г. и все още не са преживели
смъртта й.
Представени са и доказателства за отправена от ищците до ответника молба-
претенция, със заявление вх. № 313/16.07.2019 г. по чл. 380, ал. 3 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение, във връзка с всички неимуществени вреди, които са
претърпели вследствие на застрахователното събитие, по която молба няма данни
застрахователят да се произнесъл в тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ,което
обстоятелство не се оспорва от ответника по настоящото дело.
При така установената и приета фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ,вр. с чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД.
Ищците претендират осъждане на застрахователя с когото виновното за
настъпване на ПТП лице има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" към
момента на настъпване на застрахователното събитие.Исковете са предявени от активно
легитимирани лица, които твърдят, че в резултат на станалото ПТП са им били причинени
неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. По
силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и/или
неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското
законодателство. Законовата разпоредба на чл.498,ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и с изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия Кодекс за застраховането, в сила от 2016 г., с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове.
Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя - чл.498,ал.3 от КЗ,вр. с
чл.496 и чл.380 от КЗ.
Предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“между
5
прекия причинител на вредата и застрахователя.В конкретния случай наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 21.06.2019г., по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил трети лица, се установява от представената по делото
застрахователна полица / ГО/ № 22118002978828 валидна до 17.10.2019 г., със срок на
покритие от 25.08.2017 г. до 24.08.2018 г., по отношение на лек автомобил „БМВ“, с рег.№
****, собственост на А.А.А. с ЕГН **********. Застрахователното събитие, настъпило на
21.06.2019 г., е в периода на застрахователното покритие, осъществявано от ответника
Застрахователна копания „Лев Инс “ АД, с ЕИК ****, в качеството му на застраховател. С
договора за застраховка „Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на
увреденото лице,което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,пряк и
непосредствен резултат от увреждането,а също така и на лихви за забава,когато
застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.В разпоредбата на
чл.432,ал.1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице или неговите наследници
правото на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативно дадени
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД -деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Непозволеното увреждане е сложен фактически състав, елементи
на който са деяние/действие или бездействие/, вредата, противоправността на деянието,
причинната връзка и вината съединени от посочената правна норма.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК,относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото
производство.
По делото не се оспорва и следва да се приеме за установено, че е налице
застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица /ГО/ № 22118002978828
сключена между ЗК „Лев Инс" АД по отношение на лек автомобил БМВ с рег.№ Х3611КМ,
валидна до 17.10.2019г.Не се оспорва от ответника и механизма на пътнотранспортното
произшествие, подробно описан в исковата молба, като изнесената в нея фактическа
обстановка, се покрива изцяло с фактическата обстановка описана в Постановлението на ОП
- Хасково за прекратяване на наказателното дело поради смърт на виновното лице. Това
налага и извода, че презумпцията на чл. 45,ал.2 от ЗЗД не е оборена и следва да се
приеме,че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци-обективни
и субективен, на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД.Налице са предпоставките за уважаване
на исковата претенция: виновно противоправно поведение на водача на застрахованото
МПС, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между деянието и претърпените
от ищците неимуществени вреди. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.432,ал.1 от КЗ,
следва да бъде ангажирана, като се приеме,че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан по основание.
Неимуществените вреди подлежащи на обезщетение включват всички физически
и психични болки и страдания и негативни емоционални изживявания на ищците в резултат
на загубата на техния родственик довела до внезапната промяна в начина им на живот и
6
бъдещото им социално развитие. Критерият въз основа на който следва да се определи
размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане определен
от законодателя в чл, 52 ЗЗД е „справедливост" Справедливостта не е абстрактно понятие и
приложението на закона е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда.
По делото чрез събраните гласни доказателства – показанията на свид. Ш. и
свид.П. се установява, че ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б. са претърпели неимоверни
болки и страдания и продължават да търпят такива и към настоящият момент.Първите двама
ищци М. и Б.Б.и са майка и баща на починалата С.Б. Б.. Със загубата на първородното си
дете М. и Б.Б.и са претърпели възможно най-тежките болки страдания, които могат да
понесат родителите при внезапна и трагична загуба на дете. Вследствие причинената смърт
на дъщеря им С., те са преживели и продължават да изпитват неимоверни душевни болки и
страдания. Безвъзвратно са лишени от първородното си дете и не само от физическото й
присъствие, но и от силната й обич и привързаност към тях. Отгледали и възпитали дъщеря
си с много с обич и тя израснала като добро, възпитано, трудолюбиво и ученолюбиво дете,
което не им създавало никакви проблеми. Гордеели са се с нея. Дъщеря им им помагала в
отглеждането и възпитанието и на по-малкото им дете, неин брат Т.,който бил с осем
години по-малък от нея. Година преди смъртта си С. завършила средното си образование в
Езикова гимназия Димитровград.Имала е възможност да продължи обучението си във ВУЗ,
но избрала да работи една година след което да продължи образованието си. С. продължила
да живее в едно домакинство с родителите и с по- малкия си брат, с който били неразделни.
