Решение по дело №598/2009 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 128
Дата: 14 май 2010 г. (в сила от 4 ноември 2011 г.)
Съдия: Лидия Божидарова Томова
Дело: 20093600100598
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                         Р        Е       Ш        Е        Н       И       Е  № 128

                                                                 гр.Шумен,14.V.2010г.                

                                                  В        ИМЕТО        НА         НАРОДА

 

   Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на 26.І.2010 г. в състав:

 

                                                                    Окръжен съдия:Лидия Томова

                                                                    

при секретар Ю.А.,  като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова  гр.д. № 598/2009г.на ШОС,

 за да се произнесе,взе предвид следното:

                         Настоящото производство е образувано въз основа на предявен от “Мадара Интертур”АД-гр.Шумен иск против Община-Шумен ,с правно основание по чл.109 от ЗС вр. с чл.64 от с.з.

                      В първоначалната искова молба е направено искане за установяване,че ищецът има право на ползване върху цялата незастроена част от имот УПИ № VІІІ от кв.75а по плана на гр.Шумен,съответно на имот с идентификатор 83510.660.554,съответствуваща на правото на строеж  ИЛИ или централен паркинг и паркинг автобуси с общо 50 паркоместа,подземен паркинг,подход за подземен паркинг,кръстовище  подземен паркинг-централен паркинг на ниво,кръстовище-централен паркинг-крайречен булевард и събирателна улица хотел”Шумен”,попадащи в УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510.660л554,съответно на правото му на строеж. Същевременно в молбата се съдържа и искане да бъде осъден ответника Община Шумен да предаде на ищеца същите имоти,посочени по-горе,както и да премахне изградения в част на УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510.660.554 контролно-пропускателен пункт-бариера и будка.          

            Ответникът в срока и по реда на  чл.131 от ГПК е  депозирал писмен отговор,с който оспорва редовността на исковата молба,както и основателността на предявените с нея искове и моли исковата молба да бъде върната като нередовна и делото-прекратено,или предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по същество.           

                          

           Поради неяснота и общо  формулиране на исканията в  петитума на исковата молба,както  и с оглед възраженията на ответната страна,на ищеца беше дадена допълнителна възможност да уточни исковите си претенции.С допълнителна молба вх.№ 6644 от 26.Х.2009г. ищецът  посочи,че е предявил при условията на евентуалност два иска за защита на вещното си право на строеж,елемент от което и правото по чл.64 от ЗС и исковете са предявени евентуално за обем на право на ползване по т.1,съотв.т.2 от петитума на исковата молба,които искове са с основания по  чл.108 от ЗС и по чл.109-като евентуален,в случай,че бъде уважен някой от исковете по чл.108 от ЗС.

           С определение по чл.140 от ГПК съдът е приел,че предявените искове са два ,от които единият-по чл.108 от ЗС           с искане ответникът да бъде осъден да предаде да предаде на ищеца описания в исковата молба  имот-цялата незастроена част от учредено в полза на ищеца върху същия имот,а вторият иск –с основание по чл.109 от ЗС, предявен като евентуален-в случай,че бъде уважен някой от исковете по 108 от ЗС,да бъде осъден ответника да контролно-пропускателен пункт-бариера и будка,изградени в част от процесния имот.

         Тази първоначална квалификация на  предявените искови претенции  съдът намира за неправилна и тя следва да намери своята корекция при разглеждане и решаване на спора между страните по същество.Съдът намира,че с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба , повдигнатият спор е с правно основание по чл.109 от ЗС вр. с чл.64 от с.з.Не се касае за иск по чл.108 от ЗС,тъй като няма твърдения в исковата молба,че на ищеца е отнето владението му върху неговата съсобственост от процесния хотелски комплекс.Това уточняване и  промяна в квалификацията не се е отразява на дадената на ищеца възможност за защита и доказване на исковите  му претенции и съответно на възможността на ответника да  се защити против тях.

           Очертаната фактическа и правна обстановка в исковата молба е следната:

           Ищецът претендира,че е съсобственик с 67,8% и.ч. в Хотелски комплекс”Шумен”,като община Шумен притежавала останалите 32,2% и.ч. от същия комплекс.На това основание,като съсобственик на хотелския комплекс,построен върху общинска земя,имал право  на основание чл.64 от ЗС да използва за нуждите на комплекса тази земя,както е посочено по-горе,а именно: цялата незастроена част от УПИ № VІІІ от кв.75а по плана на гр.Шумен,съответно на имот с идентификатор 83510.660.554,съответствуваща на правото на строеж,учредено в полза на ищеца върху същия имот или централен паркинг и паркинг автобуси с общо 50 паркоместа,подземен паркинг,подход за подземен паркинг,кръстовище  подземен паркинг-централен паркинг на ниво,кръстовище-централен паркинг-крайречен булевард и събирателна улица хотел”Шумен”,попадащи в УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510.660л554,съответно на правото му на строеж.

