Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
Гр. София, 25.01.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело №
16684 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 213347 от 10.09.2019
г. по гр. д. № 37961/2018 г. на СРС, 119 състав, са отхвърлени исковете на ЕТ „К.– К.Й.“ срещу „С.С.” ЕООД за присъждане на неплатени
остатъка от две превозни възнаграждения в общ размер на 5591.78 лв. като
погасени чрез прихващане с насрещните вземания на ответното дружество съответно
в размер на 800 лв. - неустойка за забава и 4791.78 лв. неустойка за вреди. Със
същото решение е отхвърлен и искът за плащане на обезщетение за забава в размер
на 84.71 лв. като неоснователен.
Недоволен
от така постановеното решение е останал ищецът ЕТ „К.– К.Й.“ , който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания
за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и
необоснованост. По-конкретно въззивинкът поддържа, че
възраженията за прихващане, отправени от ответника, били едностранни изявления без доказателствена стойност. Оформянето на товарителницата
показвало, че товарът е получен без забележки.
Счита, че е изпълнил задълженията си така, както е било договорено в
заявките-договори за извършване на превоз. Товародателят нямал нареждания относно
пътя, поради което избраният маршрут до местоназначението бил без значение.
Излага съображения, че щом е опазил и предал товара заедно с товарителниците
съобразно изискванията на чл. 368 ал. 2 от ТЗ, то неправилно съдът е отхвърлил исковете
за плащане на остатъка от превозните възнаграждения, които били дължими.
Искането към въззината
инстанция е да отмени обжалваното решение и уважи изцяло исковите претенции.
Въззиваемата страна „С.С.” ЕООД оспорва
жалбата по съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор. Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата. При така очертаните правомощия като взе предвид събраните
доказателства по делото и инвокираните от страните
възражения и доводи, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка
на постановеното решение в обжалваната му част, съдът
счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск,
поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание
чл. 272 ГПК препраща към тях. В допълнение към същите, следва
да бъде изложено следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са осъдителни, за реално
изпълнение на парично задължение за плащане на сумата от общо 5591.78 лв.,
представляваща сбор на остатъка от уговорен възнаграждение по договор за превоз
от 12.02.2018 г. в размер на 800 лв. и остатъка от възнаграждението по договор
за превоз от 05.03.2018 г. в размер на 4791.78 лв., с правно основание чл. 367
от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 пр.1 от ЗЗД, обективно
съединени с искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за плащане на обезщетение за
забавата в размер на 84.71 лв.
Настоящият решаващ
състав приема, че при правилна преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства
първостепенният съд обосновано
е приел, че страните са
валидно обвързани от правоотношение по два договора за международен автомоилен
превоз на стоки, обективирани съответно в заявка-договор
за извършване на международен транспорт от 12.02.2018 г. и заявка-договор за
извършване на международен транспорт от 05.03.2018 г. По силата на първия от тях, (този от 12.02.2018 г.), ищецът
ЕТ „К.– К.Й.“ е поел задължението да осъществи превоз на товар от товарен пункт № 1 във Франция, Hameau de Bellegarde, route de Bellegarde,
76190 Blacqueville с дата и час на товарене:
16.02.2018 г., 12.00 ч., вид на товара – комплектен, с параметри – 13.6 м /
24000 кг, до разтоварен пункт в Гърция, Sindos – Chalastras 57300 Chalastra
Tessaloniki, дата и час на разтоварване: 23.02.2018 г., 8.00
часа. Видно от отбелязването в поле 24 от представената
товарителница ЧМР, товарът е доставен на
27.02.2018 г. с четири дни закъснение. За допуснатата
забава ответникът „С.С.” ЕООД своевременно е направил писмена рекламация по чл. 30 ал. 3 от
Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки (CMR), на л. 82 от делото. Съгласно чл. 4.2.4. от договора, при
неспазване срока на доставка превозвачът дължи неустойка в размер на 400 лв. за
всеки започнати 24 часа забава. Въз основа на така уговорената неустоечна клауза ответникът е съставил протокол №
*********/02.05.2018 г. и отправил до ищеца изявление за прихващане, в което
заявил, че поради допуснатата забава прави прихващане на своето вземане за
неустойка до размера му от 800 лв. с насрещното вземане на ищеца за превозното
възнаграждение, като по издадената фактура № **********/19.02.2018 г. за сумата
от 5984.84 лв. платил по банков път разликата от 5184.84 лв.
Въз основа на заявка-договор
за извършване на международен транспорт от 05.03.2018 г. ищецът е поел
задължението да осъществи превоз на товар от товарен пункт № 1 в Холандия, до разтоварен пункт в Гърция, Aspropyrgos, с дата
и час на разтоварване: 12.03.2018 г., 8.00 часа. От показанията на
разпитания пред първата инстанция свидетел, които кореспондират с представената
с отговора инвойс-фактура и приета пред настоящата
инстанция в превод на български език, стоката е била доставена на същия ден, но
не в уговорения час, а вечерта в
21.30-22.00 часа, което наложило извършване на допълнителни разходи в
размер на 2450 евро за късното разтоварване в извънработно време. Съгласно чл. 4.2.1.
от договора, ако превозвачът със свое действие или бездействие причини
материални или нематериални щети, разноски и др. на получателя, той следва да
ги заплати срещу фактура или протокол в срок от три работни дни. На това
основание ответникът съставил протокол и отправил изявление за прихващане, с
което прихванал своето вземане на стойност 4791.78 лв., равняващи се на
удържаните му за извънредното разтоварване 2450 евро по официалния курс на БНБ,
с вземането на ищеца към него за превозното възнаграждение, начислено с фактура
**********/ 06.03.2018 г. , като от цялото задължение в размер на 6454.24 лв.
платил на ищеца по банков път разликата от 1662.46 лв.
При така
установената фактическа обстановка обоснован от правна страна се явява изводът
на първоинстанционния съд, че процесните
вземания на ищеца ЕТ „К.– К.Й.“
срещу „С.С.” ЕООД по двата договора за превоз са валидно възникнали, но спорните части от тях
са били погасени чрез извънсъдебно прихващане, поради което исковете за
присъждането им следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Правото на
прихващане е субективно потестативно материално
право, чието съдържание се изразява във възможността да се предизвика
едностранно, само от носителя му, правна
промяна в чужда правна сфера – тази на насрещната страна, с погасителен ефект
за вземането, което тази страна има към прихващащия. По своята правна природа
прихващането е едностранна сделка, а не договор, поради което неоснователно във
въззивната жалба се поддържа, че като едностранно волеизявлението
на ответника било лишено от всякаква стойност. Фактическият състав на
прихващането включва наличие на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания за
пари или други еднородни заместими вещи, както и
отправяне на едностранно волеизявление за прихващане, в резултат на което с
обратна сила те автоматично взаимно се погасяват до размера на по-малкото от
тях. В случая тези елементи са били налице към момента на отправяне на
волеизявлението за прихващане, поради което неговият погасителен ефект е настъпил
още преди образуване на делото. Обстоятелството, че вземанията на ищеца спрямо
ответника по двата договора за превоз са били дължими до прихващането, не се
оспорва. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
двете вземания са осчетоводени и от двамата търговци. Този факт се потвърждава
и от приетите пред настоящата инстанция доказателства в следствие разкритата
данъчни осигурителна информация. Съгласно Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС,
постановено по т. д. № 593/2009 г, II т. о., ТК, само по себе си отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Същественото в случая е, че тези съществуващи вземания са
прихванати с междувременно възникналите вземания на ответника срещу ищеца за
неустойка за забава и за поправяне на причинени при изпълнение на договора
вреди, съответно по чл. 4.2.4. и 4.2.1.от двата договора. Твърдението на ищеца
в обстоятелствената част на исковата молба, преповторено и във въззивната жалба, че е изпълнил точно задълженията си по
тях така, както е било уговорено, се явява пряко опровергано от събраните по
делото доказателства, от които се установи, че по първия договор превозвачът е
допуснал забава от четири дни, за която дължи неустойка в размер на 1600 лв., а
по втория, отново поради несвоевременното си пристигане, е причинил
допълнителни разходи в размер на 2450 евро, равняващи се на прихванатите
4791.78 лв., удържани от ответника за извънредното разтоварване в неподходяща
част от денонощието. Действително, товародателят не е дал специални нареждания
относно пътя и поради това изборът на маршрут е бил изцяло предоставен на
превозвача, но именно поради това грешно избраният маршрут, довел до късното
пристигане, следва да се вмени изцяло във вина на последния. Не може да бъде
споделена и тезата на жалбоподателя, че неговото задължение по чл. 368 ал. 2 от ТЗ се изчерпва
с това, да опази и да достави товара заедно с товарителницата, и това е така,
защото цитираната разпоредба съдържа още адно
съществено изискване – стоката да бъде доставена в уговорения срок. Именно това
задължение не е било изпълнено точно от страна на ищеца. Следователно,
ответникът е разполагал с правото да извърши прихващане на така възникналите в
неговия патримониум вземания срещу ищеца за неустойка
за забава и за поправяне на причинени вреди, с насрещните изискуеми и ликвидни
вземания на ищеца за плащане на превозното възнаграждение, което прихващане е
погасило вземанията до размера на по-малките от тях. Останалата част от
възнаграждението на ЕТ „К.– К.Й.“ по чл.
367 от ТЗ е била платена от „С.С.” ЕООД по банков път и по този въпрос не се спори. По този начин цялото вземане
на ищеца е било погасено – частично чрез изпълнение и частично чрез прихващане.
Ето защо и предвид акцесорния характер на вземането
за лихви спрямо това за главния дълг, ответникът не дължи и обезщетение за
забава по чл. 86 от ЗЗД върху размерите на прихванатите суми, с които е
извършено т. нар. съкратено двойно плащане.
В упражнение на
правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение вкл. в частта за разноските.
С оглед изхода
на делото на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски, но по делото липсват
доказателства за сторени такива.
Водим от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213347 от 10.09.2019 г.
по гр. д. № 37961/2018 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА ЕТ „К.– К.Й.“
с ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, чрез
адв. И., да заплати на „С.С.“
ЕООД с ЕИК-******със седалище и адрес на управление:***.16, със съдебен адрес:***,
офис 9, чрез адв. Й., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 600 лв., направени разноски пред въззивния
съд.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.