№ 58
гр. Пловдив, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330205572 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Гимс БГ ЕООД, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Р.С.С. против Наказателно
постановление № 656808-F648339/17.08.2022 г., издадено от Началник отдел
Оперативни дейности Пловдив, Дирекция Оперативни дейности в ГД
Фискален контрол на НАП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на Министерство на финансите вр.чл.118,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Ив.И. от АК Пловдив с представено пълномощно, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от гл. юриск.
М.М. с пълномощно по делото, която счита, че наказателното постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
При извършена проверка на 05.04.2022 г. с начален час 14:25 ч. в
търговски обект-автосервиз, находящ се в *** проверяващи служители на
Национална агенция по приходите установили, че жалбоподателят в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за
1
регистриране и отчитане на продажба в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ не регистрира и отчита всяка извършена продажба на
стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката единият от проверяващите св.М. извършил
контролна покупка – диагностика предно окачване на стойност 5 лв. , които
предоставил на лицето Р.С.С. , който не издал фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо фискално устройство.
Въз основа на така направените констатации проверяващите съставили
протокол за извършена проверка 006676 от 05.04.2022 г., а въз основа на него
и представените от проверяваното лице писмени доказателства Акт за
установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения акт
за установяване на административно нарушение било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета по идентичен начин. В тях било
прието ,че за дадената сума от пет лева търговецът има задължение да
издаде фискален бон, което не изпълнил.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на
разпитания в качеството на свидетел Л. С. М., Е. Н. М., А.Б. И., заверено
копие на протокол за извършена проверка 006676 от 05.04.2022 г., заверено
копие на протокол за опис на парични средства към протокол за извършване
на проверка, приложени дневни отчети и фискални бонове, декларация от
А.Б. И., заверено копие на Заповед № 3ЦУ -1149/25.08.2020 г.
Обстоятелството, че на посочената дата и място и в посочения
търговски обект е била извършена проверка от контролни органи на НАП се
установява от всички събрани по делото доказателства.
От показанията на разпитаните свидетели Л. С. М., Е. Н. М., А.Б. И. се
установява, че от страна на търговеца е извършена диагностика на
автомобил.
Установява се от показанията на св. А.Б. И., служител в търговския
обект, че след извършване на диагностиката не са били поискани пари от
извършилия диагностиката. Обявена е била на клиента повредата на колата и
цената за отстраняването на повредата. По отношение на извършената
диагностика се установява от показанията на свидетеля, че в сервиза не
взимат пари за диагностика, поради което и не искат пари от клиента. Пари от
клиента според показанията на този свидетел в сервиза се взимали едва след
ремонт на автомобила, извършен в същия сервиз.
При проверка достоверността на показанията на св. И., съдът взе
предвид и показанията на останалите разпитани по делото свидетели Л. С. М.,
Е. Н. М.. Според св. М. автомобилът е бил тестван, била открита повреда и
била обявена цена за отстраняването на повредата. Св. М. заявил, че ще
обмисли за ремонта, което означава, че не се съгласил да се извърши такъв
веднага и на същата дата. Не се съдържат данни в показанията на св. М., че
му са били поискани пари за извършване на тестването на колата. Такава цена
2
не е обявена първоначално. Пари св. М. предложил да даде, като тогава
отново според показанията на св.М. служителят се зачудил. Нито
първоначално, нито впоследствие се установява от показанията на този
свидетел да са искани пари за диагностика, такива са предложени от
свидетеля .
В същата насока са и показанията на св. М., според която колегата й св.
М. след обявяване на цената на ремонта, заявил, че няма възможност да
остави автомобила, ще го остави на по-късен етап и предоставил сумата от
пет лева. Св.М. дал сумата от пет лева като попитал служителят колко дължи.
Никъде в показанията на св.М. не се съдържат данни, че самата услуга
диагностика струва пет лева и същите са били поискани първоначално или
впоследствие, както и определени от обслужващия сервиза при посещението
в сервиза. Сумата от пет лева според показанията на св. М. била дадена след
повторно запитване от страна на клиента, като първоначално служителят
заявил, че пари ще се платят след извършване на ремонта. По данни на св.А.
св. М. настоял да даде сумата от пет лева.
От събраните по делото устни доказателства не се установява да е била
опредЕ. първоначално цена за диагностика на колата пет лева от служителя
на сервиза, първоначално да е съобщена т.е. поискана такава цена на клиента,
както и да е уточнено, че същата се дължи независимо от извършване на
ремонт или не, вкл. и че следва да се заплати след извършване на услугата –
ремонт на автомобила. По данни на св.А. сумата е била дадена от св. М. по
негово настояване на обслужващия сервиза служител.
Въпреки че е съставен протокол за проверка от процесната дата , в него
не се съдържат установявания по спорните за случая
обстоятелства. Представеният опис на парични средства в касата на търговеца
съдържа данни за наличие на пет лева, както и обяснения на св. С., в които
обаче той не излага нищо по-различно и конкретно от описаното в протокола.
Даването на сумата от пет лева е факт, който се установява от събраните
доказателства, но според св. А. същият не представлява цена за извършената
диагностика, според св. М. не са били обявени първоначално от служителя на
сервиза, не са били поискани първоначално, а според св. М. са дадени след
повторно запитване от колегата й, което е в подкрепа на показанията на
св.А., че св.М. е настоял да даде процесните пет лева. Предвид дадените
показания съдът намира, че даването на сумата от пет лева е била
продиктувано не с намерение да плати за извършената услуга, каквото цена
не е била опредЕ. от страна на служителя при появата на свидетеля.
Що се касае до подадения сигнал до приходната администрация ,
същият удостоверява единствено основанието на компетентния
административен орган да инициира административно производство
служебно, но не представлява доказателство за релевантните факти в
обхвата на доказването. Обратното би довело до извод, че писмен сигнал на
трето лице за извършване на административно нарушение, сам по себе си, е
достатъчен да се приеме, че нарушението е извършено, без никакви други
доказателства за поведението на уличения в извършването на нарушението
субект.
3
При така направения анализ на събраните доказателства съдът намира,
че посоченото фактическо основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не се
подкрепя от събраните в хода на административното производство
доказателства, което налага извода, че съставът на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/
13.12.2006 г. на Министерство на финансите вр.чл.118, ал.1 от ЗДДС не е
доказан в настоящия случай, поради което наказателното постановление се
явява незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено .
При извършената служебна проверка относно спазване на
процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са
съществени и да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Спазени са сроковете за съставяне на акта за
установяване на адм. нарушение и за издаване на наказателното
постановление, налице е съответната материална компетентност, което се
доказва от приложената към административнонаказателната преписка
Заповед № 3ЦУ -1149/25.08.2020 г.
Следва да се отбележи, че никъде в наказателното постановление
административнонаказващият орган не се е обосновал и относно размера на
наложената санкция. При твърдение за неиздаване на фискален бон за сумата
от пет лева абсолютно необосновано е наложена санкция в размер на 600 лв.
При положение че санкцията за този вид нарушения не е фиксирана,
административнонаказващият орган дължи аргументация за определяне на
размера й, който в случая е наложен над предвидения в закона минимум. При
наличие на този пропуск санкцията се явява опредЕ. в нарушение
изискванията на чл.27 от ЗАНН. Този пропуск би могъл да бъде отстранен от
съда чрез изменение на наказателното постановление в частта за наказанието
единствено при правилно установена фактическа обстановка, доказаност на
нарушението, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 656808-F648339/17.08.2022 г.,
издадено от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив, Дирекция
Оперативни дейности в ГД Фискален контрол на НАП, с което на Гимс БГ
ЕООД, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.С.С. , ЕИК
********* за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на
Министерство на финансите вр.чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност на основание чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
4
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5