РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Пловдив, 11.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Благовеста Каракашева и участието на
прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.а.х дело № 1504 по
описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба на А.Р.А., ЕГН **********,
чрез адв. А.К., срещу решение № 839/05.05.2023 г., постановено по адм. дело №
209 по описа за 2023 година на Административен съд – Пловдив, в частта, с която
е отхвърлена исковата претенция на А.Р.А., да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ да му заплати
обезщетение за периода 01.04.2020-31.05.2020, както и за периода от
17.11.2020-30.12.2022 г., за разликата над 625 лв. до пълния предявен размер на
търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 8000 лева. Оспорващият твърди,
че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно
сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Възразява се
и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от съда база се
явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на
увреждането. Иска се уважаване на
исковата претенция в цялост.
3. Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище
за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. По
допустимостта на касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По същество жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Административен съд - Пловдив е
разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от А.Р.А., за осъждане на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София
да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лева,
причинени му по време на задържането му в Затвор - Пловдив в периода от
01.04.2020 г. до 30.12.2022 г., настъпили като резултат от нарушения по чл. 3
от ЕКЗПЧОС, извършени от затворническата администрация.
Претендира се настъпване на вреда, в резултат на
поставянето на ищеца в неблагоприятни условия в Затвор - Пловдив, изразяващи се:
в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна
жилищна площ; липса на вентилация в килиите и свеж въздух; лошо състояние на
тоалетната в килията - с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, както липса на шумоизолиране на тоалетната; лошо
състояние на банята –малък брой душове, от които тече или гореща, или ледено
студена вода; лошо качество на водата в банята, която не ставала за пиене;
неосигуряване на дневна светлина, поради наличието в стаите, в които пребивавал
ищецът, само на един прозорец с размери, които не осигурявали проникване на
достатъчно светлина, предвид размерите на килията, както и липса на достатъчно
проникващ свеж въздух през прозорците в килията, което създавало на ищеца
дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания;
липса на вътрешна и външна изолация на стените на затвора, което водело до
трудно отопление през зимата и усещане за студ през нощта; непредоставяне през
зимата на достатъчно дебели завивки; рядка смяна на спалното и постелъчно
бельо, което създавало предпоставки за наличие на дървеници и бълхи в леглата
на лишените от свобода; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните
и спалните помещения; непровеждана спрямо ищеца индивидуална и групова
корекционна работа от страна на отговорните лица в затвора, което довело до
поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно шкафчета, което
принуждавало лишените от свобода да ползват общи шкафове за бельото и посудата
си и липса на достатъчно мебели, или наличие на такива в лошо състояние,
поставянето му в килии с пушачи, въпреки, че ищецът е непушач.
Ищецът претендира неимуществени вреди, изразяващи се
настъпили здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни
заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологически дискомфорт,
огорчение, внушаване на чувство за малоценност.
От
фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че за времето от 01.04.2020 г. до
31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до 30.12.2022 г., в част от исковия период,
ищецът не е бил задържан в Затвор - Пловдив. Според представена от
администрацията на затова справка, ищецът е постъпил в пенитенциарното
заведение на 01.06.2020 г., като първоначално бил настанен в Приемно отделение,
където е пребивавал до разпределението си в 5-та група, стая № 60 на 05.06.2020
г. За периода на престой на ищеца в Приемното отделение същият е пребивавал в
стая ОП-1 с площ от 26,47 кв. м. с между 3-5 л.осв. Стаята разполагала с два
прозореца с размери 0, 50 м х 1, 218 м и 0,97 м х 1, 18 м и със санитарен възел
с площ 2, 80 кв. м., който имал прозорец с размери 0, 30 м х 1,18 м.
Санитарният възел бил снабден с течаща
студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполагала
с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплявала се с централно
парно.
На
05.06.2020 г. ищецът бил настанен в помещение № 60 на пост V в Затвора Пловдив,
където престоял до 11.06.2020 г. Помещение № 60 било с площ от 27, 86 кв. м. и разполагало
с два отваряеми прозореца с размери 0, 45 х 1, 17 м и 0, 98 х 1, 15 м и отделен
санитарен възел с площ 2, 82 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0, 30 х
1, 15 м. За времето, в което ищецът бил настанен в помещение № 60, вътре
пребивавали 5 души.
