РЕШЕНИЕ
№ 2053
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330107198 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, предявен
от П. ИВ. К. против ЗАД „Армеец“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от общо 300 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по застраховка „Каско” № ***** от 16.03.2020 г., за настъпило застрахователно
събитие по отношение на предна броня, бленда на ляв калник и задна броня на лек
автомобил марка *****, модел *****, с рег. № ***** на дата ***** г. в село *****,
община *****, обл. *****, ул. ******, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.03.2021 г. паркирал притежаваното от него МПС лек
автомобил марка *****, модел *****, с рег. № ***** на обособен паркинг пред
жилищната сграда, в която живее в село *****, община *****, обл. *****, ул. ******. В
8,00 часа на ***** г. установил, че МПС-то е претърпяло инцидент, изразяващ се в
огромни и дълбоки драскотини по предната и задната броня, блендата на левия калник,
както и блендата на задната лява странична стена, като щетите вероятно били
причинени от друг автомобил. Посочва, че имал валидно сключена застраховка
„Каско“ с полица № ***** по отношение на МПС- то. След инцидента посетил офис на
застрахователното дружество, където уведомил негов представител за случилото се.
Бил направен опис на щетата на 04.03.2021 г., която била заведена под № *****.
Вследствие на настъпилото събитие по лекия автомобил настъпили увреждания, а
именно: увредени предна броня, бленда ляв калник, задна броня, бленда задна лява
1
странична стена. Ответното дружество заявило на ищеца, че ще бъде ремонтирана
само блендата на задна лява странична стена, тъй като останалите повреди били
налични още към момента на сключване на договора за застраховка. Ищецът намира
направения устен отказ за неоснователен, тъй като при сключване на договора за
застраховка МПС-то било огледано от служител на ответника, който не констатирал
никакви повреди или липси по него, за което бил съставен протокол. Ищецът твърди,
че депозирал жалба до ответника на 13.04.2021 г. Поддържа, че не били налице
основания за неангажиране на отговорността на ответника. Поради изложеното
предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД
„Армеец“ АД. Признава предявения иск до размера на сумата от 135,01 лв. досежно
уврежданията по горната част на предна броня. В останалата част оспорва иска.
Признава наличието на облигационно правоотношение по процесния договор за
имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица № *****, валидна за
периода от 17.03.2020 г. до 16.03.2021 г. Оспорва, че настъпилото събитие
представлява покрит застрахователен риск, тъй като бил изрично изключен от
застрахователното покритие на т.16.2 от ОУ. Съгласно цитираната клауза
застрахователят не покрива всяко налично увреждане по детайлите на МПС,
констатирано, описано и/или заснето при огледа на автомобила. Сочи, че от експерти
на ответното дружество било установено, че уврежданията по детайлите на предна
броня/долна част/, бленда, преден ляв калник и задна броня на МПС-то са били
налични към момента на сключване на договора. При извършване на описа на МПС-то
ищецът се е съгласил с констатациите и се е подписал за това. Евентуално оспорва
размера на предявения иск, като намира, че претендираната сума не отговаря на
средните пазарни цени за отстраняване на уврежданията. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
С молба от 18.10.2021 г. ищецът прави искане за изменение на предявения иск по
отношение на размер му, като увеличава същия от сумата 300 лв. на сумата от 318,78
лв. Изменението на иска е прието от съда с протоколно определение от 18.10.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ, следва
да са се проявили в обективната действителност следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно
правоотношение между страните към датата на настъпване на събитието; 2. настъпване
на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от застрахованото лице имуществени
2
вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен
риск и претърпените вреди; 5. размера на вредите. В доказателствена тежест на ищеца
при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване
на посочените обстоятелства.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е сключен застрахователен договор по комбинирана
застрахователна полица № ***** по застраховки „Каско“ и „Злополука“ от 16.03.2020
г., с предмет лек автомобил марка “*****”, модел „*****” с рег. № *****. Договорът е
със срок на действие от 17.03.2020 г. до 16.03.2021 г. Застрахователната премия е
уговорено да се заплаща разсрочено на четири вноски, като по отношение на
изпълнение на това задължение на застрахованото лице не е налице спор между
страните, доколкото ответникът не оспорва наличието на облигационна връзка по
процесния застрахователен договор между страните. От този момент, съгласно чл.351,
ал.3 КЗ застрахователното покритие е започнало, което означава, че договорът е влязъл
в сила и е породил за страните съответните права и задължения, в това число и
задължението на застрахователя да заплати обезщетение за покритите от застраховката
рискове. Видно от съдържанието на договора като покрити рискове е отбелязано
„пълно каско“ и допълнително покритие „асистанс“. В договора е посочено, че
застраховка „каско“ влиза в сила след изпълнение на изискванията за оглед и заснемане
на МПС от посоченото от застрахователя лице. По делото е представен протокол №
***** г. за оглед на процесното МПС, поради което поставеното в договора изискване
е изпълнено и договорът е породил своето действие. В Общите условия към процесния
договор е посочено, че застраховката покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинено от застрахователните рискове, описани в т.12 от ОУ,
в това число и частична щета на застрахованото МПС от друго МПС, докато
застрахованото МПС е паркирано. Не се покриват от застраховката увреждания, които
са констатирани, описани и/или заснети при огледа на автомобила. Изключването на
тези щети от покрития застрахователен риск е логично с оглед обстоятелството, че
изискване за заплащане на застрахователното обезщетение е вредите по МПС-то да са
настъпили в рамките на действие на договора за застраховка, като не се покриват щети,
настъпили преди сключването му.
