№ 327
Плевен, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, седми състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от
съдията Николаев адм. дело № 1023 по описа на Административен съд – Плевен за
2020 г. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ във
вр. чл. 145 и следв. АПК.
Делото е образувано по жалба от С.И.В., ЕГН **********
*** срещу разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г., издадено от главния
архитект на Община Плевен, с което на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 152,
ал. 1, чл. 153, ал. 2 – ал. 11, във вр. с чл. 140, ал. 2 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ
на Е.К.И. и Е.П.И. *** е разрешено да извършат преустройство на таван № 3, в
ателие за индивидуална творческа дейност към ап. № 6 с идентификатор
56722.662.419.1.6, код 510 в имот с идентификатор 56722.662.419, УПИ VII, кв. 321а, с административен адрес: гр. Плевен, ул.***.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
издаденото разрешение за строеж /РС/, по следните съображения: На първо място
се твърди, че същото е издадено в нарушение на императивната разпоредба на чл. 185,
ал. 2 от ЗУТ. Твърди се, че се касае до преустройство и промяна на
предназначението на таванско помещение, разположено на надземен етаж в жилищна
сграда, в ателие за индивидуална творческа дейност, каквото съобразно посочената
правна норма е допустимо само въз основа на решение на общото събрание на
собствениците, взето по установения ред, и с изрично писмено съгласие на всички
собственици – непосредствени съседи на
обекта.
Сочи се, че в настоящия
случай посочените изисквания не са спазени - преустройството и промяната в
предназначението на обекта не е одобрено нито от общото събрание на етажните собственици,
нито от жалбоподателя като собственик на
жилище, непосредствен съсед на обекта. Твърди се, че приложената в
административната преписка по заявлението за издаване на разрешението за строеж
декларация от името на жалбоподателя от 17.09.2020 г. представлява неистински
документ, който не е подписан от него, не съдържа негов подпис и не обективира неговото съгласие за процесното преустройство.
Общото събрание на етажните собственици, за което е издаден протокол от
17.09.2020 г. не е проведено по законоустановения ред на чл. 13 от ЗУЕС –
същото не е свикано с покана, която да съдържа дневен ред, дата, час и място на
провеждането му, такава покана не е поставена на видно и общодостъпно място на
входа на сградата седем дни преди провеждането му, нито протоколът от
събранието е бил оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
На следващо място се
излагат съображения, че съобразно проекта, въз основа на който е издадено
разрешението за строеж, складът към таван № 3 ще бъде преустроен в санитарно
помещение /тоалетна/, което ще бъде
разположено частично над спалнята в ап. 13 /разположена изцяло под таван № 3 и
частично под склада към него/, което е в нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба
№ 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони – недопустимо е изграждането на санитарно помещение,
каквото е тоалетната, над жилищно помещение, каквато е спалнята, след като
двете помещения попадат в различни апартаменти, собственост на различни лица.
Посочва се, че в
оригиналния архитектурен проект на сградата е изключено разполагането на
санитарно помещение /тоалетна/ или кухня над спални, като подобна промяна в
предназначението на обектите противоречи на императивните разпоредби на ЗУТ,
Наредбите към него, доколкото създава предпоставки за невъзможност
проектираните и изградени жилищни помещения да бъдат ползвани съобразно предназначението им за почивка и отдих. Счита,
че обжалваното разрешение за строеж е издадено в противоречие с императивни
правни разпоредби, поради което се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а преписката да се върне на Община Плевен.
С допълнителна
молба-становище /л. 168/ допълнително сочи, че процесният таван № 3, по
отношение на който е издадено РС, не представлява самостоятелен обект в
сградата, не разполага с отделен идентификатор и няма самостоятелно
функционално предназначение, явява се прилежащо помещение към ап. № 5, не е
самостоятелен обект на право на собственост и не може да се прехвърля отделно
от жилището, към което е съгласно архитектурните проекти на сградата.
Жалбата е била оставена без движение с определение №
1778/26.11.2020 г. /л. 121/, като в посочения от съда срок д.т. е внесена /л. 125/.