            След съвкупна преценка на исковите твърдения и претенции,възраженията на ответната страна,доводите на страните и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено следното:

            С решение № 604/11.ХІ.2009г.,постановено по гр.д. № 382/2009г. на ВКС ІІ г.о.,са  отменени на основание чл.303ал.І,т.1 от ГПК, по молба на “Мадара интертур”АД гр.Шумен,представлявано от Н.Н.Й.,влезлите в сила решение № 583/6.VІ.2003г. по гр.д. № 482/2002г. на ВКС ІV г.о.,оставеното с него в сила решение от 18.Х.2001г. по гр.д. № 780/2001г. на Апелативен съд гр.Варна и потвърденото с него решение от 30.VІ.1998г. по гр.д. № 760/1997г. на ШОС за признаване за установено по отношение на “Мадара Интертур”АД гр.Шумен и Министъра на икономиката,че Община Шумен е собственик на 32,2% ид.ч. от хотелски комплекс гр.Шумен.Делото е върнато  за ново разглеждане на Шуменския окръжен съд предвид  новооткрито обстоятелство,удостоверено  с влязло в сила на 13.ХІІ.2008г. решение по гр.д. № 483/2008г. на ШОС,а именно:ЧЕ ДВАТА ПАРКИНГА/открит и закрит/НЕ СА ЧАСТ ОТ ХОТЕЛСКИЯ КОМПЛЕКС, А СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ НА Община Шумен.Гр.д. № 483/2008г. на Шуменския окръжен съд е образувано по установителен иск за собственост на “Мадара  интертур”АД-Шумен против Община Шумен,върху  посочените по-горе паркинги.С решението по посоченото дело е прието,че по проектната документация от м.ХІІ.1978 г.при изграждането на процесния хотелски комплекс е предвидено и построяването на два паркинга/открит и закрит/,терените върху които са изградени двата паркинга са отчуждени въз основа на Заповед № 30 от 18.І.1979г. на ГНС-Шумен,изграждането им е станало след предаването на изградената към 31.VІІІ.1987 година част от хотелския комплекс от ИС на ОНС Шумен на Българската асоциация за отдих и туризъм,която е следвало да продължи строителството,като при приемане на обекта в протокол обр.16 от 31.Х.1989 г. двата паркинга не са включени в описанието на комплекса,нито са посочени като  част от  хотелския комплекс в акта за държавна собственост от 1995 година и в приложенията към приватизационния договор,в който е отразено пълното имуществено състояние на дружеството към 30.VІ.1996г.Не са включени в капитала на дружеството като самостоятелни имоти и не се водят по баланса му.

          След отменителното решение № 604/11.ХІ.2009г.,постановено по гр.д. № 382/2009г. на ВКС ІІ г.о в ШОС е образувано ново гр.д.№ 690/2009г. на ШОС между същите страни,имащо за предмет спора за  идеалните части в съсобствеността на хотелския комплекс.С решение от  30.ІV.2010 г.по гр.д. № 690/2009г. на ШОС за признато за установено по отношение на ответниците М-ра на икономиката енергетиката и туризма и “Мадара интертур”АД-гр.Шумен,че ищецът Община Шумен има правото на собственост върху 32,20% идеални части от хотелски комплекс”Шумен”-гр.Шумен,като е отхвърлен установителния иск по чл.97ал.Іот ГПК/отм./ на същия ищец против същите ответници за разликата от 32,20% ид.части до 35,11% и.ч. от правото на собственост върху  хотелски комплекс”Шумен”-гр.Шумен. Това решение не е влязло в сила,но страните в настоящото производство не спорят,че останалата идеална част от същия хотелски комплекс/извън оспорваната/ принадлежи на ищеца,по силата  на учреденото  му право на строеж върху  общинска земя и съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС.

          По този начин страните са съсобственици на процесния хотелски комплекс със съответните идеални части в тази съсобственост,но  ищецът се явява само суперфициарен собственик/съсобственик/ ,тъй като теренът,върху който е построен хотелския комплекс и съответно цялата незастроена част от процесния имоти УПИ № VІІІ от кв.75а по плана на гр.Шумен,съответно на имот с идентификатор 83510.660.554,принадлежи на ответника.

           Негаторният иск по чл.109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно  действие или създадено  състояние,което му пречи да упражнява своето право на собственост според  предназначението на имота или в съответствие с обема на правото на собственост.Такова право има и съсобственикът срещу друг съсобственик,който  с действия,които не се основават на законова разпоредба,ограничават правото му на упражнява правото си  на собственост в рамките на съответния му дял от съсобствеността.На петиторна защита чрез негаторен иск подлежи всяко неоснователно въздействие,създаващо обективни пречки за нормалното ползуване наимота от собственика. Тежестта за доказване на основанията по чл.109 от ЗС,т.е.че правото му на съсобственост е нарушено от ответника с посегателства,които без да му отнемат владението на имота,ограничават или пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем собственическите си права,лежи изцяло върху ищеца.

          В разглеждания случай не е необходимо да се установява дали ищецът е съсобственик на процесния хотелски комплекс като построена сграда въз основа на учреденото му право на строеж,тъй като  страните не спорят по това обстоятелство.

           Ищецът не е ангажирал никакви доказателства/ няма и такива твърдения/,че ответникът  създава пречки,които не му дават възможност да ползува пълноценно собствения си имот-хотелския комплекс като сграден фонд  в съответната му част.Точно обратното.Данните по делото са ,че построената сграда  на хотела функционира според предназначението си,като ищецът пълноценно използва своя дял от нея.Спорът е за ползването на терена около сградата на хотела. Не се спори,че този терен принадлежи на ответника.В случая намира приложение разпоредбата на чл.64 от ЗС съгласно която суперфициарният собственик  може да се ползва от прилежащата към постройката земя само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение-да използва мястото по време на строежа и при нужда от ремонт,да преминава през това място,да прекарва през него съответните инсталации,необходими за сградата ,да има безпрепятствен достъп до сградата и пр. Ползването на целия терен около постройката, в случая-на цялата незастроена част  от УПИ № VІІІ от кв.75а по плана на гр.Шумен,съответно на имот с идентификатор 83510.660.554,не може да се основе на чл.64 от ЗС,респ. да се търси негаторна защита за нея по чл.109 вр.с чл.64 от ЗС,тъй като правото на суперфициарният собственик да полза мястото е ограничено дотолкова,доколкото това е необходимо да използва постройката според предназначението й.Разширяването на това ползване без съгласието на собственика на мястото би засегнало правата на този собственик,превръщайки суперфициарният собственик фактически в изключителен собственик на прилежащия към сградата терен. Останалата незастроена част от мястото остава изцяло на разположение на неговия собственик-ответника по делото,който може да ползва тази част както намери за добре,стига с действията си по упражняване правото си на собственост да не ограничава или изключва правата на ищеца като носител на правото на строеж.

         С оглед на гореизложеното съдът намира,че исковата претенция  за признаване на ищеца правото да ползва цялата незастроена част от посочения по-горе имот,прилежащ към процесния хотелски комплекс,като бъде осъден ответника да му предаде същата,заедно с централен паркинг и паркинг автобуси с общо 50 паркоместа,подземен паркинг,подход за подземен паркинг,кръстовище  подземен паркинг-централен паркинг на ниво,кръстовище-централен паркинг-крайречен булевард и събирателна улица хотел”Шумен”,попадащи в УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510.660л554,е неоснователна и недоказана.Както вече беше посочено по-горе, с влязло в сила на 13.ХІІ.2008г. решение по гр.д. № 483/2008г. на ШОС е постановено,че двата процесни паркинга/открит и закрит/не са част от хотелския комплекс,а са изключителна собственост на Община Шумен,която е ответник по настоящото дело.на същото основание и по същите съображения е неоснователно и недоказано  исканетона ищеца  да бъде осъден ответника да премахне изградения в процесното място контролно-пропускателен пункт с будка и бариера,доколкото  те не пречат на достъпа до сградата на хотелския комплекс и на обслужването й.

           Водим от горното,Шуменският окръжен съд

         

         

                   Р                       Е                   Ш                      И   :

 

           ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен и недоказан предявения на основание чл.109 вр. с чл.64 от ЗС иск на  “Мадара Интертур” АД-гр.Шумен,вписано в Търговския регистър при Шуменския окръжен съд по ф.д. № 38 по описа за 1991 година,със седалище и адрес на управление гр.Шумен,пл.”...” № 1,представлявано от изпълнителния си директор Н.Н.Й.,ЕГН ********** *** ,за признаване за установено,че същият ищец има право да използва цялата незастроена част от УПИ № VІІІ от кв.75а по плана на гр.Шумен,съответно на имот с идентификатор 83510.660.554,съответствуваща на правото на строеж,учредено в полза на ищеца върху същия имот или централен паркинг и паркинг автобуси с общо 50 паркоместа,подземен паркинг,подход за подземен паркинг,кръстовище  подземен паркинг-централен паркинг на ниво,кръстовище-централен паркинг-крайречен булевард и събирателна улица хотел”Шумен”,попадащи в УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510.660л554,съответно на правото му на строеж,като бъде осъдена Община Шумен да му предаде същите,както и да премахне изградения в част на УПИ VІІІ в кв.75а по подробния градоустройствен план на гр.Шумен,съответно в имот с идентификатор 83510л660л554 контролно-пропускателен пункт-бариера и будка.

          Осъжда същия ищец да заплати на същия ответник направените от последния деловодни  разноски в размер общо на 15200 /петнадесет хиляди и двеста / лв.

           Решението  може да се обжалва пред  Апелативен  съд- Варна в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                        Окръжен съдия: