РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Г. К.
като разгледа докладваното от Д. Г. К. Административно наказателно дело №
20211110218112 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 19-4332-023200, издадено на 08.11.2019 г.
от Началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", упълномощен със заповед № 8121з –
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
на П. Д. М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична "глоба" в
размер на 200 лева за административно нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал.
6, пр. 2 от ЗДвП.
Препис от обжалваното Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
07.12.2021г., видно от инкорпорираната върху него разписка за връчване. Жалбата срещу
това НП е входирана в деловодството на административнонаказващия орган (АНО) на
13.12.2021г., видно от деловодния щемпел върху титулната й страница. Като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано за подаването й лице, същата се явява
прозесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна, макар и не
на основанието, посочено в нея.
В Жалбати си наказаното лице твърди незаконосъобразно образуване на
административнонаказателното производство, което е станало на 01.10.2019г. със
съставянето на АУАН АА 353828 от Теодор Стефанов Александров – младши
автоконтрольор при ОПП – СДВР. В Жалбата се твърди автомобилът, по повод чиято
регистрация е извършено нарушението, предмет на АУАН и на обжалваното НП, да е
закупен на 26.03.2019г. За жалбоподателя това означава, че към 26.04.209г ОПП – СДВР е
знаел за извършеното нарушение, но е пропуснал в тримесечния срок за съставяне на АУАН
– до 26.07.2019г. да образува административнонаказателно производство за него. Затова
моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, редовно призованите страни, не се явиха, не изпратиха свои
процесуални представители.
Съдът, като взе предвид представения от АНО доказателствен материал, съдържащ се в
административнонаказателната преписка: цитирания по-горе АУАН; Докладна записка от
1
03.10.2019г съставена от актосъставителя Т. С. А. до Началника на ОПП – СДВР; копие на
нотариално заверено Пълномощно от 28.08.2019г., изходящо от П. М., с което го
упълномощава М. А.Т. да го представлява пред различни институции, сред които и
МВР/КАТ, намира за установено следното:
На 15.04.23019г жалбоподателят, действайки като законен представител – управител на
фирма „Ей Ес Пи“ ООД закупил специален автомобил с рег № СА 1568 ТК. В месечен срок
от покупката, като управител на дружеството-приобретател, съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП,
той е следвало да пререгистрира автомобила в съответното подразделение на МВР, според
седалицещо на дружеството-приобретател. Това той не сторил лично. Въз основа на
цитираното по-горе Пълномощно, пълномощникът М.Т. представил автомобила за
регистрация в ОПП – СДВР едва на 01.10.2019г. Едва на тази дата и по този повод
актосъставителят А. е установил извършеното нарушение. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, за
който настоява жалбоподателя в жалбата си, е започнал да тече от момента на
установяването на нарушителя от контролния орган, какъвто се явява актосъставителя, а не
от момента, когато отделът ПП – СДВР е узнал за покупко-продажбата (в информационните
й масиви да е постъпила информация за тази сделка). Това е трайната съдебна практика.
Отделно и независимо от това – самото сключване на сделката и изтичането на месец без
регистрация на автомобила не означава непременно нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
Това е така, т.к. регистрацията се дължи според седалището на Дружеството. Разпоредбата
изрично изключва от обхвата на задължението по този текст от закона „ когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба“. В случая превозното средство е
придобито от търговец. За да бъде нарушена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП
търговецът следва да е закупил автомобила не с цел препродажба, а с цел да го ползва. Дали
това е така, контролният орган не може да узнае само от обстоятелството, че търговско
дружество е придобило автомобил на определена дата.
Затова е неоснователно твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразно образуване на
самото административнонаказателно производство поради съставяне на АУАН след
изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАН.
Административнонаказателното производство е образувано в нарушение на процесуалните
правила на друго основание: според разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя
в присъствието на нарушителя. Само в случай, че известният иначе нарушител (какъвто е
настоящият случай) не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се
съставя и в негово отсъствие. Това означава, че актосъставителят не следва да пристъпва към
съставяне на АУАН, преди да е поканил да присъства на това съставяне, нарушителя. Това е така,
т.к. за нарушителя правото на защита възниква още по време на съставяне на акта: първото му
право е да присъства на съставянето, а впоследствие – и да дава обяснения (писмени или устни,
като устните се вписват, да прави доказателствени искания, бележки, възражения, които да бъдат
отразени в съставяния акт. Едва след съставяне на акта и упражняването или не на тези права, така
съставеният акт се предявява за подпис на нарушителя и му се връчва. Когато поканен за
съставяне на АУАН нарушител не се яви без уважителна причина, на основание чл.40, ал.2 от
ЗАНН актосътавителят може да състави акта и в негово отсъствие и в този случай той е лишен от
упражняването на тези права като санкция за безпричинното си неявяване.
