№ 9863
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110166780 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу М. В. М -
Яковска с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2897,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 525, вх.
Г, ап. 116, аб. № 315557, ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 352,89 лева. представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г.; сумата от 73,08 лева. представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 13,84
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 31716/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили
правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
1
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва основанието за дължимост на процесните суми, релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Прави изрично искане да не се допускат експертизи. Оспорва
качеството потребител и сочи, че липсват доказателства, от които да е видно, че е
собственик или ползвател на имота. Оспорва претенциите за лихва и сочи, че липсват
доказателства досежно изпадането в забава. Оспорва дължимостта и на сумите за дялово
разпределение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С молба от 27.09.2023г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е заявило, че не оспорва предявените искове, счита
същите за основателни и доказани, както и че дяловото разпределение през процесния
период е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че ищецът е доставил през процесния период топлинна енергия за имота в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
2
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 26.12.1988г. се установява, че ответницата М. В. М. е придобила
собствеността върху апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „Овча купел 1“, бл. 36-
52, вх. Г. От приетото удостоверение за идентичност, издадено на 05.02.2024г. от ГИС –
София се установява, че жилищната сграда със стар адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел 1“,
бл. 36-52, е идентична със сградата с актуален адрес гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 525.
От така събраната доказателствена съвкупност следва изводът, че през процесния период от
м.05.2019г. до м.04.2021г. ответницата М. В. М. е била собственик на процесния недвижим
имот, поради което е страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди с ищцовото дружество.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, както беше посочено по-горе, това
обстоятелство е безспорно по делото, безспорна е и стойността на доставената топлинна
енергия през процесния период. Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се
установяват от представените с исковата молба протокол от ОС на ЕС на сградата за избор
на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, от
представените от третото лице – помагач протоколи и индивидуални справки за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно по делото е установено, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г.
ищецът е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот на стойност от 2897,22 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД,
като видно от представените от третото лице отчетни документи и справки за дялово
разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г. стойността на услугата
дялово разпределение е в размер на 73,08 лева, какъвто е и претендираният от ищеца
размер.
Относно мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, по отношение на
процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В
чл. 32, ал. 1 от тях е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се
издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
3
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж
/45-дневен срок считано от края на периода, за който се отнася фактурата/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на срока за плащане, без
да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата
за топлинна енергия, поради което дължат мораторна лихва за процесния период. Според
експертното заключение по ССчЕ за процесния период от 15.09.2020г. до 20.05.2022г.
мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 352,89 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 13,84 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
4
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /13.06.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане за м.05.2019г. е станало изискуемо на
15.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.06.2019г., и тригодишната давност
за него е следвало да изтече на 15.07.2022г. След удължаване на давностния срок с периода
от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва
изводът, че давностният срок изтича на 22.09.2022г. – след датата на заявлението. Липсват и
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.05.2022г.,
както и погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода
от м.05.2019г. до 04.2021г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е
възникнало на 01.06.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след
прилагане на чл. 2, т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича на 08.08.2022г. – след датата на
заявлението.
Предвид гореизложеното, предявените установителни искове за цена на доставена
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени изцяло, а искът за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 116,74 лева. С оглед уважената
част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство
в размер на 116,26 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна
такса в размер на 113,26 лева, за такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5
лева, за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева, претендира и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25,
ал. 1 НЗПП или общо 468,26 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат
присъдени разноски в исковото производство в размер на 466,32 лева. Ответницата не е
сторила разноски, но е била защитавана в исковото производство безплатно от адв. С. К. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от представения договор за правна защита и
съдействие. Дължимото на адв. К. възнаграждение за това представителство е 600 лева, а с
оглед отхвърлената част от исковете, на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение
в размер на 2,49 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
5
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. В. М –
Яковска, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Овча купел“, бл. 525, вх. Г, ап. 116,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, сумата от 2897,22 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Овча купел“, бл. 525, вх. Г, ап. 116, аб. № 315557, ведно със законната лихва от
13.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 352,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. и сумата от
73,08 лева. представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 13.06.2022 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 31716/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за сумата от 13,84 лева, представляваща мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. М – Яковска да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 116,26 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 466,32 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес: гр.
София, ул. „Владайска“ № 35, ет. 3, офис 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 2,49
лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на М. В. М
– Яковска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6