С. и родителите й били изключително близки помежду си, имали топли отношения.
Разчитали на дъщеря си, като опора в живота им, особено с напредването на
възрастта.Внезапната й смърт коренно променила живота им. Били сломени
напълно,здравето им се разклатило. Изгубили съня и спокойствието си. За известно време
посещавали психотерапевт, тъй като не можели да повярват ,че дъщеря им вече я
няма.Престанали да комуникират с близки и приятели, като ограничили до минимум
социалното си общуване.Единствените разговори и в делник и на празник били свързани с
загубата на дъщеря им С..Дните им били съпътствани от огромната трагедия и били
подчинени единствено и само на нея. Оставали им макар и малко сили да продължат напред
заради по- малкото дете в семейството, което в този тежък за тях момент осмисляло дните
им. Но и синът им Т. не бил в състояние да тушира болките и страданията им от смъртта
на дъщеря им С.,тъй като и той не можел да приеме смъртта на сестра си и постоянно
тъгувал за нея. Съдът отчита като допълнително травмиращо обстоятелство за ищците и
публичното оповестяване на трагедията сполетяла семейството им, за която трагедия имало
широко разгласяване и коментар в медиите.
Неимуществени вреди търпи и Т. Б. Б., който е по-малък роден брат на
починалата С.Б. Б.. Съгласно възприетото в ТР 1/2016 гр.**, 21 юни 2018 год. на ВСК
,материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.Х1.1969 г. на Пленума на Върховния съд, са и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетението се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.От показанията
на свидетелите сид.Ш. и свид.П. се установява,че братът и сестрата са прекарвали заедно
голяма част от времето си. Двамата са живели в едно домакинство с родителите си. Заедно
са прекарвали и ваканциите си, заедно са ходели на почивки и екскурзии с родителите си и
са били едно щастливо и сплотено семейство.Починалата С. е била на 8 години когато се
родил по-малкият и брат и тя с радост и желание е помагала на майка си при отглеждането
му. Въпреки голямата разлика във възрастта и пола, двете деца са били силно емоционално
свързани и тази взаимна обич е продължила непосредствено до смъртта на С., която е била
внезапна и неочаквана за брат й ,и той все още не можел да повярва ,че сестра му вече я
няма. Детето отказвало да приеме жестоката реалност и на погребението плакал
7
неутешимо.Затворил се в себе си и коренно променил поведението си спрямо околните. Т.
все още продължава да бъде затворен и необщителен и да тъгува за сестра си, със смъртта
на която е изгубил една опора и обич в живота си, като тази празнота никога няма да бъде
запълнена.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
ръководи от принципа на справедливост и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент са в сферата на субективните
преживявания на пострадалите, затова за тяхното определяне имат значение различни
обстоятелства. По отношение на третия ищец следва да се отчете и обстоятелството,че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг и връзките между тях се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
При определяне справедлив размер на дължимото в случая обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази следното:Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
всички конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От свидетелските показания се доказват обема и интензитета на претърпените от
ищците болки и страдания, вследствие смъртта на първородната им дъщеря и сестра на
третия ищец. Показанията на свидетелите са непосредствени и последователни. Със
свидетелските показания се установява и наличие на съществуваща изключителна връзка
на близост в отношенията между Т. и сестра му С.. Вследствие на настъпилия на 21.06.2019
г.трагичен инцидент със С. Б. Б., ищците загубват дъщеря на 19 години.До смъртта й те са
живели като едно сплотено и щастливо семейство, взаимно са си помагали и подкрепяли. С.
е била тяхната гордост и радост. Имала е планове за бъдещо развитие. Преждевременната
й смърт ги лишава от възможността да разчитат на нейната подкрепа и помощ- морална
и чисто човешка, с оглед създадените в семейството им много близки и топли отношения.
От свидетелските показания по делото се установява, че внезапната смърт на С. е голям шок
както за родителите й, така и за брат й, от който шок те не могат все още се отърсят.
Мъката, страданията и психическата травма продължават и към момента. Съдът съобразява
и обстоятелството,че за един родител няма по тежка загуба от загубата на дете, която загуба
остава завинаги. Обстоятелството, че са загубили първородната си дъщеря само засилва и
влошава неприятните вътрешни преживявания на ищците. Болката и страданието от тази
загуба ще ги съпътстват до края на дните им.
