№ 140
гр. Шумен, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Гражданско дело №
20213600100203 по описа за 2021 година
Ищците М. ИЛ. К. с ЕГН ********** , Й. Г. К. с ЕГН ********** и ДР. М. К. твърдят
в исковата си молба и в допълнителната такава вх.№96/18.03.2021г. ,че на 26.07.2017 г. в гр.
Силистра е настъпило ПТП с участието на л. а. „Мерцедес С320“ с английски peг. № .... рама
№ ...., управляван от Й.П.Й., и мотоциклет „Пиаджо Браво“, управляван от ИМ.К.,
вследствие на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Посоченото
ПТП настъпило при следните обстоятелства: На 26.07.2017 г. в гр. Силистра, около 16:20
часа, Й.Й. управлявал л. а. „Мерцедес С320“ с английски peг. № .... и рама № .... по ул. „....“.
В района на административен номер 136 същият нарушил правилата за движение по
пътищата, като движейки се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
предприел изпреварване и ударил попътно движещия се в същата пътна лента мотоциклет
„Пиаджо Браво“, управляван от И.К.., който бил предприел маневра завой наляво. При така
настъпилото ПТП по непредпазливост била причинена смъртта на И.К.. като водач на
мотоциклет „Пиаджо Браво“. За процесното ПТП било водено НОХД № 61/2020 г. по
описа на ОС-Добрич, по което била постановена присъда №9/4.06.2020г. влязла в сила на
30.12.2020г. В резултат на ПТП И.К.. починал на място.Внезапната загуба водела до
множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на починалия. Той
бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на
неговата смърт. Й.К. била майка на починалия И.К... До момента на неговата смърт, те са
съжителствали под един покрив в изключително близки и топли отношения на взаимно
разбирателство, обич и подкрепа. Ето защо към настоящия момент тя все още не можела да
приеме внезапната загуба на своя син. Не минавал и ден, през който тя да не тъжи за него.
М.К. била дъщеря на починалия И.К.. и загубата на нейния баща бил един от най-
тежките мигове в живота й. До момента на неговата смърт те съжителствали под един
1
покрив. Тя поддържала изключително топли и близки взаимоотношения с И.К.., разчитала е
на неговата подкрепа и съвети. М.К. изживявала изключително тежко загубата на своя баща
и към настоящия момент все още не можела да приеме случилото се. Д.К. бил брат на
починалия, като до момента на неговата смърт те поддържали почти ежедневно
изключително близки и топли отношения. През целия им съзнателен живот те живеели в
обич, разбирателство и взаимна подкрепа. Той изживявал изключително тежко внезапната
загуба на своя брат и към настоящия момент все още не можел да приеме случилото се. Не
минавал и ден, през който той да не тъжал за своя близък. Скръбта на ищците била
несравнима и неутешима. Едва ли имало сила, която ще можела да намали тяхната тъга.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността била станала толкова
силна, както било и настоящия случай, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, било справедливо да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и на преживелия родственик (в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСГТК на
ВКС). В тази връзка съгласно чл. 2, пap. 1, б. „а“, т. Л“ от Директива 2012/29/EU на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на
Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, понятието „жертва“ включвало и членовете
на семейството на лице, чиято смърт била пряка последица от престъпление и които
претърпели вреда в резултат на смъртта на това лице. В чл. 2, пap. 1, б. „б“, като „членове на
семейството“ били посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия,
братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Смъртта на участник в движението по
пътищата била най-неблагоприятният изход от ПТП и когато се определял размерът на
застрахователното обезщетение, същото трябвало да се съобрази с размера на
застрахователната сума - лимита на отговорност на застрахователя. Абсолютно
ирационално и в разрез със смисъла и духа на закона, в частност КЗ и гореописаните
европейските директиви, с § 76 вр. § 96 от ЗИДКЗ, касаещ създаването на нов чл. 493а от КЗ,
се въвел изкуствен лимит на отговорността на застрахователите в размер до 5 000 лв.