Ответникът по жалбата - главният
архитект на Община Плевен, чрез своя
процесуален представител, оспорва жалбата и я счита за недопустима,
алтернативно за неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя писмени бележки, в които
излага становище, че жалбата на първо място е недопустима, както и
неоснователна и недоказана. Разрешението за строеж е издадено на основание чл. 38, ал. 5 от ЗУТ,
без да се изисква съгласие на собствениците в етажната собственост, разрешение в е
съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, която норма е специална
спрямо чл. 185, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, като е доказано, че се спазват
изискванията на 185, ал. 1, т. 2-4 и не се допуска наднормено шумово и друго
замърсяване. Счита, че жалбоподателят не е правно легитимирано лице по смисъла
на ЗУТ. Сочи, че процесното разрешение е издадено при съобразяване с всички факти и обстоятелства, при предоставяне на
всички необходими документи съгласно Закона за устройство на територията – чл. 142,
ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6, т. 1, във връзка с чл. 143 от ЗУТ.
Заинтересованите страни Е.К.И., Е.П.И., П.И.В., Н.П.К.,
В.Н.Р., Я.П.К., Н.Д.Л., М.Л., В.В.Д., В.Д.Р., Т.П.С., Л.А.Е., П.П.П., Д.М.Б., Е.Д.Л.,
Г.П.Г., М.Г.Г., И.В.М. и С.П.Т. - редовно призовани, не се явят лично в съдебно
заседание и не вземат становище по жалбата.
Административен съд Плевен, намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 215, ал. 1 от ЗУТ
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ
заинтересувани лица в производството по издаване на разрешение за строеж са:
- т.
1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж -
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята;
- т.
2. в случаите на преустройство и промяна
на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39,
ал. 2.
- т.
3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 - собствениците и носителите на ограничени
вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.
В случая се
обжалва разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г., издадено от главния архитект
на Община Плевен, с което на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 152, ал. 1,
чл.153, ал. 2 – ал. 11, във вр. с чл. 140, ал. 2 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ на Е.К.И.
и Е.П.И. ***, в качеството им на възложители, видно от нотариален акт № 159, том XI, д. № 2399/2017
г., вх. рег. № 4747/04.05.2017 г. да извършат строително – монтажни работи в
съответствие с подробен устройствен план, изменен със заповед № РД-15-1985/04.12.1992
г., виза за проектиране от 28.04.2020 г. от главния архитект на Община Плевен и
на основание чл. 142, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6, т. 1, във връзка с чл. 143 и
чл. 144 от ЗУТ по части: Архитектура с КС, Конструктивно становище Електро и
ВиК за строеж: е разрешено да извършат - преустройство на таван № 3, в ателие
за индивидуална творческа дейност към ап. № 6 идентификатор 56722.662.419.1.6,
код 510 в имот с идентификатор 56722.662.419, УПИ VII, кв. 321а с административен адрес: гр. Плевен, ул.
*** .
Предвид предмета на спора кръга на заинтересованите
лица не се определя от нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, съгласно
които в първия от случаите заинтересовани лица са възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето с учредени
права на строеж, съответно във втория случай собствениците в
етажната собственост. Това е така, защото оспореното разрешение за строеж не
касае нито нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен
такъв (чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ), нито се касае за преустройство и
промяна на предназначението на цял заварен строеж (чл. 149, ал. 2, т. 2).
В конкретния случай, според събраните по делото доказателства
съдът приема, че се касае за хипотезата на т. 3 визираща преустройство на
отделни обекти в сграда етажна собственост - случай
по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУТ. Според чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, в
случаите по чл. 185, ал. 1 и 2, т. е. при преустройства на собствени обекти,
помещения или части от тях, които се намират в сгради - етажна собственост,
заинтересовани лица са и собствениците в етажната собственост. В своята жалба С.И.В.
излага твърдения, че притежава това качество и то се установява и от
доказателствата съдържащи се в представената по делото административна преписка
и от тези събрани в хода на съдебното производство – представените по делото
нотариални актове за собственост на жилища в засегнатата сграда (л. 8-13).
Предвид изложеното, същият е заинтересувано лице,
което има право да обжалва издаденото разрешение за строеж по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3 от ЗУТ,
съгласно която в случаите на чл. 185, ал. 1 заинтересувани лица са останалите
собственици от етажната собственост.