При определяне на обезщетението освен обема на вредите следва да се отчете и
динамично променящата се икономическа конюнктура,намираща отражение в непрекъснато
нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която произтича и отговорността на
ответника – застраховател.По изложените съображения,съдът счита за справедливо да бъде
присъдено на първите двама ищци М. ТР. Б. и Б. СТ. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД – гр. **
обезщетение в размер от по 200 000 лв.,за всеки един от двамата родители, като до пълния
размер от по 250 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.На третия ищец Т. Б. Б., брат
на пострадалата от ПТП на 21.06.2019 г. следва да се определи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в пълния предявен размер - 50 000 лева.
По искането за присъждане на лихви:
Предвид основателността на главните претенции,като основателни следва да
бъдат уважени и акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху дължимите като
обезщетения за неимуществени вреди суми. При сега действащия КЗ, в сила от
8
01.01.2016г.,отговорността на застрахователя за лихви,дължими от застрахования на
увреденото лице, е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. Разпоредбата на чл.498 от КЗ, предвижда
задължение на увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва ако същият не е платил в срока по чл.496
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.432 от КЗ
срещу застрахователя.
В конкретният случай ответникът е получил на 16.07.2019 г. застрахователната
претенция на ищците. От страна на застрахователя и към настоящия момент липсва изрично
произнасяне по депозираната претенция, поради което лихвата за забава върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди, считано от 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Относно разноските:
И двете страни претендират направените по делото разноски.
На основание чл.38 от Закона за адвокатурата на адв. М.Т. от АК-Хасково ,като
пълномощник на ищците, следва да се определи възнаграждение по чл.7, ал. 2, т.5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществената от
него безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, съобразно уважената
част на исковите претенции, което възнаграждение определено по реда на чл.7,ал.2,т.5 от
Наредба № 1/09.07.2000г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е общо
в размер на 10 530 лева.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищците на основание чл. 38,ал.2 от ЗА,вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/09.07.2000г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 10 530,00 лева за
осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК, на ответното дружество следва да бъдат присъдени
разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от иска. В полза на ответника се дължат
разноски в размер на 2340 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част
от иска, за разликата от общо 100 000 лева.
Ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б. са освободени от заплащане на такси и
разноски, съгласно чл.83, ал.1, т. 4 от ГПК, поради което и с оглед изхода на делото,
държавната такса относно уважената част на исковете следва да бъде възложена на
ответника.
На осн.чл.78,ал.6, вр. с чл.83 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд – Хасково, следва да бъдат присъдени невнесена авансово дължима
държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения иск,съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Съдът като взе
предвид обстоятелството,че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е уважен
общо за сумата от 450 000 лв. и факта,че ищците са освободени от задължението за внасяне
на ДТ по сметка на ОС – Хасково и разноски по делото, ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ОС – Хасково държавна такса в размер на 18 000 лв.
Мотивиран така и на основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД,вр. с чл.409 от
КЗ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК ****, гр.**, бул. **** да заплати на М. ТР.
Б., с ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. Т. от АК– Хасково сумата
от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
9
страдания вследствие смъртта на дъщеря й С. Б. Б., в резултат на ПТП на 21.06.2019 г.,
причинено от А.А.А. ,като водач на лек автомобил БМВ /с десен волан/ с рег. №
****,застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г.,до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата
над 200 000 лв. до претендираните с исковата молба 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, гр. **, с ЕИК ****, гр.**, бул.**** да заплати на
Б. СТ. Б., действащ чрез процесуалния му представител адв. Т. от АК– Хасково сумата от
200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на неговата дъщеря С.Б. Б., в резултат на ПТП на 21.06.2019
г., причинено от А.А.А. ,като водач на лек автомобил БМВ /с десен волан/ с рег. №
****,застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г.,до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата
над 200 000 лв. до претендираните с исковата молба 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД , гр. **, с ЕИК ****,гр.** ,бул.**** да заплати на Т.
Б. Б., с ЕГН **********, роден на 11.07.2007 г.,действащ чрез законните си представители
М. ТР. Б. и Б. СТ. Б., всички чрез процесуалния си представител адв. Т. от АК– Хасково
сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания вследствие смъртта на сестра му С.Б. Б., в резултат на ПТП на
21.06.2019 г., причинено от А.А.А., като водач на лек автомобил БМВ /с десен волан/ с
рег. № ****,застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,гр. **, с ЕИК ****, да заплати на адв. М.Т. АК-
Хасково, пълномощник на ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., на основание чл. 38,ал.2 от
ЗА ,вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата от 10 530,00 лева, за осъществена безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, определена съобразно уважената част на исковите
претенции
ОСЪЖДА М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., чрез техния процесуален представител
адв. Т. от АК– Хасково да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. **, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата от 2340 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от иска, за разликата от 100 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД,гр. **, с ЕИК ***, на основание чл.78,ал.6, вр. с
чл.83 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС –
Хасково държавна такса в размер на 18 000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
10