относно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
Същият не само че бил несправедлив, но и пряко противоречал на европейското и
българското законодателство, както и на чл. 52 от ЗЗД, където се уреждало, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този
смисъл едно справедливо обезщетение нямало как да бъде ограничавано от една изкуствено
създадена норма. Тази разпоредба не само противоречала на основни принципи на правото,
на конкретни текстове в закона, но и пораждала дълбока дискриминация, защото щяла да се
получи различна практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици
от различни видове престъпления. По този начин се въвеждал различен правен режим за
обезщетяване на увредени лица при престъпления по транспорта по Глава единадесета,
раздел II от Особената част на Наказателния кодекс („Престъпленията по транспорта и
съобщенията“), и увредени лица при всякакъв друг вид престъпления. Същото пряко
2
противоречало и на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на Европейския парламент и на
Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на
Съвета, относно правното положение на пострадалите от престъпления в наказателния
процес, съгласно която националните законодателства трябвало да осигурят най-
благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Освен значението си на акт, задължаващ
законодателния орган да въведе предвидените в него принципни положения и правила в
наказателното нормотворчество, чрез тяхното транспониране, Директивата имала значение
при тълкуването, и прилагането на действащите наказателни норми от правораздавателните
органи относно положението на пострадалото лице в наказателния процес. Горепосочената
Директива била подписана от държавите членки на ЕС и транспонирана в българското
законодателство. Съгласно чл. 2, пap. 1, б. „а“ от Директивата, ..жертва“ означавало i)
физическо лице, което е претърпяло вреди, включително физическо, душевно или
емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление
ii) членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които
са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето.В чл. 16, пар. 2 от Директивата
държавите членки гарантирали на жертвите на престъпление справедливо и адекватно
обезщетение. Доколкото „Гражданска отговорност“ на автомобилистите била застраховка,
функционално обусловена от отговорността на виновния водач на МПС, която отговорност
била засегната от Глава единадесета, раздел II от Особената част на Наказателния кодекс
(„Престъпленията по транспорта и съобщенията“), респ. разпоредбите на Закона за
движение по пътищата, напълно приложима била и Директива 2012/29/EU на Европейския
парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. При постановяване на Тълкувателно решение №
1/2016 г., по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на ВКС, върховните съдии отговорили
на поставените въпроси, като са се съобразили както с действащите правни норми, така и с
произтеклите от присъединяването на Република България към Европейския съюз
задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Налице
била и практика на Съда на ЕС, съгласно която не се допускало в националната правна
система на държава-членка отговорността на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
близките членове на семейството на лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да
бъде ограничавана до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1,
пар. 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването
на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска
отговорност“ при използването на МПС /Решение по преюдициално запитване от Augstakas
tiesas Senats - Латвия по дело С-277/12 Vitalijs Drozdovs срещу AAS “Baltikums” от 24
октомври 2013 г./. Във връзка с гореизложеното ищците считат, че така приетите изменения
със ЗИДКЗ /в сила от 7.12.2018г./ били „мъртво родени“ и противоречащи на редица
директиви на ЕС, вследствие на което те не биха могли да пораждат действие. Считат за
изцяло нелогично и неоснователно въвеждането на такъв тип ограничение на отговорността
на застрахователя за обезщетение в размер до 5 000 лв. относно претърпени неимуществени
3
вреди от лицата по чл. 493а, ап. 4 от КЗ. По силата на ДФЕС и чл. 633 от ГПК, решението на
Съда на Европейския съюз било задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България. С оглед становището на СЕС, изразено в т. 2 на цитираното Решение
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 на СЕС, можело да се направи единственият обоснован
извод, че било налице противоречие на пар. 96 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 1, пар. 2 от
Втора директива 84/5, респ. на чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/ЮЗ/ЕО, поради което
националната норма не следвало да се прилага от Съда.
Ищците считат ,че били налице всички необходими предвидени предпоставки за
възникване и ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди в пълният им претендиран размер, без да се
прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата в размер на 5 000 лв.
за всяко увредено лице. Й.К. била майка, М.К. била дъщеря, а Д.К. бил брат на починалия
И.К... Ето защо те попадали в кръга на лицата, които имали право да получат обезщетение
за претърпените от смъртта на И.К.. вреди. Смъртта на И.К.. била пряка и непосредствена
последица от получените от процесното ПТП увреждания.
В случай, че отговорността на водача на л. а. „Мерцедес С320“ с английски peг. № ....
- Й.П.Й., се покривала от застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по
полица № 8123354 със срок на валидност до 16.08.2017 г., издадена от „Atkin Ragget
Brokers” - Кралство Великобритания и предвид обстоятелството, че „Atkin Ragget Brokers”
нямали кореспондент за територията на Република България, пасивно процесуално
легитимирано било НББАЗ /per argumentum чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ/. В случай, че не била
налице валидна застраховка, покриваща отговорността на водача на л. а. „Мерцедес С320“ с
английски per. № .... - Й.П.Й. и лекият автомобил обичайно се намирал в Кралство
Великобритания, отново пасивно процесуално легитимирано било НББАЗ /per argumentum
чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ/.
Със Заявления № 2-2248/16.03.2018 г. и № 2-3264/17.07.2019 г. пред НББАЗ била
предявена претенция за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение, като
били представени всички изискуеми и относими писмени доказателства, необходими за
определяне и изплащане на обезщетение по основание и размер. Била образувана щета №
BG-17-GB-00265 и с писмо изх.№1-0281/1.02.2021г. НББАЗ ги уведомило ,че е отговорно за
изплащане на обезщетения на увредените лица .
НББАЗ определило и изплати застрахователни обезщетения на ищците, както следва:
На М. ИЛ. К. - сумата в размер на 90 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимущественивреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й ИМ.К.. На
Й. Г. К. - сумата в размер на 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като
пряка и непосредствена последица от загубата на праводателя й ИМ.К., както и сумата в
размер на 4 879,30лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за погребение и паметник. На ДР.
4
М. К. - отново било отказано изплащането на обезщетение, който отказ бил неоснователен
и незаконосъобразен. М.К. и Й.К. считали, че така определеното и изплатено
застрахователно обезщетение не е достатъчно да репарира получените от тях
неимуществени вреди.
Ищците молят съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника
Сдружение“ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София да
заплати на М. ИЛ. К. сумата в размер на 60 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и страдания ,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на нейният баща ИМ.К. ,
ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата на смъртта му 26.07.2017г. до
окончателното й заплащане , на Й. Г. К. сумата в размер на 70 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и
страдания , получени като пряка и непосредствена последица от загубата на нейният син
ИМ.К. , ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата на смъртта му 26.07.2017г.
до окончателното й заплащане, на ДР. М. К. сумата в размер на 50 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в болки и
страдания , получени като пряка и непосредствена последица от загубата на неговият брат
ИМ.К. , ведно със законната лихва върху нея ,считано от датата на смъртта му 26.07.2017г.
до окончателното й заплащане, направените по делото съдебни и деловодни разноски
,включително адвокатско възнаграждение на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи „ гр.София е депозирало отговор на исковата
молба. В отговора ответникът счита предявените искове за допустими ,но изцяло
неоснователни . Ищците претендирали от ответника изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
чужбина –„Зелена карта“ . Въз основа на извънсъдебно заявление от ищците и по възлагане
от страна на английското бюро „Зелена карта“, ответникът образувал щета № BG-17-GB-
00265, разгледал е претенцията, определил е и е изплатил обезщетения, съответно в размер
84 879.30 лева на Й.К. за претърпени неимуществени и имуществени вреди, в размер 90
000.00 на М.К. за претърпени от същата неимуществени вреди и е отказал изплащане на
обезщетение на Д.К., поради неоснователност и недоказаност на претенцията му.
Предвид изложеното и без да се подценява мъката от загубата на близък човек,
настоящите искови претенции за изплащане на обезщетение в размер 70 000 лева на Й.К. и в
размер 60 000 лева на М.К., допълнително над определеното им и изплатено от ответното
сдружение обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на И.К.., съответно
в размер 80 000 лева и 90 000 лева, били завишени, с оглед вида и тежестта на заявените с
исковата молба неимуществени вреди. С исковата молба бланкетно било въведено, че двете
ищци не са доволни от определените и изплатени от ответника размери на обезщетения. В
изложението им липсвали твърдения за наличие на такава близост и за такива извънредни
по своя характер и интензитет емоционални страдания, които по отношение на Й.К. и на
5
М.К. да обосновали търсения по - висок размер на обезщетение. Предвид изложеното,
ответникът счита, че определеният и изплатен от НББАЗ размер на обезщетение бил
напълно достатъчен да репарира претърпените от двете ищци неимуществени вреди.
Ответникът оспорва правото на ищеца Д.К. да получи обезщетение за неимуществени
вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
чужбина - „Зелена карта“, в качеството му на брат на починалия вследствие на ПТП. Били
неоснователни твърденията на процесуалния представител на ищците за преекспониране
значението на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, постановено на
21.06.2018 г. единствено в контекста на застраховка „Гражданска отговорност“. Напротив,
същото сочело, че правото на лицата, извън посочените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление № 5/69 г. да получат обезщетение не е абсолютно и същото следвало да се
допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Ищецът
Д.К., с оглед заявеното от него и представените доказателства към исковата молба, не бил от
кръга на най-близките на починалия лица, по смисъла на двете Постановления, с оглед на
което по отношение на него било необходимо наличие на изключителни и особени,
специални основания за присъждане на обезщетение. Даденото от посоченото Тълкувателно
решение разрешение, било, че лицата извън най - близкия семеен и родствен кръг имали
право да получат обезщетение, само ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, т.е. само по изключение и то само за случаите на особена близост
между починалия и лицето. Ищецът и починалия му брат били в родствена връзка, но
заявеното в исковата претенция не се отличавало с изключителност, която излиза извън
рамките на обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между братя, за да
обосновяло правото му да получи обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на брат
си. Тази връзка, съгласно Тълкувателното решение трябвало да е особена, дълбока и трайна
и страданията трябвало да са с по- голям интензитет и продължителност от обичайните
такива. В случая не били налице критериите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., а
именно изключителни обстоятелства, различни от обичайните отношения между братя,
които да налагали присъждане на обезщетение на ищеца Д.К.. В конкретния случай, от
исковата молба и приложените доказателства не се установявали факти и обстоятелства,
обосноваващи правото на този ищец да получи обезщетение за смъртта на брат си.