Но дори да се приеме, че приложима е
разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която: заинтересовани лица
"в случаите на преустройство и промяна предназначението на заварен строеж
са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2", отново жалбоподателят В. е заинтересован. Цитираната
разпоредба урежда случаите на преустройство и промяна предназначението на
заварен строеж, като в нея не се съдържа конкретизиране за вида на строежа,
поради което е относима за всички видове строежи. В случая, доколкото
преустройваното помещение – таван № 3, е над апартамент № 9, собственост на
жалбоподателя, който апартамент е на трети жилищен етаж, е приложима
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, изречение второ, към която е налице препращане: По
изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други
надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците
на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено
съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта.
Жалбоподателят е непосредствен съсед, като неговия апартамент № 13 е под
преустройвания таван, видно от СТЕ.
Плевенският административен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 10, том II, рег. № 1918, дело 137 от 04.05.2017 г., вписан в
книгите по вписвания с вх. рег. № 4747/04.05.2017 г. като Акт № 159, том XI,
дело № 2399/17 г., заинтересованите
страни Е.К.И. и Е.П.И. се легитимират като собственици на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56722.662.419.1.6 от Кадастралната карта и кадастралния
регистър (КККР) на гр. Плевен – апартамент № 6, находящ се в гр. Плевен, ул.
***, заедно с маза № 5, таванско помещение № 3 и заедно с идеални части от
общите части на сградата и ид. части от отстъпеното право на строеж върху
мястото – парцел 1 в стр. кв. 321а на плана на гр. Плевен.
Жалбоподателят С.И.В. се легитимира като собственик на
апартамент № 9 на трети жилищен етаж, етажна собственост в сградата на ЖСК “СИНХРОН“,
находящ се в гр. Плевен, ул. ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56722.662.419.1.9.13 и с нотариален акт за недвижим имот, строен
от ЖСК върху общинска земя № 163, том I, рег. № 746,
дело 73 от 2014 г., вписан по ЗС/ПВ с Акт № 71, том VII, дело № 1354/2014 г., с вх. рег. № 2519/10.09.2014 г.,
а също и като собственик на апартамент № 13, на четвърти жилищен етаж, етажна
собственост на ЖСК“СИНХРОН“, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.662.419.1.13 съгласно
кадастралната карта на гр. Плевен.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че производството по издаване на оспореното разрешение за строеж е
инициирано от Е.П.И. и Е.К.И. във връзка с подадено заявление № ТСУ-94Е-1187-2/25.08.2020
г. до Главния архитект на община Плевен за строеж преустройство на таван №3 в ателие за индивидуална творческа дейност в
поземлен имот с идентификатор № 56722.660.662.419.1.6, парцел № 1, квартал 321а
по плана на гр. Плевен.
Към заявлението са представени технически
инвестиционен проект в част архитектура и количествена сметка /л. 85- л. 90/,
здравно заключение, че инвестиционния
проект отговаря на здравните изисквания,
технически и работни проекти по части - "Архитектурна",
"Конструктивно становище", "Електро", "ВиК",
както и документи за собственост. Проведени са заседания на ЕСУТ, като са
представени протоколи: от 10.09.2020 г., в който е посочено, че не са изпълнени
изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. Да се представи съгласие за включване
във вертикалния канализационен клон на санитарния възел № 4 – нотариално
заверено и да представи съгласие от етажната собственост за преминаването на
кабелното захранване през общите части на сградата.
Във връзка с указанията е представен протокол от 17.09.2020 г. за
проведено общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес гр. Плевен,
ул. *** /л. 49/, подписано от 7 от 16 собственици, в това число и от
жалбоподателя С.В., с което е дадено съгласие за преустройство на таванско
помещение в ателие за индивидуална
творческа дейност. Собствениците на апартамент 13, ателие 12 и ателие 4 са
представили декларация, че са съгласни с
преустройството на тава № 3.
В последващо заседание на ЕСУТ от 01.10.2020 г. /л. 45/
инвестиционния проект е приет без
забележки.