След инцидента, ищецът е изпълнил задължението си по чл. 403, ал.1 КЗ в срок
да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Видно от опис на
щетите по претенция № ***** от 04.03.2021 г. е извършен оглед на автомобила, като са
заявени претенции за боядисване на предна и задна броня, бленда ляв калник и бленда
задна лява странична стена.
По делото не се оспорва от ответника факта на настъпване на процесните
увреждания. Спорно е единствено дали тези увреждания да настъпили във времевото
действие на договора за застраховка или за „стари“ щети, които са били налични преди
3
възникване на облигационната връзка. Ищецът твърди, че по процесното МПС,
вследствие на произшествието от ***** г. са настъпили общо четири групи увреждания
на следните части от автомобила, както следва: предна броня, бленда ляв калник, задна
броня, бленда задна лява странична стена, като степента на увреда и на четирите е
„боядисване“. По отношение на вредата на блендата на задната лява странична стена
по делото няма спор, че тази щета е призната от ответника и същата е отремонтирана,
като разходите за това са покрити от застрахователя. Тази увреда не е предмет на
делото. Спорно е дали увреждането на останалите три елемента предна броня, бленда
ляв калник и задна броня е вследствие на процесното събитие или тези увреди са били
налични още преди сключване на договора за застраховка. Ответникът в писмения
отговор не оспорва и признава увреждането на предна броня. То се установява и от
заключението по приетата съдебна автотехническа експертиза, видно от което подобна
щета не е била налична към 16.03.2020 г. (сключване на договора), и същата е видима
при огледа на 04.03.2021 г., при който са констатирани щетите. Затова за това
увреждане се дължи застрахователно обезщетение. Аналогично е положението при
увреждането на задна броня, за което също е дължимо обезщетение. Вещото лице е
анализирало в заключението си наличните по делото снимки (на диск, приложен към
писмения отговор след л.36), като е видимо на лист 4 от заключението (л.57 от делото),
че към 16.03.2020 г. е нямало щета на задна броня, а такава е налице след ПТП-то и е
констатирана при огледа на 04.03.2021 г. По отношение на претенцията за вредите на
блендата на левия калник, по делото се установи, че подобно увреждане е било налице
както към 16.03.2020 г., т.е. преди възникване на застрахователното правоотношение,
така и към 04.03.2021 г. Така констатираната щета не е покрит риск, доколкото не е
настъпила по време на действие на застрахователния договор, а преди това.
От гореизложеното следва, че ищецът доказа предявения иск само по отношение
на обезщетението за увреждане на предна и задна броня, но не и за бледна на левия
калник. По отношение на размера на претенцията, следва да има предвид
заключението на САТЕ. В него вещото лице е остойностило повредите на автомобила,
които са били налични към 04.03.2021 г., но не и към 16.03.2020 г., а именно на предна
броня, на задна броня и на бленда на задна лява странична стена. От тези уредени
елементи предмет на иска на ищеца са само вредите на предна и задна броня,
доколкото за уврежданията на блендата на задна лява странична стена ищецът вече е
обезщетен, а и те не се претендират по делото. Затова в полза на ищеца следва да се
присъдят 2/3 части от общата стойност от 318,78 лв., или сумата от 212,52 лв. До този
размер следва да се уважи предявеният иск, като за разликата от 212,52 лв. до пълния
му предявен размер от 318,78 лв. и за уврежданията на блендата на левия калник искът
подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаване на иска е присъждането
на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането.
4
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има
ищецът съразмерно с уважената част от иска. Ищецът доказа да е заплатил разноски в
общ размер от 250 лв., от които 50 лв. за ДТ и 200 лв. за възнаграждение за вещо лице.
От тази сума следва да се присъди сумата от 166,67 лв. съразмерно с уважената част от
иска. Претендира се и адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв.
Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв. в случаите на чл.38, ал.1 ЗАдв., ако насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2.
Съдът намира, че с оглед материалния интерес по делото и предвидените минимални
размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за защита и
съдействие по настоящия спор следва да се определи в размер на 300 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото. От тази сума, с оглед изхода на спора в
полза на адв. Т. следва да се присъди сумата от 200 лв. съразмерно с уважената част от
иска. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ответникът се представлява от юрисконсулт, поради което
на основание чл.78, ал.8 ГПК има право на юрисконсултско възнаграждение, което се
определя от съда по реда на чл.37 Закона за правна помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. От тази сума следва да се присъди сумата от 33,33 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на П. ИВ. К., ЕГН:
**********, адрес: село *****, общ. *****, обл. *****, ул. *** на основание чл.405,
ал.1 КЗ сумата от 212,52 лв. (двеста и дванадесет лева и петдесет и две стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка
„Каско” № ***** от 16.03.2020 г., за настъпило застрахователно събитие по отношение
на предна броня и задна броня на лек автомобил марка *****, модел *****, с рег. №
*****, на дата ***** г. в село *****, община *****, обл. *****, ул. ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както сумата от общо 166,67 лв. (сто
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки) – съдебноделоводни разноски в
производството съразмерно с уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 212,52 лв. до пълния предявен размер от 318,78 лв., за заплащане на
5
застрахователно обезщетение за увреждане на бленда на ляв калник на процесния
автомобил.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
да заплати на адвокат М. М. Т., адрес: гр. *** сумата от 200 лв. (двеста лева) –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. ИВ. К., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* сумата от 33,33 лв. (тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6