Предвид изложеното, исковете на Й.К. и М.К. били неоснователни, тъй като не били
налице вреди подлежащи на обезщетение, предвид пълното репариране на претърпените от
същите неимуществени вреди, посредством извършеното от ответника плащане.
Неоснователна била претенцията и на Д.К., на основания изложени по - горе.
Ответникът оспорва изключителната отговорност на водача на л.а. „Мерцедес С320“
с англ. peг. № .... Й.П.Й. и твърди, че в изключително висока степен пострадалият е
съпричинил с поведението си ПТП и вредоносните последици.
Видно от мотивите по Присъда № 9/04.06.2020 г. по НОХД № 61/2020 г. по описа на
6
ОС-Добрич, както и от Решение № 260024/27.08.2020 г. на Апелативен съд - Варна по
ВНОХД № 208/2020 г. и от Решение № 161/30.12.2020 г. на ВКС, II НО по кас. дело №
772/2020 г., производствата по които са установили вината на сочения в исковата молба за
причинител на вредите водач, било налице съпричиняване на ПТП и вредите от
пострадалия И.К... Същият като водач на мотоциклет „Пиаджо“, модел „Браво“ предприел
внезапно маневра завой наляво в момента, в който бил изпреварван от водача на лекия
автомобил, с което нарушил правилата за движение по пътищата. Изводът за съпричиняване
от пострадалия бил изведен по категоричен начин в триинстанционното наказателно
производство, като съгласно Решението на ВКС, постановено по казуса, допуснатото
нарушение на правилата за движение от другия участник /пострадалия/ е било необходимо
условия за настъпване на произшествието. ВКС приемало, че пострадалият не само е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, но го е сторил и в по - голяма степен в
сравнение с другия водач, тъй като „неговото поведение е първопричината за възникването
на конфликтна точка в траекторията на двете превозни средства“. Ако пострадалият К. не е
бил навлязъл в лентата за насрещно движение, а е изчакал изпреварването да приключи и
тогава да предприеме маневра завиване на ляво, удар не би настъпил, независимо от
превишената скорост на другия водач. Ответникът оспорва претендираните от ищците
размери на обезщетение за неимуществени вреди, като несъответни на претърпените вреди
и на принципа на справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. Предвид извънсъдебното плащане на обезщетения на Й.К. и
М.К., чийто размери бил справедливи и възмездяващи изцяло вредите, в случай, че съдът
намери, че на тези ищци се следват обезщетения в по - голям размер, платените суми да
бъдат приспаднати от определения от съда размер.
В случай, че съдът приеме, че исковете са основателни и че е налице съпричиняване
от пострадалия на ПТП и на вредоносния резултат, да определи размера на това
съпричиняване и да го съобрази при определяне на обезщетението.
Ответникът оспорва претенцията за законна лихва за забава, поради
неоснователност на главния иск. Отделно от горното, оспорва началната дата на дължимост
на лихвата, в случай на основателност на главните претенции. Ответникът дължал лихва,
считано от датата на изтичане на законоустановения тримесечен срок за произнасяне по
заведената пред него извънсъдебна претенция, каквато била и константната практика на
ВКС, а не от датата на ПТП, въведена с исковата молба.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по
отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: Видно от
приложеното по делото удостоверение за наследници №5356/3.10.2017г. издадено от
общ.Силистра ИМ.К. е починал на 26.07.2017г. в гр.Силистра и е оставил за свой законен
наследник ищцата М. ИЛ. К. ,която е негова дъщеря. Съгласно удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх.№5....г. издадено от общ.Силистра ищцата Й. Г. К. е майка на
починалият ИМ.К. , като съгласно удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.
№.....2018г. издадено от общ.Силистра ищеца ДР. М. К. е брат на починалият ИМ.К..
7
С присъда №9/4.06.2020г.по НОХД №61/2020г. по описа на Окръжен съд –Добрич
подсъдимият Й.П.Й. e признат за виновен в това ,че на 26.07.2017г. в гр.Силистра на ул.....
в близост до имот с административен адрес 136 при управление на моторно превозно
средство –лек автомобил „Мерцедес С 320“ с рег.№ .... ,нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.21 ал.1 от ЗДвП ,като движейки се със скорост 97 км.ч. предприел
изпреварване по попътно движещият се мотопед „Пиаджо“ модел „Браво“ с водач ИМ.К.
ЕГН ********** завиващ в същото време на ляво при което блъснал с предната дясна част
на управлявания от него автомобил , мотопеда управляван от ИМ.К. в следствие на което
по непредпазливост причинил смъртта на ИМ.К. настъпила в резултат на тежка съчетана
черепно-мозъчна-гръдна травма ,причинена от удор на задната част на тялото и главата му
в предния капак , обзорния прозорец и тавана на автомобила ,поради което на осн.чл.343
ал.1 б.в от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години , на осн.чл.58а ал.1 от НК е намалено наложеното
наказание с една трета като подсъдимият следва да изтърпи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години , чието изпълнение е отложено за срок от 3 години . С решение
№260024/27.08.2020г. по ВНОХД №208/2020г. по описа на Апелативен съд –Варна е
изменена присъда №9 /4.06.2020г. по НОХД №61/2020г. по описа на ДОС като е увеличен
изпитателния срок от три на четири години. С решение №161/30.12.2020г. на ВКС по
КД№772/2020г. е оставено в сила решение №260024/27.08.2020г. по ВНОХД №208/2020г.
по описа на Апелативен съд –Варна. Не е спорно между страните ,като е констатирано и в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.07.2017г. на ОД на МВР –Силистра
,че за управляваният от подсъдимия Й.П.Й. при процесното ПТП лек автомобил „Мерцедес
С 320“ с рег.№ .... има сключена застраховка „Гражданска отговорност „ на
автомобилистите по полица 8123354 със срок на валидност до 16.08.2017г. издадена от
„Atkin Ragget Brokers” - Кралство Великобритания и че „Atkin Ragget Brokers” няма
кореспондент за територията на Република България.
От заключението на вещото лице по назначената от ШОС съдебно-автотехническа
експертиза ,възприето от съда и неоспорено от страните ,се установява , че от дадените
обяснения в т. IV.2. може да се направи извода, че при скорост на движение на лек
автомобил „Мерцедес С320” 97 км/час траекториите на двете МПС се пресичат и ударът не
би могъл да бъде избягнат. При скорост на движение на лек автомобил „Мерцедес С320” 50
км/час в момента на възприемане на опасността при своевременна употреба на спирачки
автомобила би успял да преустанови движението преди траекторията на пресичане на
мотопеда. Пътния участък предхождащ мястото на удара е прав и водачът на мотопеда е
имал възможност да възприеме движещия се зад него л. а. „Мерцедес“ /налице са огледала
за обратно виждане на мотопеда/. Водачът на мотопеда се е движел в дясната лента за
движение, като не е давал информация /не е сигнализирал/ своевременно за намерение за
промяна в посоката на движение. Двете ленти са с ширина по 4 метра всяка, така че при
движение на лек автомобил „Мерцедес С320” в лявата лента за движение маневрата
изпреварване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес С320” би била осъществена
без произшествие при непроменлива посока на движение на мотопедиста в дясната лента за
8
движение. Предприетата маневра за завиване наляво от водачът на мотопеда от
автотехническа гледна точка и с оглед безопасността на движението е технически
неправилна. Водачът на мотопеда е предприел маневра за завой наляво от дясната част на
платното /дясната пътна лента за движение/, като не е пропуснал движещия се от лявата му
страна /изпреварващ/ в права посока лек автомобил Мерцедес. С действията си водачът на
мотопеда е допуснал навлизане на мотопеда в опасната зона за спиране на автомобила при
определените скорости на движение . От автотехническа гледна точка и с оглед
безопасността на движението технически правилно е водачът на мотопеда да пропусне
движещия се направо автомобил, който в по-ранен момент е предприел маневра за
изпреварване на движещите се пред него велосипедист и мотопед, а след това да предприеме
завой наляво. При това положение, при запазване на движението направо от мотопедиста до
завършване на маневрата изпреварване от водача на лек автомобил „Мерцедес С320” удар
не би настъпил. Водачът на мотопеда е имал техническата възможност своевременно да
възприеме на лявото огледало за обратно виждане движещия се зад него в лявата лента лек
автомобил „Мерцедес С320”, като се има предвид, че маневрата изпреварване е предхождала
маневрата за завиване наляво. При пропускане на изпреварващия го лек автомобил при
запазване на движението направо от мотопедиста до завършване на маневрата изпреварване
от водача на л. а. „Мерцедес“ удар не би настъпил.От представените свидетелски показания
и механизма на произшествието може да се направи извода, че предприетата от И.К..
маневра завой наляво, е била внезапна и с предприемането й се допринася до значителна
степен за възникване на процесното ПТП.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцовата страна Ф.И.Н.
се установява ,че починалият И. бил в много добри отношения с майка си и баща си и те си
помагали взаимно.Всички живеели в една къща,всеки на различен етаж и били много
сплотено семйство . Двамата братя били много близки ,като близнаци . След развода на И.
същият се хранел при майка си , която му готвела , а той й пазарувал. Й. понесла много
тежко смъртта на сина си. Три месеца след смъртта му , Й. се разболяла от рак и я
оперирали. Д. преживял много тежко смъртта на брат си . М. се върнала от чужбина за
погребението и също го преживяла много тежко. Те постоянно преживявали мъката и
продължавали да страдат и по настоящем. По празниците се събирали цялото семейство. От
показанията на свидетеля В.И.Г. се установява ,че семейството на ищците било много
задружно, постоянно се събирали да се хранят заедно ,заедно обработвали семейните имоти ,
всеки ден през лятото се хранели всички заедно на двора. Й. преживяла много тежко
смъртта на сина си ,направо се съсипала и поболяла . Здравословното й състояние се
влошило драстично. Преди катастрофата тя била жизнена и вършела и мъжка работа,
обработвала двора , а сега не се чувствала добре. Двамата братя били много привързани ,все
едно били един човек. М. също преживяла много тежко загулбата на баща си ,тя не била
женена и живеела в Испания.
От показанията на свидетеля на ответната страна В. КР. Н. се установява ,че той бил
очевиден на процесното ПТП ,като край пътя имал оранжерия за домати и ги продавал на
9
сергия. Водачът на мотопеда И. решил да завие на ляво към сергията за домати и като
завил на ляво се оказал пред лекият автомобил ,който се движел в лявата лента. Мотористът
не сигнализирал със знак ,че ще завива на ляво.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи: Ищците са предявили срещу ответника субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл.511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
Разпоредбата на чл. 513, ал. 1 вр. с чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ предоставя възможност на
увредено, вследствие на ПТП, лице да реализира правото си да получи репарация на
причинените му вреди от НББАЗ при спазване на условията, посочени в цитираните
разпоредби. Същите включват пътният инцидент да е реализиран на територията на Р
България, от МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, застрахователя на виновния водач да няма кореспондент за територията
на Република България или когато има кореспондент за територията на Република България,
но съгласно вътрешните правила на Съвета на бюрата НББАЗ да е приело решение да
ликвидира щетата. Тези изисквания следва да бъдат установени в кумулативно съотношение
като наред с тях и за да се реализира отговорността на ответника следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД ,пораждащи
основание за отговорност на прекият причинител ,спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди. Безспорно е по делото ,че на 26.07.2017г. е осъществено ПТП за което е
виновен Й.П.Й. , в следствие на което е настъпила смъртта на И.К... Наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда по силата на която Й.П.Й. е признат за
виновен за извършеното от него ПТП и настъпилата от него смърт на И.К.. ,като на
осн.чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданският съд относно
това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно са налице всички елементи за носенето на деликтна отговорност от прекият
причинител –водача на автомобила Й.П.Й. за понесените от ищците неимуществени вреди
на осн.чл.45 от ЗЗД –противоправно деяние извършено виновно при условията на
непредпазливост и в резултат на същото е настъпила смъртта на трето лице – И.К..
,вследствие на което ищците са претърпели неимуществени вреди-болки и страдания.
Налице са и предпоставките по чл.511 ал.1 т.2 от КЗ , като има валидно застрахователно
правоотношение за лекият автомобил управляван от причинителя на деликта, пътният
инцидент е реализиран на територията на Р България, от МПС, което обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, застрахователя на виновния
водач няма кореспондент за територията на Република България и ответникът е приел ,че е
отговорен да обезщети ответниците ,като е изплатил обезщетения, съответно в размер 84
879.30 лева на Й.К. за претърпени неимуществени и имуществени вреди и в размер 90
000.00 на М.К. за претърпени от същата неимуществени вреди и е отказал изплащане на
обезщетение на Д.К., поради неоснователност и недоказаност на претенцията му.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост на осн.чл.52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди цели да
10
репарира болките ,страданията и другите нематериални последици ,възникнали от деликта.
Тези нематериални последици в житейски аспект не се ограничават само до изживените
към момента на осъществяването на увреждането болки и страдания ,а продължават и след
това. Починалият И. и ищците са били едно много задружно и сполето семейство ,живеели
са всички заедно в една къща ,на различни етажи ,всеки ден са се събирали да се хранят
заедно , както и на празниците , помагали са си взаимно и са се подкрепяли . Заедно са се
трудили и обработвали семейните имоти . Ищците преживели много тежко смъртта на
И.К.. и тя им е причинила сериозен стрес , който не е преодолян и към настоящия момент и
те продължават да търпят негативни преживявания ,психически тормоз, страдания и мъка
от загубата на техния син ,баща и брат. В конкретния случай, по делото безспорно се
установи, че между починалия и ищците са съществували отношения на привързаност,
грижа и разбирателство. Ищците завинаги, до края на живота си ще трябва да живеят с
болката от шокиращата и нелепа загуба на най-близкия си човек, изгубвайки го при
трагични обстоятелства. Ищцата Й. преживяла много тежко смъртта на сина си и здравето й
се влошило значително , като преди тази загуба тя била жизнена и работлива. Двамата братя
били много близки ,живеели са заедно в един имот, израстнали са заедно и са били като
близнаци и загубата на неговият брат била голям шок за него.
Между страните е спорен въпроса дали на ищеца Д.К. се следва обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на неговият брат .
Съдът счита ,че на ищеца Д.К. се следва обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на неговия брат . Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК -
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и
Постановление № 5 от 24. ХI. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Постановление № 2 от
30.11.1984 г. е обявено за изгубило сила. Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
11
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението,
залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
От събраните в хода на процеса гласни доказателства съдът счита, че между
починалия И.К.. и ищецът Д.К. е създадена трайна и дълбока емоционална връзка.
Близостта между двамата се дължи на обстоятелството, че починалият е единствен брат на
ищеца, те са израстнали заедно и продължават да съжителстват и по настоящем в една къща
, да се подкрепят взаимно , да живеят съвместно и да прекарват по-голямата част от времето
си заедно. Налице са отношения, които излизат извън рамките на типичната връзка между
братя, поради което ищецът е преживял изключително тежко смъртта на брат си. Налице са
болки и страдания, които по интензивност и времетраене са по-големи от нормално
присъщите за съответната родствена връзка. С оглед на това съдът, в настоящия си състав,
счита, че са налице предпоставките да се направи изключение от ограничението на ППВС №
4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и ищецът да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.
Съгласно § 96, ал.1 от ЗИД на действащия към настоящия момент КЗ (в сила от
01.01.2016 г.)., размерът на евентуално дължимото от застрахователя обезщетение на
разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите е ограничен до 5 000 лв.
Разпоредбата на § 96, ал.1 от ЗИД на КЗ противоречи на действащото право на ЕС , на
редица директиви и на практиката на СЕС. Въпреки че директивата не е регламент и не
става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския съюз,
гражданите на ЕС могат да се позоват непосредствено на директива на Европейския
парламент и Съвета на ЕС за защита на свои права, свободи и законни интереси. СЕС е
постановил Решение от 24.10. 2013 г. по дело С–277/12 г. с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт
от 16 май 2012 г., по стъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166
и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в член 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални
запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища
и учреждения в страните членки, в т. ч. и Р. България, съгл. чл. 633 от ГПК.
В съответствие с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението за
ищеца Д.К.. според общия принцип на справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да
съобразява фиксирания размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
12
Предвид гореизложеното и съобразно преживените от ищците страдания ,които са
претърпени ,търпят се и ще продължават да се търпят и с оглед житейски оправданото
,съдът приема ,че на ищцата Й.К. се следва обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на нейният син в размер на 160 000лв.,
на ищцата М.К. се следва обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди болки
и страдания от смъртта на нейният баща в размер на 180 000лв., а на Д.К. се следва
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на
неговият брат в размер на 40 000лв.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия И.К... Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не
всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а
само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за
произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите
конкретни действия, с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Съдът
като съобрази заключението на вещото лице по назначената САТЕ и показанията на
свидетеля В.Н. счита ,че е налице съпричиняване от страна на И.К.. и той с поведението си е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Предприетата маневра за завиване наляво
от водачът на мотопеда И.К.. от автотехническа гледна точка и с оглед безопасността на
движението е технически неправилна. Водачът на мотопеда е предприел маневра за завой
наляво от дясната част на платното /дясната пътна лента за движение/, като не е пропуснал
движещия се от лявата му страна /изпреварващ/ в права посока лек автомобил Мерцедес. С
действията си водачът на мотопеда е допуснал навлизане на мотопеда в опасната зона за
спиране на автомобила при определените скорости на движение . От автотехническа гледна
точка и с оглед безопасността на движението технически правилно е водачът на мотопеда да
пропусне движещия се направо автомобил, който в по-ранен момент е предприел маневра за
изпреварване на движещите се пред него велосипедист и мотопед, а след това да предприеме
завой наляво. При това положение, при запазване на движението направо от мотопедиста до
завършване на маневрата изпреварване от водача на лек автомобил „Мерцедес С320” удар
не би настъпил. Водачът на мотопеда е имал техническата възможност своевременно да
възприеме на лявото огледало за обратно виждане движещия се зад него в лявата лента лек
автомобил „Мерцедес С320”, като се има предвид, че маневрата изпреварване е предхождала
маневрата за завиване наляво.
Предвид гореизложеното съдът оценява съпричиняването от страна на И.К.. на
50%.Ето защо определените на ищците обезщетения следва да се редуцират с тези 50% .
Съдът като взе предвид ,че на ищцата Й.К. ответникът вече е изплатил обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на нейният син
в размер на 80 000лв. , счита ,че предявеният от нея иск срещу ответника за заплащането на
още 70 000лв., обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Съдът като взе предвид ,че на ищцата М.К. ответникът вече е изплатил обезщетение
13
за претърпените от нея неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на нейният
баща в размер на 90 000лв. , счита ,че предявеният от нея иск срещу ответника за
заплащането на още 60 000лв., обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и
следва да се отхвърли.
На ищеца Д.К. следва да се присъди обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на неговият брат в размер на 20 000лв.
Искът в останалата му част за разликата над 20 000лв. до претендираните 50 000лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли .
Относно претенцията за лихва, съдът намира, че са приложими разпоредбите на чл.
496, ал. 1 вр. чл. 512, ал. 1 от КЗ, които определят срок за произнасяне по претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение – три месеца от предявяването й. Изтичането на
този срок поставя ответника в забава съгласно специалната норма на чл. 497, ал. 1, т. 2 от
КЗ. В случая заявлението на ищеца Д.К. за заплащане на претендираното обезщетение е
входирано при ответника на 17.07.2019г., поради което срокът за произнасяне изтича на
17.10.2019 г. След тази дата или считано от 18.10.2019 г. ответникът е в забава и дължи
заплащане на законна лихва върху определеното на ищеца Д.К. обезщетение в размер на
20 000лв. до окончателното му изплащане.
Претенциите на ищците Й.К. и М.К. с правно основание чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законната лихва върху претендираните от тях обезщетение считано от
считано от 26.07.2017г. до окончателното заплащане са неоснователни ,предвид
неоснователността на главните им искове за обезщетения и също следва да се отхвърлят.
По разноските: Предвид неоснователността на исковете на ищците Й.К. и М.К. на
тях не им се следват разноски по делото , както и възнаграждение за представлявалият ги
адвокат по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Искът на ищеца Д.К. е частично основателен и предвид на това на
представлявалият го адвокат В.Й.Н. от САК следва да се присъди на осн.чл.38 ал.2 във вр. с
чл.1 т.2 от ЗАдв. и чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 812лв. за адвокатски хонорар.
На ответника следва да се присъдят разноските му по делото съобразно
отхвърлената част от исковете по представеният списък на разноските от общо 8860лв.,
сума в размер на 7875.55лв. Възражението на ищците за прекомерност на адвокатският
хонорар на адвоката на ответника е неоснователно. Минималният размер на адвокатският
хонорар на осн.чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения изчислено за всеки един от исковете на тримата ищци възлиза
общо на сумата от 8388лв. с ДДС , а уговореният и заплатен от ответника адвокатски
хонорар е в размер на 8400лв. лв. с ДДС и поради това и не следва да се намалява.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 800лв.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. да заплати на ДР. М. К. с ЕГН ********** от
гр.Силистра ул.... №18 ,действащ ,чрез пълномощника си адв.В.Д. от САК ,със съдебен адрес
гр.София ул. ... №7 ет.5 ап.9 на осн.чл.511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД сумата от 20 000лв. /двадесет хиляди лева/ ,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от смъртта на брат му ИМ.К.
,починал в следствие на ПТП на 26.07.2017г. ,причинено от Й.П.Й., ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от
ЗЗД в останалата им част като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ИЛ. К. с ЕГН ********** от гр.Силистра ул.... №18
,действаща ,чрез пълномощника си адв.В.Д. от САК ,със съдебен адрес гр.София ул. ... №7
ет.5 ап.9 срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. искове на осн.чл.511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000лв./ шестдесет хиляди лева/
,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
смъртта на баща й ИМ.К. ,починал в следствие на ПТП на 26.07.2017г. , причинено от
Й.П.Й. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 26.07.2017г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни .
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Силистра ул.... №18
,действаща ,чрез пълномощника си адв.В.Д. от САК ,със съдебен адрес гр.София ул. ... №7
ет.5 ап.9 срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. искове на осн.чл.511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 70 000лв./ седемдесет хиляди лева/
,представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от
смъртта на сина й ИМ.К. ,починал в следствие на ПТП на 26.07.2017г. , причинено от
Й.П.Й. , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 26.07.2017г. до
окончателното й изплащане, като неоснователни .
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. да заплати на адвокат В.Й.Н. с ЕГН ********** от
Софийска адвокатска колегия с адрес гр.София ул. ... №7 ет.5 ап.9 на осн.чл.38 ал.2 във вр. с
чл.1 т.2 от ЗАдв. сумата от 812лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М. ИЛ. К. с ЕГН ********** , Й. Г. К. с ЕГН ********** и ДР. М. К. с
15
ЕГН ********** да заплатят на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете в размер на 7875.55лв.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр.София ул..... №2 ет.2
представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л. да заплати държавна такса по делото по сметка на
Шуменския окръжен съд в размер на 800лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд гр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
16