№ 42
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000501727 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 16.02.2022 год., постановено по гр.д. № 3869/2020 год. по описа на Софийския
градски съд, ГО, 22-ри състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ да заплати на А. М. А. сумата от 18 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 21.06.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.05.2017 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от
50 000 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД. Излагат доводи за неправилност,
доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и виновното
поведение на застрахования при тях водач, а е налице случайно събитие, изключващо
неговата отговорност. Неправилно съдът е възприел липса нисък процент на съпричиняване,
тъй като пострадалата пешеходка е допринесла съществено за настъпване на вредите,
поради това че е предприела пресичане на необозначено място и отделно от това е имала
възможността да възприеме движещия се по пътното платно автомобил. Оспорват се
изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер на
неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на действително претърпените от
ищцата болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови ново, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
1
Решението е обжалвано и от ищеца А. М. А., чрез процесуален представител, в частта с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18 000 лева до сумата от
50 000 лева, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като
определеният размер е силно занижен с оглед получените увреди и търпените болки и
страдания. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил практиката по сходни случай, както и
лимитите на отговорност, действали към момента на деликта. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде уважен за сумата от 50 000 лева, както и да бъдат разпределени
разноските между страните съобразно това.
Въззиваемите оспорват взаимно жалбите на противната страна, като твърдят
неоснователност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване
на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-
транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска
„гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ - валидна
застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в
рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди
на пострадалия, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и
вината на прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 21.06.2015 г. в гр.София, ж.к. Люлин, в района на бл.911, при
което ищцата е пострадала. Така от представените писмени доказателства, дадените
показания на свидетеля А. и приетата автотехническа експертиза, която съдът кредитира, се
установява и конкретния механизъм при който е настъпило произшествието, а именно:
водачът на лек автомобил „Фиат“ с посока на движение от бл.912 към ул. Ген. Никола
Гелев, движейки се със скорост от около 15 км/ч. е блъснал пресичащата отляво на дясно по
посока на движение на автомобила А. М. А., като вследствие на това пострадалата е била
откарана за лечение в болница Пирогов с работна диагноза фрактура на дясна подбедрица.
Ударът е настъпил върху пътното платно за движение между паркираните автомобили пред
блоковото пространство, като на това място не е имало хоризонтална пътна маркировка.
Отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента в който водача е имал
техническа възможност за види пешеходката, излизаща от зад паркираните автомобили е
2
било около 4 метра. /съдът приема движение на бърз ход, с оглед възрастта на детето/, т.е.
при скоростта си на движение, водачът не е имал техническа възможност да спре. От
изложеното съдът приема, че причината за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача на автомобила, който не е съобразил скоростта си на движение спрямо
пътната обстановка, при наличие на паркирали автомобили пред блоково пространство,
наличието на деца в жилищния район и най-вече – наличието на детска площадка в района.
Знанието за така площадка съдът извежда от обстоятелството, че самия делинквент е живущ
в съседство до мястото на произшествието. С действията си водачът на автомобила е
нарушил разпоредбите на чл.117 от ЗДвП и не е проявил дължимото внимание и
предпазливост към пешеходеца като уязвим участник в движението, както и не е изпълнил
задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП при избиране на скоростта да се съобрази с
конкретните условия на видимост, да намали скоростта и при нужда да спре при възникване
на опасност за движението, наличието на пешеходец на платното за движение.
Неоснователни са доводите, че в случай е налице „случайно събитие“, изключващо вината
на делинквента. „Случайно събитие“ е събитие /обстоятелство/, което е непредвидено,
непредвидимо и е непродотвратимо /непреодолимо/. Същността на случайното събитие се
крие именно в неговата непредвидимост и непредвиденост, защото ако е предвидимо и
предвидено, длъжникът би могъл да избегне неговото настъпване. Настъпването на
случайното събитие обективно пречи на длъжника да изпълни своето задължение и по този
начин той може да се освободи от отговорност за неизпълнение. В настоящия случай обаче,
водача е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат, доколкото се движи в
гъсто населен жилищен комплекс, при наличие на детска площадка. По изложените
съображения съдът приема, че не е налице „случайно събитие“, която да изключи
отговорноста на водача.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключението на съдебно-медицинска
експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена се установява, че в резултат на
произществието ищцата е получила счупване на телата /диафизите/ на костите на дясната
подбедрица в горната им трета - голям пищял и малък пищял. Установява се, че счупването
на голямопищялната и малкопищялната кости на подбедрицата в дясно, наложило
извършване на оперативна интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне
на метална остеосинтеза, реализира критериите на медико-биологичния признак трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Експерта
установява, че при липса на усложнения /инфекционни, неправилно вкостяване, нарушено
алиниране на костта/ или придружаващи заболявания, обуславящи сами по себе си по-дълъг
оздравителен процес, пълното възстановяване при деца във фазата на растеж отнема около
7-8 месеца. По-продължителния период се обуславя от особеностите на зарастване на
фрактурите при деца - първична стабилизация в областта на счупването, последвана от
образуване на костен калус, който е биомеханично непълноценен поради съпътстващия
растеж на детето и лесно се деформира от мускулните съкращения. Болките при травмата
със счупване на кости е най-силно изразена непосредствено след инцидента и след
3
оперативната интервенция поради изчерпване на действието на медикаментите от
приложената анестезия. В постоперативния период болките постепенно намаляват по
интензивност, в началото налагат приема на обезболяващи, след което постепенно стават
търпими и не налагат обезболяване. При извършване на оперативна интервенция за
отстраняване на металната остеосинтеза, в ранния постоперативен период обикновено се
налага медикаментозно обезболяване. В случая не са налице данни от медицински
документи, на базата на които да се приеме, че в хода на оздравителния процес са
възникнали усложнения, довели до по-продължителни от обичайните болки и страдания.
Към момента на прегледа пострадалата е в добро общо състояние, със самостоятелна
походка без видими деформации на долния крайник, с леко намалена обиколка на бедрената
мускулатура в дясно. Не може да се изключи в промяната на походката да се наслагват и
установените деформации на двете ходила с натоварване предимно по вътрешно-
страничния, а не външно- страничния ръб на ходилата двустранно. По представени
медицински документи е извършена една оперативна интервенция - на 23.06.2015г. за
кръвна репозиция и поставяне на метална остеосинтеза. По данни на майката е извършена
втора оперативна интервенция през декември 2015 г. за изваждане на титаниевата
остеосинтеза. Обичайно е при деца във фаза на растеж да се отстранява поставената метална
остеосинтеза.
От показанията на разпитания пред първоинстанционен съд свидетел Е. А., баба на ищцата,
чийто показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се установява, че вследствие на
произшествието на детето се наложила оперативна интервенция и сега детето го боли
коляното, не може хубаво да ходи, не може да тича, освободено е от гимнастика.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
получените увреди, продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания,
възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на настъпване на
ПТП, лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
извод, сумата от 30 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
4
вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че пешеходката е предприела внезапно
пресичане на пътното платно между паркираните автомобили, като по този начин е
нарушила разпоредбата на чл.114, т.1 от ЗДвП, според която на пешеходците е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение. С това си действие пострадалата сама се е
поставила в риск и е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. И настоящия
състав приема 40 % съпричиняване от страна на пострадалата. С оглед на така възприетия
принос за настъпване на вредите в размер на 40 % ще следва да се редуцира определеното
обезщетение от 30 000 лева на 18 000 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, решението на Софийския
градски съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора страните не си дължат разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 16.02.2022 год., постановено по гр.д. № 3869/2020 год. по описа
на Софийския градски съд, ГО, 22-ри състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6