За периода
от 12.06.2020 г. до освобождаването му на 17.11.2020 г. ищецът бил настанен на
пост V в помещение № 52 в Затвора Пловдив, което било с площ 27, 92 кв. м. и с
два отваряеми прозореца с размери 1,17 х 1, 17 м и 0, 45 х 1, 17 м. Към помещението
имало отделен санитарен възел с площ 2, 57 кв. м, който разполагал с прозорец с
размери 0, 34 х 1, 17 м. В периода, в посочената килия били настанявани между 4
и 8 души, като от 30.06.2020-19.07.2020-7; от 22.07.2020-02.08.2020-7;
06.08.2020-16.08.2020-7; от 22.08.2020-27.09.2020-7;02.10-01.11.2020-7от
03.11.2020-12.11.2020-7; от 13.11.2020-16.11.2020-8 души.
По време на
престоя си в Затвор - Пловдив, ищецът не е работил и не е подавал молба да бъде
включен в групови мероприятия.
Относно
общите битови условия в Затвор – Пловдив е установено, че на всеки лишен от
свобода се осигурявал комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на
лишения от свобода от домакина се осигурявал допълнителен комплект, като
лишените от свобода имали право да получават и от свои близки спално бельо и
одеяла, т. е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането ставало
по усмотрение на лишените от свобода – в пералнята на затвора по график, ръчно
и чрез изнасяне за пране от близките. Във всяко от спалните помещения по
задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно
течаща студена вода (във всеки санитарен възел), а топла вода лишените от
свобода можели да ползват в банята при затвора по график минимум два пъти
седмично, като за работещите била осигурена възможност да използват баня и
всеки ден след приключване на работа. Спалните помещения били добре осветени и
с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена светлина и
вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по желание на лишените от
свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се осъществявало чрез
изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в помещенията, като
за целта същите получавали съответните материали и консумативи, както и можели
да закупуват допълнителни такива от лавката на затвора, или да им бъдат
донасяни от техни близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си. През 2017 г. в Затвора Пловдив било извършено боядисване на
общите помещения и била подменена дограмата с нова PVC. Поставен бил
гранитогрес в общите умивални. След ремонт в 5-та група били подменени изцяло
подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите били оборудвани с
нови легла, маси, столове и шкафчета. Поради умишлено увреждане и унищожаване
на инвентара обаче, се наложило няколко пъти да се извършват допълнителни
ремонти и да се осигурява нов инвентар. В периода на престой на ищеца били
извършвани текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета,
отстранявали се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се
подменяли счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив
действали договори между ГДИН и съответно дружество за осъществяване на
периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора,
включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят
и съответни протоколи, като се установява, че такива протоколи са били
съставени за извършвани четири пъти дейности по ДДД обработка през 2020 г.,
като последния такъв е от 04.08.2020 г.
При тази
фактическа обстановка първата съдебна инстанция приела, че претенцията на ищеца
за обезщетение в периода извън пребиваването му в Затвор – Пловдив - времето от 01.04.2020 г. до
31.05.2020 г. и от 17.11.2020 до 30.12.2022 г.,
е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
Относно
доказаното пребиваване на ищеца в Затвор – Пловдив (от 01.06.2020г. до 16.11.2020г.)
съдът приел за установено, че помещенията, които е обитавал са разполагали със
санитарен възел, постоянно течаща вода, с пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване. Констатирано е също, че въпросните помещения са с
допустими хигиенни условия, като е съобразено, че хигиената в спалните
помещения и намиращите се в тях санитарни помещения зависи също и от личните
усилия на лишените от свобода.
Съдът е
приел за неоснователни твърденията на ищеца, че администрацията е допуснала наличието
на паразити – дървеници, хлебарки и гризачи помещенията, доколкото от страна на
ответника са представени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и
дератизация.
Твърденията
за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на ищеца също
са приети за неоснователни, тъй като на ищеца не е било отказано медицинско
обслужване.
За оборени
са приети и възраженията на ищеца за липса на провеждана индивидуална
корекционна дейност, тъй като същият не е изтърпявал наказание лишаване от
свобода, а мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдът е съобразил, че
целите на мерките за неотклонение, в това число и на най- тежката такава са
визирани в чл. 57 от НПК и са да се попречи на обвиняемия/подсъдимия да се
укрие и/или да извърши ново престъпление. В този аспект за администрацията на
затвора не седи и задължение да извършва действия по корекционната работа,
който се свързват пряко с постигане целите на вече наложено наказание.
Поради данните, че в периодите: 30.06.2020-19.07.2020;
от 22.07.2020-02.08.2020; 06.08.2020-16.08.2020; от 22.08.2020-27.09.2020;
02.10-01.11.2020; от 03.11.2020- 12.11.2020 ищецът е пребивавал на площ от 3,98 кв. м., а в периода от 13.11.2020-16.11.2020 г. на площ от 3,49
кв. м., съдът е приел частична доказаност на претенцията за настъпили вреди от
поставянето му в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според първата съдебна инстанция при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД обезщетението, което е най-справедливо в този,
случай да се присъди в размер на 625 лева за периода: от 30.06.2020-19.07.2020; от
22.07.2020-02.08.2020; 06.08.2020-16.08.2020; от 22.08.2020-27.09.2020;
02.10-01.11.2020; от 03.11.2020- 12.11.2020г. и от 13.11.2020- 16.11.2020 г.
(общо 125 дена) или по 5 лева на ден, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
За разликата над 625 лева до пълния предявен размер от 8000 лева,
претенцията на ищеца е отхвърлена.
IV. От правна страна.
7. По отношение на въведените в
обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил
подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото.
Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че няма
нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се определят минимално изискуемите
количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отоплението и
проветряването, достъпът до санитарните възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за извършен услуги правилно
и обосновано първата инстанция е установила, че затворническата администрация,
чрез съответните фирми е извършвала дезинфекция, дезинсекция и дератизация на
затворническите помещения. Също така е била създадена организация за почистване
на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от
свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е извода на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието и обосновано е формирал правните си изводи.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив, където е изтърпявал наложената му мярка за
неотклонение. Тези условия са несъответни на минимални критерии и стандарти на
живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за
създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане
неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство,
което съдът правилно е квалифицирал като нарушение на забраната на чл. 3 ЗИНЗС.
Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, съдът обосновано е приел за недоказани и неоснователни останалите
оплаквания на ищеца.
Неоснователни се и претенциите ищеца за неправилност на обжалваното
решение в частта, с която е определен размерът на дължимото обезщетение. При
определяне размер на дължимото обезщетение съдът е съобразил насоките в
практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението между 4 и
5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по
допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение
от 14 ноември 2017г.). Посочената база е определена като справедлива за установено
задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за
страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към исковата претенция) минималните работни заплати в държавите -
членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с най-нисък
показател са поставени в Група 1, в която националните минимални работни
заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите —
членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария; техните
национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до 487 евро
в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати към януари
2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са поставени в Група 2
(Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша, Португалия, Гърция, Малта и
Словения), като най – високо е месечно
възнаграждение от 941 евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован извод, че месечните
възнаграждения в България за процесния период се явяват 1/2 по-ниски от тези в
Унгария и с 2/3 по – ниски от тези в Словения. При това положение, доколкото
минималната работна заплата като статистически показател е общо приет и за
отразяване на жизнения стандарт, то следва да се приеме, че по – ниският жизнен
стандарт в България оправдава и справедливото обезщетение да бъде в размер до
60 % от средно установените 4 – 5,3 евро
или 2,40 евро – 3,18 евро на ден съобразно практиката на ЕСПЧ. Като коректив
съдът съобрази и присъденото обезщетение по дело Иванов и други срещу България
(по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена
претенция по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на
лишен от свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при следните компоненти на
увреждане: насекоми, плъхове, мръсотия в килията, ограничен достъп или липса на
достъп до душ, лошо качество на храна, неадекватна температура, липса или
ограничен достъп до течаща вода и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана за наличието на
пренаселеност в мястото за лишаване от свобода, което оправдава и определянето
на пропорционален размер на обезщетението.
За доказаните периоди на увреждане първоинстанционният съд е определил
база от 2,55 евро, която отнесена към обсъдената фактическа и правна
обстановка действително се явява справедлива съобразно вид, характера и
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз.
V. По съдебните
разноски.
8. Неоснователна се явява претенцията на ответника
за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Производството по делото се развива по специалния ред на чл. 286 ЗИНЗС, а в ал.
2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във
връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо,
Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 839/05.05.2023 г., постановено по адм. дело № 209 по описа за
2023 година на Административен съд – Пловдив, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.