На 12.10.2020 г. главният архитект на Община Плевен е издал
разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г. В разрешението е посочено, че е
издадено въз основа на заявление от възложителя вх. № ТСУ 94Е-1187-3/23.09.2020
г., придружено от документите по чл. 143, ал. 1, т. 3 – Становище № **********/06.07.2020 г.
на „ЧЕЗ РБ“АД - присъединен към ВиК – Плевен ЕООД; Писмо № 3749/07.07.2020 г. на
РИОСВ – Плевен; Здравно заключение за оценка на инвестиционен проект № РД-1870-1000/08.09.2020
г.
Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя С.И.В. на 15.10.2020 г., видно от
обратна разписка на л. 36. Жалбата е подадена на 26.10.2020
г., видно от поставения вх. номер на община Плевен /л.5/.
Към преписката
са приобщени, разпечатка на извадка от кадастралния регистър на недвижимите
имоти за собствениците на ПИ с идентификатор: 56722.662.419.1 и на
самостоятелните обекти в него и декларации от името на С.И.В. /л.46/, П.П.П. /л.
47/ и П.И.И. /л. 48/.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от
страните се установява, че размерите на
частта от банята на апартамента № 13, която попада под тавана са съответно
светла широчина от зида между таван № 3 и ателие № 4 – 78 /103 със зида/ и светла дължина 2, 10 м. Част от
площта на банята попада над спалнята на апартамента. Каналът за мръсната вода
към санитарното помещение и към кухненския бокс в таван № 3 е проектиран да се
включи в съществуващ PVC110 в
тоалетната на ателие № 4. Част от канала на кухненски бокс попада над спалнята на апартамент № 13.
Предвиденото с проекта преустройство попада в хипотезата на чл. 182, ал. 2 от ЗУТ. Таван № 3 не е самостоятелен обект за нежилищни нужди, изграден в заварена
сграда, а е сервизно помещение към апартамент № 6. С преустройството на таван №
3 в ателие за индивидуална творческа дейност се променя предназначението на
обекта, не се променят общи помещения или части. Предвижда се изграждане на нов
водопровод и канал за обслужване на мивка в кухненския бокс и санитарен възел,
които се включват съответно към съществуващ водопровод и канал в баня на ателие
№ 4. По одобрен проект съществува само водопроводна инсталация в ателие № 4, а
за проектираното ателие се предвижда
нова такава, въпреки че към настоящия момент в складовото помещение съществуват
водопроводни тръби. Преустройството не засяга носещите конструктивни елементи
на сградата и в този смисъл отговаря на изискванията на чл. 169 от ЗУТ.
По делото е назначена
съдебно-почеркова
експертиза, от която се установява факта, че подписът в графа 4 „Декларатор“ на
декларация за съгласие от 17.09.2020 г. и подписът под № 4 в протокол от 17.09.2020
г. за проведено общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес гр. Плевен, ул. *** не са положени от С.И.В.,
а от друго лице.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното разрешение за строеж за преустройство на
таванско помещение в ателие за индивидуална творческа дейност е издадено от
главния архитект на община Плевен съобразно произтичащата от закона материална
и териториална компетентност съгласно чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в
съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания за
издаването му и в този смисъл е мотивирано. Обжалваното
разрешение за строеж обаче е
издадена при съществено нарушение
административно производствените правила и в противоречие с материалния закон -
отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По делото не е спорно, че
преустройството на процесния обект таван № 3, в ателие за индивидуална творческа
дейност към ап. № 6 идентификатор 56722.662.419.1.6, код 510 в имот с
идентификатор 56722.662.419, УПИ VII, кв. 321а с административен адрес: гр. Плевен, ул. ***,
представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ. Таванското помещение е част от жилището на
заинтересованите страни Е. К.И. и Е.П.И.,
няма самостоятелно функционално предназначение и не представлява самостоятелен
обект за нежилищни нужди. Ето защо в случая не е приложима нормата на чл. 38,
ал. 5 от ЗУТ, съгласно която: „Самостоятелни обекти за нежилищни нужди,
изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят
предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците
в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл.
185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.
На следващо място с преустройство
на таван в ателие за индивидуална творческа дейност се променя предназначението
на обекта.
