№ 1800
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110106871 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "****" ООД гр.Варна,
у****, ЕИК **** представлявано от ****-Управител чрез пълномощник юрисконсулт ****,
против Ф. Д. ОРЛ. ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване
на решение, с което бъде признато за установено по отношение на Ф. Д. ОРЛ. ЕГН
**********, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида
с абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ размер на 325.82лв. (триста
двадесет и пет лева и 82ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В
и К услуги за периода от 23.01.2018г. до 18.12.2019г. на адрес гр.Варна, жк.Владислав
Варненчик бл.401, вх.14, ап.241; сума в общ размер на 65.14лв. (шестдесет и пет лева и
14ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
25.03.2018г. до 24.01.2021 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-27.01.2021г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед № 260588 от 28.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№ 1014/2021г. по описа на ВРС.
Обективирано е искане и съдът да се произнесе по сторените по заповедното
производство, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №260588/28.1.2021г., а именно: заплатена държавна такса в размер на от 25.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: Твърди се, че
„****“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел. изм.),
предоставя В и К услуги на Ф. Д. ОРЛ., за имот на адрес гр.Варна, жк.Владислав Варненчик
бл.401, вх.14, ап.241, която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер ****,
1
чийто титуляр е ответникът. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 от Общите условия за
предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „****" ООД
потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не
е правил. Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща
дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
след изтичане на който срок той изпада в забава.
Твърди се, че на 27.01.2021г. В и К операторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Ф. Д. ОРЛ., въз
основа на което било образувано ЧГД №1014/2021г. по описа на ВРС, ГК-49 състав. Твърди
се, че на 28.01.2021г. съдът издал заповед №260588 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, с която разпоредил на длъжника да заплати на кредитора (сега ищец) сумата
от 325.82 лв./триста двадесет и пет лева и осемдесет и две ст./, дължима за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № **** за периода от 23.01.2018 г. до
18.12.2019 г. за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к.“****“, бл.401, вх.14, ап.241, ведно със
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 27.01.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, сумата от 65.14 лв./шестдесет и пет лева и
четиринадесет ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата, дължима за
периода от 25.03.2018 г. до 24.01.2021г., ведно със сумата от 25.00 лв./двадесет и пет лева/
заплатена държавна такса, както и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение, на осн.чл.78 от ГПК.
Твърди се, че на 15.04.2021г. ищецът е бил уведомен от съда, че Заповедта е била
връчена на ответника при усл. на чл.47 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначен особен представител е получил ИМ
и приложенията към нея и в предоставения му срок депозира в съда писмен отговор по
предявения срещу него иск. Оспорва същата като неоснователна и недоказана. Оспорва
реалната доставка и потребяването на соченото количество ВиК услуги. Оспорва
необходимостта от ССЕ.
В проведено открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа иска.
Ответникът, чрез назначен особен представител оспорва исковите претенции.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства: ОУ на ВиК , ведно с извадка от решение № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка от Решене № Ц-34 от 15.12.2017 г. на КЕВР, ведно
с два броя обяви извадка от Решене № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР, ведно с два броя
обяви, справка за недобора на частен абонат № **** до 24.01.2021 г.; ч.гр.д. № 1014/2021 г.
по описа на ВРС, 49 състав; списък на ведомствени жилища на национална компания БДЖ,
партида на абонатен № ****, опис на отчети на абонатен № **** до 08.11.2021 г., заповед №
2218/02.12.2019 г., заявление за прехвърляне на партида № ****/18.12.2019 г., КП № **** от
30.08.2021 г., снимка на водомер.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица собственици или ползватели
на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От представения по делото списък на ведомствени жилища на национална компания
БДЖ, железопътна секция Шумен се установява, че дружеството е собственик на апартамент
с адрес гр.Варна, жк.Владислав Варненчик бл.401, вх.14, ап.241, съгласно Акт за частна
държавна собственост №3567/28.11.2001г. на Областен управител на Област Варна.
От предоставената по делото справка за недобора се установява, че процесният имот е
водоснабден, като в ищцовото дружество е открита партида абонатен № ****.
От представената Заповед № 2218/02.12.2019 г. на ген.Директор на ДП“НКЖИ“ се
2
установява, че в процесния водоснабден имот е настанено трето-неучастващо в делото лице
– ****.
От приложено Заявление за прехвърляне на партида № ****/18.12.2019 г., за
прехвърляне на партида се устантоявва, че на 18.12.2019г. новият ползвател на
водоснабдения имот - **** е инициирал прехвърляне на свое име на партидата за
потребление на ВиК услуги, която до този момент е била с титуляр отв. Ф. Д. ОРЛ., като е
отразено, че ползваните до този момент ВиК услуги са в количество от 251 куб.метра.
От приложения КП № **** от 30.08.2021 г. се установява, че към тази дата
показанията на СТИ в имота са били за консумация на 269 куб.метра.
Представени са като доказателство по делото карнети за отчитане на потреблението
на ВИК услуги по партидата на абонат №**** от 26.09.2017г. до 27.06.2019г., от които е
видно, че като ползвател на услугите и титуляр на партидата е вписана ответника Ф. Д.
ОРЛ..
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява, че са налице
доказателства за извръшвани по процесната партида плащания, като установения от вещото
лице размер на задълженията е както следва: общото задължение за главници за процесния
период 23.01.2018г. до 18.12.2019г. възлиза на 352,82 лв с ДДС, а размерът на дължимите
лихвите за забава към 24.01.2021 г. възлиза на 65,14 лв.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
С оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената тежест за
установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия
размер. По конкретно предявения иск съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, за
разпределение на доказателствената тежест в процеса в тежест на ищеца бе да докаже
наличието на договорни отношения между страните, качеството си на изправна страна по
договора, а в тежест на ответника бе да докаже извършено плащане за доставените услуги.
Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че през част от процесния
период, а именно до 27.02.2019г. ползвател на водоснабдения обект е ответникът по делото,
доколкото на тази дата е поставен последния подпис по извършен реален отчет на СТИ,
съгласно приложения по делото и неопорен от особения представител на ответника карнет
за отчитане на консумацията на ВиК услужги в имота по партидата на абонат №****.
Предвид горното, както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства следва
3
да се приеме, че ответника Ф. Д. ОРЛ. има качеството на ползвател на ВиК услуги за
процесния обект с адрес гр.Варна, жк.Владислав Варненчик бл.401, вх.14, ап.241. Между
страните не се спори и че имотът е присъединен към водопреносната мрежа.
Гореизложеното обуславя извода, че бе установено съществуването на
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил да заплаща
потребеното количество вода. Същият е страна по договора и негово е задължението да
заплаща доставеното и потребено количество на ВиК услуги.
Спорен е въпросът дали срещу абоната – ответник е налице възникнало изискуемо
задължение, дължимо към дружеството – ищец в резултат на реално доставени му и
потребени от него ВиК услуги.
На първо място ищецът следваше да установи, че претендираният обем на ВиК
услуги е реално доставен и съответно отчетен посредством техническо средство, което е
изправно и сертифицирано.
Възражението на ответника, че не е страна по договор за предоставяне на ВиК
услуги е частично основателно. От приложените по делото писмени доказателства – карнет
от отчет на инкасатор е безспорно установено, че до 27.02.2019г. /когате е положен
послреден подпис от потребител/ семейството на отв.О. е обитавала водоснабдения имот и е
ползвала ВиК-услуги, поради което съдът приема че до този момент е била налична
облигационната връзка межде страните.
Процесният договор е от категорията на неформалните, т.е. за действителността на
същия не е необходимо той да се сключва при спазване на определена форма. С
присъединяване на процесния имот към водопреносната и канализационна мрежи, между
страните е възникнала валидна облигационна връзка. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7
от ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К
услуги стават част от договорните отношения между страните ”ex lege” в едномесечен срок
от публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни издания,
Общите условия на ВиК са надлежно публикувани, което обстоятелство е ноторно и
служебно известно на съда. Следователно същите са влезли в сила по отношение на всички
потребители на вода и ВиК услуги, включително спрямо ответника. С влизане в сила на ОУ
на 26.07.2006г. и с оглед липсата на твърдения и доказателства, че ответникът се е
възползвал от правата по чл.69, ал.2 от ОУ, същите са станали част от договорните им
отношения.
Съгласно чл.2, ал.1 от ОУ потребители на ВиК услуги са изрично посочените лица,
като конкретно относима към настоящата хипотеза е качеството им на собственик или
ползвател на имота. Като се говори за ползвател на имота се визира вещно право на
ползване, а не фактическото ползване на имота, който извод се следва еднозначно от чл.57 и
чл.58 от ОУ. Съгласно чл.2, ал.1, ал.3 от ОУ също така и наемателят на имот може да се яви
потребител на В и К услуги, като приложима в последната хипотеза е чл.60 от ОУ. Макар и
новият ползвател на имота да е бил определен зъз Заповед от 02.12.2019г. и да е подаз
4
Заявление за промяна на титуляра на партидата на 18.12.2019г., то не бе доказано, че отв.О.
е пила ползвател на имота в периода от 27.02.2019г. до 18.12.2019г., поради което съдът
приема, че тя не следва да дължи суми за ВиК услуги в този период.
Представени са по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Водонабдяване и канализация” ООД – Варна, одобрени с
решение на ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014г. Представени са доказателства за публикуването
на Общите условия и в един централен и един местен вестник, като влизането им в сила не е
обусловено от писменото им приемане от потребителите. Поради което и на основание чл.69
от Общите условия, съдът приема, че Общите условия за влезли в сила след 30 дни след
първото им публикуване.
Разпоредбата на чл.63, ал.2 ОУ предвижда, че при неизпълнение на задължение за
промяна на партидата, задължението за заплащане на дължимите суми за имота след датата
на промяна на собствеността лежи върху новия собственик или ползвател. Дали и кога е
извършена промяна на партидата е ирелевантно, още повече, че при промяна на
собствеността това е задължение на новия или предишния собственик, съгласно чл.61 ОУ.
От представения по делото карнет за отгчитане по партидата на имота се
установява, че последното реално отчитане в периода, когато ответното дружество е било
ползвател на имота е извършено на 27.02.2019г., като при следващите вписвания на отчети в
карнета липсва подпис на потребител и не става ясно по какъв начин инкасаторът е приел,
че е налице потребление и че именно вписаните са данните за подобна консумация. В
същото време исковият период е от 23.01.2018г. до 18.12.2019г., но в предоставения карнет
липсва вписване за извършени проверки за периода след 27.06.2019г. В карнета не е
отразена причината за липса на отчети през този период. Липсват данни за препятстване от
страна на собственика или ползвателя на отчитането на водомера, както и за служебно
начисляване на количества. Подобни твърдения не бяха направени от ищцовата страна.
Установява се, че за периода от 23.01.2018г. до 27.02.2019г. е отчетено количество от 94
кум.метра вода, поради което съдът приема, че именно това е доказаното реално количество
вода, което ответницата е ползвала и за което дължи заплащане в полза на ищеца.
Поради липса на заплащане на дължимите суми в сроковете по чл.31, ал.2 от
Общите условия ответникът дължи и заплащане и на мораторна лихва за забава върху всяко
месечно плащане считано от съответния падеж до 24.01.2021г.
Поради горното съдът намира, че искът се явява основателен за отчетен период
23.01.2018 год.-27.02.2019 год., задълженията за който възлизат в размер на 236,07 лева
главница и 53,51 лева обезщетение за забава за периода 25.03.2018-24.01.2021 год. и
неоснователен за отчетен период 27.02.2019-18.12.2020 год., задълженията за който възлизат
в размер на 89.75 лева главница и 11.63 лева обезщетение за забава.
Ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото вземане, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК –
14.10.2020г., до окончателното му изплащане.
5
По разноските:
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на направените от него разноски в хода на производството, съразмерно с
уважената/отхвърлена част от иска. Ищцовото дружество е представило списък с разноски
както следва: сумата от 75лв. за заплатената държавна такса, в размер на 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице, сумата от 300 лв. за възнаграждение на особен представител,
съобразно представените писмени доказателства. Съдът намира, че дължимото на ищеца
юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК да бъде определено в размер от 150
лева. Следващите им се празноски следва да бъдат определени съобразно уважената част от
исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 от ГПК, т.е. сумата от 501,69 лева. Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се
постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното производство,
съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12, които разноски следва да бъдат присъдени
съобразно размера до който вземанията по издадената заповед за изпълнение са установени,
а именно 55,74лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ф. Д. ОРЛ. ЕГН
**********, в качеството й на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с
абонатен номер ****, дължи на „****" ООД сума в общ размер на 236.07лв. (двеста
тридесет и шест лева и 7ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги за периода от 23.01.2018г. до 27.02.2019г. на адрес гр.Варна, жк.Владислав
Варненчик бл.401, вх.14, ап.241; сума в общ размер на 53.51лв. (петдесет и три лева и
51ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
25.03.2018г. до 24.01.2021 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението в съда-27.01.2021г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед № 260588 от 28.01.2021г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№ 1014/2021г. по описа на ВРС, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като отхвърля предявения иск за главница с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, за разликата над 236,07 лева до претендираните
325.82 лева, както и по отношение обезщетението за забава за разликата над 53,51 лева до
претендираните 65.14 лева.
ОСЪЖДА Ф. Д. ОРЛ. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Район „****”, ул. „****” № 33, сумата от 501,69 лева, представляваща направени съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, както и сумата от 55,74 лева в
производството по ЧГД № 1014/2021г. по описа на ВРС, съобразно уважената част от
претенциите, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от
връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7