Настоящият случай не е такъв – нарушителят е бил известен на актосъставителя. В деня на
установяване на нарушението и съставяне на АУАН, в ОПП – СДВР се е явил не нарушителят за
изпълнение, макар и със закъснение на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП, а негов
пълномощник. Извод за това съдът прави от обстоятелството, че в АУАН актосъставителят е
вписал, че иззема като веществено доказателство цитираното по-горе Пълномощно, което е
налично по преписката и съдът цени като доказателство именно за това обстоятелство – че на
01.10.2019г П. М. не се е явявал лично в ОПП – СДВР. Поради тази причина няма как АУАН да е
съставен в негово присъствие и да му е връчен на същата дата, на която е съставен, както е
придаден вид с инкорпорираната в АУАН разписка за връчване, подписана от М.. Връчването на
АУАН е антидатирано. Извод за това съдът прави не само от явяването на пълномощник вместо
М., но и от цитираната Докладна записка, съставена от актосъставителя на 03.10.2019г., след
съставяне на АУАН. В нея актосъставителят, след като уведомява Началника на ОПП – СДВР за
това, че е съставил АУАН срещу М. за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, както и къде живее М.,
2
предлага „Акта да бъде изпратен в 6-то РПУ за предявяване“. Това означава, че към 03.10.2019г.
съставеният на 01.10.2019г АУАН все още не е бил предявен на нарушителя, а разписката,
инкорпорирана в АУАН за връчване на препис от акта на 01.10.2019г. – за антидатирана. По
делото липсва доказателство М. да е канен за явяване на 01.10.2019г. за съставяне на АУАН. Като е
пристъпил към съставяне на АУАН в негово отсъствие, без да са налице предпоставките за това по
чл.40, ал.2 от ЗАНН, актосъставителят е допуснал съществено нарушаване на процесуалните
правила, довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя, на практика до лишаване от
тези права. Това е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП.
Но това не е единственото основание за отмяна: според разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН,
АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Изискване за изрично
посочване на датата и мястото на нарушението, предвид изключителното значение на тези
обстоятелства за индивидуализацията на нарушението, законодателят е въвел и като изискване за
АНО при издаване на НП – чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Липсата на който и да е елемент от
индивидуализацията на нарушението – в случая дата или пък място на извършване, е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. В настоящия случай нито АУАН, нито
обжалваното НП, съдържат конкретна дата на извършване на нарушението. Според АУАН,
актосъставителят е иззел само данни от договора за покупко продажба, от който следва
задължението за регистрация, но не и копие от този договор; такъв не е приложен; не е приложена
и разпечатка от информационната система на ОПП – СДВР в тази насока. На практика съдът, а и
АНО преди издаване на обжалваното НП, не могат да проверят относимостта на договора, чиито
данни само са снети, към процесното МПС с дк№ СА 1568 ТК. Моментът на сключване на този
договор е от значение и за датата на извършване на нарушението, т.к. от момента на придобиване
на МПС за приобретателя възниква задължението за регистрация на това МПС, при това според
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. В АУАН и в обжалваното НП е
посочено договорът да е сключен на 15.04.2019г., но в Жалбата си наказаното лице твърди този
договор да е сключен по-рано – на 26.03.2019г. При всички положения, нито актосътавителят, нито
АНО са се ангажирали с посочване на конкретна дата, а само са посочили, че нарушението е
извършено чрез нерегистриране в срок. Кога е изтекъл този срок не се сочи. Непосочването на
датата на извършване на нарушението винаги е основание за отмяна на НП.
Непосочване на мястото на извършване на нарушението – също абсолютно основание за отмяна на
атакуваното НП не само поради нарушено право на защита, не само с оглед индивидуализацията
на нарушението, но и защото мястото на извършване определя АНО, който е местно компетентен
да издава НП. В настоящия случай и в АУАН, и в обжалваното НП само е посочено, че на
01.10.2019г около 10,40 часа в София, ул.Л.Станчев 4, в пункт за регистрация на МПС е
установено нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, което да е извършено от М.. Но къде е извършено
самото нарушение не се сочи. Мястото на установяване на нарушението и мястото на извършване
на това нарушение не е необходимо да съвпадат, затова мястото на извършване на нарушението
следва изрично да бъде посочвано – по описаните по-горе причини: право на защита, за
индивидуализация на нарушението, като определящо АНО, който по правилата на местната
компетентност е овластен да реши случая. Това не е сторено – нито в АУАН, нито в НП, поради
което НП следва да бъде отменено.
За пълнота, съдът намира за необходимо да укаже, че и доказателство за това, че автомобилът е
следвало да се регистрира именно в ОПП – СДВР, не е представено. Не е приложено към
преписката нито Актуално състояние на фирмата-собственик на автомобила (откъдето да са видни
седалището, а и обстоятелството, че именно М. е неин управител), нито договора за придобиване
на автомобила (от чието съдържание да се изведат тези обстоятелства), нито друго доказателство,
а според чл.145, ал.2 от ЗДвП, който се твърди да е нарушен, задължението за регистрация следва
да се изпълни в месечен срок от покупката според адреса на регистрация на собственика, респ.
това е мястото на извършване на твърдяното нарушение и то следва да се посочи изрично.
Затова съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В хода на производството не са претендирани разноски, не се сочат такива, поради което и съдът
не присъжда разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
3
OТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-4332-023200, издадено
на 08.11.2019 г. от Началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на П. Д. М. с
ЕГН: ********** е наложено административно наказание парична "глоба" в размер на 200
лева за административно нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 177, ал. 6, пр. 2 от
ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София –
град, в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4