Съгласно §
5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна
на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин
на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни
кадастрални данни и определени съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и
нормативните актове за неговото прилагане. В конкретния случай кодовете за
основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение
№ 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с които е разграничено предназначението и съответно
са посочени различни кодове относно предназначението на обекти. При определяне
на предназначението на даден обект се изхожда от начина на ползване съгласно
съответните кодове за кадастралните данни. В настоящия случай видно от
събраните по делото доказателства процесното помещение е обслужващо такова и
като част от апартамента не е самостоятелен обект на кадастъра.
Съгласно разпоредбата на чл. 185,
ал. 2 от ЗУТ при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях
в случаите извън тези по ал. 1 (в т.ч. и при промяна на предназначението им) се
изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред,
и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на
обекта. Следователно за издаването на процесното разрешение за строеж
са били необходими две кумулативно изискуеми от закона предпоставки –
прието решение на общото събрание съгласно ЗУЕС и изрично писмено съгласие на
заинтересованите съседи на обекта.
В случая от представения по делото
протокол за проведено общо събрание от 17.09.2020 г. не може да се приеме, че е
налице взето по установения ред решение на общото събрание на етажните
собственици съгласно изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ. В протокола е
посочено единствено, че обявеният дневен ред включва даване на съгласие за
преустройство на таван № 3 към ап. 6 в ателие № 3 за индивидуална творческа
дейност, но липсват данни за това какво е съдържанието на взетото решение,
колко лица са гласували и по какъв начин. Не става ясно дали присъстващите
собственици са дали съгласие за преустройство на собственото таванско помещение на
заинтересованите лица Е.К. и Е.П.И., защото в протокола не е отразено кой е
желаещият собственик. Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС Протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на
общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по
който са гласували лицата – "за", "против" или
"въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените
предложения и приетите решения.
В
случая решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост няма,
поради което не е налице първата от
предпоставките на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ.
На следващо място не е налице и
втората от посочените предпоставки, тъй като липсва изрично писмено съгласие на
всички собственици – непосредствени
съседи на обекта. Безспорно е, че жалбоподателят като собственик на ап. 13 е непосредствен
съсед на обекта на преустройство - таван
№ 3, за който е издадено процесното разрешение за строеж.
От заключението на назначената по делото
съдебно-почеркова експертиза безспорно се установи, че подписът в декларация
съгласие и подписът в протокол от проведеното общо събрание на етажната
собственост, не са положени от С.И.В..
С оглед на това следва да се направи
извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, тъй като
липсва необходимото решение на общото събрание на собствениците в етажната
собственост и липсва изрично писмено съгласие на всички собственици –
непосредствени съседи на обекта, поради
което процесното разрешение за строеж е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Следва да се посочи, че са основателни и
твърденията за нарушение на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Видно и от заключението на СТЕ, част от проектираното санитарно помещение
/баня/ попада над спалнята на апартамент № 13, собственост на жалбоподателя.
Правилно се отбелязва, че е недопустимо изграждането на мокро санитарно
помещение, над сухо, жилищно помещение, каквато е спалнята, след като двете помещения
са в различни апартаменти, собственост на различни лица.
Предвид изложеното оспореното разрешение
за строеж е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски, съгласно
представения списък /л. 270/, 10 лв. – д. т. /л.125/, и 500 лв. – възнаграждение за вещите лица
/л.л.197, 209, 228/, платими от ответника.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
разрешение за строеж № 289/12.10.2020 г., издадено от главния архитект на
Община Плевен, с което на осн. чл. 148, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 152, ал. 1,
чл. 153, ал. 2 – ал. 11, във вр. с чл. 140, ал. 2 и чл. 38, ал. 5 от ЗУТ, на Е.К.И.
и Е.П.И. *** е разрешено да извършат преустройство на таван № 3, в ателие за
индивидуална творческа дейност към ап. № 6 с идентификатор 56722.662.419.1.6,
код 510, в имот с идентификатор 56722.662.419, УПИ VII, кв.321а, с административен адрес: гр. Плевен,
ул.“Цар И. *** да заплати на С.И.В., ЕГН **********
*** направените деловодни разноски общо в размер 510 лв. /словом: петстотин и десет/ лева,
от които – 10 лв. д. т., и 500 лв. – възнаграждение на вещите лица.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ: